Димитър Маринов, фармацевт: Ненужният прием на антибиотици вреди на имунитета
През 2020 година рецептите с постановен антибиотик бяха толкоз доста, че медикаментите в аптеките не стигаха за всички хора с рецепта. Седмичното ползване на антибиотици доближи количества, които преди се използваха за няколко месеца. Това разяснява в изявление за Mediapool магистър-фармацевт Димитър Маринов, основен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Освен, че води до устойчивост, ненужната приложимост на антибиотици нарушава чревната флора и това понижава имунитета на хората, предизвестява той. В момента се следи нормализация на потреблението и не е налице дефицитът на лекарства от 2020 година, добавя Маринов. По мотив системата за следене на дефицита и прекъсване на износа на дефицитни медикаменти (СЕСПА), която проработи неотдавна, Маринов разяснява, че е нужно да се усъвършенства, с цел да се подсигурява, че наличностите по складовете ще стигат до пациентите. Маринов съобщи също, че НЗОК не е спазила поетия ангажимент фармацевтите да получават по 10 лева за обработка на Covid-рецепта от 1 декември и е приела единствено да се увеличи таксата за обработка на 100% реимбурсираните лекарства от 2 на 4 лв.. Този и други неизпълнени задължения слагат под въпрос подписването на контракт сред БФС и НЗОК и оттова – отпущането на отчасти или изцяло платени от фонда медикаменти от аптеките.
Преди дни бяха оповестени данни, че България е единствената страна в Европейски Съюз, повишила потреблението на антибиотици отвън лечебните заведения през 2020 година Това още веднъж повдигна въпросът кой е отговорен за свръхупотребата на антибиотици- лекарите, които ги предписват с лека ръка или фармацевтите, които ги отпускат без рецепта?
Отпускането на медикаменти по лекарско наставление без рецепта е нарушаване на Закона за лекарствените артикули и се санкционира. Ако това се случва, то е по-скоро изключение. Факт е, че предходната година “най-модерните “ наставления бяха така наречен макролидни антибиотици, цефалоспорини и някои флуорохинолони. Тогава тези медикаменти в аптеките не стигаха и за хората с рецепта. Т.е. пациентите с предписания бяха повече от медикаменти. Трудно е да се каже какъв брой от тези наставления са били нужни. Ние не желаеме да се месим в работата на лекарите. Но истината е, че аптеките не отпускат антибиотици без рецепта.
Имаше случаи през предходната година, когато пациент влиза в аптеката и желае антибиотик. Фармацевтът изисква рецепта от него и пациентът изяснява, че лекарят му го е предписал по телефона. Оттам започваше предаване на телефони: " Ето, разберете се с лекаря ". Тогава към момента нямаше електронна рецепта и се разясняваше така наречен вайбър рецепта. Но казусът несъмнено не беше, че аптеките отпускат медикаменти без рецепта, тъй като нямаше медикаменти за хората с предписания.
Голямото ползване на антибиотици можеше да се види образно в аптеките, тъй като по едно време седмичното ползване доближи количества, които преди се използваха за няколко месеца.
В същото време по данни на СЗО едвам при 7% от приетите в болница, даже не приказваме за хората на домашно лекуване, се постанова антибиотична приложимост. А антибиотици се предписват на 75% от хората, като 34% взимат по повече от един антибиотик.
Освен основаването на резистентни бактерии, има ли други нездравословни въздействия върху човешкия организъм от съчетаването на коктейл от няколко антибиотика и други лекарства, което се практикува при лекуването на Covid?
Факт е, че антибиотиците не оказват помощ при вирусни болести. Това към този момент и децата го научиха и аз персонално не знам за какво не престават да се изписват в такива количества. Може би е презастраховане: за всеки случай, като ти падне имунната система, да не вземеш да развиеш нещо друго. Което единствено по себе си не е правилно, тъй като ненужният банкет на антибиотици също понижава имунитета на хората. Причината е, че антибиотиците не вършат разлика сред положителни и неприятни микроорганизми в човешкото тяло. Когато взимате антибиотик, той унищожава и естествената флора на червата, при дамите – и на вагината. Когато се одобряват, изключително широкоспектърни антибиотици, те не сортират и унищожават всички бактерии и провокират гъбични болести. Затова когато се предписват антибиотици, лекарите нормално назначават и противогъбичен лекарствен артикул и пробиотик.
Имунитетът е нещо доста сложно и става въпрос за тънък баланс на разнообразни системи. И когато този баланс се наруши, следват болести. Когато се одобряват излишно антибиотици, те нарушават естествената флора на червата. Оттам се понижава производството на лимфоцити, които са част от имунния отговор. Т.е. когато си нарушите естествената чревна флора, е допустимо да намалите имунитета си. Тук не приказваме за случаите, в които в действителност се постанова банкет на антибиотик.
Също по този начин не би трябвало да се подценява и стресът като фактор, намаляващ имунната отбрана. При високи равнища на стрес се отделят доста високи равнища на естествени кортизоли в организма, които пък потискат имунитета.
Като цяло свръхупотребата на антибиотици ще коства доста на здравната система след време, тъй като се основават резистентни бактерии и ще би трябвало да се харчат повече пари за по-скъпи антибиотици. Понеже сме приемали евтини когато не би трябвало и за каквото не би трябвало.
А през тази вълна сега следи ли се някакво нормализиране при използването на антибиотици по отношение на това свръхпотребление, което беше записано в края на 2020 година?
През тази година сътрудниците споделят, че е по-спокойна обстановката. Като цяло няма чак такова търсене и подобен дълготраен и значителен дефицит. В аптеките се намират антибиотици, от време на време липсват съответни търговски наименования.
Като стана въпрос за дефицит на медикаменти: от седмица най-сетне действа системата за следене на количествата лекарства в страната СЕСПА и се генерира лист със неразрешени за експорт дефицитни артикули. Какво демонстрира вашият разбор дотук – ефикасен ли е този механизъм за превъзмогване на децифитите на вътрешния пазар?
Проблемът на СЕСПА е, че е направена напълно в услуга на държавните служители от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). Ако доста малко се доразвие и се прибавят избрани функционалности, би станала прелестен инструмент за работа и пациентите доста по-лесно ще си намират медикаментите. Да вземем да вземем за пример азитромицин. ИАЛ може на дневна база да ви каже съвсем във всяка аптека какво количество азитромицин е налично, а също и какви количества има при търговците на едро (по складовете) и какво е доставено от притежателите на разрешението за приложимост (ПРУ).
В забранителния лист попадат медикаменти, чиито количества в страната паднат под 65% от средномесечното ползване. Ако да вземем за пример в България се употребяват 100 опаковки на месец, като паднат наличностите под 65 опаковки, лекарството се не разрешава за експорт. Обаче някой търговец може да складира количества, без да ги отпуска и продава на аптеките. Т.е. търговецът може да събира опаковки до момента в който те станат малко над 65 и кокато лекарството бъде извадено от листата, който се обновява на седмична база, може умерено да го изнеся на открито. Това не значи, че тези медикаменти са налични за пациентите.
Затова ние предлагаме през системата СЕСПА аптеките да виждат в кой склад има наличия от избран лекарствен артикул, с цел да го доставят на пациентите.
Друг въпрос, който е спорен, е какво се схваща под месечно ползване. Защото след всяка обява в медиите или изявление на " експерт “, че нещо оказва помощ против Covid, месечният разход на това лекарство трагично се трансформира.
Въпреки че то е по рецепта, внезапно се появяват доста предписания за него. Ако електронната рецепта беше станала наложителна и за медикаментите на свободна продажба (не по линия на НЗОК), това щеше да е безусловно невероятно. С електронна рецепта всичко щеше да се управлява. Ако една аптека е получила 10 опаковки азитромицин и е завършила с 1, то тя е отпуснала 9. Ако през системата за електронно определяне не са изписани същото количество опаковки, незабавно става очевидно, че има разпределяне без рецепта.
Вие ще продължавате ли да настоявате пред управляващите електронната рецепта да важи за всички медикаменти по лекарско наставление?
Да, ние постоянно сме го желали и ще продължаваме да настояваме, тъй като това е естествената логичност. Ако желаеме да имаме работещо здравно пациентско досие, то би трябвало да обгръща освен медикаментите, които се одобряват по линия на НЗОК.
Няма здравна логичност едни и същи медикаменти когато са по НЗОК да се разказват и наблюдават съответно, а другояче не.
Фармацевтичният съюз се контракти с НЗОК от 1 декември фармацевтите да получават по 10 лева за обработена рецепта на пациент с Covid-19 и по 4 лв. за обработена на рецепта за 100% платените от НЗОК лекарства, вместо сегашната такса от 2 лв.. Докъде стигна осъществяването на тези сделки?
Въпреки подписания меморандум, наредбата беше призната в Надзорния съвет на НЗОК във вид, който планува единствено покачване на таксата за обработка на 100% покриваните от фонда медикаменти от 2 на 4 лв. от 1 януари 2022 година В наредбата не попада таксата от 10 лева за Covid-рецепта. Обяснението е, че няма правно съображение за това, тъй като изключителната конюнктура изтича в края на ноември, без да се регистрира, че тя ще бъде удължена.
От признатия в Надзорния съвет вид липсва и друга сделка с БФС – да се осъвремени контролът, който е останал от далечните времена на хартиените предписания.
В момента лекарите могат да генерират цялостна с неточности електорнна рецепта и в случай че фармацевтът не забележи тези неточности и отпусне медикаментите на пациента, по-късно рецептата няма да бъде реимбурсирана. Или другият вид е фармацевтът да види грешките, да не отпусне медикаментите и да върне пациента при доктора. И от това следват санкции за лекарите и фармацевтите или незаплащане на предписания от НЗОК. Нашето предложение беше тези неточности да се отстраняват на прелиминарен надзор. Т.е. когато пациентът влезе в аптеката, да е сигурен, че идва в верния период от време, няма сбъркан номер на протокола или други административни пропуски. Ние не сме срещу НЗОК да управлява осъществяването на една рецепта, само че в ерата на дигитализацията това би трябвало да се прави превантивно преди пациентът да е влезнал в аптеката.
При състояние, че уговорките от меморандума не са извършват, БФС може да премисли договарянето с НЗОК.
Няма ли да търсите още веднъж контакт с НЗОК, с цел да се изпълнят сделките и да не се стига до такава степен?
Да, разговорът продължава. И за на следващия ден (бел.ред. днес) има планувана среща, само че към момента няма изясненост сред работните групи, които би трябвало да приготвят контракта.
Преди дни бяха оповестени данни, че България е единствената страна в Европейски Съюз, повишила потреблението на антибиотици отвън лечебните заведения през 2020 година Това още веднъж повдигна въпросът кой е отговорен за свръхупотребата на антибиотици- лекарите, които ги предписват с лека ръка или фармацевтите, които ги отпускат без рецепта?
Отпускането на медикаменти по лекарско наставление без рецепта е нарушаване на Закона за лекарствените артикули и се санкционира. Ако това се случва, то е по-скоро изключение. Факт е, че предходната година “най-модерните “ наставления бяха така наречен макролидни антибиотици, цефалоспорини и някои флуорохинолони. Тогава тези медикаменти в аптеките не стигаха и за хората с рецепта. Т.е. пациентите с предписания бяха повече от медикаменти. Трудно е да се каже какъв брой от тези наставления са били нужни. Ние не желаеме да се месим в работата на лекарите. Но истината е, че аптеките не отпускат антибиотици без рецепта.
Имаше случаи през предходната година, когато пациент влиза в аптеката и желае антибиотик. Фармацевтът изисква рецепта от него и пациентът изяснява, че лекарят му го е предписал по телефона. Оттам започваше предаване на телефони: " Ето, разберете се с лекаря ". Тогава към момента нямаше електронна рецепта и се разясняваше така наречен вайбър рецепта. Но казусът несъмнено не беше, че аптеките отпускат медикаменти без рецепта, тъй като нямаше медикаменти за хората с предписания.
Голямото ползване на антибиотици можеше да се види образно в аптеките, тъй като по едно време седмичното ползване доближи количества, които преди се използваха за няколко месеца.
В същото време по данни на СЗО едвам при 7% от приетите в болница, даже не приказваме за хората на домашно лекуване, се постанова антибиотична приложимост. А антибиотици се предписват на 75% от хората, като 34% взимат по повече от един антибиотик.
Освен основаването на резистентни бактерии, има ли други нездравословни въздействия върху човешкия организъм от съчетаването на коктейл от няколко антибиотика и други лекарства, което се практикува при лекуването на Covid?
Факт е, че антибиотиците не оказват помощ при вирусни болести. Това към този момент и децата го научиха и аз персонално не знам за какво не престават да се изписват в такива количества. Може би е презастраховане: за всеки случай, като ти падне имунната система, да не вземеш да развиеш нещо друго. Което единствено по себе си не е правилно, тъй като ненужният банкет на антибиотици също понижава имунитета на хората. Причината е, че антибиотиците не вършат разлика сред положителни и неприятни микроорганизми в човешкото тяло. Когато взимате антибиотик, той унищожава и естествената флора на червата, при дамите – и на вагината. Когато се одобряват, изключително широкоспектърни антибиотици, те не сортират и унищожават всички бактерии и провокират гъбични болести. Затова когато се предписват антибиотици, лекарите нормално назначават и противогъбичен лекарствен артикул и пробиотик.
Имунитетът е нещо доста сложно и става въпрос за тънък баланс на разнообразни системи. И когато този баланс се наруши, следват болести. Когато се одобряват излишно антибиотици, те нарушават естествената флора на червата. Оттам се понижава производството на лимфоцити, които са част от имунния отговор. Т.е. когато си нарушите естествената чревна флора, е допустимо да намалите имунитета си. Тук не приказваме за случаите, в които в действителност се постанова банкет на антибиотик.
Също по този начин не би трябвало да се подценява и стресът като фактор, намаляващ имунната отбрана. При високи равнища на стрес се отделят доста високи равнища на естествени кортизоли в организма, които пък потискат имунитета.
Като цяло свръхупотребата на антибиотици ще коства доста на здравната система след време, тъй като се основават резистентни бактерии и ще би трябвало да се харчат повече пари за по-скъпи антибиотици. Понеже сме приемали евтини когато не би трябвало и за каквото не би трябвало.
А през тази вълна сега следи ли се някакво нормализиране при използването на антибиотици по отношение на това свръхпотребление, което беше записано в края на 2020 година?
През тази година сътрудниците споделят, че е по-спокойна обстановката. Като цяло няма чак такова търсене и подобен дълготраен и значителен дефицит. В аптеките се намират антибиотици, от време на време липсват съответни търговски наименования.
Като стана въпрос за дефицит на медикаменти: от седмица най-сетне действа системата за следене на количествата лекарства в страната СЕСПА и се генерира лист със неразрешени за експорт дефицитни артикули. Какво демонстрира вашият разбор дотук – ефикасен ли е този механизъм за превъзмогване на децифитите на вътрешния пазар?
Проблемът на СЕСПА е, че е направена напълно в услуга на държавните служители от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). Ако доста малко се доразвие и се прибавят избрани функционалности, би станала прелестен инструмент за работа и пациентите доста по-лесно ще си намират медикаментите. Да вземем да вземем за пример азитромицин. ИАЛ може на дневна база да ви каже съвсем във всяка аптека какво количество азитромицин е налично, а също и какви количества има при търговците на едро (по складовете) и какво е доставено от притежателите на разрешението за приложимост (ПРУ).
В забранителния лист попадат медикаменти, чиито количества в страната паднат под 65% от средномесечното ползване. Ако да вземем за пример в България се употребяват 100 опаковки на месец, като паднат наличностите под 65 опаковки, лекарството се не разрешава за експорт. Обаче някой търговец може да складира количества, без да ги отпуска и продава на аптеките. Т.е. търговецът може да събира опаковки до момента в който те станат малко над 65 и кокато лекарството бъде извадено от листата, който се обновява на седмична база, може умерено да го изнеся на открито. Това не значи, че тези медикаменти са налични за пациентите.
Затова ние предлагаме през системата СЕСПА аптеките да виждат в кой склад има наличия от избран лекарствен артикул, с цел да го доставят на пациентите.
Друг въпрос, който е спорен, е какво се схваща под месечно ползване. Защото след всяка обява в медиите или изявление на " експерт “, че нещо оказва помощ против Covid, месечният разход на това лекарство трагично се трансформира.
Въпреки че то е по рецепта, внезапно се появяват доста предписания за него. Ако електронната рецепта беше станала наложителна и за медикаментите на свободна продажба (не по линия на НЗОК), това щеше да е безусловно невероятно. С електронна рецепта всичко щеше да се управлява. Ако една аптека е получила 10 опаковки азитромицин и е завършила с 1, то тя е отпуснала 9. Ако през системата за електронно определяне не са изписани същото количество опаковки, незабавно става очевидно, че има разпределяне без рецепта.
Вие ще продължавате ли да настоявате пред управляващите електронната рецепта да важи за всички медикаменти по лекарско наставление?
Да, ние постоянно сме го желали и ще продължаваме да настояваме, тъй като това е естествената логичност. Ако желаеме да имаме работещо здравно пациентско досие, то би трябвало да обгръща освен медикаментите, които се одобряват по линия на НЗОК.
Няма здравна логичност едни и същи медикаменти когато са по НЗОК да се разказват и наблюдават съответно, а другояче не.
Фармацевтичният съюз се контракти с НЗОК от 1 декември фармацевтите да получават по 10 лева за обработена рецепта на пациент с Covid-19 и по 4 лв. за обработена на рецепта за 100% платените от НЗОК лекарства, вместо сегашната такса от 2 лв.. Докъде стигна осъществяването на тези сделки?
Въпреки подписания меморандум, наредбата беше призната в Надзорния съвет на НЗОК във вид, който планува единствено покачване на таксата за обработка на 100% покриваните от фонда медикаменти от 2 на 4 лв. от 1 януари 2022 година В наредбата не попада таксата от 10 лева за Covid-рецепта. Обяснението е, че няма правно съображение за това, тъй като изключителната конюнктура изтича в края на ноември, без да се регистрира, че тя ще бъде удължена.
От признатия в Надзорния съвет вид липсва и друга сделка с БФС – да се осъвремени контролът, който е останал от далечните времена на хартиените предписания.
В момента лекарите могат да генерират цялостна с неточности електорнна рецепта и в случай че фармацевтът не забележи тези неточности и отпусне медикаментите на пациента, по-късно рецептата няма да бъде реимбурсирана. Или другият вид е фармацевтът да види грешките, да не отпусне медикаментите и да върне пациента при доктора. И от това следват санкции за лекарите и фармацевтите или незаплащане на предписания от НЗОК. Нашето предложение беше тези неточности да се отстраняват на прелиминарен надзор. Т.е. когато пациентът влезе в аптеката, да е сигурен, че идва в верния период от време, няма сбъркан номер на протокола или други административни пропуски. Ние не сме срещу НЗОК да управлява осъществяването на една рецепта, само че в ерата на дигитализацията това би трябвало да се прави превантивно преди пациентът да е влезнал в аптеката.
При състояние, че уговорките от меморандума не са извършват, БФС може да премисли договарянето с НЗОК.
Няма ли да търсите още веднъж контакт с НЗОК, с цел да се изпълнят сделките и да не се стига до такава степен?
Да, разговорът продължава. И за на следващия ден (бел.ред. днес) има планувана среща, само че към момента няма изясненост сред работните групи, които би трябвало да приготвят контракта.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ