През 2011 г. Били Джоел взема решението да върне милиони

През 2011 година Били Джоел взема решението да върне милиони долари задатък на HarperCollins, макар че към този момент е написал спомен в съавторство. Причината за това е, че Джоел схваща, че няма предпочитание да приказва за предишното.

„ Най-добрият метод да изразя живота си постоянно е била музиката “, споделя той по това време. Новият документален филм на HBO And So It Goes, показан в две елементи и с обща дълготрайност от пет часа, в действителност е продължение точно на тази логичност – животът на Джоел е разказан не с думи, а посредством музика, написа The Guardian.

Повече от 110 от общо 121 композиции в каталога му са употребявани във кино лентата – не просто като фонова музика, а като основния персонаж в историята. „ Искахме музиката да бъде не просто елементарен саундтрак, а систематичен детайл на продукцията “, споделя режисьорката Джесика Левин.

Документалният метод към дискографията на изпълнителя е извънредно пореден – не са прескочени албуми, не са изолирани единствено шлагерите му. Вместо това филмът придава стойност на цялото му творчество, в това число и на песни, които през годините не са били толкоз известни.

Такъв е казусът с Vienna, да вземем за пример – парче, което не се трансформира в шлагер при излизането на The Stranger, само че след това добива известност с помощта на обществените мрежи.

Според режисьорката Сюзан Лейси, песента постоянно е била за отсъстващия татко на Джоел – нещо, което той дълго отхвърля, само че най-после признава в едно от десетте изявленията, които дава особено за кино лентата.

Джoел взе участие персонално във кино лентата, макар отхвърли си от мемоарен род.

„ Каза ми: просто разкажи истината “, спомня си Лейси, създателка на поредицата American Masters, с богат опит в портрети на актьори като Спилбърг и Джейн Фонда.

Въпреки откровенията обаче, някои тематики са внимателно подминати – като дългогодишните проблеми с алкохола или неотдавна издадената ария, написана в съавторство с по-малко прочут текстописец. Но това, което липсва в думите, е обезщетено от музиката – тя приказва директно със слушателите си.

Любопитно е, че някои от най-задълбочените наблюдения във кино лентата не идват от Джоел, а от някогашната му брачна половинка, която играе и ролята на негов управител – Елизабет Уебър.

Първоначално тя не желае да разяснява песни, свързвани с нея – като Just the Way You Are и Stiletto – само че в последна сметка приказва както за персоналните им връзки, по този начин и за бизнес страната на триумфа му.

Интересен подробност е включването на рапъра Nas, който в началото е поканен поради това, че е семплирал Stiletto, само че в последна сметка приказва с страст за New York State of Mind – обичана ария на татко му. Лейси разказва присъединяване му като „ внасящо лирика в описа “.

And So It Goes съумява да балансира сред зов към откровените почитатели и взор към тези, които дълго са гледали скептично на Джоел и самото му творчество като прекомерно комерсиално или сантиментално.

С 33 сингъла, влезнали в Топ 40 на американските ранглисти, над една четвърт от соловата му продукция е всеобщо разпознаваема – нещо, което му носи популярност, само че и неуважение от страна на критиците.

Филмът се насочва против това усещане, като се пробва да покаже и дълбочината на текстовете, както и структурната просветеност зад музиката.

Финалът остава отворен за интерпретация.

Джоел продължава да не написа поп музика, само че не е изключено да го направи още веднъж. Въпросът дали ще се завърне в студиото не получава съответен отговор.

„ Това е неговият персонален метод да оцелее “, споделя Джесика Левин. „ Той живее за момента. “ А за всеки, който в миналото се е чудил „ за какво тъкмо Били Джоел “, този филм предлага не просто отговор на този въпрос – а история, цялостна с истини, разказани в ноти.