Гришата - съхранил вярата си в живота
През 2011 година излезе мемоарната книга " Дните предходни " на Милка Пейкова, вярната спътница над 60 години на Георги Ковачев-Гришата. В нея тя бе поместила къс текст " Размисли ", в който споделяше паниките за ориста на техните картини. Тогава още Гришата беше жив, въпреки и захласнат в собствен, отдалечен от действителния свят.
"...Покой нямам от нерешените проблеми с ателието ни на " Миджур " и огромното количество картини, основно на Гришата. Опитът ни да дарим на страната ателието за изложбена комерсиална изложба в " Лозенец " (не музей), когато брачният партньор ми можеше да вземе присъединяване с подписа си, остана без следствие... Единственото ни изискване бе галерията да носи името " ГРИМИЛ ". Искахме да оставим дребна диря от извървения наш път за идващите след нас генерации. Посвещаваме дарението на болните от алцхаймер български създатели.
На коя институция в нашата страна в този момент мога да се доверя при толкоз разнопосочните възгледи на хората, които ни ръководят?! - Няма кой да ми даде съвет! Блъскам си главата сама! " (Милка Пейкова, " Дните предходни ", София, 2011, 231).
Помествам неслучайно този текст, тъй като в него е цялата болежка от мисълта, че всичко това, което бе събрано в дома им и в ателието на ул. " Миджур ", можеше да се разпилее. Примерите в тази тенденция бяха доста.
Познавах Гришата още от най-ранната си детска възраст, от визитите му в къщи като другар на баща от Троянския край. По-късно, от началото на 70-те години отразявах всичките му изложения, а в последните десетилетия от живота и на двамата близостта ни набъбна. Не единствено поради общото ни местонахождение в квартал " Лозенец " и желанието да оказа помощ при решаването на някои битови проблеми, само че най-много и поради ориста на тяхното изкуство. Не ми беше безразлично какво ще се случи, откакто си отидат, защото общите ни опити приживе не дадоха резултат, тъй че, когато Лаврен Петров прояви предпочитание да закупи част от останалото в ателието, одобрих незабавно с вяра за избавление.
Отидохме дружно и от препълнените с картини пространства и тези по стените започнахме да отделяме това, което искахме да вземем. В огромни пликове и папки настрана бяха класирани по години монотипиите. След това посещаване Лаврен още един път посети ателието и закупи нови работи. Така години по-късно се роди концепцията за отбелязването на 100-годишнината от рождението на Гришата с издаването на азбучник и организирането на галерия. Събраните творби покриват над 50-годишния креативен интервал на художника. Най-ранната работа е масло от 1942 година - " Портрет на госпожа Мишлякова ", а най-късните са рисунки от 90-те години. Включените в изложбата произведения са изпълнени с масло, гваш, пастел, туш, монотипии, лави, флумастер и обгръщат необятен последователен диапазон, само че разкриват и благосъстояние на жанровете, в които Гришата се изявяваше - портрета, фигуралната комбинация, пейзажа, илюстрацията, рисунката. Специално внимание би трябвало да обърнем на живописта, която се отличава със своята тактичност, финес и сензитивност, характерно отнасяне на цвета и линията, с непретрупани композиции, а неналичието на присъщата за годините патетика е сменена с атмосфера на тактичност и тишина.
Битието и творчеството на Георги Ковачев, изпълнени с катаклизми, напредък и пропадания, са отражение на неговия избор в живота - този на непокорния създател, небезразличен към ставащото в обществото, минал до 1945 година през интензивно присъединяване в РМС и Български национален студентски съюз, през полицейски арести, през фронта и по-късно през обвинявания в модернистични уклони, отхвърлена галерия и персонални житейски драми. С една дума той бе част от своите връстници, които не одобряваха априори формалните постулати, което го обрече на тествания в живота, на прекосяване през бунтарство и реформаторство, през буйна религия в идеалите и оскърбление от дискредитацията им, само че все пак не загуби вярата в живота. Беше самокритичен по отношение на себе си и внимателен в връзките си с другите. Носеше хубост - физическа и духовна, излъчваше добродетелност и добрина.
През 1972 година неговата галерия провокира бурни реакции. (...) Част от монотипиите, показани в изложбата от 1972 година, представяме в изложба " Контраст ", както и някои от живописните му работи. Изложба, след която, наскърбен от излезлите тогава публикации, Гришата бе написал: " Когато бях с отприщени сили, ми отрязаха крилата в полет. " Макар че идната галерия в Париж през 1976 година, в която сподели част от картините и монотипиите от 1972 година, го окрили с отзивите на френската рецензия. (...)
Представянето на Георги Ковачев-Гришата от изложба " Лоранъ " в изложба " Контраст " във връзка 100 години от рождението му се забави към година по отношение на усложнената епидемиологична обстановка. Радвам се, че успяхме да организираме това събитие със избавени от прахосване произведения на огромния ни художник, който всички наричахме Гришата. Може би по този начин ще успокоим и душата на Милка Пейкова - неговата обичана брачна половинка, която толкоз се опасяваше за ориста на творчеството му.
Изложбата " 100 години от рождението на Георги Ковачев-Гришата (1920-2012) " може да бъде забелязана до 28 януари 2022 година в салона на изложба " " на ул. " Цар Самуил " 49 в София, където ще намерите и каталога ни.
Из представянето на изложбата
Глава, 70-те година на ХХ в.
Свещен пламък, 1982
Йордан Радичков, 1975
"...Покой нямам от нерешените проблеми с ателието ни на " Миджур " и огромното количество картини, основно на Гришата. Опитът ни да дарим на страната ателието за изложбена комерсиална изложба в " Лозенец " (не музей), когато брачният партньор ми можеше да вземе присъединяване с подписа си, остана без следствие... Единственото ни изискване бе галерията да носи името " ГРИМИЛ ". Искахме да оставим дребна диря от извървения наш път за идващите след нас генерации. Посвещаваме дарението на болните от алцхаймер български създатели.
На коя институция в нашата страна в този момент мога да се доверя при толкоз разнопосочните възгледи на хората, които ни ръководят?! - Няма кой да ми даде съвет! Блъскам си главата сама! " (Милка Пейкова, " Дните предходни ", София, 2011, 231).
Помествам неслучайно този текст, тъй като в него е цялата болежка от мисълта, че всичко това, което бе събрано в дома им и в ателието на ул. " Миджур ", можеше да се разпилее. Примерите в тази тенденция бяха доста.
Познавах Гришата още от най-ранната си детска възраст, от визитите му в къщи като другар на баща от Троянския край. По-късно, от началото на 70-те години отразявах всичките му изложения, а в последните десетилетия от живота и на двамата близостта ни набъбна. Не единствено поради общото ни местонахождение в квартал " Лозенец " и желанието да оказа помощ при решаването на някои битови проблеми, само че най-много и поради ориста на тяхното изкуство. Не ми беше безразлично какво ще се случи, откакто си отидат, защото общите ни опити приживе не дадоха резултат, тъй че, когато Лаврен Петров прояви предпочитание да закупи част от останалото в ателието, одобрих незабавно с вяра за избавление.
Отидохме дружно и от препълнените с картини пространства и тези по стените започнахме да отделяме това, което искахме да вземем. В огромни пликове и папки настрана бяха класирани по години монотипиите. След това посещаване Лаврен още един път посети ателието и закупи нови работи. Така години по-късно се роди концепцията за отбелязването на 100-годишнината от рождението на Гришата с издаването на азбучник и организирането на галерия. Събраните творби покриват над 50-годишния креативен интервал на художника. Най-ранната работа е масло от 1942 година - " Портрет на госпожа Мишлякова ", а най-късните са рисунки от 90-те години. Включените в изложбата произведения са изпълнени с масло, гваш, пастел, туш, монотипии, лави, флумастер и обгръщат необятен последователен диапазон, само че разкриват и благосъстояние на жанровете, в които Гришата се изявяваше - портрета, фигуралната комбинация, пейзажа, илюстрацията, рисунката. Специално внимание би трябвало да обърнем на живописта, която се отличава със своята тактичност, финес и сензитивност, характерно отнасяне на цвета и линията, с непретрупани композиции, а неналичието на присъщата за годините патетика е сменена с атмосфера на тактичност и тишина.
Битието и творчеството на Георги Ковачев, изпълнени с катаклизми, напредък и пропадания, са отражение на неговия избор в живота - този на непокорния създател, небезразличен към ставащото в обществото, минал до 1945 година през интензивно присъединяване в РМС и Български национален студентски съюз, през полицейски арести, през фронта и по-късно през обвинявания в модернистични уклони, отхвърлена галерия и персонални житейски драми. С една дума той бе част от своите връстници, които не одобряваха априори формалните постулати, което го обрече на тествания в живота, на прекосяване през бунтарство и реформаторство, през буйна религия в идеалите и оскърбление от дискредитацията им, само че все пак не загуби вярата в живота. Беше самокритичен по отношение на себе си и внимателен в връзките си с другите. Носеше хубост - физическа и духовна, излъчваше добродетелност и добрина.
През 1972 година неговата галерия провокира бурни реакции. (...) Част от монотипиите, показани в изложбата от 1972 година, представяме в изложба " Контраст ", както и някои от живописните му работи. Изложба, след която, наскърбен от излезлите тогава публикации, Гришата бе написал: " Когато бях с отприщени сили, ми отрязаха крилата в полет. " Макар че идната галерия в Париж през 1976 година, в която сподели част от картините и монотипиите от 1972 година, го окрили с отзивите на френската рецензия. (...)
Представянето на Георги Ковачев-Гришата от изложба " Лоранъ " в изложба " Контраст " във връзка 100 години от рождението му се забави към година по отношение на усложнената епидемиологична обстановка. Радвам се, че успяхме да организираме това събитие със избавени от прахосване произведения на огромния ни художник, който всички наричахме Гришата. Може би по този начин ще успокоим и душата на Милка Пейкова - неговата обичана брачна половинка, която толкоз се опасяваше за ориста на творчеството му.
Изложбата " 100 години от рождението на Георги Ковачев-Гришата (1920-2012) " може да бъде забелязана до 28 януари 2022 година в салона на изложба " " на ул. " Цар Самуил " 49 в София, където ще намерите и каталога ни.
Из представянето на изложбата
Глава, 70-те година на ХХ в.
Свещен пламък, 1982
Йордан Радичков, 1975
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ