Тръмп 1.0: Търговската война за алуминия и стоманата
През 2017 година по директива на президента Тръмп министерството на търговията на Съединени американски щати стартира следствие по отношение на евентуални опасности за националната сигурност, подбудени от вноса на стомана и алуминий. Докладът е оповестен през 2018 година и той приключва със умозаключение, че фактически е налице опасност за националната сигурност.
Ето най-важните наблюдения във връзка с стоманата:
Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света (най-големи количества идват от Канада, Бразилия и Мексико). Вносът надвишава износа съвсем четири пъти;От 2000 година насам са затворени шест базови кислородни пещи и четири електрически пещи, а заетостта е намаляла с 35% от 1998 година насам;Глобалният непотребен потенциал е 700 млн. тона, което е съвсем 7 пъти повече от общото годишно ползване на стомана в Съединени американски щати. Китай е най-големият производител и експортьор на стомана и има максимален непотребен потенциал в производството, надхвърлящ общия потенциал за произвеждане на стомана в САЩ;Средно за един месец Китай създава съвсем толкоз стомана, колкото Съединени американски щати за една година. За някои типове стомана, като да вземем за пример за електрически трансформатори, има единствено един американски производител;До 15 февруари 2018 година Съединени американски щати са издали 169 укази за мита върху стоманата, от които 29 са против Китай, и има 25 настоящи следствия.
Според изводите в отчета, възходящият остатък от създадена стомана на ниски цени, изключително от страна на Китай, наводнява пазара в Съединени американски щати. Местните производители не могат да конкурират вноса по цена и последователно секторът се свива. Ниската цена и свръхпроизводството в Китай се дължат както на по-евтините сила и труд, по този начин и на субсидирането от страна на държавното управление.
По отношение на алуминия главните резултати са:
Вносът на алуминий е повишен до 90% от общото търсене на примитивен алуминий, спрямо 66% през 2012 година (САЩ внасят най-вече алуминий от Канада, Китай и Мексико);От 2013 година до 2016 година заетостта в производството на алуминий е намаляла с 58%, шест завода са спрени, а единствено два от останалите пет металургични завода работят на цялостен потенциал, макар че търсенето е повишено значително;До 15 февруари 2018 година са издадени два указа за мита върху алуминия, и двете против Китай, и четири настоящи следствия против Китай.
Обобщената картина на тези резултати е сходна на тази при стоманата – на ниска цена импорт, още веднъж главно от Китай, който локалното произвеждане не може да конкурира и следващо стесняване на бранша.
Докладът от следствието слага началото на дълъг развой на въвеждане и унищожаване на мита и квоти за вноса на стомана и алуминий и съответни контрамерки от страна на засегнатите страни. Първоначално през март 2018 е оповестено налагането на 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху алуминия, като Канада и Мексико, Европейски Съюз и още няколко страни са освободени. Следват контра мита от страна на Китай и унищожаване на изключението за Европейски Съюз, Канада и Мексико, което довежда до още насрещни мита. В интервала до 2021 година няколко пъти Съединени американски щати постанова и отстранява мита и квоти върху целия или част от вноса на алуминий и стомана. През декември 2022 година Световната комерсиална организация афишира американските мита върху стоманата и алуминия за противоречащи на устава й. Американското държавно управление афишира, че няма да вземе поради това мнение. Към 2024 година към момента има частични квоти и мита за вноса на двете първични материали, а през март 2025 година бяха наложени мита от 25% върху вноса и на двете.
Ефектите от тази политика са в няколко насоки. Важно е да споменем, че заради непълното оползотворяване на индустриалния потенциал, създадените количества биха могли бързо да се усилят при съществуване на съответни тласъци, което надлежно разрешава да вършим заключения в такава краткосрочна рамка, каквато е интервалът 2017-2019 година Фокусираме се върху този интервал и поради съществуването на други съществени фактори по-късно, като Covid-19 пандемията и войната в Украйна.
Просперира ли предпазената промишленост?
Както можем да забележим от графиките (4 и 6), фактически има нарастване в общите създадени в Съединени американски щати количества стомана и алуминий.
Стоманата през 2018 година бележи 6% растеж по отношение на миналата година, а за 2019 – едвам 1% растеж по отношение на 2018 година Сумарно от 2017 година до 2019 година производството на стомана нараства с към 7 – 8%.
Нивото на оползотворяване на наличния индустриален потенциал също леко се усилва. През март 2018 година, при първичното въвеждане на мита, то е 78%, през януари 2020 година, тъкмо преди настъпването на пандемията, е надлежно 81%, а през септември 2021 година, месец преди формалната замяната на митата върху вноса от Европейски Съюз с квоти – 83%. Към декември 2024 година оползотворяването е 75%. Общата наклонност през годините е на леко повишение, а възобновяване до равнищата от преди пандемията към момента е в ход.
В бранша се следи известно нарастване на заетостта – в интервала сред 2017 и 2019 година работните места в производството на стомана са нарастнали с 2% (3100 нови работни места). Важно е да споменем, че дълготрайната наклонност при работните места в бранша е на спад, даже при относително устойчиви равнища на произвеждане – това се дължи на софтуерния прогрес и оптимизацията на индустриалния развой. В този смисъл спадът в работните места през последните десетилетия не се дължи само на пониженото произвеждане и увеличението му не води безусловно до доста нарастване на работните места.
В графика 7 виждаме цялостната картина на производството на алуминий – примитивен, от остарял и от нов скрап. За 2018 година по отношение на 2017 година производството на алуминий бележи 5% растеж, а за 2019 година по отношение на 2018 година към 1% спад. За целият интервал сред 2017 и 2019 година производството нараства общо с 3%.
Ако погледнем единствено производството на примитивен алуминий (графика 8), който в действителност е и основната цел пред увеличението на митата, съответните резултати ще бъдат 818 милиона тона за 2016 година, 741 за 2017 година, 890 за 2018 година и 1093 за 2019 година Това е доста нарастване от около 47% в общо създадените количества. Интересно е да отбележим, че за 2015 година произвеждане на примитивен алуминий се равнява 1587 милиона тона. Този спад сред 2015 и 2016 година се дължи на редица от фактори, в това число мощно субсидираното и по-евтино произвеждане на алуминий в Китай. От друга страна през 2023 година създаденият примитивен алуминий се равнява на 750 тона, макар че някои от ограниченията за отбрана на локалното произвеждане към момента са в действие.
Самото произвеждане на примитивен алуминий е извънредно енергоемко, надлежно по-скъпият ток в Съединени американски щати, по отношение на огромните международни производители, е измежду аргументите за по-високата цена. Основната суровина за производството на примитивен алуминий е бокситът, огромна част от който също се внася, най-много от Ямайка, Турция, Гвиана и Австралия. Макар да не знаем с акуратност с какви ресурси от боксит разполагат Съединени американски щати, по оценка U.S. Department of the Interior и U.S. Geological Survey, те са незадоволителни да отговорят на потребностите на пазара. В този смисъл изолираното разглеждане на вноса на алуминий като опасност за националната сигурност наподобява нелогично, защото даже да се усили производството на метала, това ще наложи нарастване във вноса на боксит.
От графика 9 можем да забележим, че равнището на оползотворяване на индустриалния капаците за примитивен алуминий се покачва доста. През 2016 година то е към 40%, а през 2019 доближава 60%. Така най-сериозна смяна дотук можем да отбележим в създадените количества и равнището на оползотворяване на потенциала при първичния алуминий. Производството на второстепенен алуминий (графика 10) от остарял и нов скрап за сметка на това бележи спад от към 4% сред 2017г. и 2019 година Това произвеждане изисква доста по-малък разход на сила и е преобладаваща част от американското произвеждане на алуминий. Спадът, въпреки и най-малък, в бранш, където американското произвеждане е по-конкурентно, е по-скоро отрицателна наклонност. Към 2024 година равнищата на създадени количества второстепенен алуминий са почти на равнищата от 2017 година
И в бранша на размразяване и преправка на алуминий също има нарастване в броя на работните места – в интервала сред 2017 и 2019 година те са нарастнали с 4% (2700 нови работни места).
Общата картина при алуминия и стоманата за интервала 2018 – 2019 година е показва увеличение от порядъка на няколко % в общо създадените количества, като растежът е по-сериозен производството на примитивен алуминий(почти 50%), до момента в който при вторичния алуминий се следи лек спад. Самото произвеждане на примитивен алуминий е скъпоструващо и подвластно от вноса на боксит, а суровината от решаващо значение за доста промишлености. При стоманата към 2024 година създадените количества са почти на нивото от 2017 година При първичния алуминий се следи по-сериозно нарастване в равнището на оползотворяване на потенциала, до момента в който при стоманата е по-скоро в границите на естествените му флуктуации. Както можем да видим и в двата бранша се следи прочут растеж в броя на работните места – в интервала сред 2017 и 2019 година работни места в бранша на производството на стомана са нарастнали с 2%, а на алуминий – с 4%.
Ефектът на митата върху цените
Ако погледнем придвижването на пазарните цени на алуминия и стоманата в Съединени американски щати ще видим първичен скок на месечна база след налагането на митата (около 5% за стоманата и 10% за алуминия), следван от интервал на спад от 2019 до 2020 година. Този интервал на спад отразява световния тренд по това време, само че разликата в цените сред Съединени американски щати и световния пазар все пак се усилва. Темпът на спад на цената, изключително при стоманата, е също по-бавен от темпа на първичния растеж, а през днешния ден разликата в цените в Съединени американски щати и по света остава по-голяма от тази преди началото на комерсиалната война. На графика 12 можем да забележим годишното придвижване на междинните пазарни цени на алуминия в Съединени американски щати и света.
Разликата сред цената на производител в Съединени американски щати и междинната за международния пазар също пораства на годишна база. Това демонстрира, че е интервала незабавно след налагането на митата цените от производител в действителност също бележат лек растеж. Графика 13 дава образец с цените на HRB стомана, които се покачват в Съединени американски щати след налагането на мита, до момента в който междинната износна цена за света понижава и надлежно разликата сред Съединени американски щати и света се усилва през 2018-2019 година Интересно наблюдаване е, че през 2019 година междинната цена на международния пазар е спаднала по отношение на миналата година, до момента в който в Съединени американски щати тя пораства. Това може да се дължи и на завишаване на цената от страна на производителите за по-голяма облага в среда на понижена конкуренция. През 2020 година разликата към момента е по-висока от тази преди митата, по този начин е и през днешния ден.
Можем да заключим, че най-малко в кратковременен проект митата благоприятстват локалното произвеждане в предпазените браншове, само че пък водят до известно увеличение на цените по отношение на тези в останалата част на света. За да разгледаме в цялостния им резултат обаче би трябвало да разгледаме и въздействието им върху идващите по веригата на цената – т.е. върху останалите икономически браншове, потребяващи двете първични материали.
Ефектът на митата върху другите промишлености
Митата и квотите върху алуминия и стоманата от 2018 година насам имат прочут отрицателен резултат върху няколко промишлености, главните измежду които са производството на бира и безалкохолни питиета, които се продават в алуминиеви кенчета, както и в производството на коли. Доклад на Комисията за интернационална търговия на Съединените щати от май 2023 година открива, че на нарастване на производството в двете предпазени промишлености с към 2,8 милиарда $ подхожда понижение на производството с 3,4 милиарда $ в промишленостите, наранени от последващото увеличение на цените на суровините. Друго изследване на икономисти от Федералния запас от 2019 година сочи, че митата върху алуминия и стоманата са довели до понижаване на работните места в индустриалния бранш със 75 хиляди Според изследване на Института за интернационална стопанска система Питърсън (PIIE) към края на 2018 година вследствие на митата цената на стоманата се е вдигнала с съвсем 9%, което води до 2,4 милиарда $ растеж в приходите на фирмите за рандеман и преправка на стомана, само че до 5,6 милиарда $ спомагателни разноски за потребителите на стомана. Допълнително разкритите работни места в цялата верига на стоманената промишленост (не единствено производството и преработката, което разгледахме по-нагоре) съгласно същото изследване са 8700, като едно в допълнение работно място “струва ” на потребителите приблизително 650 хиляди $.
Разходите за производството на безалкохолни питиета са нарастнали с 1,4 милиарда $ до началото на 2022 година поради митата, като 92 % отиват към производителите на двете първични материали, съгласно разбор на изследователската група HARBOR Aluminium. Според същото изследване до 31 август 2022 година производителите на питиета са платили 1,7 милиарда $ в допълнение поради въведените мита. От тази сума единствено 120 млн. $ (7%) са отишли в държавната хазна на Съединени американски щати.
Ford и General Motors пресмятат, че митата са им коствали по към 1 милиард $ през първата година, което се равнява на към 700 $ приблизително на транспортно средство.
Общата картина тук е на завишаване на разноските и спад в общото произвеждане в секторите, зависещи от доставки на стомана и алуминий. Така обрисуваната картина на прочут разцвет в предпазените промишлености и съответни загуби и спад при идващите по веригата слага политиците пред въпроса кои браншове би трябвало да бъдат предпазени и кои – не. Алуминия и стоманата са несъмнено изолиран, а и необикновен, защото става въпрос за първични материали, случай. В идната част от проучването ще се спрем на теоретичните въпроси към резултата на митата върху другите групи консуматори, върху бизнесите като цяло и върху последващата държавна политика. (очаквайте продължение).
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
комерсиална война алуминий алуминий и стомана стомана Доналд Тръмп американски мита вносни мита мита
Ето най-важните наблюдения във връзка с стоманата:
Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света (най-големи количества идват от Канада, Бразилия и Мексико). Вносът надвишава износа съвсем четири пъти;От 2000 година насам са затворени шест базови кислородни пещи и четири електрически пещи, а заетостта е намаляла с 35% от 1998 година насам;Глобалният непотребен потенциал е 700 млн. тона, което е съвсем 7 пъти повече от общото годишно ползване на стомана в Съединени американски щати. Китай е най-големият производител и експортьор на стомана и има максимален непотребен потенциал в производството, надхвърлящ общия потенциал за произвеждане на стомана в САЩ;Средно за един месец Китай създава съвсем толкоз стомана, колкото Съединени американски щати за една година. За някои типове стомана, като да вземем за пример за електрически трансформатори, има единствено един американски производител;До 15 февруари 2018 година Съединени американски щати са издали 169 укази за мита върху стоманата, от които 29 са против Китай, и има 25 настоящи следствия.
Според изводите в отчета, възходящият остатък от създадена стомана на ниски цени, изключително от страна на Китай, наводнява пазара в Съединени американски щати. Местните производители не могат да конкурират вноса по цена и последователно секторът се свива. Ниската цена и свръхпроизводството в Китай се дължат както на по-евтините сила и труд, по този начин и на субсидирането от страна на държавното управление.
По отношение на алуминия главните резултати са:
Вносът на алуминий е повишен до 90% от общото търсене на примитивен алуминий, спрямо 66% през 2012 година (САЩ внасят най-вече алуминий от Канада, Китай и Мексико);От 2013 година до 2016 година заетостта в производството на алуминий е намаляла с 58%, шест завода са спрени, а единствено два от останалите пет металургични завода работят на цялостен потенциал, макар че търсенето е повишено значително;До 15 февруари 2018 година са издадени два указа за мита върху алуминия, и двете против Китай, и четири настоящи следствия против Китай.
Обобщената картина на тези резултати е сходна на тази при стоманата – на ниска цена импорт, още веднъж главно от Китай, който локалното произвеждане не може да конкурира и следващо стесняване на бранша.
Докладът от следствието слага началото на дълъг развой на въвеждане и унищожаване на мита и квоти за вноса на стомана и алуминий и съответни контрамерки от страна на засегнатите страни. Първоначално през март 2018 е оповестено налагането на 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху алуминия, като Канада и Мексико, Европейски Съюз и още няколко страни са освободени. Следват контра мита от страна на Китай и унищожаване на изключението за Европейски Съюз, Канада и Мексико, което довежда до още насрещни мита. В интервала до 2021 година няколко пъти Съединени американски щати постанова и отстранява мита и квоти върху целия или част от вноса на алуминий и стомана. През декември 2022 година Световната комерсиална организация афишира американските мита върху стоманата и алуминия за противоречащи на устава й. Американското държавно управление афишира, че няма да вземе поради това мнение. Към 2024 година към момента има частични квоти и мита за вноса на двете първични материали, а през март 2025 година бяха наложени мита от 25% върху вноса и на двете.
Ефектите от тази политика са в няколко насоки. Важно е да споменем, че заради непълното оползотворяване на индустриалния потенциал, създадените количества биха могли бързо да се усилят при съществуване на съответни тласъци, което надлежно разрешава да вършим заключения в такава краткосрочна рамка, каквато е интервалът 2017-2019 година Фокусираме се върху този интервал и поради съществуването на други съществени фактори по-късно, като Covid-19 пандемията и войната в Украйна.
Просперира ли предпазената промишленост?
Както можем да забележим от графиките (4 и 6), фактически има нарастване в общите създадени в Съединени американски щати количества стомана и алуминий.
Стоманата през 2018 година бележи 6% растеж по отношение на миналата година, а за 2019 – едвам 1% растеж по отношение на 2018 година Сумарно от 2017 година до 2019 година производството на стомана нараства с към 7 – 8%.
Нивото на оползотворяване на наличния индустриален потенциал също леко се усилва. През март 2018 година, при първичното въвеждане на мита, то е 78%, през януари 2020 година, тъкмо преди настъпването на пандемията, е надлежно 81%, а през септември 2021 година, месец преди формалната замяната на митата върху вноса от Европейски Съюз с квоти – 83%. Към декември 2024 година оползотворяването е 75%. Общата наклонност през годините е на леко повишение, а възобновяване до равнищата от преди пандемията към момента е в ход.
В бранша се следи известно нарастване на заетостта – в интервала сред 2017 и 2019 година работните места в производството на стомана са нарастнали с 2% (3100 нови работни места). Важно е да споменем, че дълготрайната наклонност при работните места в бранша е на спад, даже при относително устойчиви равнища на произвеждане – това се дължи на софтуерния прогрес и оптимизацията на индустриалния развой. В този смисъл спадът в работните места през последните десетилетия не се дължи само на пониженото произвеждане и увеличението му не води безусловно до доста нарастване на работните места.
В графика 7 виждаме цялостната картина на производството на алуминий – примитивен, от остарял и от нов скрап. За 2018 година по отношение на 2017 година производството на алуминий бележи 5% растеж, а за 2019 година по отношение на 2018 година към 1% спад. За целият интервал сред 2017 и 2019 година производството нараства общо с 3%.
Ако погледнем единствено производството на примитивен алуминий (графика 8), който в действителност е и основната цел пред увеличението на митата, съответните резултати ще бъдат 818 милиона тона за 2016 година, 741 за 2017 година, 890 за 2018 година и 1093 за 2019 година Това е доста нарастване от около 47% в общо създадените количества. Интересно е да отбележим, че за 2015 година произвеждане на примитивен алуминий се равнява 1587 милиона тона. Този спад сред 2015 и 2016 година се дължи на редица от фактори, в това число мощно субсидираното и по-евтино произвеждане на алуминий в Китай. От друга страна през 2023 година създаденият примитивен алуминий се равнява на 750 тона, макар че някои от ограниченията за отбрана на локалното произвеждане към момента са в действие.
Самото произвеждане на примитивен алуминий е извънредно енергоемко, надлежно по-скъпият ток в Съединени американски щати, по отношение на огромните международни производители, е измежду аргументите за по-високата цена. Основната суровина за производството на примитивен алуминий е бокситът, огромна част от който също се внася, най-много от Ямайка, Турция, Гвиана и Австралия. Макар да не знаем с акуратност с какви ресурси от боксит разполагат Съединени американски щати, по оценка U.S. Department of the Interior и U.S. Geological Survey, те са незадоволителни да отговорят на потребностите на пазара. В този смисъл изолираното разглеждане на вноса на алуминий като опасност за националната сигурност наподобява нелогично, защото даже да се усили производството на метала, това ще наложи нарастване във вноса на боксит.
От графика 9 можем да забележим, че равнището на оползотворяване на индустриалния капаците за примитивен алуминий се покачва доста. През 2016 година то е към 40%, а през 2019 доближава 60%. Така най-сериозна смяна дотук можем да отбележим в създадените количества и равнището на оползотворяване на потенциала при първичния алуминий. Производството на второстепенен алуминий (графика 10) от остарял и нов скрап за сметка на това бележи спад от към 4% сред 2017г. и 2019 година Това произвеждане изисква доста по-малък разход на сила и е преобладаваща част от американското произвеждане на алуминий. Спадът, въпреки и най-малък, в бранш, където американското произвеждане е по-конкурентно, е по-скоро отрицателна наклонност. Към 2024 година равнищата на създадени количества второстепенен алуминий са почти на равнищата от 2017 година
И в бранша на размразяване и преправка на алуминий също има нарастване в броя на работните места – в интервала сред 2017 и 2019 година те са нарастнали с 4% (2700 нови работни места).
Общата картина при алуминия и стоманата за интервала 2018 – 2019 година е показва увеличение от порядъка на няколко % в общо създадените количества, като растежът е по-сериозен производството на примитивен алуминий(почти 50%), до момента в който при вторичния алуминий се следи лек спад. Самото произвеждане на примитивен алуминий е скъпоструващо и подвластно от вноса на боксит, а суровината от решаващо значение за доста промишлености. При стоманата към 2024 година създадените количества са почти на нивото от 2017 година При първичния алуминий се следи по-сериозно нарастване в равнището на оползотворяване на потенциала, до момента в който при стоманата е по-скоро в границите на естествените му флуктуации. Както можем да видим и в двата бранша се следи прочут растеж в броя на работните места – в интервала сред 2017 и 2019 година работни места в бранша на производството на стомана са нарастнали с 2%, а на алуминий – с 4%.
Ефектът на митата върху цените
Ако погледнем придвижването на пазарните цени на алуминия и стоманата в Съединени американски щати ще видим първичен скок на месечна база след налагането на митата (около 5% за стоманата и 10% за алуминия), следван от интервал на спад от 2019 до 2020 година. Този интервал на спад отразява световния тренд по това време, само че разликата в цените сред Съединени американски щати и световния пазар все пак се усилва. Темпът на спад на цената, изключително при стоманата, е също по-бавен от темпа на първичния растеж, а през днешния ден разликата в цените в Съединени американски щати и по света остава по-голяма от тази преди началото на комерсиалната война. На графика 12 можем да забележим годишното придвижване на междинните пазарни цени на алуминия в Съединени американски щати и света.
Разликата сред цената на производител в Съединени американски щати и междинната за международния пазар също пораства на годишна база. Това демонстрира, че е интервала незабавно след налагането на митата цените от производител в действителност също бележат лек растеж. Графика 13 дава образец с цените на HRB стомана, които се покачват в Съединени американски щати след налагането на мита, до момента в който междинната износна цена за света понижава и надлежно разликата сред Съединени американски щати и света се усилва през 2018-2019 година Интересно наблюдаване е, че през 2019 година междинната цена на международния пазар е спаднала по отношение на миналата година, до момента в който в Съединени американски щати тя пораства. Това може да се дължи и на завишаване на цената от страна на производителите за по-голяма облага в среда на понижена конкуренция. През 2020 година разликата към момента е по-висока от тази преди митата, по този начин е и през днешния ден.
Можем да заключим, че най-малко в кратковременен проект митата благоприятстват локалното произвеждане в предпазените браншове, само че пък водят до известно увеличение на цените по отношение на тези в останалата част на света. За да разгледаме в цялостния им резултат обаче би трябвало да разгледаме и въздействието им върху идващите по веригата на цената – т.е. върху останалите икономически браншове, потребяващи двете първични материали.
Ефектът на митата върху другите промишлености
Митата и квотите върху алуминия и стоманата от 2018 година насам имат прочут отрицателен резултат върху няколко промишлености, главните измежду които са производството на бира и безалкохолни питиета, които се продават в алуминиеви кенчета, както и в производството на коли. Доклад на Комисията за интернационална търговия на Съединените щати от май 2023 година открива, че на нарастване на производството в двете предпазени промишлености с към 2,8 милиарда $ подхожда понижение на производството с 3,4 милиарда $ в промишленостите, наранени от последващото увеличение на цените на суровините. Друго изследване на икономисти от Федералния запас от 2019 година сочи, че митата върху алуминия и стоманата са довели до понижаване на работните места в индустриалния бранш със 75 хиляди Според изследване на Института за интернационална стопанска система Питърсън (PIIE) към края на 2018 година вследствие на митата цената на стоманата се е вдигнала с съвсем 9%, което води до 2,4 милиарда $ растеж в приходите на фирмите за рандеман и преправка на стомана, само че до 5,6 милиарда $ спомагателни разноски за потребителите на стомана. Допълнително разкритите работни места в цялата верига на стоманената промишленост (не единствено производството и преработката, което разгледахме по-нагоре) съгласно същото изследване са 8700, като едно в допълнение работно място “струва ” на потребителите приблизително 650 хиляди $.
Разходите за производството на безалкохолни питиета са нарастнали с 1,4 милиарда $ до началото на 2022 година поради митата, като 92 % отиват към производителите на двете първични материали, съгласно разбор на изследователската група HARBOR Aluminium. Според същото изследване до 31 август 2022 година производителите на питиета са платили 1,7 милиарда $ в допълнение поради въведените мита. От тази сума единствено 120 млн. $ (7%) са отишли в държавната хазна на Съединени американски щати.
Ford и General Motors пресмятат, че митата са им коствали по към 1 милиард $ през първата година, което се равнява на към 700 $ приблизително на транспортно средство.
Общата картина тук е на завишаване на разноските и спад в общото произвеждане в секторите, зависещи от доставки на стомана и алуминий. Така обрисуваната картина на прочут разцвет в предпазените промишлености и съответни загуби и спад при идващите по веригата слага политиците пред въпроса кои браншове би трябвало да бъдат предпазени и кои – не. Алуминия и стоманата са несъмнено изолиран, а и необикновен, защото става въпрос за първични материали, случай. В идната част от проучването ще се спрем на теоретичните въпроси към резултата на митата върху другите групи консуматори, върху бизнесите като цяло и върху последващата държавна политика. (очаквайте продължение).
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
комерсиална война алуминий алуминий и стомана стомана Доналд Тръмп американски мита вносни мита мита
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ