Как един ненавиждащ богатството планинар създаде компания за милиарди - и я подари
През 2017 година Forbes за първи път включва създателя на Patagonia Ивон Шуинар в годишния си лист на милиардерите. За множеството предприемачи наличието в влиятелната ранглиста на най-богатите хора в света би било знак за чест. По думите на Шуинар обаче това е било същински призрачен сън. Вечният новобранец, който израства с омерзение към това, което назовава „ мазни “ предприемачи, внезапно е увековечен като един от най-големите магнати.
„ Това в действителност, в действителност ме вбеси “, споделя той пред Fortune, откакто научава за класацията.
„ Нямам 1 милиард $ в банката. Не карам Lexus-и. “
По през целия ден Шуинар обикаля офиса и упорства нещо да се направи. „ Махнете ме от този лист! “ казвал на всеки, който би го чул. „ Мразя този лист! “
През цялата си кариера Шуинар поддържа проблематични връзки с финансовия триумф. Израснал е като скитник-алпинист, постоянно спял на земята и оцелявал с по $ дневно. С разрастването на Patagonia разполага с повече пари, само че заобикаля материализма. Дори когато става богат, продължава да живее в дървена хижа, цялостна с мебели втора ръка. А въпреки и да има задоволително средства, огромна част от тях подарява на природозащитници. В края на кариерата си той си слага цел дефинитивно да се освободи от благосъстоянието си.
През 2020 година се обръща към най-близкия си кръг с ултиматум: или ще измислят по какъв начин да го махнат от листата, или самичък ще се погрижи. Няколко месеца не се случва нищо. Но през февруари 2021 година Шуинар кани изпълнителния шеф на Patagonia, Райън Гелер, в дома си и го заплашва, че ще продаде компанията.
„ Кълна се в Бога, в случай че не започнете да действате, ще си взема листата на милиардерите на Forbes и ще почна да звъня на хората един по един “, споделил той. Гелер таман бил нов на поста, само че бързо схванал, че шефът му е изцяло сериозен.
Getty Images | Ивон Шуинар театралничи до скромния си автомобил, 1993 година
Докато обмисля разновидности по какъв начин да се освободи от тежестта да има многомилиардна компания, Шуинар се обръща към Чарлз Кон – сполучлив бизнесмен и дълготраен член на борда на Patagonia. Двамата се срещат преди 20 години на лов на риба. Вечерта заваляло мощно, Шуинар се канел да спи под камион, само че Кон го поканил в палатката си. Оттогава са другари, споделя Fortune.
Няколко години по-късно, до момента в който двамата газели в аржентинска река, Кон го пита какво ще стане с Patagonia след гибелта му. „ Ами “, дал отговор Шуинар, „ ще би трябвало да закрием компанията, тъй като нямам доверие на различен да я ръководи. “
В търсене на по-добри други възможности, Гелер и Кон притеглят юрисконсулта на Patagonia, Хилъри Десуки, и заместника ѝ Грег Къртис. На тях се пада задачата да оказват помощ на Шуинар да реши ориста на компанията.
Отнемане на благосъстоянието
От самото начало излиза наяве, че няма лесни решения. Patagonia е оживяла 50 години и заслужава късмет за още толкоз. Но едновременното опазване на независимостта ѝ и лишаването на Шуинар и фамилията му от благосъстоянието им изисква изобретателен метод. Те имали всички акции на компанията – оценени на 3 милиарда $ – само че нито желали да ги държат, нито да ги дадат на различен. Това правело нормалната продажба невъзможна.
А времето било лимитирано. Шуинар бил витален за възрастта си, само че не желал да почине, без въпросът да е решен. Той от дълго време бил отхвърлил концепцията за обществено предложение. За него IPO би било капан: вложители, захласнати от растеж и облаги, и хедж фондове, подготвени да нападат.
„ Изобщо не почитам фондовия пазар “, казвал Шуинар.
„ Щом станеш обществен, губиш контрола и си задължен да максимизираш облагата. Превръщаш се в една от тези безотговорни компании. “
Срещите за наследяването на компанията се трансформират във метафизичен диспути: „ Как и по кое време ще разберем дали опитът Patagonia е съумял или се е провалил? “; „ Ако компанията не може да оцелее без Шуинар, не е ли това неуспех? “; „ Как можем да спрем или обърнем отрицателните резултати на бизнеса и да променим самия капитализъм, с цел да спасим планетата? “
„ Беше като терапия, “ споделя Кон. „ Звучи смешно, само че като че ли всяка седмица имахме Гещалт-сесии. “
Тогава в екипа влиза Дан Мозли – правист деец от Уолстрийт, прочут с това, че взема решение проблемите на свръхбогатите. Той е учуден от откровеното предпочитание на Шуинар да се откаже от положението си:
„ Рядко се среща семейство с подобен бизнес, готово изцяло да го подари приживе. “
Мозли предлага нехарактерен инструмент – така наречен purpose trust (целеви тръст), юридическа форма, която съществува от дълго време, само че най-често е била употребена за дребни задания като грижа за домакински любим или поддръжка на гроб. Ами в случай че този концерн се употребява, с цел да увековечи полезностите на Patagonia?
Така се ражда проект: акциите на фамилията да бъдат трансферирани на Patagonia Purpose Trust, който да подсигурява независимостта на компанията. Всички бъдещи облаги да отиват в Holdfast Collective – нова организация, финансираща екологични дела.
През декември 2021 година вътрешният кръг на Patagonia се събира персонално за първи път от началото на пандемията. Обсъждат въпросите, разсейват подозренията и реализират единогласие.
„ Да, това е вярното решение. “ „ Харесва ми всичко казано. “ „ Точно това търсехме. “
„ Това беше денят, в който звездите се подредиха “, споделя Гелер.
„ Имаше още хиляди неща за уточняване, само че за пръв път повярвахме: това в действителност може да проработи. “
Голямото разобличаване
На 13 септември 2022 година Patagonia провежда празник. Служителите идват в офиса и ги посрещат маси с кетъринг, галерия с историята на компанията и сцена с камери, свързани с всички офиси по света. Бивши сътрудници също са поканени.
Пуска се филм, в който Шуинар изяснява решението. Мнозина не схващат – дали компанията е продадена, ще изгубят ли работата си, ще получат ли пари? Постепенно управлението коментира детайлите.
После Шуинар самичък излиза на сцената – по дънки и хавайска риза.
„ Като предаваме собствеността на нашата планета, ние преоткриваме капитализма “, споделя той.
„ Вярвам, че ще оцелеем и ще процъфтяваме точно поради тази конструкция. Тя закотвя нашите полезности и отделя повече средства за екологичната рецесия. “
Очите му се насълзяват. „ Не рева на погребения “, признава. „ Плача единствено на родео и в дни като този. “
Скоро след подписването на документите Patagonia превежда 50 млн. $ на Holdfast Collective – първичен дял, който незабавно я трансформира в една от най-силните екологични фондации в Съединени американски щати.
Това не е просто изходна тактика, а метод Шуинар да довърши делото си по свои правила.
Въпросът „ Какво ще стане с Patagonia? “ витае десетилетия. Днес отговорът е реалност: той потвърди, че има и различен метод да се прави бизнес.
„ Това в действителност, в действителност ме вбеси “, споделя той пред Fortune, откакто научава за класацията.
„ Нямам 1 милиард $ в банката. Не карам Lexus-и. “
По през целия ден Шуинар обикаля офиса и упорства нещо да се направи. „ Махнете ме от този лист! “ казвал на всеки, който би го чул. „ Мразя този лист! “
През цялата си кариера Шуинар поддържа проблематични връзки с финансовия триумф. Израснал е като скитник-алпинист, постоянно спял на земята и оцелявал с по $ дневно. С разрастването на Patagonia разполага с повече пари, само че заобикаля материализма. Дори когато става богат, продължава да живее в дървена хижа, цялостна с мебели втора ръка. А въпреки и да има задоволително средства, огромна част от тях подарява на природозащитници. В края на кариерата си той си слага цел дефинитивно да се освободи от благосъстоянието си.
През 2020 година се обръща към най-близкия си кръг с ултиматум: или ще измислят по какъв начин да го махнат от листата, или самичък ще се погрижи. Няколко месеца не се случва нищо. Но през февруари 2021 година Шуинар кани изпълнителния шеф на Patagonia, Райън Гелер, в дома си и го заплашва, че ще продаде компанията.
„ Кълна се в Бога, в случай че не започнете да действате, ще си взема листата на милиардерите на Forbes и ще почна да звъня на хората един по един “, споделил той. Гелер таман бил нов на поста, само че бързо схванал, че шефът му е изцяло сериозен.
Getty Images | Ивон Шуинар театралничи до скромния си автомобил, 1993 година Докато обмисля разновидности по какъв начин да се освободи от тежестта да има многомилиардна компания, Шуинар се обръща към Чарлз Кон – сполучлив бизнесмен и дълготраен член на борда на Patagonia. Двамата се срещат преди 20 години на лов на риба. Вечерта заваляло мощно, Шуинар се канел да спи под камион, само че Кон го поканил в палатката си. Оттогава са другари, споделя Fortune.
Няколко години по-късно, до момента в който двамата газели в аржентинска река, Кон го пита какво ще стане с Patagonia след гибелта му. „ Ами “, дал отговор Шуинар, „ ще би трябвало да закрием компанията, тъй като нямам доверие на различен да я ръководи. “
В търсене на по-добри други възможности, Гелер и Кон притеглят юрисконсулта на Patagonia, Хилъри Десуки, и заместника ѝ Грег Къртис. На тях се пада задачата да оказват помощ на Шуинар да реши ориста на компанията.
Отнемане на благосъстоянието
От самото начало излиза наяве, че няма лесни решения. Patagonia е оживяла 50 години и заслужава късмет за още толкоз. Но едновременното опазване на независимостта ѝ и лишаването на Шуинар и фамилията му от благосъстоянието им изисква изобретателен метод. Те имали всички акции на компанията – оценени на 3 милиарда $ – само че нито желали да ги държат, нито да ги дадат на различен. Това правело нормалната продажба невъзможна.
А времето било лимитирано. Шуинар бил витален за възрастта си, само че не желал да почине, без въпросът да е решен. Той от дълго време бил отхвърлил концепцията за обществено предложение. За него IPO би било капан: вложители, захласнати от растеж и облаги, и хедж фондове, подготвени да нападат.
„ Изобщо не почитам фондовия пазар “, казвал Шуинар.
„ Щом станеш обществен, губиш контрола и си задължен да максимизираш облагата. Превръщаш се в една от тези безотговорни компании. “
Срещите за наследяването на компанията се трансформират във метафизичен диспути: „ Как и по кое време ще разберем дали опитът Patagonia е съумял или се е провалил? “; „ Ако компанията не може да оцелее без Шуинар, не е ли това неуспех? “; „ Как можем да спрем или обърнем отрицателните резултати на бизнеса и да променим самия капитализъм, с цел да спасим планетата? “
„ Беше като терапия, “ споделя Кон. „ Звучи смешно, само че като че ли всяка седмица имахме Гещалт-сесии. “
Тогава в екипа влиза Дан Мозли – правист деец от Уолстрийт, прочут с това, че взема решение проблемите на свръхбогатите. Той е учуден от откровеното предпочитание на Шуинар да се откаже от положението си:
„ Рядко се среща семейство с подобен бизнес, готово изцяло да го подари приживе. “
Мозли предлага нехарактерен инструмент – така наречен purpose trust (целеви тръст), юридическа форма, която съществува от дълго време, само че най-често е била употребена за дребни задания като грижа за домакински любим или поддръжка на гроб. Ами в случай че този концерн се употребява, с цел да увековечи полезностите на Patagonia?
Така се ражда проект: акциите на фамилията да бъдат трансферирани на Patagonia Purpose Trust, който да подсигурява независимостта на компанията. Всички бъдещи облаги да отиват в Holdfast Collective – нова организация, финансираща екологични дела.
През декември 2021 година вътрешният кръг на Patagonia се събира персонално за първи път от началото на пандемията. Обсъждат въпросите, разсейват подозренията и реализират единогласие.
„ Да, това е вярното решение. “ „ Харесва ми всичко казано. “ „ Точно това търсехме. “
„ Това беше денят, в който звездите се подредиха “, споделя Гелер.
„ Имаше още хиляди неща за уточняване, само че за пръв път повярвахме: това в действителност може да проработи. “
Голямото разобличаване
На 13 септември 2022 година Patagonia провежда празник. Служителите идват в офиса и ги посрещат маси с кетъринг, галерия с историята на компанията и сцена с камери, свързани с всички офиси по света. Бивши сътрудници също са поканени.
Пуска се филм, в който Шуинар изяснява решението. Мнозина не схващат – дали компанията е продадена, ще изгубят ли работата си, ще получат ли пари? Постепенно управлението коментира детайлите.
После Шуинар самичък излиза на сцената – по дънки и хавайска риза.
„ Като предаваме собствеността на нашата планета, ние преоткриваме капитализма “, споделя той.
„ Вярвам, че ще оцелеем и ще процъфтяваме точно поради тази конструкция. Тя закотвя нашите полезности и отделя повече средства за екологичната рецесия. “
Очите му се насълзяват. „ Не рева на погребения “, признава. „ Плача единствено на родео и в дни като този. “
Скоро след подписването на документите Patagonia превежда 50 млн. $ на Holdfast Collective – първичен дял, който незабавно я трансформира в една от най-силните екологични фондации в Съединени американски щати.
Това не е просто изходна тактика, а метод Шуинар да довърши делото си по свои правила.
Въпросът „ Какво ще стане с Patagonia? “ витае десетилетия. Днес отговорът е реалност: той потвърди, че има и различен метод да се прави бизнес.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ