Вокалистът на „Сигнал” Йордан Караджов: Пейте на български, бе, деца!
През 2018-а се навършват 40 година от основаването на „ Сигнал ”
Днешните рап реализатори вършат еднодневки – няма душа, няма същински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, само че самата аудитория, която се пробват да възпитават в доста чудноват дух, ще ги не помни след 5 месеца.
Когато внучките ми кажат “дядо, обичаме те ”, и ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са внуците.
Легендарният вокал на рок група “Сигнал ” Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 година Той е водач и вокалист на група “Сигнал ” от самото й основаване преди съвсем 40 години, а също и композитор на множеството им емблематични песни. В сърцата на публиката остават постоянно шлагери, като “Може би ”, “Сбогом ”, “Да те копнея ”, “Сляп ден ”, “Спри се ”, “Спомен благ, спомен мой ”, “Зелени сигнали ”, “Липсваш ми ”, “Мина и Лора ”, “Между пъкъл и парадайс ” и доста други.
– Г-н Караджов, по какъв начин и къде ще ги посрещнете Бъдни вечер и Коледа – в фамилна атмосфера, или на работа?
– Откакто се помня до ден-днешен не сме работили на Бъдни вечер и на Коледа – изключително Бъдни вечер е най-светлият ден в годината и в живота на човек. В този ден има чувство за дом, за уют, за уединение и за примирение. Нашето семейство ще бъдем в къщи – в фамилна конюнктура, поканили сме и децата. Иначе на Нова година постоянно сме работили със „ Сигнал “ и тази година сме поканени от Българска национална телевизия на площада и ще бъдем там с цяла София, а през тв приемниците и с цяла България.
– С какво ще запомните 2017-та?
– За благополучие не съм имал кой знае какви разтърсвания от житейски темперамент. Годината мина при цялостен триумф за група „ Сигнал “. Преди няколко дни се върнахме от следващо европейско турне, което мина с доста хора и доста положителни мнения за концертите ни, тъй че, ще запомня 2017-та с всички хубави страсти, които носи публиката и околните чувства с нея. През 2018-та година вършим 40 години „ Сигнал “ и химията с публиката през тези 40 години е доста мощна. Това е същинска годишнина, тъй като ние през тези 40 години не сме спирали за секунда да творим и да бъдем с публиката. Други групи се събраха особено за юбилеите им, само че ние не сме преставали да работим.
– Какво ви накара да се чувствате най-горд, че сте българин през изминаващата към този момент 2017-та година?
– Определено Григор Димитров, макар че доста хора го плюват по тъпите фейсбуци, само че това е човек, който се потвърди несъмнено. Много пъти съм се питал по какъв начин устоя това момче някоя богата страна да не го купи да играе под различен байрак.
– Усещате ли към този момент коледния дух по улиците на столицата, или виждате повече намръщени и угрижени хора?
– Повече намръщени и угрижени хора виждам, българинът, за жалост, е един мрънкач. Все нещо се оплакваме. Иначе по време на европейското ни турне видяхме столици и други градове в Европа, които бяха по-лошо украсени от столицата ни. Това ни направи огромно усещане и желая да благодаря на кметицата Фандъкова, тъй като с групата се почувствахме горди, че София е замязяла на един същински европейски град.
– На кои ваши песни българите в чужбина се вълнуват най-силно и ги карат да плачат?
– Не е единствено една – „ В друго време, в различен свят “, „ Сбогом “, „ Да те копнея “… Носталгията ги убива просто и като запеем тези части, се сещат за нещо, случило се в живота им, чрез тези песни и сълзите потичат. Почти всяка една от песните ни има история с тях – с тази ария са се срещнали, с тази са се развели… Хубаво е, че сме в подсъзнанието на хората и част от тази обич на публиката към този момент толкоз години!
– Какви са новите ви музикални планове и мислите ли за нов албум? Много ваши сътрудници не виждат смисъл от албуми, тъй като песните съвсем не звучат по радиото?
– Не съвсем, а изобщо не звучат в ефира! Ние на 22-ри и 23-и юни бяхме в Лондон, където наш другар финансира да запишем едно ново парче в „ Аби Роуд “ – именитото студио, в което са дишали и записвали „ Бийтълс “, „ Ролинг Стоунс “ и Елтън Джон. Там записахме парче, което грам не се пусна по радиото – не съвсем, а изобщо не се пуска. Абсолютно безмислено е да се пускат каквито и да е албуми. Обидно е, тъй като ти хвърляш труд, а в България се гледа и се дава ефир на евтиното и простотията – ужасната дивотия освен това.
– Въпреки това вашата музика продължава да се слуша и да намира даже нови фенове?
– Безкрайно радостни сме, че хора от приблизително равнище нагоре – и млади, и по-стари, харесват и търсят музиката на „ Сигнал “, освен това не ги вкарваме с пушка в салоните, а идват и си купуват билет. Решили сме да създадем подарък на софиянци и концертът във връзка нашия празник да е в Южния парк – като признателност към тях. Да не мъчим хората да дават по 30, или 40 лв. за билет, а да дойдат с задачите си семейства и да се радваме дружно на годишнината.
– Много от емблематичните ви песни, като „ Да те копнея “, „ Може би “, „ Сляп ден “, са за нещастна обич. Защо тази тематика я има повече в творчеството ви, в сравнение с за щастливата обич?
– Няма причина, просто такива текстове са ни харесвали. Веднъж даже един мой другар ме попита по отношение на една от песните ни да не би да съм се развел, тъй като съгласно него единствено човек, който е претърпял огромна покруса, може да я изпее по този начин!
– Случвало ли ви се е в предишното ваши песни да бъдат цензурирани по нелепи аргументи?
– Много песни бяха цензурирани, да вземем за пример „ Вундеркинд “, беше цензурирана с претекста, че ученикът учи всичко, само че няма час по обич. Друга от песните ни – „ Приказен свят “ от 81-ва година, я не разрешиха, тъй като има родопски напеви в нея, обаче те споделиха, че звучало по турски. След това „ Балкантон “ издаде най-хубавите ни неща през годините, в това число и тези песни, тъй че – надживяхме и комунистите, и комисиите и в този момент ще честваме 40 години „ Сигнал “ – на инат на всичко!
– Днес неналичието на цензура не е ли даже по-страшна, тъй като се появиха доста в действителност вулгарни текстове?
– Така е – в българския език има правила, които безусловно би трябвало да се съблюдават. Младоците в този момент пеят на чудноват български. Ако имаше комисия, това нямаше да е по този начин. С Мишо Белчев неотдавна си говорихме по какъв начин той не е спал с месеци поради една дума, която не дават да излезе в песента. Днешните рап реализатори вършат еднодневки – няма душа, няма същински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, само че самата аудитория, която се пробват да възпитават в доста чудноват дух, ще ги не помни след 5 месеца.
– Вие бяхте жури в прочут музикален формат. Дразни ли ви това, че българските песни съвсем липсват в тези излъчвания, а се залага на непознатата музика?
– Разбира се, че ме нервира. Участниците в множеството случаи даже не схващат какво пеят. Ще дам образец със „ Сигнал “. В Кипър имаше един шотландски музикант, Дейвид Хил, с който свирехме кавъри. Една вечер в клуба бяха пристигнали доста българи и желаеха да изпеем „ Сбогом “. Половината клуб запя с нас. Той беше като съкрушен и ни попита за какво не си пеем нашите песни, а пеем непознати. Обясних му, че по контракт имаме да изпълняваме кавъри. Той обаче сподели, че няма нищо по-хубаво от това да пеем на български, тъй като когато пеем на личния си език, изражението на лицата ни е радикално друго. Затова им споделям на младите: пейте на български, бе, деца!
– Със брачната половинка ви Мариана сте дружно към този момент повече от 40 години. Лора желае ли ви от време на време препоръки за фамилния живот, откогато и тя е омъжена?
– Ние сме дружно от 48 години, а от 41 имаме фамилен живот с автограф в общината и църковен брак, само че нито Лора, нито брат й са имали желание да ни желаят препоръки. Те изобщо не желаят никакви препоръки от нас, огромни хора са и разчитат на своето мнение.
– Не е загадка, че внучките са огромната ви пристрастеност. Успявате ли да им отделите задоволително време?
– Аз доста пътувам, само че като съм си у дома единственото нещо, което ме занимава са те. Дори в този момент за няколко дни и двете внучки бяха у нас и с Мариана ги гледахме – няма по-голямо благосъстояние от тях двете! Няма такова чувство, като кажат “дядо, обичаме те “, и напряко ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са тъкмо те, внуците.
Днешните рап реализатори вършат еднодневки – няма душа, няма същински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, само че самата аудитория, която се пробват да възпитават в доста чудноват дух, ще ги не помни след 5 месеца.
Когато внучките ми кажат “дядо, обичаме те ”, и ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са внуците.
Легендарният вокал на рок група “Сигнал ” Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 година Той е водач и вокалист на група “Сигнал ” от самото й основаване преди съвсем 40 години, а също и композитор на множеството им емблематични песни. В сърцата на публиката остават постоянно шлагери, като “Може би ”, “Сбогом ”, “Да те копнея ”, “Сляп ден ”, “Спри се ”, “Спомен благ, спомен мой ”, “Зелени сигнали ”, “Липсваш ми ”, “Мина и Лора ”, “Между пъкъл и парадайс ” и доста други.
– Г-н Караджов, по какъв начин и къде ще ги посрещнете Бъдни вечер и Коледа – в фамилна атмосфера, или на работа?
– Откакто се помня до ден-днешен не сме работили на Бъдни вечер и на Коледа – изключително Бъдни вечер е най-светлият ден в годината и в живота на човек. В този ден има чувство за дом, за уют, за уединение и за примирение. Нашето семейство ще бъдем в къщи – в фамилна конюнктура, поканили сме и децата. Иначе на Нова година постоянно сме работили със „ Сигнал “ и тази година сме поканени от Българска национална телевизия на площада и ще бъдем там с цяла София, а през тв приемниците и с цяла България.
– С какво ще запомните 2017-та?
– За благополучие не съм имал кой знае какви разтърсвания от житейски темперамент. Годината мина при цялостен триумф за група „ Сигнал “. Преди няколко дни се върнахме от следващо европейско турне, което мина с доста хора и доста положителни мнения за концертите ни, тъй че, ще запомня 2017-та с всички хубави страсти, които носи публиката и околните чувства с нея. През 2018-та година вършим 40 години „ Сигнал “ и химията с публиката през тези 40 години е доста мощна. Това е същинска годишнина, тъй като ние през тези 40 години не сме спирали за секунда да творим и да бъдем с публиката. Други групи се събраха особено за юбилеите им, само че ние не сме преставали да работим.
– Какво ви накара да се чувствате най-горд, че сте българин през изминаващата към този момент 2017-та година?
– Определено Григор Димитров, макар че доста хора го плюват по тъпите фейсбуци, само че това е човек, който се потвърди несъмнено. Много пъти съм се питал по какъв начин устоя това момче някоя богата страна да не го купи да играе под различен байрак.
– Усещате ли към този момент коледния дух по улиците на столицата, или виждате повече намръщени и угрижени хора?
– Повече намръщени и угрижени хора виждам, българинът, за жалост, е един мрънкач. Все нещо се оплакваме. Иначе по време на европейското ни турне видяхме столици и други градове в Европа, които бяха по-лошо украсени от столицата ни. Това ни направи огромно усещане и желая да благодаря на кметицата Фандъкова, тъй като с групата се почувствахме горди, че София е замязяла на един същински европейски град.
– На кои ваши песни българите в чужбина се вълнуват най-силно и ги карат да плачат?
– Не е единствено една – „ В друго време, в различен свят “, „ Сбогом “, „ Да те копнея “… Носталгията ги убива просто и като запеем тези части, се сещат за нещо, случило се в живота им, чрез тези песни и сълзите потичат. Почти всяка една от песните ни има история с тях – с тази ария са се срещнали, с тази са се развели… Хубаво е, че сме в подсъзнанието на хората и част от тази обич на публиката към този момент толкоз години!
– Какви са новите ви музикални планове и мислите ли за нов албум? Много ваши сътрудници не виждат смисъл от албуми, тъй като песните съвсем не звучат по радиото?
– Не съвсем, а изобщо не звучат в ефира! Ние на 22-ри и 23-и юни бяхме в Лондон, където наш другар финансира да запишем едно ново парче в „ Аби Роуд “ – именитото студио, в което са дишали и записвали „ Бийтълс “, „ Ролинг Стоунс “ и Елтън Джон. Там записахме парче, което грам не се пусна по радиото – не съвсем, а изобщо не се пуска. Абсолютно безмислено е да се пускат каквито и да е албуми. Обидно е, тъй като ти хвърляш труд, а в България се гледа и се дава ефир на евтиното и простотията – ужасната дивотия освен това.
– Въпреки това вашата музика продължава да се слуша и да намира даже нови фенове?
– Безкрайно радостни сме, че хора от приблизително равнище нагоре – и млади, и по-стари, харесват и търсят музиката на „ Сигнал “, освен това не ги вкарваме с пушка в салоните, а идват и си купуват билет. Решили сме да създадем подарък на софиянци и концертът във връзка нашия празник да е в Южния парк – като признателност към тях. Да не мъчим хората да дават по 30, или 40 лв. за билет, а да дойдат с задачите си семейства и да се радваме дружно на годишнината.
– Много от емблематичните ви песни, като „ Да те копнея “, „ Може би “, „ Сляп ден “, са за нещастна обич. Защо тази тематика я има повече в творчеството ви, в сравнение с за щастливата обич?
– Няма причина, просто такива текстове са ни харесвали. Веднъж даже един мой другар ме попита по отношение на една от песните ни да не би да съм се развел, тъй като съгласно него единствено човек, който е претърпял огромна покруса, може да я изпее по този начин!
– Случвало ли ви се е в предишното ваши песни да бъдат цензурирани по нелепи аргументи?
– Много песни бяха цензурирани, да вземем за пример „ Вундеркинд “, беше цензурирана с претекста, че ученикът учи всичко, само че няма час по обич. Друга от песните ни – „ Приказен свят “ от 81-ва година, я не разрешиха, тъй като има родопски напеви в нея, обаче те споделиха, че звучало по турски. След това „ Балкантон “ издаде най-хубавите ни неща през годините, в това число и тези песни, тъй че – надживяхме и комунистите, и комисиите и в този момент ще честваме 40 години „ Сигнал “ – на инат на всичко!
– Днес неналичието на цензура не е ли даже по-страшна, тъй като се появиха доста в действителност вулгарни текстове?
– Така е – в българския език има правила, които безусловно би трябвало да се съблюдават. Младоците в този момент пеят на чудноват български. Ако имаше комисия, това нямаше да е по този начин. С Мишо Белчев неотдавна си говорихме по какъв начин той не е спал с месеци поради една дума, която не дават да излезе в песента. Днешните рап реализатори вършат еднодневки – няма душа, няма същински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, само че самата аудитория, която се пробват да възпитават в доста чудноват дух, ще ги не помни след 5 месеца.
– Вие бяхте жури в прочут музикален формат. Дразни ли ви това, че българските песни съвсем липсват в тези излъчвания, а се залага на непознатата музика?
– Разбира се, че ме нервира. Участниците в множеството случаи даже не схващат какво пеят. Ще дам образец със „ Сигнал “. В Кипър имаше един шотландски музикант, Дейвид Хил, с който свирехме кавъри. Една вечер в клуба бяха пристигнали доста българи и желаеха да изпеем „ Сбогом “. Половината клуб запя с нас. Той беше като съкрушен и ни попита за какво не си пеем нашите песни, а пеем непознати. Обясних му, че по контракт имаме да изпълняваме кавъри. Той обаче сподели, че няма нищо по-хубаво от това да пеем на български, тъй като когато пеем на личния си език, изражението на лицата ни е радикално друго. Затова им споделям на младите: пейте на български, бе, деца!
– Със брачната половинка ви Мариана сте дружно към този момент повече от 40 години. Лора желае ли ви от време на време препоръки за фамилния живот, откогато и тя е омъжена?
– Ние сме дружно от 48 години, а от 41 имаме фамилен живот с автограф в общината и църковен брак, само че нито Лора, нито брат й са имали желание да ни желаят препоръки. Те изобщо не желаят никакви препоръки от нас, огромни хора са и разчитат на своето мнение.
– Не е загадка, че внучките са огромната ви пристрастеност. Успявате ли да им отделите задоволително време?
– Аз доста пътувам, само че като съм си у дома единственото нещо, което ме занимава са те. Дори в този момент за няколко дни и двете внучки бяха у нас и с Мариана ги гледахме – няма по-голямо благосъстояние от тях двете! Няма такова чувство, като кажат “дядо, обичаме те “, и напряко ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са тъкмо те, внуците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ