Не ми гледай в паничката
През 2016 година унгарският министър председател награди Бойко Борисов с медал " Голям кръст за цивилен заслуги ", а през 2018 година обединението на ГЕРБ и " Обединените патриоти " реши да поддържа Орбан против Европейски Съюз
Още по тематиката
Санкции или Европа на две скорости: Ще успее ли Европейски Съюз да надвие Полша и Унгария
от Дневник,27 сеп 2018
Тимъти Снайдър: Русия мъчно ще се върне към Европа, същинският ѝ проблем е Китай
от Дневник,27 сеп 2018
Европейски Съюз съди Полша за подкопаване на правосъдната самостоятелност
Варшава разгласи, че ще пази " законовите и конституционните си позиции "
25 сеп 2018
Фондация " Отворено общество " е дала Унгария на съд поради закона " Стоп Сорос "
от Дневник,24 сеп 2018 Политическата класа няма интерес да прави промени – тя съществува точно тъй като е безконтролна. Европейски Съюз може да има потребност от принадлежности за мозъчна интервенция, само че разполага със средства за фейслифт. Въпреки че опитите да се припише някаква тактика на българското държавно управление са пресилени, решението от предходната седмица България хем публично да разгласи, че застава зад Виктор Орбан – неприятното момче на Европейския съюз, хем, че не застава изцяло зад него, сигурно не е напълно инцидентно.
Премиерът Бойко Борисов в никакъв случай не е крил, че е съперник на наказателните процедури - разумно, откакто България към този момент повече от десетилетие стои отвън шенгенската зона за свободно напредване и с наблюдаване над правосъдната си система. Заявката предходната седмица, на която беше дадена публичност от вице-премиера Красимир Каракачанов, че България ще гласоподава срещу възможни наказания против Унгария не е и оригиналност – Борисов не един път е казвал, че съперник на течащата в този момент процедура против Полша.
Финтът обаче идва тъкмо в миг, в който опитите на европейските институции да убедят Полша и Унгария да съблюдават базови демократични полезности вървят към задънена улица. Започнатите наказателни процедури против Варшава и Будапеща изискват или единогласие от страните членки, т.е. няма късмет да минат, или пък са по въпроси, по които европейското право не дава ясна дефиниции – като какво е това самостоятелна правосъдна власт. Последното може да попречи на Европейския съд да излезе с безапелационна присъда, откакто Европейска комисия изиска това поради политиката на Полша за политическа интервенция в правосъдната система. Липсата на изясненост даже може да докара до това Варшава да откаже да извърши присъдата, което ще докара Европейски Съюз до тежка институционална рецесия.
Заявката на София обаче следващият удар против опитите на европейските институции да задават въпроси за човешки права, демократични правила или корупция. Даването на гласност на несъгласието на България цели, страните членки да са наясно, че опита да прокарат наказателни ограничения, няма късмет. Процедурата по член 7 от Договора за Европейски Съюз може да бъде блокирана още в зародиш единствено от шест страни членки (Висшеградската четворка дружно с България и Румъния).
Надеждата на държавните управления в множеството страни от Източна Европа (без трите прибалтийски държави) е, че с навлизането на повече популистки партии на власт, както и с последователното взимане на превъзходство на по-консервативните крила в обичайните партии (както това става в Германия, Дания или Швеция) след изборите през май 2019 година Брюксел ще смени политиката си. И те ще се освободят от една досадна настойчивост.
Пред задънена улица...
Противоречията сред Брюксел и Полша започнаха през 2016 година откакто година по-рано на власт във Варшава пристигна националистическата партия " Право и правдивост " (ПиС), водена от Ярослав Качински. Тя стартира чистка в държавната администрация и военните, обвинявайки ги, че те са саботирали предходното ръководство на ПиС сред 2005 и 2007 година След като полските съдилища дадоха отпор на част от измененията, чистката се насочи и към правосъдната система. Законодателството, препоръчано през 2016 година " дава опция на законодателната и изпълнителната власт да се намесват жестоко и огромно в администрирането на правораздаването и по тази причина съставлява сериозна опасност за независимостта на правосъдната система в страната ", се споделя в мнението на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа).
" Ако сегашните въпроси, свързани с върховенството на закона, бяха явни през 2004 година, мисля, присъединението на няколко страни членки към Европейски Съюз щеше да бъде отсрочено с много време ", тъжно установи пред " Капитал " върховен чиновник на Европейската комисия, част от екипа, който преговаряше изискванията за влизането на новите страни членки в интервала 2000 - 2007 година
Под лозунга за унищожаване на окопалите се в правосъдната система комунисти Качински се пробва да демонтира всички спънки, с цел да може неговата партия да организира еднолична политика, само че и по образеца на Унгария - да направи всички допустимо да не разреши да бъде преместен от власт. От 2010 г, насам Виктор Орбан последователно овладя правосъдната власт, отстрани сериозните медии и си сътвори постоянна изборна маса (като даде поданство и обществени привилегии на всички унгарци отвън страната), с която да е непреклонен. На процедура сега Качински безусловно копира стъпките на Орбан – да вземем за пример законът, с който се трансформира пенсионната възраст на съдиите в полския Върховен съд, като по този метод се отстраняват неуместните магистрати, е унгарско " откритие ".
Това се оказа прекалено много за Брюксел. " Политиката на Полша е копи-пейст от това, което се случваше в Унгария ", разяснява за " Капитал " Юдит Сaргентини, евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс и изяснява, че Европейски Съюз не може да си разреши такова държание, в случай че желае неговите страни членки да съблюдават едни и същи правила. Саргентини беше създател на сериозен отчет за Унгария, който стана мотив Европейският парламент да гласоподава преди две седмици с две трети болшинство резолюция, в която упорства против Будапеща да стартира процедура за лишаване правото й на глас поради систематични нарушавания на съществени правила, върху които е учреден Европейски Съюз. Тя изрично отхвърля обвиняванията, че проблемите на Полша и Унгария се дължат на тяхната позиция за имиграцията - " единствено 1/12 от отчета ми касае този въпрос ", акцентира Саргентини.
Брюксел обаче има слаб инструментариум в региона. Процедурата по член 7 от Договора за Европейски Съюз, посредством която може да се отнеме правото на глас на страна членка, може да бъде задействана единствено с единогласие (разбира се без в гласуването на взе участие страната против, която е насочена). Тъй като е сложни да се задейства, тя цели повече да засрами страната, към която е приложена, не толкоз да я накаже.
Идеята за процедурата се ражда, откакто през 2000 година Австрия беше подложена на напън от другите 14 страни членки да принуди водача на националистическата Партия на свободата Йорг Хайдер да се отдръпна от австрийския кабинет. Тогава даже намекът за построяването на хигиеничен кулоар към Австрия накара Хайдер да подаде оставка, въпреки че партията му остана в ръководството (и през предходната година, когато тя се завърна във властта, към този момент никой не възрази). Така че за множеството страни членки съществуването на сходна алегорична процедура е изглеждало задоволително.
При източноевропейските страни това не проработи. Нито унизителното за България стоене отвън Шенген, нито невижданото наблюдаване над българската правосъдна система доведоха до предпочитание за промени. Проблемът е, че самата политическа класа няма интерес да ги направи – тя съществува точно тъй като е безконтролна. Тоест там, където Европейски Съюз има потребност от принадлежности за мозъчна интервенция, той разполага със средства за фейслифт.
" Полското държавно управление няма да се огъне пред опасността, Ярослав Качински знае от опит, че без да отстрани правните принадлежности за управление на изпълнителната власт, няма по какъв начин да осъществя своята политическа визия ", счита Спасимир Домарадски, учител по политически науки и интернационалните връзки в университета " Лазарски " във Варшава.
Саргентини изцяло осъзнава, че дейностите на Екологичен потенциал към Унгария няма по какъв начин да доведат бързо до смяна: " Важното е, че изпращаме политически сигнал, споделя тя, на идните избори, изключително християндемократите ще би трябвало да изясняват на гласоподавателите си по какъв начин търпят в редиците си политик като Орбан. " Поне в България сигналът към този момент не наподобява да е признат. Вместо това гравитиращи към ГЕРБ анализатори започнаха да оприличават Европейски Съюз на Съюз на съветските социалистически републики.
... или пред гражданска война
Вероятността натискът на Европейска комисия да докара до катурване на обстановката е дребна, само че не невъзможна.
" Сегашните дейности могат да основат казус ", счита Светослав Малинов, единственият български десен евродепутат (от ДСБ), който гласоподава за наказания против Унгария. " Върви се натам европейските права и европейските пари да са неразривно свързани, само че по-важното е, че европейските институции към този момент не се тормозят да подлагат на критика, беше нарушено изкуственото чувство за консенсус по всичко ", добавя Малинов, съгласно който точно това е пътят Европейски Съюз да се трансформира в същински съюз, в който от време на време страните се карат.
Липсата на ясни дефиниции – като какво е самостоятелна правосъдна власт, може да попречи на Европейския съд да излезе с безапелационна присъда по желае на Европейска комисия поради политиката на Полша
[Reuters] Освен това имиграционният проблем пред Европейски Съюз стартира въпреки и постепенно да отшумява. И все по-малко може да се употребява като опрощение от Унгария и Полша за провежданите от тях политики. Сега, макар че едвам 1/12 от отчета на Саргентини за Унгария се отнася до миграцията, позицията на Будапеща по въпроса се употребява като прикритие за поддръжката за цялостната политика на Виктор Орбан.
По-важното обаче е друго. Въпреки че унгарското и полското държавно управление решително се опълчват на Брюксел, един факт не може да убегне - гласоподавателите обичайно имат вяра повече на европейските институции, в сравнение с личните си политици. И унгарците, и поляците са тъкмо толкоз зад Орбан и Качински, колкото българите зад Борисов, само че за сметка на това в болшинството си поддържат Европейски Съюз. Това е обстановка, която няма нищо общо с Англия, където британците обичайно гледат с съмнение на всичко, обвързвано с Европейски Съюз (а и с континента изобщо).
На процедура локалните държавни управления са изправени пред просто уравнение. Докъде може да стига спорът им с Брюксел, преди гласоподавателите им (а и компаниите, които зависят от парите на ЕС) да кажат баста. Засега в Унгария опитът демонстрира, че търпимостта е към момента висока.
Още по тематиката
Санкции или Европа на две скорости: Ще успее ли Европейски Съюз да надвие Полша и Унгария
от Дневник,27 сеп 2018
Тимъти Снайдър: Русия мъчно ще се върне към Европа, същинският ѝ проблем е Китай
от Дневник,27 сеп 2018
Европейски Съюз съди Полша за подкопаване на правосъдната самостоятелност
Варшава разгласи, че ще пази " законовите и конституционните си позиции "
25 сеп 2018
Фондация " Отворено общество " е дала Унгария на съд поради закона " Стоп Сорос "
от Дневник,24 сеп 2018 Политическата класа няма интерес да прави промени – тя съществува точно тъй като е безконтролна. Европейски Съюз може да има потребност от принадлежности за мозъчна интервенция, само че разполага със средства за фейслифт. Въпреки че опитите да се припише някаква тактика на българското държавно управление са пресилени, решението от предходната седмица България хем публично да разгласи, че застава зад Виктор Орбан – неприятното момче на Европейския съюз, хем, че не застава изцяло зад него, сигурно не е напълно инцидентно.
Премиерът Бойко Борисов в никакъв случай не е крил, че е съперник на наказателните процедури - разумно, откакто България към този момент повече от десетилетие стои отвън шенгенската зона за свободно напредване и с наблюдаване над правосъдната си система. Заявката предходната седмица, на която беше дадена публичност от вице-премиера Красимир Каракачанов, че България ще гласоподава срещу възможни наказания против Унгария не е и оригиналност – Борисов не един път е казвал, че съперник на течащата в този момент процедура против Полша.
Финтът обаче идва тъкмо в миг, в който опитите на европейските институции да убедят Полша и Унгария да съблюдават базови демократични полезности вървят към задънена улица. Започнатите наказателни процедури против Варшава и Будапеща изискват или единогласие от страните членки, т.е. няма късмет да минат, или пък са по въпроси, по които европейското право не дава ясна дефиниции – като какво е това самостоятелна правосъдна власт. Последното може да попречи на Европейския съд да излезе с безапелационна присъда, откакто Европейска комисия изиска това поради политиката на Полша за политическа интервенция в правосъдната система. Липсата на изясненост даже може да докара до това Варшава да откаже да извърши присъдата, което ще докара Европейски Съюз до тежка институционална рецесия.
Заявката на София обаче следващият удар против опитите на европейските институции да задават въпроси за човешки права, демократични правила или корупция. Даването на гласност на несъгласието на България цели, страните членки да са наясно, че опита да прокарат наказателни ограничения, няма късмет. Процедурата по член 7 от Договора за Европейски Съюз може да бъде блокирана още в зародиш единствено от шест страни членки (Висшеградската четворка дружно с България и Румъния).
Надеждата на държавните управления в множеството страни от Източна Европа (без трите прибалтийски държави) е, че с навлизането на повече популистки партии на власт, както и с последователното взимане на превъзходство на по-консервативните крила в обичайните партии (както това става в Германия, Дания или Швеция) след изборите през май 2019 година Брюксел ще смени политиката си. И те ще се освободят от една досадна настойчивост.
Пред задънена улица...
Противоречията сред Брюксел и Полша започнаха през 2016 година откакто година по-рано на власт във Варшава пристигна националистическата партия " Право и правдивост " (ПиС), водена от Ярослав Качински. Тя стартира чистка в държавната администрация и военните, обвинявайки ги, че те са саботирали предходното ръководство на ПиС сред 2005 и 2007 година След като полските съдилища дадоха отпор на част от измененията, чистката се насочи и към правосъдната система. Законодателството, препоръчано през 2016 година " дава опция на законодателната и изпълнителната власт да се намесват жестоко и огромно в администрирането на правораздаването и по тази причина съставлява сериозна опасност за независимостта на правосъдната система в страната ", се споделя в мнението на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа).
" Ако сегашните въпроси, свързани с върховенството на закона, бяха явни през 2004 година, мисля, присъединението на няколко страни членки към Европейски Съюз щеше да бъде отсрочено с много време ", тъжно установи пред " Капитал " върховен чиновник на Европейската комисия, част от екипа, който преговаряше изискванията за влизането на новите страни членки в интервала 2000 - 2007 година
Под лозунга за унищожаване на окопалите се в правосъдната система комунисти Качински се пробва да демонтира всички спънки, с цел да може неговата партия да организира еднолична политика, само че и по образеца на Унгария - да направи всички допустимо да не разреши да бъде преместен от власт. От 2010 г, насам Виктор Орбан последователно овладя правосъдната власт, отстрани сериозните медии и си сътвори постоянна изборна маса (като даде поданство и обществени привилегии на всички унгарци отвън страната), с която да е непреклонен. На процедура сега Качински безусловно копира стъпките на Орбан – да вземем за пример законът, с който се трансформира пенсионната възраст на съдиите в полския Върховен съд, като по този метод се отстраняват неуместните магистрати, е унгарско " откритие ".
Това се оказа прекалено много за Брюксел. " Политиката на Полша е копи-пейст от това, което се случваше в Унгария ", разяснява за " Капитал " Юдит Сaргентини, евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс и изяснява, че Европейски Съюз не може да си разреши такова държание, в случай че желае неговите страни членки да съблюдават едни и същи правила. Саргентини беше създател на сериозен отчет за Унгария, който стана мотив Европейският парламент да гласоподава преди две седмици с две трети болшинство резолюция, в която упорства против Будапеща да стартира процедура за лишаване правото й на глас поради систематични нарушавания на съществени правила, върху които е учреден Европейски Съюз. Тя изрично отхвърля обвиняванията, че проблемите на Полша и Унгария се дължат на тяхната позиция за имиграцията - " единствено 1/12 от отчета ми касае този въпрос ", акцентира Саргентини.
Брюксел обаче има слаб инструментариум в региона. Процедурата по член 7 от Договора за Европейски Съюз, посредством която може да се отнеме правото на глас на страна членка, може да бъде задействана единствено с единогласие (разбира се без в гласуването на взе участие страната против, която е насочена). Тъй като е сложни да се задейства, тя цели повече да засрами страната, към която е приложена, не толкоз да я накаже.
Идеята за процедурата се ражда, откакто през 2000 година Австрия беше подложена на напън от другите 14 страни членки да принуди водача на националистическата Партия на свободата Йорг Хайдер да се отдръпна от австрийския кабинет. Тогава даже намекът за построяването на хигиеничен кулоар към Австрия накара Хайдер да подаде оставка, въпреки че партията му остана в ръководството (и през предходната година, когато тя се завърна във властта, към този момент никой не възрази). Така че за множеството страни членки съществуването на сходна алегорична процедура е изглеждало задоволително.
При източноевропейските страни това не проработи. Нито унизителното за България стоене отвън Шенген, нито невижданото наблюдаване над българската правосъдна система доведоха до предпочитание за промени. Проблемът е, че самата политическа класа няма интерес да ги направи – тя съществува точно тъй като е безконтролна. Тоест там, където Европейски Съюз има потребност от принадлежности за мозъчна интервенция, той разполага със средства за фейслифт.
" Полското държавно управление няма да се огъне пред опасността, Ярослав Качински знае от опит, че без да отстрани правните принадлежности за управление на изпълнителната власт, няма по какъв начин да осъществя своята политическа визия ", счита Спасимир Домарадски, учител по политически науки и интернационалните връзки в университета " Лазарски " във Варшава.
Саргентини изцяло осъзнава, че дейностите на Екологичен потенциал към Унгария няма по какъв начин да доведат бързо до смяна: " Важното е, че изпращаме политически сигнал, споделя тя, на идните избори, изключително християндемократите ще би трябвало да изясняват на гласоподавателите си по какъв начин търпят в редиците си политик като Орбан. " Поне в България сигналът към този момент не наподобява да е признат. Вместо това гравитиращи към ГЕРБ анализатори започнаха да оприличават Европейски Съюз на Съюз на съветските социалистически републики.
... или пред гражданска война
Вероятността натискът на Европейска комисия да докара до катурване на обстановката е дребна, само че не невъзможна.
" Сегашните дейности могат да основат казус ", счита Светослав Малинов, единственият български десен евродепутат (от ДСБ), който гласоподава за наказания против Унгария. " Върви се натам европейските права и европейските пари да са неразривно свързани, само че по-важното е, че европейските институции към този момент не се тормозят да подлагат на критика, беше нарушено изкуственото чувство за консенсус по всичко ", добавя Малинов, съгласно който точно това е пътят Европейски Съюз да се трансформира в същински съюз, в който от време на време страните се карат.
Липсата на ясни дефиниции – като какво е самостоятелна правосъдна власт, може да попречи на Европейския съд да излезе с безапелационна присъда по желае на Европейска комисия поради политиката на Полша
[Reuters] Освен това имиграционният проблем пред Европейски Съюз стартира въпреки и постепенно да отшумява. И все по-малко може да се употребява като опрощение от Унгария и Полша за провежданите от тях политики. Сега, макар че едвам 1/12 от отчета на Саргентини за Унгария се отнася до миграцията, позицията на Будапеща по въпроса се употребява като прикритие за поддръжката за цялостната политика на Виктор Орбан.
По-важното обаче е друго. Въпреки че унгарското и полското държавно управление решително се опълчват на Брюксел, един факт не може да убегне - гласоподавателите обичайно имат вяра повече на европейските институции, в сравнение с личните си политици. И унгарците, и поляците са тъкмо толкоз зад Орбан и Качински, колкото българите зад Борисов, само че за сметка на това в болшинството си поддържат Европейски Съюз. Това е обстановка, която няма нищо общо с Англия, където британците обичайно гледат с съмнение на всичко, обвързвано с Европейски Съюз (а и с континента изобщо).
На процедура локалните държавни управления са изправени пред просто уравнение. Докъде може да стига спорът им с Брюксел, преди гласоподавателите им (а и компаниите, които зависят от парите на ЕС) да кажат баста. Засега в Унгария опитът демонстрира, че търпимостта е към момента висока.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ