Крайно време е да премахнем “данък лихва”
През 2013 година ГЕРБ вкара един от най-спорните и нелогични налози – „ налог рента “. Въвеждането на този налог беше необичайно и от чисто политическа позиция, тъй като най-малко на доктрина една дясна партия би трябвало да прави всичко допустимо да понижава данъчната тежест върху семействата и бизнеса. През 2014 година 42-рия парламент гласоподава за намаляването на данъчната ставка до 8% като се очакваше данъкът да бъде понижен до 6% през 2015 година, 4% през 2016 година и да отпадне дефинитивно през 2017 година
В идващия парламент обаче, ГЕРБ направиха опит да върнат данъчната ставка от 8% на 10%, което тогава не се случи с помощта на гласовете на Реформаторския блок. Въпреки че приходите от този налог съставляват дребна част от държавни доходи, той изпраща отрицателен сигнал към семейства, бизнеса и евентуалните вложители. Осен това, в чисто идеологически аспект той не се връзва с икономическата политика, която би трябвало да води една дясна партия.
Защо беше въведен?
При въвеждането на налога през 2013 година ръководещите акцентираха няколко нелогични тези в негова поддръжка. Най-широко тиражирана теза в отбраната на налога беше, че той на първо място ще се бори с дълбоките обществени неравенства в общество. Още тогава не стана ясно, защо неравноправие може да става въпрос в случай, че нито небогати, нито богати плащаха този налог, т.е. имаме цялостно тъждество. Като отбрана на новия налог беше тиражирана тезата, че тя на първо място ще засегне заможните хора, а не бедните. Тоест, изцяло умишлено страната създаваше обществено неравноправие без преди този момент да е имало такова. Друга необятно тиражирана теза беше, че това е първата стъпка към европейската банкова система. В реалност обаче този налог беше въведен заради две съществени аргументи.
Първо, с цел да могат да влязат повече доходи в държавния бюджет, които страната да може да изразходва. Това е една искрено социалистическа икономическа мярка – по-високи налози за увеличение на обществените разноски. Друга причина, заради която страната наложи този налог беше, че към този миг имаше дефлация. Дефлацията е икономическо събитие, което страната ненавижда заради ред аргументи. На първо място дефлацията прави изплащането на държавния дълг по-трудно. Падащите цени карат потребителите да не използват сега, а да отсрочват разноските си за в бъдеще, когато чакат цените да са още по-ниски. Това от своя страна свива потреблението и оттова приходите от Данък добавена стойност в бюджета и води до понижаване на Брутният вътрешен продукт в действителна стойност.
Въвеждането на този закон имаше за цел отчасти да понижи негативните резултати от дефлацията върху стопанската система, като се подтиква потреблението. Това естествено е една мярка, която се явява жестоко вмешателство в пазарни стопански процеси, в които страната не би трябвало да има място. От чисто идеологическа гледна точна аргументите, заради които беше въведен този налог, нямат безусловно нищо общо с дясното и съставляват лява политика. Този налог ощетява семействата с към 80 млн. лв. на година. Пари, които вместо страната да изразходва по извънредно неефикасен метод през публични поръчки можеха да останат в хората и те сами да решат какво да вършат с тях.
„ Данък рента “ вреди на икономическия напредък
Друг значим концептуален проблем с „ налог рента “ е чисто стопански. Този налог директно понижава разполагаемия приход на семействата и бизнеса. По този метод страната глоби икономическите контрагенти за това, че генерират спестявания. Размерът на спестяванията в една стопанска система е от фундаментално значение за нейното бъдеще развиване. Колкото повече спестявания има в една стопанска система, толкоз повече запас имат разполагаем бизнесмените да употребяват за осъществяване на капиталовите си планове, посредством банково финансиране, или вложения в личен капитал.
Генерирането на депозити в банковата система понижава по един натурален метод цената по заемите на бъдещите капиталови планове. Ниската рента подтиква бизнеса да инициира осъществяването на нови капиталови планове, които от своя страна могат да доведат до стопански напредък, по-висока претовареност и увеличение на приходите.
Този закон принудително и непазарно накара значително хора да харчат пари вместо да генерират депозити в банките посредством спестяванията си.
Настоящият подтекст го прави изцяло непотребен
През 2012 година ръководещите чакаха да събират към 160 млн. лв. на година от този налог, само че и това не се случи. Банките съумяха да измислят извънредно новаторски начини да спестят този налог на своите клиенти. Тоест, и от тази позиция съществуването на този налог е нелогично.
Към момента икономическата и политическата конюнктура нямат нищо общо със обстановката по време на въвеждането на налог рента. Вече имаме инфлация, а ръководещите ежедневно се хвалят из медиите, че държавния бюджет оперира на огромен остатък и реализираме рекордни растежи на данъчни доходи поради по-ефективната битка с контрабандата. Ако всичко това е правилно, то тези към 80 млн. лв. са незначителна сума на фона на целия републикански бюджет и ГЕРБ ще могат да се оправдава най-малко отчасти пред десния гласоподавател като просто отстранен този нездравословен, абсурден и непоследователна от идеологическа позиция налог.
* Авторът е приключил “Управление на Инвестиции ” в Университета в Рединг, специализира в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и “Финанси ” в УНСС. В момента е ръководещ сътрудник на “Innovo Investment Management ”. Член на Управителния съвет на ЕКИП.
В идващия парламент обаче, ГЕРБ направиха опит да върнат данъчната ставка от 8% на 10%, което тогава не се случи с помощта на гласовете на Реформаторския блок. Въпреки че приходите от този налог съставляват дребна част от държавни доходи, той изпраща отрицателен сигнал към семейства, бизнеса и евентуалните вложители. Осен това, в чисто идеологически аспект той не се връзва с икономическата политика, която би трябвало да води една дясна партия.
Защо беше въведен?
При въвеждането на налога през 2013 година ръководещите акцентираха няколко нелогични тези в негова поддръжка. Най-широко тиражирана теза в отбраната на налога беше, че той на първо място ще се бори с дълбоките обществени неравенства в общество. Още тогава не стана ясно, защо неравноправие може да става въпрос в случай, че нито небогати, нито богати плащаха този налог, т.е. имаме цялостно тъждество. Като отбрана на новия налог беше тиражирана тезата, че тя на първо място ще засегне заможните хора, а не бедните. Тоест, изцяло умишлено страната създаваше обществено неравноправие без преди този момент да е имало такова. Друга необятно тиражирана теза беше, че това е първата стъпка към европейската банкова система. В реалност обаче този налог беше въведен заради две съществени аргументи.
Първо, с цел да могат да влязат повече доходи в държавния бюджет, които страната да може да изразходва. Това е една искрено социалистическа икономическа мярка – по-високи налози за увеличение на обществените разноски. Друга причина, заради която страната наложи този налог беше, че към този миг имаше дефлация. Дефлацията е икономическо събитие, което страната ненавижда заради ред аргументи. На първо място дефлацията прави изплащането на държавния дълг по-трудно. Падащите цени карат потребителите да не използват сега, а да отсрочват разноските си за в бъдеще, когато чакат цените да са още по-ниски. Това от своя страна свива потреблението и оттова приходите от Данък добавена стойност в бюджета и води до понижаване на Брутният вътрешен продукт в действителна стойност.
Въвеждането на този закон имаше за цел отчасти да понижи негативните резултати от дефлацията върху стопанската система, като се подтиква потреблението. Това естествено е една мярка, която се явява жестоко вмешателство в пазарни стопански процеси, в които страната не би трябвало да има място. От чисто идеологическа гледна точна аргументите, заради които беше въведен този налог, нямат безусловно нищо общо с дясното и съставляват лява политика. Този налог ощетява семействата с към 80 млн. лв. на година. Пари, които вместо страната да изразходва по извънредно неефикасен метод през публични поръчки можеха да останат в хората и те сами да решат какво да вършат с тях.
„ Данък рента “ вреди на икономическия напредък
Друг значим концептуален проблем с „ налог рента “ е чисто стопански. Този налог директно понижава разполагаемия приход на семействата и бизнеса. По този метод страната глоби икономическите контрагенти за това, че генерират спестявания. Размерът на спестяванията в една стопанска система е от фундаментално значение за нейното бъдеще развиване. Колкото повече спестявания има в една стопанска система, толкоз повече запас имат разполагаем бизнесмените да употребяват за осъществяване на капиталовите си планове, посредством банково финансиране, или вложения в личен капитал.
Генерирането на депозити в банковата система понижава по един натурален метод цената по заемите на бъдещите капиталови планове. Ниската рента подтиква бизнеса да инициира осъществяването на нови капиталови планове, които от своя страна могат да доведат до стопански напредък, по-висока претовареност и увеличение на приходите.
Този закон принудително и непазарно накара значително хора да харчат пари вместо да генерират депозити в банките посредством спестяванията си.
Настоящият подтекст го прави изцяло непотребен
През 2012 година ръководещите чакаха да събират към 160 млн. лв. на година от този налог, само че и това не се случи. Банките съумяха да измислят извънредно новаторски начини да спестят този налог на своите клиенти. Тоест, и от тази позиция съществуването на този налог е нелогично.
Към момента икономическата и политическата конюнктура нямат нищо общо със обстановката по време на въвеждането на налог рента. Вече имаме инфлация, а ръководещите ежедневно се хвалят из медиите, че държавния бюджет оперира на огромен остатък и реализираме рекордни растежи на данъчни доходи поради по-ефективната битка с контрабандата. Ако всичко това е правилно, то тези към 80 млн. лв. са незначителна сума на фона на целия републикански бюджет и ГЕРБ ще могат да се оправдава най-малко отчасти пред десния гласоподавател като просто отстранен този нездравословен, абсурден и непоследователна от идеологическа позиция налог.
* Авторът е приключил “Управление на Инвестиции ” в Университета в Рединг, специализира в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и “Финанси ” в УНСС. В момента е ръководещ сътрудник на “Innovo Investment Management ”. Член на Управителния съвет на ЕКИП.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ