Пакетът Макрон в транспорта минава
През 2017 година президентът на Франция Еманюел Макрон лобира за своите оферти във Варна. Българският министър председател Бойко Борисов даде обещание да поддържа законодателството за командированите служащи, само че за сметка на това изиска по-малко ограничавания за транспортните компании. Резултатът обаче не беше в българска изгода.
© Спас Спасов - Новите правила за интернационалните товарни пъти транспорти ще бъде утвърден до края на седмицата
- Въпреки съпротивата на България и още осем страни, в тях за залегнали и условията за връщане на камионите на всеки осем седмици " Европейската комисия стопира пакета " Макрон ". Подобни заглавия евентуално са зарадвали не един притежател на транспортна компания в България, само че са меко казано погрешни. Всъщност се случва тъкмо противоположното.
" Ние взимаме под внимание някои от препоръчаните текстове, само че информирахме страните членки, че ще оставим законодателния развой да приключи ", изясни за " Капитал " почитан източник от Европейска комисия. От институцията дават обещание да създадат оценка на новите правила в региона на пътните карго транспорти и вероятно да предложат ново законодателство в региона, което обаче е просто бонбон за деветте страни, които към момента се пробват да блокират приемането им.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мерките в региона на превоза бяха препоръчани за първи път от сегашния френски президент Еманюел Макрон още през 2015 година, когато той беше министър на стопанската система. Целта им беше да предотвратят нелоялната съгласно Франция конкуренция от източноевропейските превозвачи, които употребяват водачи с по-ниско възнаграждение и по-ниски обществени придобивки.
Последната линия на съпротивата
Миналата седмица финландското председателството на Съвета на Европейски Съюз и Европейският парламент се договориха за пакета " Мобилност 1 ", по-известен в България като " пакетът Макрон ". Оказа се обаче, че финландските договарящи на процедура се приели всички искания на евродепутатите. В компромисния текст (повечето закони в Европейски Съюз изискват едновременното утвърждение от европарламента и страните членки) попаднаха допустимо най-рестриктивните ограничения към превозвачите от периферията на Европейски Съюз.
Освен рационалните условия водачите да не могат да спят повече от шест вечери в кабините на камионите си и да получават възнаграждение, което дава отговор на стандартите на страните, където карат, в контрактувания текст има условие те да се завръщат на всеки четири седмици вкъщи, а камионите да се прибират на всеки осем седмици до месторегистрацията на техните притежатели. Последната мярка цели главно да принуди западните компании да се откажат от практиките си да записват камионите си там, където е по-евтино, само че в действителност визира най-силно компаниите от периферията на Европейски Съюз, които от време на време ще би трябвало да разкарват камионите си на вятъра.
Последното условие е изключително тежко и скъпо за българските компании, защото това внезапно ще ограничи времето, в което могат да правят транспорти във Франция или Германия, защото пътят до България (отиване и връщане) може да бъде 10 дни.
Тази мярка обаче не беше включена в мандата на Финландия, която като ръководител на Съвета на Европейски Съюз договаря от името на страните членки. Той беше гласуван от транспортните министри през декември 2018 година и там няма условие за завръщане на камионите. То беше добавено от Европейския парламент и Хелзинки не е трябвало да се съгласява без към този момент утвърденият мандат да бъде уголемен.
Този механически пропуск беше една от последните очаквания на София, а и на още осем страни, с процедурни хватки да анулират най-неприятните за тях условия. Това трябваше да стане през днешния ден и в петък, когато посланиците на страните членки трябваше да парафират постигнатите договорености по пакета " Мобилност 1 ". Те могат даже напълно да отхвърлят компромисната сделка (както скрито се надяваше София) или да желаят промени във към този момент постигнатия компромис, в случай че за това има задоволителен на брой страни. Но още през днешния ден е станало ясно, че групата на недоволните не стига за образуване блокиращо малцинство. За останалите страни условията за връщане на камионите са несъществени и те няма да изискат от Финландия да се върне назад на масата на договарянията.
И зеленият трик не мина
Другата вяра на българския кабинет беше Европейската комисия да се намеси, защото признатите текстове са доста надалеч от нейното в началото законодателно предложение (само Европейска комисия има законодателна самодейност измежду институциите на ЕС). Затова и предходната седмица българският министър председател Бойко Борисов опита да играе по тънката струна на водената от Урсула фон дер Лайен комисия – климатичните промени. Борисов на няколко пъти сподели, че условието за връщането на камионите ще докара до маса празни курсове и излъчвания на парникови газове, което в действителност е против преди малко препоръчаният от Европейска комисия " Зелен пакт ".
Това обаче не подтикна Европейска комисия да задейства едно от пълномощията си – да изтегля законодателни оферти, в случай че те се отличават прекалено много от в началото препоръчаните текстове. Вместо това, Европейска комисия се ангажира да направи оценка за въздействието на новите правила – за завръщане на камионите и някои ограничавания пред интермодалния превоз и в случай че открие негативи да предложи ново законодателство в региона. Това е едва успокоение за страните, които са недоволни от новите правила, така както първо оценката на Европейска комисия може да не открие негативи, а второ, предложенията й по-късно да не бъдат признати.
На процедура, през днешния ден може да се каже, че България дефинитивно загуби борбата по пакета " Макрон " в превоза. Правителството към този момент даде поръчка, че ще заведе дело в Европейския съд, защото смята част от ограниченията като непропорционални или нарушаващи договорите за Европейски Съюз. Изгледите за триумф обаче надали са огромни. В същото време новите правила за превоза и метода, по който бяха признати, са предвестител за това какво може да се чака от поредност нови оферти със същата тенденция.
По-лошото е, че част от виновността е в самото държавно управление, което отигра картите си безусловно просташки. България можеше да реализира надалеч по-благоприятни условия, когато беше ръководител на Съвета на Европейски Съюз предходната година. Но през юни 2018 година тогавашният министър на превоза Ивайло Московски, страхувайки се от реакцията в България, отхвърли да контракти обща позиция на страните членки, която щеше да е по-близо да българските ползи и която по-късно по-лесно би била опълчена на позицията на Европейския парламент. Преди това пък София прокара бързо новите правила за командированите служащи, вместо да изчака, с цел да ги обвърже за по-благоприятни условия за транспортните компании.
© Спас Спасов - Новите правила за интернационалните товарни пъти транспорти ще бъде утвърден до края на седмицата
- Въпреки съпротивата на България и още осем страни, в тях за залегнали и условията за връщане на камионите на всеки осем седмици " Европейската комисия стопира пакета " Макрон ". Подобни заглавия евентуално са зарадвали не един притежател на транспортна компания в България, само че са меко казано погрешни. Всъщност се случва тъкмо противоположното.
" Ние взимаме под внимание някои от препоръчаните текстове, само че информирахме страните членки, че ще оставим законодателния развой да приключи ", изясни за " Капитал " почитан източник от Европейска комисия. От институцията дават обещание да създадат оценка на новите правила в региона на пътните карго транспорти и вероятно да предложат ново законодателство в региона, което обаче е просто бонбон за деветте страни, които към момента се пробват да блокират приемането им.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мерките в региона на превоза бяха препоръчани за първи път от сегашния френски президент Еманюел Макрон още през 2015 година, когато той беше министър на стопанската система. Целта им беше да предотвратят нелоялната съгласно Франция конкуренция от източноевропейските превозвачи, които употребяват водачи с по-ниско възнаграждение и по-ниски обществени придобивки.
Последната линия на съпротивата
Миналата седмица финландското председателството на Съвета на Европейски Съюз и Европейският парламент се договориха за пакета " Мобилност 1 ", по-известен в България като " пакетът Макрон ". Оказа се обаче, че финландските договарящи на процедура се приели всички искания на евродепутатите. В компромисния текст (повечето закони в Европейски Съюз изискват едновременното утвърждение от европарламента и страните членки) попаднаха допустимо най-рестриктивните ограничения към превозвачите от периферията на Европейски Съюз.
Освен рационалните условия водачите да не могат да спят повече от шест вечери в кабините на камионите си и да получават възнаграждение, което дава отговор на стандартите на страните, където карат, в контрактувания текст има условие те да се завръщат на всеки четири седмици вкъщи, а камионите да се прибират на всеки осем седмици до месторегистрацията на техните притежатели. Последната мярка цели главно да принуди западните компании да се откажат от практиките си да записват камионите си там, където е по-евтино, само че в действителност визира най-силно компаниите от периферията на Европейски Съюз, които от време на време ще би трябвало да разкарват камионите си на вятъра.
Последното условие е изключително тежко и скъпо за българските компании, защото това внезапно ще ограничи времето, в което могат да правят транспорти във Франция или Германия, защото пътят до България (отиване и връщане) може да бъде 10 дни.
Тази мярка обаче не беше включена в мандата на Финландия, която като ръководител на Съвета на Европейски Съюз договаря от името на страните членки. Той беше гласуван от транспортните министри през декември 2018 година и там няма условие за завръщане на камионите. То беше добавено от Европейския парламент и Хелзинки не е трябвало да се съгласява без към този момент утвърденият мандат да бъде уголемен.
Този механически пропуск беше една от последните очаквания на София, а и на още осем страни, с процедурни хватки да анулират най-неприятните за тях условия. Това трябваше да стане през днешния ден и в петък, когато посланиците на страните членки трябваше да парафират постигнатите договорености по пакета " Мобилност 1 ". Те могат даже напълно да отхвърлят компромисната сделка (както скрито се надяваше София) или да желаят промени във към този момент постигнатия компромис, в случай че за това има задоволителен на брой страни. Но още през днешния ден е станало ясно, че групата на недоволните не стига за образуване блокиращо малцинство. За останалите страни условията за връщане на камионите са несъществени и те няма да изискат от Финландия да се върне назад на масата на договарянията.
И зеленият трик не мина
Другата вяра на българския кабинет беше Европейската комисия да се намеси, защото признатите текстове са доста надалеч от нейното в началото законодателно предложение (само Европейска комисия има законодателна самодейност измежду институциите на ЕС). Затова и предходната седмица българският министър председател Бойко Борисов опита да играе по тънката струна на водената от Урсула фон дер Лайен комисия – климатичните промени. Борисов на няколко пъти сподели, че условието за връщането на камионите ще докара до маса празни курсове и излъчвания на парникови газове, което в действителност е против преди малко препоръчаният от Европейска комисия " Зелен пакт ".
Това обаче не подтикна Европейска комисия да задейства едно от пълномощията си – да изтегля законодателни оферти, в случай че те се отличават прекалено много от в началото препоръчаните текстове. Вместо това, Европейска комисия се ангажира да направи оценка за въздействието на новите правила – за завръщане на камионите и някои ограничавания пред интермодалния превоз и в случай че открие негативи да предложи ново законодателство в региона. Това е едва успокоение за страните, които са недоволни от новите правила, така както първо оценката на Европейска комисия може да не открие негативи, а второ, предложенията й по-късно да не бъдат признати.
На процедура, през днешния ден може да се каже, че България дефинитивно загуби борбата по пакета " Макрон " в превоза. Правителството към този момент даде поръчка, че ще заведе дело в Европейския съд, защото смята част от ограниченията като непропорционални или нарушаващи договорите за Европейски Съюз. Изгледите за триумф обаче надали са огромни. В същото време новите правила за превоза и метода, по който бяха признати, са предвестител за това какво може да се чака от поредност нови оферти със същата тенденция.
По-лошото е, че част от виновността е в самото държавно управление, което отигра картите си безусловно просташки. България можеше да реализира надалеч по-благоприятни условия, когато беше ръководител на Съвета на Европейски Съюз предходната година. Но през юни 2018 година тогавашният министър на превоза Ивайло Московски, страхувайки се от реакцията в България, отхвърли да контракти обща позиция на страните членки, която щеше да е по-близо да българските ползи и която по-късно по-лесно би била опълчена на позицията на Европейския парламент. Преди това пък София прокара бързо новите правила за командированите служащи, вместо да изчака, с цел да ги обвърже за по-благоприятни условия за транспортните компании.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ