Поклон! Легенди за големите Васил Симов и Борис Гюдеров
През 2019-а година залата на славата в Холиук, Масачузетс, се усили с още 6 имена. Две от тях са на огромните Борис Гюдеров и Васил Симов. Първият - в категория "Играчи ", а вторият - поради достиженията му като треньор. На тържествената гала участваха Ваня Гюдерова, щерка на родения в Перник някогашен национал, както и фамилията на Атанас Ваклинов - играч на Гюдеров, който от години живее в Съединените щати.
Повече за двете огромни фигури споделя за „ Златния гейм” по DIEMA SPORT 2 друга легенда - Димитър Златанов, който е първият български волейболист, намерил място в Залата на славата.
„ Две имена, които са потвърдили своето волейболно майсторство в съответните интервали, един след различен. Дали началото на бг волейбола през тези години и по-късно след това са дали своя принос за развиването и на клубните и на националните тимове. Боби Гюдеров е огромно име. Остави това, че като нападател е бил най-хубавите за времето си в България. Признат е в Европа. Участвал е на ОИ, СП, спечелил е медали, дал е метода по който би трябвало да се играе волейбол в тези моменти, желанието, себераздаването, с огромно сърце и обич да играеш. Като треньор си припомням единствено, че приключи в Левски Спартак. С него бяхме съотборници и съквартиранти, не сме спали дни и нощи, говорейки за волейбол и по какъв начин ще подобрим играта в ЦСКА, с цел да реализираме триумфи. Той го потвърди със своето себераздаване, на 33-годишна възраст искаше да научи неща, които се учат при юноши старша. Това бе неговото усърдие и неговата безрезервност и не искаше да отстъпва от новостите за момента”, спомня с Димитър Златанов.
„ След това, като треньор се затвърди с доста триумфи с мъжете и дамите. С мъжете на ЦСКА завоюва Купата, която виждаме зад мен. С дамите завоюва европейска купа през 81-а. След това работихме отново дружно, аз като асистент, а той като старши и спечелихме бронз - през 83-а в Берлин. Спечелихме квалификацията в Барселона и спечелихме квота за ОИ в Лос Анджелис. Много мемоари и моменти, прекарани дружно. В началото, в ЦСКА, когато станахме републикански и по-късно европейски шампионки и фланелките ни се правеха във фабриката "Лиляна Димитрова ", той правеше дизайна на фланелките. За по-добро посрещане искаше да имаме двойни ръкави с цел да може да се омекотява топката. Неговото творчество бе за непрестанно да се усъвършенства играта. Физически и тактически”, описа още Златанов.
Васил Симов остава в историята с новаторските си хрумвания.
„ Той беше треньор на дамите и си припомням, че беше един от първите в света, който ги караше да играят пайп от зона 6. Още тогава той искаше да го прави и го опитваха. Тогава беше мъчно за разбиране. Как по този начин такава топка ще се играе по този метод, няма ли да ни хване троен блок? Но както виждаме и в този момент съвсем не може да се направи троен блок против такава композиция. Ето едно негово виждане 30 години преди този момент. Беше в авангуардията на треньорската мисия”, спомня си още Златанов.
„ Един от моментите - връщам се в квартирата, тв приемникът работи и си приказваме за волейбол. Той естествено си пуши и от приказки незабелязано гледаме, че е 8 ч, а би трябвало да тръгваме за подготовка..Моменти, които потвърждават до какъв брой волейболът ни е бил в сърцето и е било належащо да се приказва и отвън залата. Всичко да осъзнаем и както се споделя да го сдъвчем”, прибавя Димитър Златанов.
Васил Симов се оказва доста значим за женския ни волейбол, като под негово управление България печели европейската купа през 1981-а година. Човек, на който Цветана Божурина и съотборничките й от този прочут тим, са задължени и до през днешния ден.
„ Васил беше този човек, който направи доста за волейбола в България както за мъже, по този начин и за дами. Започна с юношите. От него потеглиха доста огромни имена. Това, което направи за нас.. с помощта на него ще останем в историята. Съжалявам, че към момента не се появява различен тим, който да направи нещо както ние. Но би трябвало първо да се появи някой различен Васил Симов. Васил Симов беше необикновен човек, разсъдък, състезател... Той бе в действителност отвън редовете. Много сме му задължени всички до един”, споделя Цветана Божурина.
„ Искаше от нас да бъдем обединен тим. Бяхме половината от ЦСКА и половината от Левски, с Ани Узунова и на места някое друго момиче от различен тим. Но той не искаше да ни вижда разграничени на Левски и ЦСКА, искаше да бъдем един тим и бяхме подобен. Станахме приятелки, аз станах такава със Силвия Петрунова, Таня Димитрова - с Ваня Манова. Бяхме един тим, без значение че когато започваше републиканското състезание не можехме да се гледаме.
Той беше друг, на нас гледаше като към хора, проектирани към бъдещето и това, което персонално аз не мога да си простя е, че от моята пословична суетност, не го слушах. Сега си давам сметка, че в случай че правех това, което искаше от мен, може би щях да бъда доста, доста по-добра волейболистка на едно високо ниво”, добавя някогашната волейболистка.
Васил Симов оставя своята диря и на Апенините, само че по този начин и не съумява да приключи своята работа там, както споделя дългогодишният публицист от „ Гадзета дело Спорт” - Алесандро Филипини.
„ Васил Симов бе доста необикновен човек. Говореше съвършен италиански език, само че не искаше да беседва с италианците, до момента в който не дойде да работи в Италия, в Бари, в женския волейболен тим от този град. За страдание, това бе краят на неговата кариера и в действителност скърбя, тъй като той можеше да даде още доста. Бе на път да сътвори огромна състезателка, само че не му разрешиха. Става въпрос за Марули. Италианка, която беше много здрава. По това време в Италия волейболистките не бяха с сходна физика и той бе на път да сътвори доста мощен играч. През идващите години тя игра много и означи доста точки, посредством най-много на придвижването с ръката, на което Васо я беше научил”, споделя италианският публицист.
Васил Симов построява школа в подготовката на състезателите, която трансформира в своя запазена марка.
„ Благодарение на моята брачна половинка, се научих да разграничавам техниката в ръцете на състезателките, минали при Васил Симов. Това е основата на всичко, и през днешния ден е още по-трудно да се изясни. По-скоро през днешния ден има повече пространство за импровизация. Но с помощта на школата, която сътвори Васо, тази техника бе доста ясно изразена”, споделя още Сандро Филипини.
За край, след славното минало и наследството, оставено от хора като Борис Гюдеров и Васил Симов какво е бъдещето пред българския волейбол?
„ Надявам се в бъдеще да излязат нови персони и да отидат и те в залата на славата само че те би трябвало да знаят, че сами няма да се самообразоват и израснат. От самото начало би трябвало да се вижда треньорската интервенция, тъй като това е разковничето за бъдещите първенци. Без подготвени добре треньори, които познават актуалния волейбол, няма по какъв начин да стане. Няма ли тая конкуренция, изоставаме, както към този момент сме изостанали доста”, споделя Димитър Златанов.
„ Много ми е мъчително за това, което виждам сега - просто е отчайващо, тъй като нямаме треньори. И в това време имаме най-хубавия треньор, който не работи в България. Много ми се желае, ще се разплача... Радо Стойчев да бъде един Васил Симов. И може! И би трябвало!”, споделя през сълзи за край Цветана Божурина.
Повече за двете огромни фигури споделя за „ Златния гейм” по DIEMA SPORT 2 друга легенда - Димитър Златанов, който е първият български волейболист, намерил място в Залата на славата.
„ Две имена, които са потвърдили своето волейболно майсторство в съответните интервали, един след различен. Дали началото на бг волейбола през тези години и по-късно след това са дали своя принос за развиването и на клубните и на националните тимове. Боби Гюдеров е огромно име. Остави това, че като нападател е бил най-хубавите за времето си в България. Признат е в Европа. Участвал е на ОИ, СП, спечелил е медали, дал е метода по който би трябвало да се играе волейбол в тези моменти, желанието, себераздаването, с огромно сърце и обич да играеш. Като треньор си припомням единствено, че приключи в Левски Спартак. С него бяхме съотборници и съквартиранти, не сме спали дни и нощи, говорейки за волейбол и по какъв начин ще подобрим играта в ЦСКА, с цел да реализираме триумфи. Той го потвърди със своето себераздаване, на 33-годишна възраст искаше да научи неща, които се учат при юноши старша. Това бе неговото усърдие и неговата безрезервност и не искаше да отстъпва от новостите за момента”, спомня с Димитър Златанов.
„ След това, като треньор се затвърди с доста триумфи с мъжете и дамите. С мъжете на ЦСКА завоюва Купата, която виждаме зад мен. С дамите завоюва европейска купа през 81-а. След това работихме отново дружно, аз като асистент, а той като старши и спечелихме бронз - през 83-а в Берлин. Спечелихме квалификацията в Барселона и спечелихме квота за ОИ в Лос Анджелис. Много мемоари и моменти, прекарани дружно. В началото, в ЦСКА, когато станахме републикански и по-късно европейски шампионки и фланелките ни се правеха във фабриката "Лиляна Димитрова ", той правеше дизайна на фланелките. За по-добро посрещане искаше да имаме двойни ръкави с цел да може да се омекотява топката. Неговото творчество бе за непрестанно да се усъвършенства играта. Физически и тактически”, описа още Златанов.
Васил Симов остава в историята с новаторските си хрумвания.
„ Той беше треньор на дамите и си припомням, че беше един от първите в света, който ги караше да играят пайп от зона 6. Още тогава той искаше да го прави и го опитваха. Тогава беше мъчно за разбиране. Как по този начин такава топка ще се играе по този метод, няма ли да ни хване троен блок? Но както виждаме и в този момент съвсем не може да се направи троен блок против такава композиция. Ето едно негово виждане 30 години преди този момент. Беше в авангуардията на треньорската мисия”, спомня си още Златанов.
„ Един от моментите - връщам се в квартирата, тв приемникът работи и си приказваме за волейбол. Той естествено си пуши и от приказки незабелязано гледаме, че е 8 ч, а би трябвало да тръгваме за подготовка..Моменти, които потвърждават до какъв брой волейболът ни е бил в сърцето и е било належащо да се приказва и отвън залата. Всичко да осъзнаем и както се споделя да го сдъвчем”, прибавя Димитър Златанов.
Васил Симов се оказва доста значим за женския ни волейбол, като под негово управление България печели европейската купа през 1981-а година. Човек, на който Цветана Божурина и съотборничките й от този прочут тим, са задължени и до през днешния ден.
„ Васил беше този човек, който направи доста за волейбола в България както за мъже, по този начин и за дами. Започна с юношите. От него потеглиха доста огромни имена. Това, което направи за нас.. с помощта на него ще останем в историята. Съжалявам, че към момента не се появява различен тим, който да направи нещо както ние. Но би трябвало първо да се появи някой различен Васил Симов. Васил Симов беше необикновен човек, разсъдък, състезател... Той бе в действителност отвън редовете. Много сме му задължени всички до един”, споделя Цветана Божурина.
„ Искаше от нас да бъдем обединен тим. Бяхме половината от ЦСКА и половината от Левски, с Ани Узунова и на места някое друго момиче от различен тим. Но той не искаше да ни вижда разграничени на Левски и ЦСКА, искаше да бъдем един тим и бяхме подобен. Станахме приятелки, аз станах такава със Силвия Петрунова, Таня Димитрова - с Ваня Манова. Бяхме един тим, без значение че когато започваше републиканското състезание не можехме да се гледаме.
Той беше друг, на нас гледаше като към хора, проектирани към бъдещето и това, което персонално аз не мога да си простя е, че от моята пословична суетност, не го слушах. Сега си давам сметка, че в случай че правех това, което искаше от мен, може би щях да бъда доста, доста по-добра волейболистка на едно високо ниво”, добавя някогашната волейболистка.
Васил Симов оставя своята диря и на Апенините, само че по този начин и не съумява да приключи своята работа там, както споделя дългогодишният публицист от „ Гадзета дело Спорт” - Алесандро Филипини.
„ Васил Симов бе доста необикновен човек. Говореше съвършен италиански език, само че не искаше да беседва с италианците, до момента в който не дойде да работи в Италия, в Бари, в женския волейболен тим от този град. За страдание, това бе краят на неговата кариера и в действителност скърбя, тъй като той можеше да даде още доста. Бе на път да сътвори огромна състезателка, само че не му разрешиха. Става въпрос за Марули. Италианка, която беше много здрава. По това време в Италия волейболистките не бяха с сходна физика и той бе на път да сътвори доста мощен играч. През идващите години тя игра много и означи доста точки, посредством най-много на придвижването с ръката, на което Васо я беше научил”, споделя италианският публицист.
Васил Симов построява школа в подготовката на състезателите, която трансформира в своя запазена марка.
„ Благодарение на моята брачна половинка, се научих да разграничавам техниката в ръцете на състезателките, минали при Васил Симов. Това е основата на всичко, и през днешния ден е още по-трудно да се изясни. По-скоро през днешния ден има повече пространство за импровизация. Но с помощта на школата, която сътвори Васо, тази техника бе доста ясно изразена”, споделя още Сандро Филипини.
За край, след славното минало и наследството, оставено от хора като Борис Гюдеров и Васил Симов какво е бъдещето пред българския волейбол?
„ Надявам се в бъдеще да излязат нови персони и да отидат и те в залата на славата само че те би трябвало да знаят, че сами няма да се самообразоват и израснат. От самото начало би трябвало да се вижда треньорската интервенция, тъй като това е разковничето за бъдещите първенци. Без подготвени добре треньори, които познават актуалния волейбол, няма по какъв начин да стане. Няма ли тая конкуренция, изоставаме, както към този момент сме изостанали доста”, споделя Димитър Златанов.
„ Много ми е мъчително за това, което виждам сега - просто е отчайващо, тъй като нямаме треньори. И в това време имаме най-хубавия треньор, който не работи в България. Много ми се желае, ще се разплача... Радо Стойчев да бъде един Васил Симов. И може! И би трябвало!”, споделя през сълзи за край Цветана Божурина.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ