Евростат ни преброи под 7 000 000. Младите нямат и милион
През 2018 година популацията в България е наброявало 6 957 642 поданици, демонстрират данни на Евростат за броят на жителите в обособените страни членки на Европейски Съюз, както и статистически данни за пребиваването на жители на Европейски Съюз или отвън Европейски Съюз във всяка една страна поотделно.
Анализът на Евростат регистрира също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през предходната година е бил 996 хиляди или 14,3 на 100 от общия дял на популацията.
Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на 100 от популацията. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 % или с близо 470 хиляди допълнително от младите българи.
Според разбора на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди жители на страни от Европейски Съюз. В тази категория делът на децата под 15 година е към 500, на възрастните сред 15-64 г- 9 134 и над 65 година - 3 465.
Значително по-висок е броят на хората отвън страни-членки на Европейски Съюз, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 година в тази възрастова категория са 7 558, хората сред 15-64 година са 53 335 и над 65 година - близо 10 хиляди.
Според формалните данни на Национален статистически институт към 31 декември м.г. популацията у нас е наброявало 7 000 039 души, което съставлява едвам 1,4 на 100 от популацията на Европейски Съюз, съобщи Българска телеграфна агенция. Родната статистика регистрира също, че спрямо миналата 2017 година българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на 100.
Продължава процесът на застаряване на българското население, регистрира още националната статистика, като делът на дамите над 65 година е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - надлежно 24,8 на 100 против 17,7 на 100, което се дължи на по-голямата смъртност измежду представителите на мощния пол.
Прогнозни данни на Национален статистически институт за популацията у нас за идващия половин век регистрират, че през 2020 година се чака българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 - към 6,5 млн., през 2045 година да се стопим под 6 милиона българи, а тъкмо след половин век - да бъдем 5 791 137 души.
Около 512 милиона са били жителите на страните в Европейски Съюз през предходната година като Топ 5 на страните с максимален брой население се оглавява от Германия - 83 милиона, следвана от Франция - 67 милиона, Англия и Италия - по 60 милиона и Испания - 46 милиона.
За съпоставяне може да се означи, че в страната с максимален брой поданици Германия - делът на младите под 15-годишна възраст там е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 милиона против 996 000.
Освен това към 4 % от жителите на Европейски Съюз /или близо 20 милиона/ са имали поданство от страна отвън Европейски Съюз, а други 3 % или 15 милиона са обитавали в страна на Европейски Съюз отвън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 година Люксембург е имало максимален дял от жители на друга държава-членка на Европейски Съюз - 41 на 100 от популацията. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял жители с генезис отвън страни на Европейски Съюз са открити в Естония и Латвия - по 14 на 100 и Австрия - 8 на 100.
От позиция на възрастта - 16 % от популацията на страните в Европейски Съюз през 2018 година е било под 15-годишна възраст, 64 % са били на възраст сред 15 -64 години, а останалите 21 % от европейците са били на възраст над 65 години.
Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има към 19,4 млн. поданици, а Гърция - близо 10 милиона. Младите румънци до 15 година са към 3 милиона /три пъти повече в сравнение с у нас/, а в Гърция връстниците им са към милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 милиона, а на юг - 2,3 милиона.
Трудоспособното население на север е 12,8 милиона румънци на възраст 15-64 година, а на юг - 6,2 милиона гърци.
Освен това в южната ни съседка обитават към 211 хиляди жители на страни от Европейски Съюз и три пъти повече от страни отвън Европейски Съюз - към 600 хиляди. В Румъния обитават 56 хиляди поданици на страни от Европейски Съюз и 54 хиляди на страни отвън Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Анализът на Евростат регистрира също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през предходната година е бил 996 хиляди или 14,3 на 100 от общия дял на популацията.
Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на 100 от популацията. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 % или с близо 470 хиляди допълнително от младите българи.
Според разбора на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди жители на страни от Европейски Съюз. В тази категория делът на децата под 15 година е към 500, на възрастните сред 15-64 г- 9 134 и над 65 година - 3 465.
Значително по-висок е броят на хората отвън страни-членки на Европейски Съюз, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 година в тази възрастова категория са 7 558, хората сред 15-64 година са 53 335 и над 65 година - близо 10 хиляди.
Според формалните данни на Национален статистически институт към 31 декември м.г. популацията у нас е наброявало 7 000 039 души, което съставлява едвам 1,4 на 100 от популацията на Европейски Съюз, съобщи Българска телеграфна агенция. Родната статистика регистрира също, че спрямо миналата 2017 година българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на 100.
Продължава процесът на застаряване на българското население, регистрира още националната статистика, като делът на дамите над 65 година е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - надлежно 24,8 на 100 против 17,7 на 100, което се дължи на по-голямата смъртност измежду представителите на мощния пол.
Прогнозни данни на Национален статистически институт за популацията у нас за идващия половин век регистрират, че през 2020 година се чака българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 - към 6,5 млн., през 2045 година да се стопим под 6 милиона българи, а тъкмо след половин век - да бъдем 5 791 137 души.
Около 512 милиона са били жителите на страните в Европейски Съюз през предходната година като Топ 5 на страните с максимален брой население се оглавява от Германия - 83 милиона, следвана от Франция - 67 милиона, Англия и Италия - по 60 милиона и Испания - 46 милиона.
За съпоставяне може да се означи, че в страната с максимален брой поданици Германия - делът на младите под 15-годишна възраст там е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 милиона против 996 000.
Освен това към 4 % от жителите на Европейски Съюз /или близо 20 милиона/ са имали поданство от страна отвън Европейски Съюз, а други 3 % или 15 милиона са обитавали в страна на Европейски Съюз отвън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 година Люксембург е имало максимален дял от жители на друга държава-членка на Европейски Съюз - 41 на 100 от популацията. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял жители с генезис отвън страни на Европейски Съюз са открити в Естония и Латвия - по 14 на 100 и Австрия - 8 на 100.
От позиция на възрастта - 16 % от популацията на страните в Европейски Съюз през 2018 година е било под 15-годишна възраст, 64 % са били на възраст сред 15 -64 години, а останалите 21 % от европейците са били на възраст над 65 години.
Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има към 19,4 млн. поданици, а Гърция - близо 10 милиона. Младите румънци до 15 година са към 3 милиона /три пъти повече в сравнение с у нас/, а в Гърция връстниците им са към милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 милиона, а на юг - 2,3 милиона.
Трудоспособното население на север е 12,8 милиона румънци на възраст 15-64 година, а на юг - 6,2 милиона гърци.
Освен това в южната ни съседка обитават към 211 хиляди жители на страни от Европейски Съюз и три пъти повече от страни отвън Европейски Съюз - към 600 хиляди. В Румъния обитават 56 хиляди поданици на страни от Европейски Съюз и 54 хиляди на страни отвън Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ