Новият ПУП на Борисовата градина допуска масова сеч на дървета |
През 2019 година при разискването на предходния вид на Подробен устройствен план на Борисовата градина Йорданка Фандъкова отхвърляше, че в него е заложено солидно строителство и се наложи аз като общински консултант, благодарение на цивилен организации, да я разобличим и разкрием множеството здания, които възнамеряваха в парка.
Обществеността повярва на нас и с помощта на големия цивилен напън към днешна дата множеството от тези обекти отпаднаха от проектоплана.
Дотук добре, само че остарялата процедура да се заблуждават хората продължава. Вместо да отбрани парка от строителство, което би трябвало да е задачата на подробния организационен проект (даже в програмата на Йорданка Фандъкова за този мандат попада „ Забрана за строителство в Борисовата градина “), планът продължава да залага градежи, като се надява хората, които не са експерти по устройствени проекти, да не ги виждат и след време да е късно да стачкуват. Накратко, Подробен устройствен план може да отбрани парка от строителство, само че вместо това дефинира нови архитектурни обекти и спортни уреди.
Дори в резерватната част се позволява строителство – на заведение в езерото Ариана “ и на детска площадка. Детските площадки са възможни и в множествено число.
В някаква степен плануваното строителство има по-благовидна форма – паркинги, здания за поддръжка на парка, солидни тоалетни, спортни уреди и техни помощни здания, детски площадки.
Предвижда се построяването на стадион „ Юнак “- съпътстващи трибуни и обслужваща постройка.
На на 13-ти януари следваше да бъде показан всеки нов обект и алея, като се изясни по какъв начин е открита нуждата от всеки един в парка и какъв брой столетни дървета ще бъдат отстранени поради стоежа му. По този метод хората щяха да имат опция да дадат осведомени мнения, а в този момент бяха оставени с неверни усещания, че няма да пострада растителността и разногласието е единствено какъв брой стотин паркоместа да има.
Например, детските площадки са хубаво нещо, само че не би следвало да се заложат без разискване, тъй като една от тях е планувана в резервата, а другите са в лесопарковата част, която също е монумент на градинско-парковото изкуство. Хората би следвало да се произнесат дали избират да се резервира достоверността на „ Борисовата градина “ и уникалността на частта, която съставлява същинска гора в града, вместо да се замести от площадка с звук, с алеи, настилки, павилиони, тоалетни. Също по този начин, в случай че в центъра има липса на детски площадки, то в регион „ Изгрев “ има към 150 в кварталите отвън парка и не е наложително да се изсича гората, с цел да се вършат нови.
Още по-проблемни са постройките за поддръжка на парка, защото те са планувани освен в зона за бази на зелената система, а и в зоната за парк, опирайки се на едно изключение в законодателството. Това малко ми припомня по какъв начин застрояването на народен парк „ Пирин ” стартира с едно изключение за хижи. Освен това, тези здания за поддържане на парка са със неразрешен достъп за жители и надлежно ще лишават част от парковата територия, която в този момент хората могат да употребяват.
Необходимостта от постояване на здания за поддръжка на парка би трябвало да бъде съществено обледвана и разисквана, с цел да не изпаднем в парадокса да се секат вековни дървета, за опазването на тези дървета.
Паркиране:
Дали може да се навлиза с коли в парка и да се паркира в парка се дефинира от Подробен устройствен план. Вместо планът на Подробен устройствен план да употребява тази алтернатива, с цел да ограничи до най-малко автомобилния трафик и паркиране, той прави противоположното – поставя паркинги на всички места, където откри опция. Моето усещане от последното показване на плана на 13.01, беше,че паркът се приема като обслужваща територия на стадионите и служи основно за паркиране.
Съществуващото наземно паркиране в парка не е отстранено в плана. Допълнено е с още наземни и подземни паркинги, макар че „ прекъсването на достъпа на автомобилно придвижване в парковата територия “ е изведено като съществена цел на плана (стр. 69)
До всички съществуващи обекти е очакван позволителен режим, вместо да се усъвършенства настоящето състояние, се утежнява доста.
Предназначението
Целта на Подробен устройствен план е да освободи парка освен от несвойствени обекти (между другото не излиза наяве какво ще се маха от парка, единствено се добавя), а и от несвойствени функционалности – като паркиране в парка или огромни футболни мачове, които пречат на парка да реализира главната си, а точно рекреационна функционалност. Цел на Подробен устройствен план съгласно СПН се заявява като „ опазване и увеличение на общоградското и рекреационно значение на парка в НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ “, само че в действителност проектът предлага противоположното. Спортната зона е допълваща, а не съществена и не би трябвало да пречи на главната.
Гражданите би трябвало да се произнесат не по размерите на стадионите, а дали са съгласни автомобилният и човешкият напън да затрудняват използването на парка за главните му функционалности за отдих и рекреация.
Сеч
Дървета в парка, насаждани преди 110-115 години, са без всякаква отбрана от този план, дори в противен случай. Проектът позволява всеобщи сечи в гората в така наречен лесопаркова част.
На първо място в лесопарковата част се плануват нови обекти и алеи. Проектантът твърди, че е направил геодезическо снимане и картотекиране единствено на местата с планувана интервенция и приказва за 1023 дървета единствено в тези зони.
Това геодезическо снимане не беше показано на разискването на 13.01., с цел да добият визия хората за какъв брой солидни и столетни дървета става въпрос. Видя се, че проектът е посипан с червени точки, които са дърветата, планувани за унищожаване по санитарни аргументи.
На второ място, планът се осланя на инвентаризацията, направена от ЛТУ през 2016 година, за която беше потвърдено, че е направена по неверно задание – за стопанска гора, от която би трябвало да се извади повече дървен материал. Затова въпросната инвентаризация говореше за обновяване на растителността, възобновителна групово-постепенна сеч, при която се вършат по този начин наречените „ прозорци “ в гората - т.е. големи петна без дървета, и се предлагаше сеч с активност 15-20%.
В един парк като Борисова градина, законът за горите категорично споделя, че не се ползва и всяко дърво се прави оценка самостоятелно, още повече че е монумент на градинско-парковото изкуство.
Изключително е притеснително, че планът на Подробен устройствен план преповтаря инвентаризацията от 2016 година и приказва за санитарно разчистване с активност 5-80 % от запаса на насажденията. И това отвън санитарните сечи, които са обвързване на озеленителните органи. Още повече, че по тази инвентаризация към този момент бяха изсечени няколко хиляди дървета в лесопарковата част.
Обществеността повярва на нас и с помощта на големия цивилен напън към днешна дата множеството от тези обекти отпаднаха от проектоплана.
Дотук добре, само че остарялата процедура да се заблуждават хората продължава. Вместо да отбрани парка от строителство, което би трябвало да е задачата на подробния организационен проект (даже в програмата на Йорданка Фандъкова за този мандат попада „ Забрана за строителство в Борисовата градина “), планът продължава да залага градежи, като се надява хората, които не са експерти по устройствени проекти, да не ги виждат и след време да е късно да стачкуват. Накратко, Подробен устройствен план може да отбрани парка от строителство, само че вместо това дефинира нови архитектурни обекти и спортни уреди.
Дори в резерватната част се позволява строителство – на заведение в езерото Ариана “ и на детска площадка. Детските площадки са възможни и в множествено число.
В някаква степен плануваното строителство има по-благовидна форма – паркинги, здания за поддръжка на парка, солидни тоалетни, спортни уреди и техни помощни здания, детски площадки.
Предвижда се построяването на стадион „ Юнак “- съпътстващи трибуни и обслужваща постройка.
На на 13-ти януари следваше да бъде показан всеки нов обект и алея, като се изясни по какъв начин е открита нуждата от всеки един в парка и какъв брой столетни дървета ще бъдат отстранени поради стоежа му. По този метод хората щяха да имат опция да дадат осведомени мнения, а в този момент бяха оставени с неверни усещания, че няма да пострада растителността и разногласието е единствено какъв брой стотин паркоместа да има.
Например, детските площадки са хубаво нещо, само че не би следвало да се заложат без разискване, тъй като една от тях е планувана в резервата, а другите са в лесопарковата част, която също е монумент на градинско-парковото изкуство. Хората би следвало да се произнесат дали избират да се резервира достоверността на „ Борисовата градина “ и уникалността на частта, която съставлява същинска гора в града, вместо да се замести от площадка с звук, с алеи, настилки, павилиони, тоалетни. Също по този начин, в случай че в центъра има липса на детски площадки, то в регион „ Изгрев “ има към 150 в кварталите отвън парка и не е наложително да се изсича гората, с цел да се вършат нови.
Още по-проблемни са постройките за поддръжка на парка, защото те са планувани освен в зона за бази на зелената система, а и в зоната за парк, опирайки се на едно изключение в законодателството. Това малко ми припомня по какъв начин застрояването на народен парк „ Пирин ” стартира с едно изключение за хижи. Освен това, тези здания за поддържане на парка са със неразрешен достъп за жители и надлежно ще лишават част от парковата територия, която в този момент хората могат да употребяват.
Необходимостта от постояване на здания за поддръжка на парка би трябвало да бъде съществено обледвана и разисквана, с цел да не изпаднем в парадокса да се секат вековни дървета, за опазването на тези дървета.
Паркиране:
Дали може да се навлиза с коли в парка и да се паркира в парка се дефинира от Подробен устройствен план. Вместо планът на Подробен устройствен план да употребява тази алтернатива, с цел да ограничи до най-малко автомобилния трафик и паркиране, той прави противоположното – поставя паркинги на всички места, където откри опция. Моето усещане от последното показване на плана на 13.01, беше,че паркът се приема като обслужваща територия на стадионите и служи основно за паркиране.
Съществуващото наземно паркиране в парка не е отстранено в плана. Допълнено е с още наземни и подземни паркинги, макар че „ прекъсването на достъпа на автомобилно придвижване в парковата територия “ е изведено като съществена цел на плана (стр. 69)
До всички съществуващи обекти е очакван позволителен режим, вместо да се усъвършенства настоящето състояние, се утежнява доста.
Предназначението
Целта на Подробен устройствен план е да освободи парка освен от несвойствени обекти (между другото не излиза наяве какво ще се маха от парка, единствено се добавя), а и от несвойствени функционалности – като паркиране в парка или огромни футболни мачове, които пречат на парка да реализира главната си, а точно рекреационна функционалност. Цел на Подробен устройствен план съгласно СПН се заявява като „ опазване и увеличение на общоградското и рекреационно значение на парка в НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ “, само че в действителност проектът предлага противоположното. Спортната зона е допълваща, а не съществена и не би трябвало да пречи на главната.
Гражданите би трябвало да се произнесат не по размерите на стадионите, а дали са съгласни автомобилният и човешкият напън да затрудняват използването на парка за главните му функционалности за отдих и рекреация.
Сеч
Дървета в парка, насаждани преди 110-115 години, са без всякаква отбрана от този план, дори в противен случай. Проектът позволява всеобщи сечи в гората в така наречен лесопаркова част.
На първо място в лесопарковата част се плануват нови обекти и алеи. Проектантът твърди, че е направил геодезическо снимане и картотекиране единствено на местата с планувана интервенция и приказва за 1023 дървета единствено в тези зони.
Това геодезическо снимане не беше показано на разискването на 13.01., с цел да добият визия хората за какъв брой солидни и столетни дървета става въпрос. Видя се, че проектът е посипан с червени точки, които са дърветата, планувани за унищожаване по санитарни аргументи.
На второ място, планът се осланя на инвентаризацията, направена от ЛТУ през 2016 година, за която беше потвърдено, че е направена по неверно задание – за стопанска гора, от която би трябвало да се извади повече дървен материал. Затова въпросната инвентаризация говореше за обновяване на растителността, възобновителна групово-постепенна сеч, при която се вършат по този начин наречените „ прозорци “ в гората - т.е. големи петна без дървета, и се предлагаше сеч с активност 15-20%.
В един парк като Борисова градина, законът за горите категорично споделя, че не се ползва и всяко дърво се прави оценка самостоятелно, още повече че е монумент на градинско-парковото изкуство.
Изключително е притеснително, че планът на Подробен устройствен план преповтаря инвентаризацията от 2016 година и приказва за санитарно разчистване с активност 5-80 % от запаса на насажденията. И това отвън санитарните сечи, които са обвързване на озеленителните органи. Още повече, че по тази инвентаризация към този момент бяха изсечени няколко хиляди дървета в лесопарковата част.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ