Българинът е станал малко по-щастлив, най-много го трови заплатата и въздуха
През 2019 година българите са станали с 0.6% по-щастливи . Това демонстрира показателят на щастието, който бе показан за втора поредна година от списание " Мениджър ".
Индексът се състои от 12 индикатора, измежду които главните витален стандарт, работа, задоволеност.
Индексът също варира от 0 до 100 точки, в който 100 е цялостното благополучие, а 0 полюсът на безспорното благополучие. Изследвани 1054 респондента, лице в лице.
Живко Тодоров показа данните. За предходната година се отбелязва лек растеж на хората, които са споделили, че са съвсем щастливи - и той е бил 45%.
Разлика сред мъжете и дамите няма. Щастливи са 55.7% от мъжете, и от нежния пол - 56.2%.
Както и за 2018 година, и през 2019 година най-щастливи са младежите от 18 до 29 година - 64.6% , а с повишаване на възрастта показателят понижава, като с най-нисък показател на благополучие са възрастните на 70+ години - 50.09%.
По отношение на образованието най-щастливи са учащите - 68%, висшистите - с 61.6%, а при безработните към този момент показателят спада - до 50.2%, а пенсионерите са на дъното с 49.9%.
Изводът спрямо предходната година е, че най-младите са станали по-щастливи, а най-старите по-нещастни.
Положението в фамилията е следното - най-големят показател на благополучие имат фамилии с 2-3-4 деца - 60.6% . С броя на децата пораства щастието.
По етнос ситуацията е следното - българите с а щастливи - 57.3%, ромите - 46%, което отхвърля изказванието, че ромите са " безгрижни и щастливи ".
Кривата на щастието се дефинира и от приходите - минимум щастливи са хората със заплата до 500 лева - 50.8%, за съпоставяне тези със заплата над 1500 лева - 66.5%.
Ако някой чака, че има разлика къде се живее - дали си в столицата или на село - показателят е съвсем подравнен - в столицата са щастливи - 56%, на село - 55.6%.
Крайният извод е, че най-нещастните са роми - 57%, лица на възраст на 70+, лица с ниско обучение, самотни фамилии, безработни, пенсионери, хора с приход под 500 лева
Най-голямото неодобрение от нас идва от селища, които изчезват, нечиста среда, работа, ръководство на страната.
Същото проучване, извършено в други страни по света, демонстрира, че от ръководството са удовлетворени - 48.5%, а в България - малко по-малко - 40.4%.
Но разликата в недоволството във връзка с мръсния въздух сред страните в света и България е доста огромна. В международен мащаб хората са удовлетворени от чистотата на въздуха в 65.2%, а в България - 49.6%.
Индексът се състои от 12 индикатора, измежду които главните витален стандарт, работа, задоволеност.
Индексът също варира от 0 до 100 точки, в който 100 е цялостното благополучие, а 0 полюсът на безспорното благополучие. Изследвани 1054 респондента, лице в лице.
Живко Тодоров показа данните. За предходната година се отбелязва лек растеж на хората, които са споделили, че са съвсем щастливи - и той е бил 45%.
Разлика сред мъжете и дамите няма. Щастливи са 55.7% от мъжете, и от нежния пол - 56.2%.
Както и за 2018 година, и през 2019 година най-щастливи са младежите от 18 до 29 година - 64.6% , а с повишаване на възрастта показателят понижава, като с най-нисък показател на благополучие са възрастните на 70+ години - 50.09%.
По отношение на образованието най-щастливи са учащите - 68%, висшистите - с 61.6%, а при безработните към този момент показателят спада - до 50.2%, а пенсионерите са на дъното с 49.9%.
Изводът спрямо предходната година е, че най-младите са станали по-щастливи, а най-старите по-нещастни.
Положението в фамилията е следното - най-големят показател на благополучие имат фамилии с 2-3-4 деца - 60.6% . С броя на децата пораства щастието.
По етнос ситуацията е следното - българите с а щастливи - 57.3%, ромите - 46%, което отхвърля изказванието, че ромите са " безгрижни и щастливи ".
Кривата на щастието се дефинира и от приходите - минимум щастливи са хората със заплата до 500 лева - 50.8%, за съпоставяне тези със заплата над 1500 лева - 66.5%.
Ако някой чака, че има разлика къде се живее - дали си в столицата или на село - показателят е съвсем подравнен - в столицата са щастливи - 56%, на село - 55.6%.
Крайният извод е, че най-нещастните са роми - 57%, лица на възраст на 70+, лица с ниско обучение, самотни фамилии, безработни, пенсионери, хора с приход под 500 лева
Най-голямото неодобрение от нас идва от селища, които изчезват, нечиста среда, работа, ръководство на страната.
Същото проучване, извършено в други страни по света, демонстрира, че от ръководството са удовлетворени - 48.5%, а в България - малко по-малко - 40.4%.
Но разликата в недоволството във връзка с мръсния въздух сред страните в света и България е доста огромна. В международен мащаб хората са удовлетворени от чистотата на въздуха в 65.2%, а в България - 49.6%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ