Ферма край морето превръща охлюва в гурме и туристическа емоция
През 2010 година в сърцето на екологичната мрежа Натура 2000, до нос Калиакра, се ражда необикновен за района бизнес – дребна фамилна плантация за охлюви. Днес " Еко-Телус " на Пенко и Емилия Петкови не просто отглежда годишно над милион и половина охлюви, а ги трансформира в гурме ястия, козметика и туристическо прекарване.
Началото е сложено с инвестиция от 80 хиляди лева. През 2012 година идва и спомагателна финансова инжекция от 50 хиляди лева по линия на мярката “Млад фермер ”. Това обаче не е задоволително да избави младата компания от разтърсвания и тя претърпява две тежки финансови рецесии. Въпреки тях, " Еко-Телус " оцелява към този момент над 15 години - първо се преориентира от експорт към директна реализация, а през днешния ден поддържа ресторант, туристическа база и лична козметична линия със слуз от охлюви.
Във фермата се отглеждат охлюви от типа Helix Aspersa Maxima (Gros-Gris) по френския (полуинтензивен) способ. По време на акциите там работят към десетина души. Годишната продукция е до пет тона.
" През 2008 – 2009 година започнах да изследвам пазара, а през 2010 година започнах самия бизнес. Тогава се появи и първата продукция. Вече 15 години сме на пазара и се борим да оцеляваме, макар компликациите ", споделя притежателят Пенко Петков.
Той изясни, че цикълът на произвеждане е затворен. Продукцията от охлюви отива от фермата в дребния фамилен ресторант, а друга част се употребява за произвеждане на козметика в базата на огромна компания от Пловдив, с която имат контракт.
От излюпването до чинията
Във фермата " Еко-Телус " охлювите се отглеждат по френския модел, който е цялостна система - т.е., на територията на самата плантация са построени и зала за репродукция, и развъдник, в който се излюпват дребните.
Едно от най-важните условия за развъждане на охлюви е да има мокрота. Според стандартите се отглеждат сред 250 и 300 броя охлюви на кв. метър.
Производственият цикъл включва всички стадии от развиването на охлювите. Методът, по който се отглеждат, изисква прелиминарен асортимент на родителите и обособена зала за репродукция. След като дребните се излюпят, ги слагат във фермата. Угояването им трае от четири до пет месеца според от атмосферните условия.
Животинките се хранят с фураж, който е въз основата пшеница, царевица, слънчогледов шрот, сол и естествено каменно брашно, което е нужно за тяхната черупка.
В рамките на към 120 дни охлювът пораства и доближава своята полова зрялост, след което се събира. Задължително се изсушава в специфична зала, тъй като охлювът има огромно наличие на вода. Той губи към 30-35% от личното си тегло и сортира на първо и второ качество и се приготвя за продажба.
За ценители и дегустатори
Петков означи, че ресторантът се намира покрай фермата и отваря порти преди 10 години и съумява да се наложи на пазара. Вече има постоянни клиенти, множеството от които идват, с цел да си подарят прекарване.
" Като изключим пандемията, която беше тежък интервал за всички ресторантьори, почти съумяваме да припечелим някой лев и да живеем обикновено “, споделя той и добавя, че самото естество на тази храна е по-особено, тъй че не може да се чака клиентите да са всеобщи.
Мнозина идват в ресторанта за първи път, като преди този момент посещават и преглеждат фермата. Други вкусват охлюви за първи път и от тях не се чака да създадат огромни обороти, тъй като са там за дегустация.
Според Петков към този момент няма толкоз огромен скептизицъм измежду българите във възприемането на охлювите като храна. Той твърди, че доста хора доста обичат охлюви, изключително когато рецептите са приспособени за българския усет.
" Рецептите са главно наши, като изключим охлювите по Бургундски и пастета от охлюви, които са по-широко публикувани във Франция и Белгия. Ние готвим най-вече локални предписания, само че се стараем да сме гъвкави, по тази причина предлагаме даже сърф енд търф (комбинация от алено месо с морски блага - в тази ситуация с локалната продукция) с охлюви " споделя притежателят на фермата. По думите му " най-трудните " клиенти са младежите, огромна част от които са пристрастени към бързото хранене. Ако те не трансформират усета си, след 30 години храната, предлагана в заведението ще е изцяло неразпознаваема.
Петков описа и за обичаните предписания на българските клиенти. Те са с типичен усет.
" Българите избират охлюви с ориз, охлюви Фондю, охлюви Провансал, салата натюр. Ние се стараем да сме гъвкави и да разнообразяваме менюто. Предлагаме и паста с охлюви и рататуй с охлюви. От тази година в меньото ни се появи и полента с охлюви, която се сервира като топло предястие “, изясни притежателят.
Все по-малко богати клиенти на Черноморието ни
Петков уточни, че фамилната му плантация е покрай нос Калиакра, регионът е туристически и покрай Румъния, по тази причина има и задгранични клиенти. " От година на година клиентите стават все по-нискобюджетни. Тези, които разполагат с по-големи средства, за огромно страдание отлитат от нашето Черноморие. Причините са доста, само че главните са неналичието на добра инфраструктура и равнището на услугата. Така стоят нещата в този отрасъл “, счита той.
Петков показва, че макар тази обстановка, не могат да си разрешат да продават на ниска цена, тъй като разноските са високи, а и бизнесът е частично сезонен. Налага се да стартират сезона малко по-рано и да работят до по-късно, с цел да им излязат сметките.
Другият огромен проблем, с изключение на късият сезон, е неналичието на работна ръка. В Българево има няколко голф стадиони и много огромна част от хората в дейна работна възраст работят там. Затова намирането на личен състав е мъчно, а в кухнята на ресторанта има единствено двама служащи.
" Въпреки всичко, ние устояваме и се стараем да продължаваме да предлагаме първокласен артикул. Но когато нещата към нас не се случват както би трябвало, това трансформира цялата картина. Все отново хората няма да дойдат всеобщо единствено поради нас, макар че има единици такива “, споделя притежателят на фермата.
Държавата отритва дребните бизнеси
Семейството стартира бизнеса си през 2010 година със лични средства. След това, през 2012 година Петков кандидатства за дотация в Държавен фонд “Земеделие ” по мярката “Млад фермер ” за разширение на земеделското стопанство.
Той е бил утвърден извънредно бързо с план за 50 хил.лв., след което фамилията е получило заплащанията. На идната акция се отхвърля да кандидатства, тъй като си дава сметка, че " огромните пари отиват при огромните хора, а дребните бизнеси са отритнати заради куп аргументи ".
По това време фермата е изнасяла цялата продукция за Белгия, Франция и Италия. Въпреки това нещата потеглят надолу и в края на 2013 година, по-късно през 2014 година, следват два банкрута. Наложило се е обаче фермата още веднъж да стъпи на крайници, тъй като Петков е имал подписан контракт с ДФЗ и е трябвало до да извърши поетите по плана задължения. Сега не разчита на страната и не се възползва от дотации и от европейски помощи. Когато фермата е изнасяла цялата си продукция в чужбина, е произвеждала по-големи количества, в този момент добива сред 3 и 5 тона охлюви на година, а цикълът е затворен.
Броим се на пръсти
Петков си спомня, че когато той е почнал този бизнес преди 15 години е имало доста ферми за охлюви. През годините обаче съвсем всички са банкрутирали.
" Останахме много малко, броим се на пръсти, в този момент сме не повече от десетина-петнадесет индивида. А преди 15 година единствено в моя регион, област Добрич, бяме 28 ферми. Сега останах единствено аз ", споделя той.
Петков обаче е оптимист и счита, че страната ни има преимущество, тъй като има доста ниши за бизнес, в случай че човек реши да стартира. Освен това има много младежи, които се завръщат от чужбина.
" Всяка година е риск, а проблемите се повтарят. Охлювите са жива стока, едната година може да се завоюва доста, другата да сме на загуба. Това, което ни избавя обаче, е постоянството ", заключава той.
Началото е сложено с инвестиция от 80 хиляди лева. През 2012 година идва и спомагателна финансова инжекция от 50 хиляди лева по линия на мярката “Млад фермер ”. Това обаче не е задоволително да избави младата компания от разтърсвания и тя претърпява две тежки финансови рецесии. Въпреки тях, " Еко-Телус " оцелява към този момент над 15 години - първо се преориентира от експорт към директна реализация, а през днешния ден поддържа ресторант, туристическа база и лична козметична линия със слуз от охлюви.
Във фермата се отглеждат охлюви от типа Helix Aspersa Maxima (Gros-Gris) по френския (полуинтензивен) способ. По време на акциите там работят към десетина души. Годишната продукция е до пет тона.
" През 2008 – 2009 година започнах да изследвам пазара, а през 2010 година започнах самия бизнес. Тогава се появи и първата продукция. Вече 15 години сме на пазара и се борим да оцеляваме, макар компликациите ", споделя притежателят Пенко Петков.
Той изясни, че цикълът на произвеждане е затворен. Продукцията от охлюви отива от фермата в дребния фамилен ресторант, а друга част се употребява за произвеждане на козметика в базата на огромна компания от Пловдив, с която имат контракт.
От излюпването до чинията
Във фермата " Еко-Телус " охлювите се отглеждат по френския модел, който е цялостна система - т.е., на територията на самата плантация са построени и зала за репродукция, и развъдник, в който се излюпват дребните.
Едно от най-важните условия за развъждане на охлюви е да има мокрота. Според стандартите се отглеждат сред 250 и 300 броя охлюви на кв. метър.
Производственият цикъл включва всички стадии от развиването на охлювите. Методът, по който се отглеждат, изисква прелиминарен асортимент на родителите и обособена зала за репродукция. След като дребните се излюпят, ги слагат във фермата. Угояването им трае от четири до пет месеца според от атмосферните условия.
Животинките се хранят с фураж, който е въз основата пшеница, царевица, слънчогледов шрот, сол и естествено каменно брашно, което е нужно за тяхната черупка.
В рамките на към 120 дни охлювът пораства и доближава своята полова зрялост, след което се събира. Задължително се изсушава в специфична зала, тъй като охлювът има огромно наличие на вода. Той губи към 30-35% от личното си тегло и сортира на първо и второ качество и се приготвя за продажба.
За ценители и дегустатори
Петков означи, че ресторантът се намира покрай фермата и отваря порти преди 10 години и съумява да се наложи на пазара. Вече има постоянни клиенти, множеството от които идват, с цел да си подарят прекарване.
" Като изключим пандемията, която беше тежък интервал за всички ресторантьори, почти съумяваме да припечелим някой лев и да живеем обикновено “, споделя той и добавя, че самото естество на тази храна е по-особено, тъй че не може да се чака клиентите да са всеобщи.
Мнозина идват в ресторанта за първи път, като преди този момент посещават и преглеждат фермата. Други вкусват охлюви за първи път и от тях не се чака да създадат огромни обороти, тъй като са там за дегустация. Според Петков към този момент няма толкоз огромен скептизицъм измежду българите във възприемането на охлювите като храна. Той твърди, че доста хора доста обичат охлюви, изключително когато рецептите са приспособени за българския усет.
" Рецептите са главно наши, като изключим охлювите по Бургундски и пастета от охлюви, които са по-широко публикувани във Франция и Белгия. Ние готвим най-вече локални предписания, само че се стараем да сме гъвкави, по тази причина предлагаме даже сърф енд търф (комбинация от алено месо с морски блага - в тази ситуация с локалната продукция) с охлюви " споделя притежателят на фермата. По думите му " най-трудните " клиенти са младежите, огромна част от които са пристрастени към бързото хранене. Ако те не трансформират усета си, след 30 години храната, предлагана в заведението ще е изцяло неразпознаваема.
Петков описа и за обичаните предписания на българските клиенти. Те са с типичен усет.
" Българите избират охлюви с ориз, охлюви Фондю, охлюви Провансал, салата натюр. Ние се стараем да сме гъвкави и да разнообразяваме менюто. Предлагаме и паста с охлюви и рататуй с охлюви. От тази година в меньото ни се появи и полента с охлюви, която се сервира като топло предястие “, изясни притежателят.
Все по-малко богати клиенти на Черноморието ни
Петков уточни, че фамилната му плантация е покрай нос Калиакра, регионът е туристически и покрай Румъния, по тази причина има и задгранични клиенти. " От година на година клиентите стават все по-нискобюджетни. Тези, които разполагат с по-големи средства, за огромно страдание отлитат от нашето Черноморие. Причините са доста, само че главните са неналичието на добра инфраструктура и равнището на услугата. Така стоят нещата в този отрасъл “, счита той.
Петков показва, че макар тази обстановка, не могат да си разрешат да продават на ниска цена, тъй като разноските са високи, а и бизнесът е частично сезонен. Налага се да стартират сезона малко по-рано и да работят до по-късно, с цел да им излязат сметките.
Другият огромен проблем, с изключение на късият сезон, е неналичието на работна ръка. В Българево има няколко голф стадиони и много огромна част от хората в дейна работна възраст работят там. Затова намирането на личен състав е мъчно, а в кухнята на ресторанта има единствено двама служащи. " Въпреки всичко, ние устояваме и се стараем да продължаваме да предлагаме първокласен артикул. Но когато нещата към нас не се случват както би трябвало, това трансформира цялата картина. Все отново хората няма да дойдат всеобщо единствено поради нас, макар че има единици такива “, споделя притежателят на фермата.
Държавата отритва дребните бизнеси
Семейството стартира бизнеса си през 2010 година със лични средства. След това, през 2012 година Петков кандидатства за дотация в Държавен фонд “Земеделие ” по мярката “Млад фермер ” за разширение на земеделското стопанство.
Той е бил утвърден извънредно бързо с план за 50 хил.лв., след което фамилията е получило заплащанията. На идната акция се отхвърля да кандидатства, тъй като си дава сметка, че " огромните пари отиват при огромните хора, а дребните бизнеси са отритнати заради куп аргументи ".
По това време фермата е изнасяла цялата продукция за Белгия, Франция и Италия. Въпреки това нещата потеглят надолу и в края на 2013 година, по-късно през 2014 година, следват два банкрута. Наложило се е обаче фермата още веднъж да стъпи на крайници, тъй като Петков е имал подписан контракт с ДФЗ и е трябвало до да извърши поетите по плана задължения. Сега не разчита на страната и не се възползва от дотации и от европейски помощи. Когато фермата е изнасяла цялата си продукция в чужбина, е произвеждала по-големи количества, в този момент добива сред 3 и 5 тона охлюви на година, а цикълът е затворен. Броим се на пръсти
Петков си спомня, че когато той е почнал този бизнес преди 15 години е имало доста ферми за охлюви. През годините обаче съвсем всички са банкрутирали.
" Останахме много малко, броим се на пръсти, в този момент сме не повече от десетина-петнадесет индивида. А преди 15 година единствено в моя регион, област Добрич, бяме 28 ферми. Сега останах единствено аз ", споделя той.
Петков обаче е оптимист и счита, че страната ни има преимущество, тъй като има доста ниши за бизнес, в случай че човек реши да стартира. Освен това има много младежи, които се завръщат от чужбина.
" Всяка година е риск, а проблемите се повтарят. Охлювите са жива стока, едната година може да се завоюва доста, другата да сме на загуба. Това, което ни избавя обаче, е постоянството ", заключава той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ