Българските младежи - едни от най-големите лентяи в ЕС frognews.bg
През 2020 година делът на младежите, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от популацията на възраст сред 15 и 34 години – доста над междинните за Европейски Съюз 14%, а по-висок е той само в Румъния, Гърция и Италия. С други думи, българският пазар на труда е измежду най-недостъпните за младежи в целия Европейски Съюз, а обсегът на системите на гимназиално и висше обучение – измежду най-ниските,
Периодът на икономическо възобновяване и връщане към напредък през 2021 година от своя страна води със себе си и възстановяване на изискванията на европейските пазари на труда, оттова – и в каузи на младежите в България, които не работят и не учат (NEET).
Спрямо предходната година той понижава в 20 от страните в Европейски Съюз, най-чувствително – в Унгария (-4,6 пр.п.) и Ирландия (-4,1 пр.п), а по-чувствителен растеж е регистриран само в Румъния (+3,6 пр.п.). България е измежду стопанските системи, при които се следят най-бързи усъвършенствания – с 3,1 пр.п. в границите на година, вследствие на бързото възобновяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19.
Бедност и приходи
За разлика от други групи измежду бедните обаче, от огромно значение за приходите (и оттова – за бедността и материалните лишения) на NEET младежите е фамилната среда и икономическата интензивност на родителите. Според последните данни на Евростат малко под половината от младежите в България живеят с родителите си.
В семейства под линията на беднотия живеят съвсем 150 хиляди младежи, които не работят и не учат. За доста неактивни източник на приходи са работещи родители или съпрузи.
Основното скупчване на работещите и/или учещи младежи е в семейства с приход на човек приблизително сред 600 и 1000 лв.. При неработещите и неучещите той е сред 100 и 400 лева Прави усещане съвсем цялостното неявяване на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лв. приблизително месечно на човек.
Образование
Докато за приключили висше или даже приблизително обучение вероятността да се осъществят сполучливо на пазара на труда е огромна, то опциите пред тези с главно или начално обучение са надалеч по-малки. Образователният профил на групата NEET и разликите сред него и този на останалите младежи разкрива една от основните аргументи за неуспеха им на трудовия пазар. Сред неактивните лица във възрастовата група 15-34 години доминират тези, които са съумели да завършат седми клас, само че не и целият цикъл на учебно обучение – с такава най-висока приключена степен са 103 хиляди души, или почти 1/3 от всички.
Сред съумелите да завършат приблизително обучение доминират тези от професионални гимназии, което е знак че немалка част от професионалното обучение в страната не дава отговор на потребностите на пазара на труда, а в същото време не дава задоволително добра подготовка за продължение на образованието във висше учебно заведение.
Почти 50 хиляди са висшистите в групата на NEET и това демонстрира разминаван на структурата на висшето обучение и потребностите на пазара - свръхпредлагане на фрагменти от избрани специалности, само че неголямо търсене.
Липсата на най-малко прогимназиално обучение прави достъпа до пазара на труда извънредно сложен. Все по-малко са работните места, на които могат да работят хора, които не владеят най-малко до известна степен български език, не могат да четат и да считат на средношколско равнище.
Етническа принадлежност
Етническото систематизиране на NEEТ и дейните на пазара на труда или в образованието е доста друго. Докато при работещите и/или учащите младежи етническата конструкция значително повтаря тази на популацията като цяло, то измежду неактивните младежи ромите са свръх показани, без значение дали става дума за възрастовата група сред 15 и 34 години или по-тясната сред 20 и 29 години.
Що се отнася до самите роми, и при двете обсъждани възрастови групи е по-вероятно те да са неактивни, в сравнение с да работят или да учат. С други думи, свиването на каузи на неактивните младежи в България е неразривно обвързвано с интеграцията на ромите, и в частност със задържането им в системата на обучение за оптимално дълго време, както и с придобиването на подготовка, която да разреши дейното им присъединяване на пазара на труда.
Регионални несъответствия
Неактивните младежи са сензитивно повече в Централна и Югоизточна България. Това отразява разликите в достъпа до работни честа и подготовка в обособените елементи на страната.
Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда и средоточие на висшето обучение, и надлежно закономерно има и най-вече дейни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и съвсем 200 хиляди сред 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен регион, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи концентрира най-вече неактивни – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния.
На пръв взор степента на урбанизация не играе значима роля в разпределението на младежите отвън обучение и претовареност. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто обитаемоте райони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, до момента в който в едва обитаемоте доближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група сред 20 и 29 година, където делът на младежите в групата на неактивните надвишава 40% в едва обитаемоте места.
Периодът на икономическо възобновяване и връщане към напредък през 2021 година от своя страна води със себе си и възстановяване на изискванията на европейските пазари на труда, оттова – и в каузи на младежите в България, които не работят и не учат (NEET).
Спрямо предходната година той понижава в 20 от страните в Европейски Съюз, най-чувствително – в Унгария (-4,6 пр.п.) и Ирландия (-4,1 пр.п), а по-чувствителен растеж е регистриран само в Румъния (+3,6 пр.п.). България е измежду стопанските системи, при които се следят най-бързи усъвършенствания – с 3,1 пр.п. в границите на година, вследствие на бързото възобновяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19.
Бедност и приходи
За разлика от други групи измежду бедните обаче, от огромно значение за приходите (и оттова – за бедността и материалните лишения) на NEET младежите е фамилната среда и икономическата интензивност на родителите. Според последните данни на Евростат малко под половината от младежите в България живеят с родителите си.
В семейства под линията на беднотия живеят съвсем 150 хиляди младежи, които не работят и не учат. За доста неактивни източник на приходи са работещи родители или съпрузи.
Основното скупчване на работещите и/или учещи младежи е в семейства с приход на човек приблизително сред 600 и 1000 лв.. При неработещите и неучещите той е сред 100 и 400 лева Прави усещане съвсем цялостното неявяване на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лв. приблизително месечно на човек.
Образование
Докато за приключили висше или даже приблизително обучение вероятността да се осъществят сполучливо на пазара на труда е огромна, то опциите пред тези с главно или начално обучение са надалеч по-малки. Образователният профил на групата NEET и разликите сред него и този на останалите младежи разкрива една от основните аргументи за неуспеха им на трудовия пазар. Сред неактивните лица във възрастовата група 15-34 години доминират тези, които са съумели да завършат седми клас, само че не и целият цикъл на учебно обучение – с такава най-висока приключена степен са 103 хиляди души, или почти 1/3 от всички.
Сред съумелите да завършат приблизително обучение доминират тези от професионални гимназии, което е знак че немалка част от професионалното обучение в страната не дава отговор на потребностите на пазара на труда, а в същото време не дава задоволително добра подготовка за продължение на образованието във висше учебно заведение.
Почти 50 хиляди са висшистите в групата на NEET и това демонстрира разминаван на структурата на висшето обучение и потребностите на пазара - свръхпредлагане на фрагменти от избрани специалности, само че неголямо търсене.
Липсата на най-малко прогимназиално обучение прави достъпа до пазара на труда извънредно сложен. Все по-малко са работните места, на които могат да работят хора, които не владеят най-малко до известна степен български език, не могат да четат и да считат на средношколско равнище.
Етническа принадлежност
Етническото систематизиране на NEEТ и дейните на пазара на труда или в образованието е доста друго. Докато при работещите и/или учащите младежи етническата конструкция значително повтаря тази на популацията като цяло, то измежду неактивните младежи ромите са свръх показани, без значение дали става дума за възрастовата група сред 15 и 34 години или по-тясната сред 20 и 29 години.
Що се отнася до самите роми, и при двете обсъждани възрастови групи е по-вероятно те да са неактивни, в сравнение с да работят или да учат. С други думи, свиването на каузи на неактивните младежи в България е неразривно обвързвано с интеграцията на ромите, и в частност със задържането им в системата на обучение за оптимално дълго време, както и с придобиването на подготовка, която да разреши дейното им присъединяване на пазара на труда.
Регионални несъответствия
Неактивните младежи са сензитивно повече в Централна и Югоизточна България. Това отразява разликите в достъпа до работни честа и подготовка в обособените елементи на страната.
Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда и средоточие на висшето обучение, и надлежно закономерно има и най-вече дейни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и съвсем 200 хиляди сред 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен регион, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи концентрира най-вече неактивни – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния.
На пръв взор степента на урбанизация не играе значима роля в разпределението на младежите отвън обучение и претовареност. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто обитаемоте райони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, до момента в който в едва обитаемоте доближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група сред 20 и 29 година, където делът на младежите в групата на неактивните надвишава 40% в едва обитаемоте места.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ