През 2011 г. американският актьор Том Ханкс направи пътуване, за

...
През 2011 г. американският актьор Том Ханкс направи пътуване, за
Коментари Харесай

Това е Айзенхюттенщад - германският огледален образ на българския Димитровград

През 2011 година американският артист Том Ханкс направи пътешестване, за което от дълго време мечтаел. Той отиде от Берлин в немския град Айзенхюттенщад на самата граница с Полша. Впечатленията на звездата от видяното бяха толкоз мощни, че, връщайки се в родината си, той в детайли приказва за тях в известното вечерно шоу на Дейвид Летърман, написа Блиц.

``
реклама







 „ Това е примерен град, издигнат от комунистите през 1953 година, с цел да покажат на хората великия и прелестен живот, който социализмът им е дал, до момента в който системата се отива по дяволите “, споделя Хенкс своите страсти и по-късно, три години по-късно, още веднъж се върна там. 



В Айзенхюттенщад няма кметство (но има град), нямало е църкви (но има дворци на културата), няма тесни извити улици и Стар град, вместо това има необятни алеи с парадни фасади. Няма нищо, което сме привикнали да чакаме от типично немско населено място. Айзенхюттенщад, по-рано кръстен на Сталин, е неповторим за тази страна. 
Руският блогър Onliner отиде в най-необикновения град в Германия и се впечатли не по-малко от Том Ханкс.





Пристигнахме тук в понеделник, с цел да забележим по какъв начин изтощени от августовските топлини служащи отстраняват остатъците от някакъв явно огромен локален празник. 



Както се оказа, предишния уикенд в Айзенхюттенщад се е провел градски фестивал, който събира четвърт милион души от покрайнините на града и прилежаща Полша. Не е надалеч - тъкмо зад Одер, по продължение на която след Втората международна война минава новата граница на двете страни. В деня след стихия от занимания „ първият социалистически град в Германия “ с компликация идва в схващане. Редки минувачи се скитаха изтощено из улиците, само че в такава конюнктура тази урбанистична химера изглеждаше още по-странна. Като цяло пейзажът е доста (понякога болезнено) прочут.





Цели ансамбли от неокласически квартални жилищни комплекси, редуващи се с церемониални публични здания - в просторите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики такива градове, основани от нулата към огромно дружество в стила „ издигнато от пленени немци “, има десетки. Разликата (основната!) е в друго: Айзенхюттенщад, е съществувал първите осем години от живота си като Сталинщат (град Сталин), издигнат от немците, които  току-що бяха побадени от целия свят, на лична земя.





Всичко това е издигнато обаче не от добър живот. След Втората международна война съвсем цялата огромна металургична промишленост в Германия е първо в западната зона на окупация, а по-късно остава като част от Федерална Република Германия. Алтернативната Германия, Германската демократична република, всъщност останала без стомана, и без нея е нямало по какъв начин да се вземат решение значими въпроси от социалистическото строителство. През юли 1950 година в Берлин се организира Третият конгрес на СЕД (местната версия на Комунистическата партия), на който е взето решение да се сътвори планова стопанска система в страната. Една от най-важните задания на първия петгодишен проект, наред с други неща, било построяването в Германска демократична република на нов примерен металургичен цех, бъдещият флагман на възраждащата се черна металургия на идеологически вярната Германия.



За предприятието, което естествено получило името Сталин,  бързо било открито уместно място покрай брега на Одер и източната граница на страната. Подобно разположение надълбоко в зоната на „ националната народна власт “, надалеч от капиталистическия свят, било освен за свеждане до най-малко на опасността от бързо завладяване или заличаване на индустриалния колос след теоретичното преобразяване на Студената война в „ гореща “. Предполага се, че Eisenhuttenkombinat „ J.W. Stalin ще работи с полски въглища и руска (украинска) желязна руда, като по този метод символизира другарството сред народите, които неотдавна се сражаваха между тях, засилвайки го от ден дневно.



Идеята е белязана върху живописна мозайка, която украсявала основната улица на града от началото на 60-те години.

През 1952 година Втората партийна конференция на СЕД афишира курса по „ систематичното създаване на социализма “. Именно градът-сателит на комбината Сталин трябвало да стане образец за нов вид населено място, образец за „ прогресивно градско обмисляне, основано в сходство с правилата на антифашистко-демократичния ред “. Първоначално било планувано да се назова Карл-Маркс-Щадт. Разбира се, в чест на Маркс, чиято 70-годишнина от гибелта бе маркирана през март 1953 година Сталин обаче умрял 9 дни преди тази годишнина и водачите на Германската демократична република нямало по какъв начин да не покажат на Големия брат степента на тъгата си. Градът получил името Сталинщад (а в последна сметка Карл-Маркс-Щадт станал Кемниц).
Сталинщад е разгласен за символичния град на новата социалистическа епоха: без църкви, без частна благосъстоятелност (без дребни частни предприятия, без летни къщи и други дребнобуржоазни ереси), с неокласически и неоренесансови дворцови къщи за победния пролетариат. Първоначалните планове за развиване (много подложените на критика къщи с ниски тавани) били отхвърлени и бил извършен нов закрит конкурс за планиране на града, победител в който е дрезденският проектант Курт Лухт.



Краят на утопията

Следователно не е изненадващо, че популацията на Сталинщад нараства доста бързо. През 1953 година тук са живели 2,5 хиляди души, седем години по-късно той към този момент е 10 пъти повече, а до края на 80-те години с повишаването на градоустробразуващия цех градът доближава своя връх - 53 хиляди поданици. Било е комфортно да живеете тук по времето на Германска демократична република: просторни съвременни жилища, специфичен режим на доставяне с храни и промишлени артикули, богата обществена инфраструктура и отлични заплати. „ Витрината на социализма “ в действителност сподели своите външно най-хубави страни.



Започвайки от 60-те години на предишния век, класическите квартали на Курт Лухт стартират да се застройват с нормалните панелни зони за целия социалистически лагер (впрочем, освен за него), в който по-голямата част от 53 хиляди поданици на града са живели все още на гибелта на Германска демократична република. Обединението на Германия Айзенхюттенщад претърпява изключително трагично. В пазарна стопанска система, а не в планувана, която става частна благосъстоятелност (сега част от най-големия металургичен тръст в света ArcelorMittal), заводът уволнява забележителна част от чиновниците си (от 12 хиляди служащи, единствено 3 хиляди остават там). Населението на „ града, в който би трябвало да се роди индивидът от нова епоха - социализъм “, стартира всеобщо да го напуща, към този момент се е съкратило на половина. Жителите на Айзенхюттенщад се преместили за по-добър живот в западната част на страната, постоянно просто оставяйки жилищата си. Градските управляващи са принудени да разселват полупразни къщи, вследствие на което цели блокове останав празни. Някои от тях са съборени, само че и в този момент изоставени къщи има на всички места в града, в това число в централната му част.



Поради огромния размер свободни жилищни фондове в Айзенхюттенщад, още през 90-те години, хора от Африка и Близкия изток стартират да се преселват, което в допълнение понижава привлекателността на града като място за живеене. В това има известна символика. В града, основан от нацистки проектант за хората от социалистическия блок, в този момент има от ден на ден бежанци. Това е пътят, който първата химера на немска почва пое единствено за 60 години.



Но в централните квартали, където се намира най-ценното за историята на немската архитектура, икономическата меланхолия, обезлюдяването и неразбираемото бъдеще не се усещат. Субсидиите от федералното държавно управление работят - външният тип на пролетарските дворци е в съвършено положение, а съответните осведомителни щандове описват на редките туристи тук за уникалността на Сталинщад като план. Тук улиците в чест на Максим Горки, Карл Маркс, Клара Цеткин и Роза Люксембург към момента наподобяват допустимо най-естествено. Дори Том Ханкс схванал това.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР