Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие
През 2017 година най-вече задгранични средства притегля индустриалното произвеждане.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
" Калинел " приватизира общинското " Четпром " - Тетевен
Цената е 1.2 млн. лв., договорката включва отговорности за вложения и 265 нови работни места
27 авг 2018
Българска народна банка намали прогнозата си за икономическия напредък през 2018 година
Експертите залагат на 3.9% нарастване на Брутният вътрешен продукт, до момента в който през декември упованията бяха за 4.2%
27 авг 2018
Централна и Източна Европа: Много работа и малко хора
Недостигът на работна ръка в района може да забави стопанската система и по тази причина са нужни незабавни ограничения, предизвестява Colliers
27 авг 2018
Търговията притегля най-вече директни вложения към юни
Общо сумата на непознатите инвестиции в България доближава 246 млн. евро през първото полугодие
19 авг 2018
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018 Инвестициите в България доближават близо 19 милиарда лева през 2017 година, като от тях 1.9 милиарда лева са непознати, а останалите са локални. За съпоставяне, десетилетие по-рано общият размер на капиталовложенията е бил 18 милиарда лева, от които едвам 258 млн. лева са дело на българския бизнесмен. Това излиза наяве от разбор, показан от Българската стопанска камара (БСК). " Наблюдаваме цялостен срив на задграничните вложения в България ", смята ръководителят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият размер на непознатите вложения е толкоз нищожен, че не оказва резултат върху стопанската система.
Икономисти обаче смятат, че вложенията в България през днешния ден са надалеч по-устойчиви и способстват повече в дълготраен проект за развиването на стопанската система по отношение на тези от интервала към 2007 година, въпреки и да са по-малко като размер. Докато тогава огромна част от капиталовложенията отиваха в недвижими парцели и финансово ходатайство, през 2017 година най-вече средства притегля индустриалното произвеждане.
Колко да бъдат
Понижението на непознатите вложения е очевидно освен в безспорните стойности, само че и като дял от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 година до 1.9% предходната година. Двете цифри обаче са крайности. Според специалисти положително, елементарно усвоимо от страната равнище на непознати вложения е към 10% от Брутният вътрешен продукт, което е към 5 милиарда лева съгласно данните от предходната година. Повече биха потискали локалния бизнес с несъразмерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към стопанската система.
Твърде малко
Първоначалните данни за 2018 година не са обнадеждаващи. Към средата на годината непознатите вложения в страната са 246 млн. лева при двойно по-голям размер през същия интервал на 2017 година Числата обаче ще бъдат ревизирани от Българска народна банка през идната година, евентуално в посока нагоре. Въпреки това, вероятността да доближат задачата от 5 милиарда лева през 2018 година е минимална.
Ниското равнище на задграничен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и посредством съпоставяне с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти доближава 2.25 милиарда лева през 2017 година, като по този начин надвишават непознатите вложения с близо 400 млн. лева
Според статистиката на Световната банка страната изостава и по отношение на други страни от района. Така да вземем за пример сръбската стопанска система, която е сравнима с българската по мярка, притегля близо два пъти повече непознати вложения, което се равнява на 6.9% от Брутният вътрешен продукт на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), само че в безспорна стойност сумата се равнява на 4.95 милиарда $ през 2017 година при 1.66 милиарда в България.
Пречките пред вложители
Инвестициите, като повсеместен знак за бизнес климата в една страна, са подвластни от голям брой фактори, множеството от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на дефицита на квалифицирани фрагменти, неприятната инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква доста време, старания и средства, главно поради бавните процедури на локално равнище.
Процедурите по неплатежоспособност също са мотив за запаси - от БСК показват, че процесът на оповестяване на банкрут лишава приблизително над 3.5 години. През това време активите не носят приход, а вложителите не могат да си върнат парите, което усилва риска, обвързван с първичното влагане.
Какво може да се направи
Предвид неналичието на квалифицирани фрагменти част от ограниченията, които представителите на работодателите оферират, са предстоящи. А точно - подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен импорт на служащи от чужбина. Други оферти са ориентирани към намаляване на регулациите за бизнеса, възстановяване на правораздаването и непоклатимост на нормативната среда.
Радосвет Радев отбелязва, че ограниченията не е нужно да са тласъци, а по-скоро с тенденция към облекчение на вложителите. Той дава образец със документите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават главно на огромни компании, които обаче нямат потребност от тях поради ресурсите, с които разполагат. Достъпът до документи на дребни и междинни компании може да се улесни.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
" Калинел " приватизира общинското " Четпром " - Тетевен
Цената е 1.2 млн. лв., договорката включва отговорности за вложения и 265 нови работни места
27 авг 2018
Българска народна банка намали прогнозата си за икономическия напредък през 2018 година
Експертите залагат на 3.9% нарастване на Брутният вътрешен продукт, до момента в който през декември упованията бяха за 4.2%
27 авг 2018
Централна и Източна Европа: Много работа и малко хора
Недостигът на работна ръка в района може да забави стопанската система и по тази причина са нужни незабавни ограничения, предизвестява Colliers
27 авг 2018
Търговията притегля най-вече директни вложения към юни
Общо сумата на непознатите инвестиции в България доближава 246 млн. евро през първото полугодие
19 авг 2018
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018 Инвестициите в България доближават близо 19 милиарда лева през 2017 година, като от тях 1.9 милиарда лева са непознати, а останалите са локални. За съпоставяне, десетилетие по-рано общият размер на капиталовложенията е бил 18 милиарда лева, от които едвам 258 млн. лева са дело на българския бизнесмен. Това излиза наяве от разбор, показан от Българската стопанска камара (БСК). " Наблюдаваме цялостен срив на задграничните вложения в България ", смята ръководителят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият размер на непознатите вложения е толкоз нищожен, че не оказва резултат върху стопанската система.
Икономисти обаче смятат, че вложенията в България през днешния ден са надалеч по-устойчиви и способстват повече в дълготраен проект за развиването на стопанската система по отношение на тези от интервала към 2007 година, въпреки и да са по-малко като размер. Докато тогава огромна част от капиталовложенията отиваха в недвижими парцели и финансово ходатайство, през 2017 година най-вече средства притегля индустриалното произвеждане.
Колко да бъдат
Понижението на непознатите вложения е очевидно освен в безспорните стойности, само че и като дял от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 година до 1.9% предходната година. Двете цифри обаче са крайности. Според специалисти положително, елементарно усвоимо от страната равнище на непознати вложения е към 10% от Брутният вътрешен продукт, което е към 5 милиарда лева съгласно данните от предходната година. Повече биха потискали локалния бизнес с несъразмерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към стопанската система.
Твърде малко
Първоначалните данни за 2018 година не са обнадеждаващи. Към средата на годината непознатите вложения в страната са 246 млн. лева при двойно по-голям размер през същия интервал на 2017 година Числата обаче ще бъдат ревизирани от Българска народна банка през идната година, евентуално в посока нагоре. Въпреки това, вероятността да доближат задачата от 5 милиарда лева през 2018 година е минимална.
Ниското равнище на задграничен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и посредством съпоставяне с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти доближава 2.25 милиарда лева през 2017 година, като по този начин надвишават непознатите вложения с близо 400 млн. лева
Според статистиката на Световната банка страната изостава и по отношение на други страни от района. Така да вземем за пример сръбската стопанска система, която е сравнима с българската по мярка, притегля близо два пъти повече непознати вложения, което се равнява на 6.9% от Брутният вътрешен продукт на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), само че в безспорна стойност сумата се равнява на 4.95 милиарда $ през 2017 година при 1.66 милиарда в България.
Пречките пред вложители
Инвестициите, като повсеместен знак за бизнес климата в една страна, са подвластни от голям брой фактори, множеството от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на дефицита на квалифицирани фрагменти, неприятната инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква доста време, старания и средства, главно поради бавните процедури на локално равнище.
Процедурите по неплатежоспособност също са мотив за запаси - от БСК показват, че процесът на оповестяване на банкрут лишава приблизително над 3.5 години. През това време активите не носят приход, а вложителите не могат да си върнат парите, което усилва риска, обвързван с първичното влагане.
Какво може да се направи
Предвид неналичието на квалифицирани фрагменти част от ограниченията, които представителите на работодателите оферират, са предстоящи. А точно - подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен импорт на служащи от чужбина. Други оферти са ориентирани към намаляване на регулациите за бизнеса, възстановяване на правораздаването и непоклатимост на нормативната среда.
Радосвет Радев отбелязва, че ограниченията не е нужно да са тласъци, а по-скоро с тенденция към облекчение на вложителите. Той дава образец със документите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават главно на огромни компании, които обаче нямат потребност от тях поради ресурсите, с които разполагат. Достъпът до документи на дребни и междинни компании може да се улесни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ