През 2017 г. спрямо 2016 г. с около 10% е

През 2017 година по отношение на 2016 година с към 10% е по-малък делът на компаниите, отчели понижение на размерите на произвеждане и продажби/обороти, а делът на заявилите нарастване се резервира. Достъпът до външни пазари остава релативно неизменен през 2017 по отношение на 2016 година По отношение на работните места наклонността е позитивна – през предходната година всеки трети интервюиран (34%) е споделил, че през годината е понижил броя на служащите си, само че през 2017 година далите отговор по този метод са 20%. Успоредно с това, над половината интервюирани заявяват, че през 2017 година са нараснали работните заплати в своите предприятия. Това демонстрира изследване на Българска стопанска камара, което бе показано през днешния ден по време на конференция по отношение на положението на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и упованията им за идната календарна година.

Докато през 2016 година класацията на капиталовите цели беше „ човешки запаси – нови мощности – нови артикули “, то през 2017 година релативно максимален растеж бележат вложенията в нови артикули, следвани от човешките запаси.

През 2017 година с релативно максимален % се усилват отговорностите на бизнеса към финансови институции, а отговорностите към бюджета, към личния състав и към контрагенти понижават по отношение на миналата година.

Слабо усъвършенстване по отношение на 2016 година се регистрира и във връзка с просрочените несъбрани вземания, въпреки че към момента е висок процентът на повишаване (32%) на неполучените вземания от контрагенти. Спрямо 2016 година съществено понижават несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия.

Притеснителен е фактът, че делът на просрочията за интервал над една година се усилва съвсем двойно – от 28% през 2016 година на 41% през 2017 година Сред просрочията над една година най-вече са в бранша на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата индустрия.

По отношение на работната ръка се резервира наклонността на сериозен недостиг на тесни експерти и изпълнителски състав, за сметка най-много на административен и спомагателен личен състав. Най-голям „ апетит “ за работна ръка регистрират предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата индустрия, а минимум терзания във връзка с човешките запаси имат в селското стопанство.

Най-често срещаните дефицити у работната мощ са реалистичната самокритика и упования за реализация, техническите/технологичните пълномощия и мениджърските/лидерските умения. Изключително ниска остава и удовлетвореността от дисциплината (вкл. софтуерната и организационна), както и от желанието за учене през целия живот и предпочитание за развиване и професионално израстване. Като цяло, доминират междинните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната мощ. Сравнително най-високо са оценени качествата за работа в екип, езиковите и отзивчиви умения.

Дейности в региона на корпоративната обществена отговорност (КСО) развиват 44,3% от интервюираните, като най-голямата част от тях (32%) стимулират дейностите си с фирмена нравственос и просвета. Относително идентичен е делът на интервюираните, които споделят, че работят в региона на КСО за привличане на клиенти, поддържане на фирмена известност или обосноваване на чиновниците. Всеки пети интервюиран заявява, че причина за дейностите по КСО е ангажираността на управлението, а минимален е процентът (5%) на участниците, съгласно които по този метод се печели конкурентно преимущество.