През 2017 г. Брутният вътрешен продукт на България нарасна с

През 2017 година Брутният вътрешен артикул на България набъбна с 3,6% в действително изражение. В номинално изражение Брутният вътрешен продукт на страната доближи 98 631 млн. лева, което съставлява повишаване от 4,8% по отношение на 2016 година Брутната добавена стойност през 2017 година набъбна с 3,7% при растеж от 3,4% за 2016 година Това декларира общественият министър Бисер Петков в отговор на депутатско запитване за продуктивността на труда и разноските за труд в България и в другите страни - членки на Европейския съюз, съобщи кореспондент на БГНЕС.

През 2017 година броят на заетите (ЕСС 2010) означи най-високият си ритъм на повишаване от 1,8% в интервала на след спешното възобновяване на заетостта при междинен напредък от 0,4% през 2014-2016 година Благоприятните развития на пазара на труда са съчетани с ускорено повишаване на приходите от труд. Водещо значение за повишаването на приходите през 2017 година има частният бранш, където междинната работна заплата регистрира номинално покачване от 12,7%, акцентира министърът. Динамиката на индикатора в публичния бранш също се форсира до 9,2% и способства за повишаването на приходите от труд общо в стопанската система (11,8%).

Влиянието на Брутният вътрешен продукт върху работната заплата се дефинира от разпределението на новосъздадения артикул в предприятията, т.е. каква част от Брутният вътрешен продукт или брутната добавена стойност (БДС) се разпределя за заплати и осигуровки. Данните за относителния дял на обезщетенията на наетите (работна заплата и обществено осигуряване) в Брутният вътрешен продукт през последните години демонстрират една обща наклонност на увеличение. Това значи, че служащите получават все по-голяма част от новосъздадения артикул, което от своя страна ускорява връзката сред заплати и стопански напредък.

За интервала 2007-2017 година в границите на ЕС28 делът на обезщетенията на наетите от Брутният вътрешен продукт нараства най-вече в България с 10,9 процентни пункта от 32,2% през 2007 година до 43,1% през 2017 година Средно за ЕС28 този дял е 46,5% през 2007г., нараства с 0,9 процентни пункта и през 2017 година е 47,4%. Положителните развития на пазара на труда не престават и през първите месеци на 2018 година, като упованията остават удобни.

Подобрение е записано при оценките на потребителите за по-нататъшното понижение на безработицата, а по този начин също и при упованията на бизнеса за динамичността на наетите, което бе особено както за промишлеността и строителството, по този начин и за услугите. За цялата 2018 година предстоящият напредък на заетите възлиза на 0,6% след забележителното покачване от 1,8% за 2017 година, прибавя още Петков.

Той прецизира, че позитивно въздействие се чака и от промишлеността по линия на основаването на работни места в индустрията и повишението на икономическата интензивност в строителството. Коефициентът на безработица се чака да се намали до 5,9% през 2018 година, а присъединяване на популацията в работната мощ ще нарасне по-бавно по отношение на година по-рано заради последователното стесняване на свободния трудов запас, който би могъл да задоволи търсенето на труд.

В интервала 2019-2021 година темпът на повишаване на компенсацията на един нает едва ще се забави до 6,6% средногодишно, паралелно с упованията за по-бавно повишаване на заетостта и намаляване на приноса от покачването на осигуровките. В рамките на прогнозния интервал динамичността на приходите ще надвиши тази на продуктивността и ще обуслови повишаването на номиналните разноски за труд на единица продукция със средногодишен ритъм от към 3,2%.

Производителността на труда ще следва възходяща динамичност, като действителният ритъм на напредък на индикатора е оценен на 3,5% средногодишно. Отчетеното закъснение през 2017 година се обуславя от забележителния спад на индикатора в бранш селско стопанство и не би следвало да окаже ограничителен резултат върху капацитета за напредък на стопанската система в средносрочен проект. По данни на Евростат към 23 април 2018 година е налична информация за междинната продуктивност на труда за 2016 година за страните - членки и приблизително за Европейски Съюз (елиминирана е разликата в ценовите нива сред страните).

По данни на Евростат за 2016 година е измерена продуктивност на труда в интервала от 45% до 190 % от ЕС28. През 2016 година продуктивността на труда в България е най-ниска- 45,4% при ЕС28=100%, най-висока е продуктивността в Ирландия - 190,2%. Производителността на труда в България е над два пъти по-ниска от междинната за ЕС28. По данни на Евростат през 2017 година приблизително за Общността продуктивността на труда нараства с 0,8% по отношение на 2016 година През 2017 година максимален е растежът на продуктивността на труда в Ирландия -5,8% по отношение на 2016 година Най-малък с негативна стойност е растежът на продуктивността в Люксембург (-1,0%). В България продуктивността на труда през 2017 година нараства с 1,7% по отношение на 2016 година, два пъти по-висок растеж по отношение на растежа приблизително за ЕС28 (0,8%).

България се подрежда на 10-то място по нарастване на продуктивността на труда измежду страните членки на Европейски Съюз, осведоми министърът. По данни на Евростат през 2017 година разноските за труд на час приблизително за Европейски Съюз възлизат на 26,8 евро, най-ниски те са в България - 4,9 евро на час, а най-високи са в Дания - 42,5 евро на час. Разходите за труд в България са съвсем 5,5 пъти по-малки от междинните разноски в Европейски Съюз. Средно за ЕС28 разноските за труд през 2017 година нарастват с 2,3%, разноските за заплати нарастват с 2,4%, разноските за обществени и здравни осигуровки с 2,1%. През 2017 година най-вече нарастват разноските за труд в Румъния - 15,0%, минимален е растежът (с негативен знак) във Англия – 4,1%.

В България разноските за труд през 2017 година нарастват с 12,0% - на второ място след Румъния. Съответно най-вече нарастват разноските за заплати в Румъния - 15,1%, а във Англия разноските за заплати понижават с 4,5%. През 2017 година разноските за заплати образуват 75,7% от разноските за труд приблизително за ЕС-28, най-нисък е този дял във Франция (67,2%), най-голям е в Малта (93,5%).

В България разноските за заплати нарастват с 11,8 % - на трето място след Румъния (15,1%) и Унгария (13,5%). Двуцифрен растеж означават и разноските за обществени и здравни осигуровки, те нарастват с 12,7%. Най-висок е растежът на тези разноски в Румъния - 14,9%, понижение с 9,1% се регистрира в Люксембург. Евростат не дава информация за усреднена за Европейски Съюз минималната работна заплата заради другият обсег на законоустановените минимални работни заплати.

През 2017 година 22 от 28-те държави-членки ползват общо наложителни законоустановени минимални работни заплати. В Кипър съществува законоустановена минимална работна заплата, само че тя е лимитирана единствено до избрани специалности. В останалите пет държави-членки на Европейски Съюз (Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция), въпреки да не съществува национална минимална работна заплата, тя се дефинира в отраслови групови контракти, добавя министър Петков. Той акцентира още, че през 2017 година минималната работна заплата в Европейски Съюз варира от 235,20 евро в България до 1 998,59 евро в Люксембург. Нивото на законово откритите минимални заплати варира доста сред държавите-членки на Европейски Съюз.

При новите държави-членки (НДЧ) има като цяло по-ниско равнище на минимална работна заплата от страните от ЕС-15 и се следи доближаване на номиналните и действителните равнища. Въпреки това, има още какво да се желае - най-ниската минимална работна заплата в Европейски Съюз - в България е към 8,5 пъти по-ниска, в сравнение с минималната работна заплата на Люксембург, която е най-високата в Европейски Съюз.

От началото на участието на България в Европейски Съюз минималната работна заплата в България е най-ниската в съюза и в региона на минималната работна заплата се води политика за догонващо повишаване, по отношение на страните от Европейски Съюз. От 22-те страни, обект на актуалното изследване, в 18 (19) от тях се следи напредък в законоустановения размер на минималната работна заплата в интервала 1 януари 2017 година - 1 януари 2018 година в действително (номинално) изражение. Темпът на повишаване на нивото на номиналната и действителната работната заплата за 12-те месеца до януари 2018 година е най-голям в страните с ниски равнища на минималните заплати.

От 1 януари 2018 година минималната работна заплата в България е 510 лева, растеж от 10,9 % по отношение на 2017 година Най-ниска е междинната месечна работна заплата в България (420 евро), най-висока е в Люксембург (3 913 евро) при приблизително за ЕС28 (2 278 евро). През 2014 година междинната месечна работна заплата в България е 18,4% от междинната за ЕС-28. В сходство с удобната икономическа обстановка, устойчивият растеж на стопанската система и заетостта през 2017 година по данни на Национален статистически институт, междинната работна заплата /СРЗ/ за първи път след 2009 година означи двуцифрен растеж. Общо за страната СРЗ е 1 060 лева, нараства с 11,8 на 100 номинално, спрямо 2016 година, когато е регистрирана СРЗ от 948 лева

В публичния бранш е регистрирана СРЗ от 1 072 лева, по отношение на 2016 година нараства номинално с 9,2 на 100, действителният растеж на заплатите в публичния бранш е 7,0 на 100. Като израз на положителните стопански условия и резистентност на стопанската система растежът на междинната работна заплата в частния бранш надвишава растежът в публичния бранш като доближава 1 057 лева за 2017 година, по отношение на 2016 година нараства с 12,7 на 100, се споделя още в писмения отговор на министъра.