Гигантската черна дупка, която заснехме през 2019-а, изглежда блести
През 2019-а светът съумя да зърне за първи път директна снимка на сянката на черната дупка, ситуирана в центъра на галактиката M87, на към 55 млн. светлинни години Днес, до момента в който са проучвали по-ранни и необработени фотоси на обекта, учените откриха, че пръстенът към M87* потрепва лекичко – по този начин, като че ли свети.
Снимката на черната дупка, която предходната година влезе в историята, бе резултат от многогодишни старания на голям брой откриватели, a финалният ѝ вид бе „ съединен “ от едвам от 1-седмични наблюдения, осъществени през 2017-а.
В самото начало на плана Event Horizon Telescope екипът е проучвал M87* благодарение на разнообразни прототипни телескопи. Тези наблюдения, осъществени в интервала 2009-2012, не са събрали задоволително данни за основаването на изображение.
Когато обаче астрономите са желали да схванат по какъв начин пръстенът към черната дупка се трансформира с течение на времето, те откриват, че съществуват задоволително данни, които да потвърдят в границите на симулация по какъв начин тъкмо варира яркостта на пръстена.
Източник: M. Wielgus, D. Pesce & the EHT Collaboration
„ Миналата година видяхме фотография на сянката на черна дупка, състояща се от ослепителен полумесец към M87*, формиран от гореща плазма, и тъмна централна част, където съгласно нас се намира хоризонтът на събитията на въпросната черна дупка – изяснява астрономът Мачиек Велгус, от центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън “. – На базата на миналогодишните резултати ние си зададохме следните въпроси: морфологията на този полумесец консистентна ли е по отношение на архивните данни? Дали архивните данни ще ни покажат, че той е със подобен размер и ориентировка? “.
Екипът е употребявал метода на статистическото моделиране, основан на рамките, употребявани за разбор на данните от 2017-а. В края на краищата откриват (както и постановява Общата доктрина на относителността), че сянката на черната дупка – кръгът в средата на сияещия златист полумесец – е идентична по величина през годините. Според учените това в допълнение удостоверява естеството на M87*.
Учените обаче се натъкват и на нещо ненадейно – когато човек се загледа в фотографията на М87*, няма по какъв начин да не забележи, че част от пръстена е по-ярък. Той е основан от прахуляк и газ, които се въртят към черната дупка и попадат непосредствено в нея. Неравната бляскавост е още едно нещо, предсказано от Общата доктрина на относителността и наречено Доплеров резултат.
Когато част от пръстена се обръща към нас, той ни наподобява по-ярък (докато онази част, която се завърта встрани от нас, като че ли е по-бледа).
Учените откриват, че яркият район не е закрепен на едно място – той се движи и кара пръстенът да наподобява по този начин, като че ли свети. Според тях това се дължи на турбулентния поток.
„ Тъй като потокът от материя е турбулентен, с течение на времето наподобява по този начин, като че ли полумесецът свети - изяснява Велгус. – Всъщност това, което следим, са големи вариации и не всички теоретични модели на акреция разрешават сходни съмнения. С други думи – ние можем да започваме да отсяваме някои от моделите, основани на следените динамичности. “
Турбулентността може да е провокирана от най-различни неща, в това число магнитудът на завъртане на черната дупка или структурата на магнитното поле в акреационния диск. Възможно е и да е разследване от магниторотационна неустойчивост или разминаване сред въртенето на черната дупка и акреационния поток.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.
