Кухата Земя: Странната и древна (и грешна) теория, че Земята е пълна с хора-къртици
През 2007 година един мъж възнамерява да се насочи на странствуване до Северния полюс, с цел да открие „ портата “ към центъра на Земята. Той е подбуден от теорията за кухата Земя – макар че тя е опровергана още през 1774 година
Преди да знаем какво тъкмо се случва под краката ни, се появяват всевъзможни теории. През 1692 година астрономът Едмънд Халей изрича съмнение, че Земята е куха. Наблюдавайки магнитното ѝ поле, вижда, че то се трансформира – и взема решение, че това се дължи на обстоятелството, че планетата е куха и магнитните полета се изхвърлят от три „ черупки “ вътре в нея, всяка от които има свои магнитни полюси.
Халей планува възраженията на критиците на теорията му, в това число и аргумента им, че тези черупки могат да се разпаднат и да паднат към ядрото на земята поради гравитацията, разкривайки хората-къртици, които живеят изпод.
Той има вяра, че черупките са „ облицовани отвред с магнитна материя или по-скоро са един огромен кух магнит “ и по този начин черупката се резервира, като се има поради, че магнетизмът е по-силна мощ от гравитацията.
Той по-късно допуска, че там долу може да има живот, като твърди, че в противоположен случай всичко това би било безсмислено.
Идеята на Халей
„ Тъй като в този момент се приема за даденост, че Земята е една от планетите, а всички те с съображение се считат за обитаеми, за какво да считаме за необичайно, че тази голяма маса от материя би трябвало да служи единствено за поддържане на живот на повърхността ѝ? Защо по-скоро да не предположим, че тя е по този начин ситуирана от Всемогъщата мъдрост, че да дава толкоз огромна повърхнина за потребление от живи същества, колкото може да се съчетае с удобството и сигурността за целостта й “, написа той и прибавя: „ Ние самите, в градовете, в които сме притиснати откъм пространство, нормално строим доста етажи, един над различен, и по този метод настаняваме доста по-голямо количество поданици “.
Но той най-малко е работил с непълна информация – в случай че имаше по-добри данни за магнитното поле на Земята може би нямаше да изпитва потребност да го изяснява с това, че тя е като лук.
Съществуват доста разновидности на теорията за кухата Земя, някои от които оферират – несъмнено, без доказателства – от това, че има подземно кралство, наречено Агарта, до това, че в кухото пространство под краката ни се крият нацисти, които чакат подобаващ миг да излязат. Не е известно по какъв начин при този сюжет всяка от двете групи би си набавила неща като „ витамин D “ или „ храна “. Има и съмнение, съгласно което ние живеем от вътрешната страна, а звездите, които виждаме, са от другата страна на черупката.
Пример за версията, в която ние сме вътре в Земята, а небето, т.е. Вселената, е в центъра.
Разбира се, всички тези теории са опровергани. Имаме много добра визия за това какво се случва навътре в нашата планета, като изключим няколко мистериозни структури, които се крият в нея. Земята не е куха, а е формирана от кора, тога и външно и вътрешно ядро.
Първият опит, който потвърждава, че Земята не е куха, е извършен още през 1774 година, когато учени употребяват една планина в Шотландия, с цел да изчислят плътността на Земята. Екипът демонстрира, че голямата маса на планината Шихалион има гравитация, която може да притегли махало към нея. Използвайки това и още информация за планината, те съумяват да изчислят приблизителната компактност на планетата ни.
Сега знаем, че тя е към 5,5 грама на пространствен сантиметър – изяснява Андрю Кембъл, професор по геофизика в Чикагския университет, пред Politifact, – до момента в който приблизително скалите, които сме разкрили в земната кора, тежат 2,7 грама на пространствен сантиметър.
След опита с планината към този момент сме измислили доста по-усъвършенствани способи за разглеждане на вътрешността на нашата планета – като така наречен сеизмична томография, която употребява трусове: при тях вълните от сила се разпръскват във всички направления и като се измерят трусовете от няколко места на повърхността, учените могат да основат карта на вътрешността на Земята. Тъй като скалите и течностите в Земята са с друга компактност, вълните се движат през тях с друга скорост, което разрешава на геолозите да схванат през какъв тип материал минават те. С помощта на този способ сме разкрили редица забавни и необикновени характерности на земната сърцевина, само че не и кухи места или мистериозни подземни царства.
Въпреки това през 2007 година един от създателите на книга за кухата Земя възнамерява да пътува до Северния полюс, с цел да открие тайния вход благодарение на ледоразбивач… Но планът е анулиран, за смут на ледените хора-къртици, които живеят в черупката изпод.
