Близо 2 млн. българи живеят под прага на бедност, с 351 лв. на месец
През 2017 година линията на беднотия общо за страната e 351.08 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 665.3 хиляди лица, или 23.4% от популацията на страната, оиказват данни на Национален статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13.9% , а относителният дял на бедното население нараства с 0.5%. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.4 до 29.2% , или с 5.8%. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.8%, или с 21.4%.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.7% за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8.2% по-висок спрямо безработните дами.
Източник:
През 2017 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.6% до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9% по-нисък от този при мъжете .
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.6%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 7 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 1.8% .
Източник:
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години , самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2017 година спрямо 2016 година се следи при едночленните семействата с лице на възраст над 65 години - с 10.8%.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (12.6%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 20.2% по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Източник:
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на възходящата потребност от информация за семействата по етнически симптом, в това число и оценки на бедността. Анкетираните лица сами дефинират етническата си група . Отговорът на този въпрос е непринуден. Етническата група на децата се дефинира от родителите.
През 2017 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2% , а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.
Източник:
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (53.3%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.9%).
По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 25.9% , при 25.7% работещи небогати от турската етническа група и 20.1% измежду българската етническа група.
Източник:
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава.
Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
Източник:
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения . Те демонстрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата по отношение на опциите за облекчаване на обособени потребности и потребности.
Най-голям брой лица изпитват о граничения във връзка с почивката отвън дома - 52.6% и опциите да посрещнат непредвидени разноски (за наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и др.) със лични средства - 53.2%.
Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си разрешат телефон , включително мобилен, 1.6% - пъстър тв приемник, 8.3% - автоматизирана пералня, а 31.6% - ползване на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските , свързани с жилището, а 36.4% се лимитират при отоплението на жилището си. През 2017 година 30% от популацията живее в материални ограничения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-голям е процентът на лицата, които не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома , като измежду ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.
Над 85% от ромите не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 70.0% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 66.0% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 34.2% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Източник:
Лица, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2017 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 409.7 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 10.5% от популацията , като по отношение на 2016 година относителният им дял понижава с 0.5%, а делът на мъжете (11%) е с 1.2% по-висок от този при дамите - 9.8%. Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 38.8%, при 18.4% за турската етническа група, и 6.1% за лицата от българския етнос.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13.9% , а относителният дял на бедното население нараства с 0.5%. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.4 до 29.2% , или с 5.8%. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.8%, или с 21.4%.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.7% за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8.2% по-висок спрямо безработните дами.
Източник:
През 2017 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.6% до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9% по-нисък от този при мъжете .
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.6%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 7 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 1.8% .
Източник:
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години , самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2017 година спрямо 2016 година се следи при едночленните семействата с лице на възраст над 65 години - с 10.8%.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (12.6%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 20.2% по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Източник:
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на възходящата потребност от информация за семействата по етнически симптом, в това число и оценки на бедността. Анкетираните лица сами дефинират етническата си група . Отговорът на този въпрос е непринуден. Етническата група на децата се дефинира от родителите.
През 2017 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2% , а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.
Източник:
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (53.3%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.9%).
По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 25.9% , при 25.7% работещи небогати от турската етническа група и 20.1% измежду българската етническа група.
Източник:
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава.
Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
Източник:
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения . Те демонстрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата по отношение на опциите за облекчаване на обособени потребности и потребности.
Най-голям брой лица изпитват о граничения във връзка с почивката отвън дома - 52.6% и опциите да посрещнат непредвидени разноски (за наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и др.) със лични средства - 53.2%.
Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си разрешат телефон , включително мобилен, 1.6% - пъстър тв приемник, 8.3% - автоматизирана пералня, а 31.6% - ползване на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските , свързани с жилището, а 36.4% се лимитират при отоплението на жилището си. През 2017 година 30% от популацията живее в материални ограничения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-голям е процентът на лицата, които не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома , като измежду ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.
Над 85% от ромите не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 70.0% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 66.0% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 34.2% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Източник:
Лица, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2017 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 409.7 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 10.5% от популацията , като по отношение на 2016 година относителният им дял понижава с 0.5%, а делът на мъжете (11%) е с 1.2% по-висок от този при дамите - 9.8%. Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 38.8%, при 18.4% за турската етническа група, и 6.1% за лицата от българския етнос.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ