75% от земеделските стопанства изчезнали за 15 години
През 2005 година земеделските стопанства са били 500 хиляди, до момента в който през 2020 година те са намалели до 132 хиляди Това значи, че за 15 години 75% от стопанствата са изчезнали. Тези данни показа проф. доктор Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система, по време на интернационална научна конференция " Аграрната стопанска система в поддръжка на земеделието ", съобщи БНР.
В изявление за националното радио Иванов уточни, че през последните 15-20 години България се показва добре и има положителни позиции на пазара, като да вземем за пример в секторите на зърнените и маслодайни култури.
По думите на професора макар съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и съгласно него това ще продължи най-малко в идващите години. " При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява Божидар Иванов.
Все отново шефът на Института по земеделска стопанска система обърна повече внимание на секторите, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове.
Иванов посочи, че тези браншове са ситуирани на другия плюс - към този момент повече от 20 години в тези браншове се изпитват компликации, които не престават и до през днешния ден. " Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава ", означи той.
Професорът изясни, че в тези браншове самото произвеждане и методът, по който действа пазарната организация, са комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. По думите му конкуренцията и в Европейски Съюз, и в прилежащите на България страни, които са доста сили в производството на плодове и зеленчуци, са тестване за българските производители.
Селскостопанската политика след 2007 година обаче не способства за това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае, добави проф. доктор Божидар Иванов и обърна внимание на дотациите, които, по мнението му, са откъснати от производството.
След 2007 година дотациите са свързани с едно общо единно заплащане, което не зависи от производството, а е на повърхност - тя е идентична на единица повърхност за всички производители, подсети професорът, който счита, че това води до деформиране.
Според Божидар Иванов тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия и натам би трябвало да бъде подпомагането. Трябва да се търсят благоприятни условия да се усъвършенства тяхната продуктивност, посочи той, като добави, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас и съпостави: при старите страни-членки този % е над 90.
Професорът сподели, че това значи, че има имаме запаси за това да подобряваме пазарната ориентировка.
В изявление за националното радио Иванов уточни, че през последните 15-20 години България се показва добре и има положителни позиции на пазара, като да вземем за пример в секторите на зърнените и маслодайни култури.
По думите на професора макар съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и съгласно него това ще продължи най-малко в идващите години. " При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява Божидар Иванов.
Все отново шефът на Института по земеделска стопанска система обърна повече внимание на секторите, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове.
Иванов посочи, че тези браншове са ситуирани на другия плюс - към този момент повече от 20 години в тези браншове се изпитват компликации, които не престават и до през днешния ден. " Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава ", означи той.
Професорът изясни, че в тези браншове самото произвеждане и методът, по който действа пазарната организация, са комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. По думите му конкуренцията и в Европейски Съюз, и в прилежащите на България страни, които са доста сили в производството на плодове и зеленчуци, са тестване за българските производители.
Селскостопанската политика след 2007 година обаче не способства за това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае, добави проф. доктор Божидар Иванов и обърна внимание на дотациите, които, по мнението му, са откъснати от производството.
След 2007 година дотациите са свързани с едно общо единно заплащане, което не зависи от производството, а е на повърхност - тя е идентична на единица повърхност за всички производители, подсети професорът, който счита, че това води до деформиране.
Според Божидар Иванов тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия и натам би трябвало да бъде подпомагането. Трябва да се търсят благоприятни условия да се усъвършенства тяхната продуктивност, посочи той, като добави, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас и съпостави: при старите страни-членки този % е над 90.
Професорът сподели, че това значи, че има имаме запаси за това да подобряваме пазарната ориентировка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ