През 2019 година: Богатите са по-малко щастливи, бедните - по-малко нещастни
През 2019 година по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Това демонстрира проучване на организация "Алфа Рисърч " за обществено-политическите настройки на българските жители.
Личната равносметка на българите за миналата година продължава в общи линии позитивната наклонност, присъща за последните пет години. Двойно по-голям % (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия – нито за положително, нито за неприятно.
На този декор прави усещане един забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Дали това е моментно съмнение, или начало на по-сериозна смяна, ще стане ясно през идната година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий, пенсионния, с всички произлизащи от това промени в самостоятелния стандарт, изключително поради нерадостната вероятност на ощетеното от втория дирек първо потомство пенсионери.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност – постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях. Що се отнася до упованията, след 2015-та годишният мониторинг на "Алфа Рисърч " демонстрира двоен растеж на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не съумява да се осъществя. Равносметката остава надалеч под очакванията. Това затвърждаващо се поражение сред упования и действителност, изключително измежду хората сред 45 и 60г., стартира да създава отрицателни психически резултати, които, както към този момент посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични – 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три значими трендове могат да бъдат откроени зад тази систематизирана макро картина.
Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът освен се дистанцира от ден на ден от партиите, само че и затвърждава скептицизма си към огромните публични планове, като се затваря от ден на ден в персоналния живот – наклонност, която беше доказана и от европейското проучване на полезностите. В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, само че все по този начин в дъното на целите, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Второ, без да се подценява смисъла на персоналните приходи, от ден на ден хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Още в края на 2017-та Алфа Рисърч беше записала обстоятелството, че за най-големите градове, за младото и междинното потомство с високо обучение и витален стандарт, вниманието върху средата стартира да измества акцента върху приходите. В персонален проект тези обществени групи могат да реализират по-високи приходи, само че в обществен, неприятната среда „ изземва “ забележителна част от приходите им и утежнява качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Трето, демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство намират отражение и тук, като едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях. Онова, което можем да чакаме през 2020г., е засилен цивилен напън точно във връзка с проблеми и проблеми в локалната среда, където живеят хората, защото тя е най-силно изразената точка на секване сред персоналния и общностния им живот.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брексит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ "Белене ", решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Оценка за активността на институциите и държавното управление
Регулярният мониторинг на публичните настройки на "Алфа Рисърч " демонстрира, че 2019г. приключва с няколко негативи за ръководещите - пробойни в имиджа, неодобрение и митинги в сфери, в които от години се натрупат проблеми, изострена сдържаност към оферти в обществената система и опазването на здравето, засягащи ползите на необятни групи. Същевременно неналичието на мощно водачество, на безапелационни решения в най-проблемните сфери и на разминаването сред заявления и действително държание на опозицията по тематики, в които би могла да покаже действителни други възможности, не й разрешават да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.
На този декор най-силната политическа фигура отвън ръководещите продължава да бъде президентът Румен Радев. За повторно обаче, след изразеното от него противоречие с покупката на самолетите F-16 в края на предходната година, персоналният му рейтинг пада под 50 на 100 (48% утвърждение против 15% неодобрение). Две съществени аргументи биха могли да се крият зад този спад – първо, неналичието на безапелационна и водеща позиция във външната политика, където президентът по принцип има мощна роля и второ, изострянето на борбата с изпълнителната власт, което не се толерира от публичното мнение, очакващо от президента необорим спор по стратегически въпроси, а не съображения по настоящата обстановка.
Правителството, след месеци на отрицателен тренд в оценките, възстановява в края на годината част от изгубените позиции. Положителните отзиви нарастват от 13% първоначално до 19 на 100 в края на годината, а негативните спадат с 10 пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също обезврежда част от недоверието към себе си и персоналният му рейтинг в края на 2019-та е 30% утвърждение против 39% отрицание.
Сред членовете на кабинета за следващ път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години положителен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов доближава показател от 4.8, а полицията, с 29% утвърждение, е една от дребното институции с положителен тренд през 2019-та. Към нея обаче несъмнено продължава да има по-високи упования от показаните до момента резултати.
На противоположния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за някогашния към този момент обществен министър. Социална политика, опазване на здравето, правораздаване са обичайно подложени на критика посоки в активността на държавното управление. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както неодобрение измежду работещите в тях, по този начин и незадоволеност измежду жителите, демонстрират, че единствено увеличение на парите в тези посоки не е в положение да ги реши.
По-съществена динамичност в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в показателя за активността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в показателя от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в показателя от -7.6 до -12.1). И тримата бележат отрицателен тренд в резултат от съответни проблеми като предлагането за първите дни болнични и водния режим в някои елементи на страната.
Парламентът продължава да е най-силно подложената на критика от обществото институция с утвърждение от 10% и отрицание от 51%. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се употребява с по-висок персонален рейтинг (21%).
Дебатите, съпровождащи избора на нов основен прокурор и обособени правосъдни решения, привлякоха интензивно публично внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом сред обособените институции в правосъдната система, като публичното мнение стартира да възстановява част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда записва позитивна смяна и растеж в утвърждението през последните дванадесет месеца от нормалните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на основния прокурор Сотир Цацаров се резервират в откритите през последните месеци граници: 12% позитивни против 45% негативни оценки.
Електорални настройки
В електорален проект ГЕРБ (21.7%) резервира преимущество от към три и половина пункта пред Българска социалистическа партия (18.2%). Респективно, водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място. На този стадий е мъчно да се каже, дали декларираните благосклонности ще се трансфорат в действителна поддръжка, още повече, че профилът на техните последователи остава към момента прекомерно неразбираем. За момента по-ясно се открояват така наречен мобилни гласоподаватели, чийто избор бързо се активизира, само че и бързо се демобилизира: най-младите до 30 годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките обитаеми места.
През 2019-та продължи ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а "Атака " – на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие - утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в ЕП и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Равносметката за 2019-та демонстрира, че българите не престават да споделят един като цяло положителен, само че по-скоро кратковременен небосвод, където най-големите цели са фамилията и непосредствената обществена среда. От това дали заложените във и от ръководството тактики, които на този стадий остават оттатък хоризонта на болшинството от жителите, ще се трансфорат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат публичните настроения през 2020.
Характеристики на изследването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 5 - 12 декември 2019г. национално-представително изследване измежду извадка от 1017 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Личната равносметка на българите за миналата година продължава в общи линии позитивната наклонност, присъща за последните пет години. Двойно по-голям % (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия – нито за положително, нито за неприятно.
На този декор прави усещане един забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Дали това е моментно съмнение, или начало на по-сериозна смяна, ще стане ясно през идната година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий, пенсионния, с всички произлизащи от това промени в самостоятелния стандарт, изключително поради нерадостната вероятност на ощетеното от втория дирек първо потомство пенсионери.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност – постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях. Що се отнася до упованията, след 2015-та годишният мониторинг на "Алфа Рисърч " демонстрира двоен растеж на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не съумява да се осъществя. Равносметката остава надалеч под очакванията. Това затвърждаващо се поражение сред упования и действителност, изключително измежду хората сред 45 и 60г., стартира да създава отрицателни психически резултати, които, както към този момент посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични – 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три значими трендове могат да бъдат откроени зад тази систематизирана макро картина.
Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът освен се дистанцира от ден на ден от партиите, само че и затвърждава скептицизма си към огромните публични планове, като се затваря от ден на ден в персоналния живот – наклонност, която беше доказана и от европейското проучване на полезностите. В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, само че все по този начин в дъното на целите, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Второ, без да се подценява смисъла на персоналните приходи, от ден на ден хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Още в края на 2017-та Алфа Рисърч беше записала обстоятелството, че за най-големите градове, за младото и междинното потомство с високо обучение и витален стандарт, вниманието върху средата стартира да измества акцента върху приходите. В персонален проект тези обществени групи могат да реализират по-високи приходи, само че в обществен, неприятната среда „ изземва “ забележителна част от приходите им и утежнява качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Трето, демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство намират отражение и тук, като едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях. Онова, което можем да чакаме през 2020г., е засилен цивилен напън точно във връзка с проблеми и проблеми в локалната среда, където живеят хората, защото тя е най-силно изразената точка на секване сред персоналния и общностния им живот.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брексит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ "Белене ", решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Оценка за активността на институциите и държавното управление
Регулярният мониторинг на публичните настройки на "Алфа Рисърч " демонстрира, че 2019г. приключва с няколко негативи за ръководещите - пробойни в имиджа, неодобрение и митинги в сфери, в които от години се натрупат проблеми, изострена сдържаност към оферти в обществената система и опазването на здравето, засягащи ползите на необятни групи. Същевременно неналичието на мощно водачество, на безапелационни решения в най-проблемните сфери и на разминаването сред заявления и действително държание на опозицията по тематики, в които би могла да покаже действителни други възможности, не й разрешават да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.
На този декор най-силната политическа фигура отвън ръководещите продължава да бъде президентът Румен Радев. За повторно обаче, след изразеното от него противоречие с покупката на самолетите F-16 в края на предходната година, персоналният му рейтинг пада под 50 на 100 (48% утвърждение против 15% неодобрение). Две съществени аргументи биха могли да се крият зад този спад – първо, неналичието на безапелационна и водеща позиция във външната политика, където президентът по принцип има мощна роля и второ, изострянето на борбата с изпълнителната власт, което не се толерира от публичното мнение, очакващо от президента необорим спор по стратегически въпроси, а не съображения по настоящата обстановка.
Правителството, след месеци на отрицателен тренд в оценките, възстановява в края на годината част от изгубените позиции. Положителните отзиви нарастват от 13% първоначално до 19 на 100 в края на годината, а негативните спадат с 10 пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също обезврежда част от недоверието към себе си и персоналният му рейтинг в края на 2019-та е 30% утвърждение против 39% отрицание.
Сред членовете на кабинета за следващ път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години положителен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов доближава показател от 4.8, а полицията, с 29% утвърждение, е една от дребното институции с положителен тренд през 2019-та. Към нея обаче несъмнено продължава да има по-високи упования от показаните до момента резултати.
На противоположния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за някогашния към този момент обществен министър. Социална политика, опазване на здравето, правораздаване са обичайно подложени на критика посоки в активността на държавното управление. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както неодобрение измежду работещите в тях, по този начин и незадоволеност измежду жителите, демонстрират, че единствено увеличение на парите в тези посоки не е в положение да ги реши.
По-съществена динамичност в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в показателя за активността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в показателя от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в показателя от -7.6 до -12.1). И тримата бележат отрицателен тренд в резултат от съответни проблеми като предлагането за първите дни болнични и водния режим в някои елементи на страната.
Парламентът продължава да е най-силно подложената на критика от обществото институция с утвърждение от 10% и отрицание от 51%. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се употребява с по-висок персонален рейтинг (21%).
Дебатите, съпровождащи избора на нов основен прокурор и обособени правосъдни решения, привлякоха интензивно публично внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом сред обособените институции в правосъдната система, като публичното мнение стартира да възстановява част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда записва позитивна смяна и растеж в утвърждението през последните дванадесет месеца от нормалните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на основния прокурор Сотир Цацаров се резервират в откритите през последните месеци граници: 12% позитивни против 45% негативни оценки.
Електорални настройки
В електорален проект ГЕРБ (21.7%) резервира преимущество от към три и половина пункта пред Българска социалистическа партия (18.2%). Респективно, водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място. На този стадий е мъчно да се каже, дали декларираните благосклонности ще се трансфорат в действителна поддръжка, още повече, че профилът на техните последователи остава към момента прекомерно неразбираем. За момента по-ясно се открояват така наречен мобилни гласоподаватели, чийто избор бързо се активизира, само че и бързо се демобилизира: най-младите до 30 годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките обитаеми места.
През 2019-та продължи ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а "Атака " – на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие - утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в ЕП и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Равносметката за 2019-та демонстрира, че българите не престават да споделят един като цяло положителен, само че по-скоро кратковременен небосвод, където най-големите цели са фамилията и непосредствената обществена среда. От това дали заложените във и от ръководството тактики, които на този стадий остават оттатък хоризонта на болшинството от жителите, ще се трансфорат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат публичните настроения през 2020.
Характеристики на изследването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 5 - 12 декември 2019г. национално-представително изследване измежду извадка от 1017 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ