НСИ разкри колко българи са били подложени на воден режим
През 2022 година 2,78 на 100 от популацията в страната е било на режим на водоснабдяване заради дефицит на вода (засушаване), най-вече сезонен. Най-засегнати са областите Ловеч (24,9 на сто), Търговище (19 на сто), Благоевград (14,8 на сто) и Перник (12,9 на сто).
Данните са от обявата на Националния статистически институт (НСИ) „ Околна среда 2022 “. В нея е включена информация от статистическите проучвания, свързани с околната среда за интервала 2017 – 2022 година. Публикацията е безвъзмездна и е налична в електронен формат, заяви Национален статистически институт, съобщи Българска телеграфна агенция.
През 2022 година общото количество на употребяваната вода е 4,7 милиарда м3, като по отношение на 2021 година се усилва с 1,8 на 100.
С максимален дял във водоползването са водите за охлаждащи процеси в енергетиката (80 на 100 от употребяваната вода), като по отношение на 2021 година нарастват с 2,8 на 100. Тези води се обезпечават най-вече от лично доставяне и след приложимост нормално се връщат назад във водоизточника.
Използваната вода за напояване на аграрни култури през 2022 година е 300,6 млн. кубични метра.
Общественото водоснабдяване (ВиК) обезпечава питейна вода на 99,5 на 100 от популацията на страната. Общата дължина на водопроводната мрежа, експлоатирана от ВиК, е 77 525 километра. Доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра приблизително на човек дневно. Най-голямо е потреблението на вода при семействата от областите София – столица – 125 литра на човек на ден, Благоевград – 122 литра на човек дневно, Кюстендил – 117 литра на човек дневно, както и Бургас – 111 литра на човек на ден. Най-малко вода се употребява в областите Сливен и Търговище – по 72 литра на човек дневно, и Кърджали – 79 литра на човек на ден.
Загубите във водоснабдителния бранш (ВиК и напоителни системи) през 2022 година се правят оценка на 853 млн. куб. м.
През 2022 година пресните водни запаси приблизително на човек в България се правят оценка на 11 278 м3, в това число дунавските води и различен външен приток, а без тях – 1 962 м3. Според Световния отчет за развиването на водите на Организация на обединените нации една страна изпитва „ воден стрес “, когато годишните водни запаси спадат под 1 700 м3 на гражданин.
Отпадъци
За интервала от 2020 година до 2022 година има наклонност за увеличение на количеството формирани битови боклуци, като през 2022 година доближава до 3,157 млн. тона. Броят на записаните депа за битови боклуци в страната понижава и през 2022 година възлиза на 71, като за съпоставяне през 2017 година са 104. Същевременно въвеждането на проведени системи за сметосъбиране във от ден на ден обитаеми места води до повишаване на относителния дял на популацията, обхванато от тези услуги – от 99,7 на 100 (2017 г.) на 99,9 на 100 (2022 година). През 2022 г. образуваните битови боклуци на човек от популацията е 475 кг и се усилва с 30 кг по отношение на 2021 г. В същото време нараства и количеството на предадените за преработване битови боклуци – от 302 000 тона през 2021 година на 375 000 тона през 2022 година.
Опаковки
Количеството на пуснатите на пазара опаковки в страната отбелязва наклонност на нарастване и през 2022 година доближава 523 000 тона. С максимален дял са опаковките от пластмаси, хартия и картон, които съставляват средногодишно към 54 на 100 от общото количество опаковки (2018 – 2022 година). През 2022 година пластмасовите опаковки (148 000 тона) са с 2 на 100 по-малко по отношение на 2021 година, също с 2 на 100 понижават и опаковките от хартия и картон. Стъклените опаковки се усилват, като през 2022 година доближават 104 000 тона, което е нарастване от 11 на 100.
Нива на звук
През 2022 година са следени 749 пункта за премерване на равнището на шума, разпределени в 36 обитаеми места в страната. Градовете с най-вече измерени превишения на допустимите равнища на звук през 2022 година са София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Кюстендил. Като трайна наклонност се обрисува неналичието на пунктове с измерени стойности на шумовите равнища в най-високите диапазони 78 – 82 dB(A) и над 82 dB(A).
Екологичните данъци
Общите доходи от екологични налози в държавния бюджет на страната нарастват, като през 2022 година доближават 8,009 милиарда лв., или с 289 на 100 повече по отношение на 2011 година. Наблюдава се наклонност на нарастване на приходите от енергийните налози в България – от 1,922 милиарда лв. (2011 г.) на 7,546 милиарда лв. (2022 г.), или с 292 на 100. Същевременно, техният дял в общите доходи остава релативно непрекъснат – към 88,4 на 100 (2011 – 2022 година).
През 2022 година най-вече налози са изплатени от бизнеса – 6,727 милиарда лв., или 84 на 100 от общите доходи на страната от екологични налози. С максимален дял е секторът на услугите – 4,271 милиарда лв., или 53,3 на 100 от общите доходи от екологични налози. На второ място се подрежда промишлеността – 2,324 милиарда лв. (29 на сто), и на трето място – бранш селско, горско и рибно стопанство – 132 млн. лв. (1,6 на сто). Изплатените екологични налози от семействата през 2022 година възлизат на 1,153 милиарда лева, или 14,4 на 100 от общите доходи от екологични налози. Макар и по-нисък, приносът на семействата също е забележителен – през 2022 година семействата са заплатили 13 на 100 от приходите от енергийни налози и 39,3 на 100 от транспортните налози.
Инвестициите и настоящите разноски
Извършените екологични разноски (инвестиции и настоящи разходи) в интервала 2017 – 2021 година са сред 2 милиарда лева (2017 г.) и 2,6 милиарда лева (2021 година). Текущите разноски са с доминиращ дял в общите екологични разноски – сред 76,2 на 100 (2017 г.) и 73,3 на 100 (2021 година). Преобладаващата част от общите разноски са осъществени за събиране, отнасяне и неутрализиране на боклуци и за отклоняване и филтриране на отпадъчни води – 78,5 на 100 (2017 – 2021 година).
novini.bg
