Изчезващ ледник в Алпите пази 1000 години климатична история
През 2019 година учени вземат 9,5-метрова ледена ядка от ледника Вайсзеещпице в Алпите (на границата сред Австрия и Италия), с цел да изследват климата на Земята през последните над 1000 години. Днес обаче ледникът се топи бързо – до 2025 година дебелината му на мястото на тестът е спаднала до едвам 5,5 метра.
„ Когато този хладилник изчезне, ще загубим освен лед, а и скъпа информация за климатичната история на Земята “, предизвестява ръководителят на проучването Адзура Спанези. По думите ѝ учените безусловно се състезават с времето.
Дълго време се смяташе, че ледниците в източните Алпи не могат да съхраняват надеждни климатични данни поради по-високите температури. Новото проучване обаче демонстрира, че при избрани условия това е допустимо даже под 3500 метра височина.
Ледените ядки съдържат следи от прахуляк, соли, пожари, вулкани и човешка активност, които се резервират в атмосферата единствено дни, преди да се „ заключат “ в леда.
Анализът демонстрира, че най-дълбоките пластове на леда са на повече от 2000 години. Учените откриват нараснали равнища на метали като олово, мед и арсен още от към 950 година, свързани с развиването на минното дело и металургията в Европа.
Въпреки това въздействието на индивида преди индустриалната ера е било относително едва – естествени фактори като вулкани и прахуляк са доминирали.
Днес тези данни са основни, тъй като дават база за съпоставяне и демонстрират какъв брой фрапантно се е трансформирал съставът на атмосферата в съвременността.
Превод: GlasNews.bg
„ Когато този хладилник изчезне, ще загубим освен лед, а и скъпа информация за климатичната история на Земята “, предизвестява ръководителят на проучването Адзура Спанези. По думите ѝ учените безусловно се състезават с времето.
Дълго време се смяташе, че ледниците в източните Алпи не могат да съхраняват надеждни климатични данни поради по-високите температури. Новото проучване обаче демонстрира, че при избрани условия това е допустимо даже под 3500 метра височина.
Ледените ядки съдържат следи от прахуляк, соли, пожари, вулкани и човешка активност, които се резервират в атмосферата единствено дни, преди да се „ заключат “ в леда.
Анализът демонстрира, че най-дълбоките пластове на леда са на повече от 2000 години. Учените откриват нараснали равнища на метали като олово, мед и арсен още от към 950 година, свързани с развиването на минното дело и металургията в Европа.
Въпреки това въздействието на индивида преди индустриалната ера е било относително едва – естествени фактори като вулкани и прахуляк са доминирали.
Днес тези данни са основни, тъй като дават база за съпоставяне и демонстрират какъв брой фрапантно се е трансформирал съставът на атмосферата в съвременността.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ