Капитанът, който предотврати ядрената война
През 2006г. в постройката на Организация на обединените нации в Ню Йорк влезнал специфичен посетител. Това бил пенсионираният подполковник от Съветската войска – Станислав Петров. Именно на него била връчена премията на публичната организация „ Асоциация на жителите на света “. Имало за какво кристалната статуетка да бъде присъдена на подполковника. През далечната 1983г. той бил действен дежурен в командния пункт на Противовъздушната защита на Съюз на съветските социалистически републики. Внезапно получил сигнал, че от Съединени американски щати, по посока на руската територия, са изстреляни десетки балистични ракети. Подполковник Петров вярно оценил сигнала като лъжовен, не подал команда да започне масиран ответен ракетен удар и по този начин, в действителност избавил човечеството от нуклеарна крах.
Името на един офицер „ от другата страна на барикадата “ – американският капитан Уилям Басет, също стана известно наскоро, когато бяха разкрити съответните документи. През 1962г. японският остров Окинава бил мощна американска военна база. Той представлявал крепост, както за Военно-морските сили на Съединени американски щати, по този начин и за разположените там пускови установки за крилати ракети, ориентирани към обекти в руското Приморие, Северна Корея, Китай и Виетнам. По това време, на острова се намирали 32 крилати ракети вид „ CGM/MGM-13 Mace “, снабдени с термоядрени бойни глави – всяка с мощ доста по-голяма от бомбата, хвърлена над Хирошима. Далекобойността им достигала 2300 км.
Ядрена ракета клас „ CGM/MGM-13 Mace “, която е била ситуирана в американската базата в Окинава.
Пусковите установки се управлявали от няколко командни пункта. На един от тях служел офицерът от Военновъздушни сили Уилям Басет. Службата минавала в режим на нараснала бойна подготвеност, само че преди 28 октомври 1962г. не били възниквали изключителни обстановки. Този ден след утринната промяна на операторите, както нормално, била получена радиосводка за метеорологичната конюнктура. После дежурният по щаб прочел шифровано известие, състоящо се от 2 елементи. След приемането му командирът на плана трябвало да отвори специфичен резервоар и да разпечата намиращия се там плик с третата част. След като капитан Уилям Басет направил това, се оказало, че е заповядано да се нанесе ракетен удар по територията на руския Далечен Изток!
Нещата били пределно ясни: щом има заповед, тя би трябвало да се извърши. Но капитан Басет се усъмнил заради две условия. Първо: гласът на щабния офицер, който прочел заповедта, бил напълно спокоен – със същата интонация той съобщил и метеорологичната прогноза. Второ: такава заповед трябвало да се предшества от шифрован сигнал за въвеждане в най-високо положение на бойна подготвеност.
Колегите на Басет, които били към него, предположили, че подобен сигнал бил предаден – само че руснаците го заглушили. Той неотложно се обадил на командира на другата пускова конюнктура – който на собствен ред с неразбиране му съобщил, че е получил заповед да нанесе ракетен удар по обекти в други страни. Басет се свързал с Центъра за ръководство и помолил заповедта за нанасяне на нуклеарния удар да бъде доказана. За негов смут, тъкмо това се случило – заповедта била доказана. Обаче подозренията на капитана се увеличавали – за миналото време към този момент би трябвало да се е получила информация за руски нуклеарни удари по американски военни обекти. Но такава информация нямало.
Капитан Басет заповядал да се затворят всички люкове на ракетните шахти и още веднъж се свързал с оперативния щаб. Чак тогава там разбрали своята неточност и бързо подали команда: „ Отбой! “ Майорът, който, незнайно по какви аргументи, дал заповедта за офанзивата, бил уволнен, а Басет изрично забранил на сътрудниците си да описват на другари и родственици за случая. За него се схванало чак през 2011г., след разсекретяване на архивите.
Подобни произшествия са се случвали във въоръжените сили на Съединени американски щати и по-късно. Например, на 9 ноември 1979г., компютърът на американската противовъздушна система NORAD подал сигнал, че Съюз на съветските социалистически републики стартира масирана ракетна офанзива. Веднага била оповестена паника, зенитните установки – приведени в положение на бойна подготвеност, във въздуха се вдигнали изтребители-прехващачи. Въпреки това, спътниците за ранно разкриване не фиксирали никакви изстрелвания на ракети. Оказало се, че по нехайство в компютъра била включена подготвителна стратегия за дейности при ракетно нахлуване.
Половин година по-късно била вдигната нова паника. Този път компютърът в един от центровете на NORAD почнал да демонстрира брой на изстреляни ракети от територията на Съюз на съветските социалистически републики. Но другите бази не удостоверили това. Виновен за паниката бил повреден чип, който решил да демонстрира случайни числа на екрана.
Слава Богу, че и от двете страни пред пултовете на страховитите оръжия седели хора, които предпочитали да се осланят на здравия си разсъдък, вместо на машините.
