Преди 13 години приятелски огън уби редник Гърди Гърдев в Ирак
През 2005 година при нахлуване против патрул в региона на град Хамза (разположен на към 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е погубен българският редови войник Гърди Христов Гърдев.
На 4-ти март жителите на с. Долно Сахране свеждат глави пред паметната плоча на своя нашенец Гърди Христов Гърдев, умрял като рейнджър в многонационалните мироопазващи сили в Ирак.
Гърди е роден на 18 май 1974 година в гр. Казанлък, само че фамилията му живее в с. Долно Сахране, където всички от дете го знаят като Гошо. Майка му и татко му са работели в „ Арсенал ” (тогава ОЗ „ Фр. Енгелс ”). Гърди взема решение да продължи фамилната традиция. През 1992 година приключва Средно професионално-техническо учебно заведение по машиностроене към завода със компетентност „ Оператор по металорежещи машини ” и незабавно стартира работа. През есента на същата година постъпва в казармата, в свързочния полк в Нова Загора и става безукорен телеграфист и войник. Веднага след уволнението си се връща на работа в завода. Работата му харесва, заплащането е положително. Колегите му от това време си спомнят за него с най-хубави усеща: „ Беше усмихнато и лъчезарно момче, русо и синеоко, постоянно усмихнато и доста музикално. Пееше хубаво, свиреше на китара. В работата си – сериозен, умел, виновен, в живота – майтапчия и огромен купонджия… ” Наистина Гърди гледа с оптимизъм бъдещето, чака доста от него, само че животът му готви горчиви изненади. На майка му откриват израстък в главата и макар сякаш сполучливите интервенции тя остава полу-инвалид. Баба му Мария, на чиято помощ разчита, също заболява и грохва. Баща му от дълго време е престанал да се грижи за фамилията. И непостижимият товар пада върху плещите на младия Гърди. За интервенциите, за рехабилитацията на майка му и за медикаментите на двете заболели дами трябват доста пари. Момчето се претрепва от работа, не помни купоните, няколко години животът му влиза в неуместен за един младеж режим – заран в мрачно потегля с рейса за Казанлък, вечер бърза да се прибере на село, с цел да се грижи за болните. А парите все не стигат. Взема заеми, връща ги и задлъжнява с други. Накрая, както доста млади българи, взема решение да потърси работа в чужбина. Езиците му се отдават, възвръща бързо говоримия немски и френски език и на два пъти работи в Германия. Не по специалността – като барман и сервитьор. Връща се в България, само че не съумява да се оправи изцяло с финансовите проблеми на фамилията си. Тогава подхваща рискована крачка – взема решение да заложи живота си. Заминава във Франция с желанието да постъпи в задграничния легион. Не го одобряват. Разочарован, още веднъж работи известно време като сервитьор, с цел да си купи противоположен билет към България. Но не се връща в завода. Потресен е от обстоятелството, че в чужбина един сервитьор печели повече от експерт по машиностроене у нас. И от това, че майка му, която доста години е работила в едно от най-печелившите предприятия в града, с най-щедри в предишното обществени фондове, не получава от него предстоящата и заслужена поддръжка в най-тежкия миг от живота си. През 2003 година Гърди постъпва като наемен кадрови боец в Карловска 61-а Стрямска механизирана бригада, а от 1 септември 2004 година стартира да се приготвя в Карловския батальон за рейнджър в Ирак. Целта му е освен да оправи фамилните финанси. Току-що е навършил 30 г, в София го чака обичано момиче и той мечтае да има собствен дом, в който двамата да свият гнездо…
Гърди отпътува за Ирак в състава на ІV пехотен батальон. И… не се завръща! Той е осмият от 13-те български бойци, починали там и първият, паднал погубен след преместването на батальона от Кербала в Ад Дивания. Често се обажда на околните си. Чува се с тях и в последния ден от живота си – 4-и март. Казва: „ Когато пристигна жегата при вас, се връщам. Чакайте ме! ” Броени часове по-късно, картечарят от първи взвод на първа рота от ІV батальон на българската войска в Ирак Гърди Христов е прострелян смъртоносно, участвайки в патрул по южната част на пътя „ Тампа ”! Българските медии оповестяват сбито, че става дума за „ драматичен случай ”, „ плод на случайност ”. Истината е друга, само че формалното й обявяване става 4 дни след станалото. Чак на осми март 2005 година вестник „ Българска войска ” оповестява конфузната и шокираща детайлност, че Гърди Гърдев е умрял вследствие на „ другарски огън ” – т.е бил е убит от неориентираната пукотевица на някой „ събрат ” от дислоцираната в същия регион военна част от армията на Съединени американски щати! Гафът е голям и са взети светкавични ограничения той да бъде „ замазан ” още преди да излезе това известие: Спешна совалка сред посолството на Съединени американски щати и Президентството на България, небрежно посмъртно повишение на починалия редови войник в чин младши сержант (по-късно за втори пътго покачват посмъртно в офицерски кандидат). На 6 март тялото с останките на Гърди е посрещнато на софийската аерогара персонално от Президента Първанов и Премиера Сакскобургготски. На 7 март Общинският съвет в Павел баня афишира Гърди за „ почетен жител ” на общината и взема решение улицата край родния му дом да носи неговото име. На 8 март с. Долно Сахране потъва в печал. Жените и майките – вместо да се радват на празника си, забраждат черни кърпи и обсипват ковчега на Гърди с първите кокичета, подали главички отдолу под мартенския сняг. Две заболели дами изгубват опората си. Едно момиче не дочаква годежния пръстен от обичания си. Погребват момчето като воин – с военни почести и речи. Като боец, извършил дълга си към Родината. „ Към коя татковина? Тази ли, която се отнася с младежите на България като мащеха със заварени деца и ги прокужда да търсят самун и бъдеще в чужбина? ” – питат се потресените му земляци.
Други значими събития в Българската история на 4 март.
На този ден през 870 година е основана Българската православна черква.
През 1842 година съветският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските управляващи. В Лондон през 1904 година Балканският комитет организира конференция по македонския въпрос. Българската идея пазят проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. На днешната дата през 1914 година, Петнадсетото Общински народен съвет утвърждава всеобща прошка в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. През 1942 година е задържан Н. Й. Вапцаров. Година по-късно, през 1943 година е сложено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 кораба са изпратени до Виена. На този ден през 2001 година по отношение на напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов декларира, че България е подготвена да изпрати военни сили в помощ на Македония.
На днешния ден са родени: Тодор Александров и Теодосий Спасов. На тази дата умира Владимир Зографски – върховен свещеник, архимандрит.
На 4-ти март жителите на с. Долно Сахране свеждат глави пред паметната плоча на своя нашенец Гърди Христов Гърдев, умрял като рейнджър в многонационалните мироопазващи сили в Ирак.
Гърди е роден на 18 май 1974 година в гр. Казанлък, само че фамилията му живее в с. Долно Сахране, където всички от дете го знаят като Гошо. Майка му и татко му са работели в „ Арсенал ” (тогава ОЗ „ Фр. Енгелс ”). Гърди взема решение да продължи фамилната традиция. През 1992 година приключва Средно професионално-техническо учебно заведение по машиностроене към завода със компетентност „ Оператор по металорежещи машини ” и незабавно стартира работа. През есента на същата година постъпва в казармата, в свързочния полк в Нова Загора и става безукорен телеграфист и войник. Веднага след уволнението си се връща на работа в завода. Работата му харесва, заплащането е положително. Колегите му от това време си спомнят за него с най-хубави усеща: „ Беше усмихнато и лъчезарно момче, русо и синеоко, постоянно усмихнато и доста музикално. Пееше хубаво, свиреше на китара. В работата си – сериозен, умел, виновен, в живота – майтапчия и огромен купонджия… ” Наистина Гърди гледа с оптимизъм бъдещето, чака доста от него, само че животът му готви горчиви изненади. На майка му откриват израстък в главата и макар сякаш сполучливите интервенции тя остава полу-инвалид. Баба му Мария, на чиято помощ разчита, също заболява и грохва. Баща му от дълго време е престанал да се грижи за фамилията. И непостижимият товар пада върху плещите на младия Гърди. За интервенциите, за рехабилитацията на майка му и за медикаментите на двете заболели дами трябват доста пари. Момчето се претрепва от работа, не помни купоните, няколко години животът му влиза в неуместен за един младеж режим – заран в мрачно потегля с рейса за Казанлък, вечер бърза да се прибере на село, с цел да се грижи за болните. А парите все не стигат. Взема заеми, връща ги и задлъжнява с други. Накрая, както доста млади българи, взема решение да потърси работа в чужбина. Езиците му се отдават, възвръща бързо говоримия немски и френски език и на два пъти работи в Германия. Не по специалността – като барман и сервитьор. Връща се в България, само че не съумява да се оправи изцяло с финансовите проблеми на фамилията си. Тогава подхваща рискована крачка – взема решение да заложи живота си. Заминава във Франция с желанието да постъпи в задграничния легион. Не го одобряват. Разочарован, още веднъж работи известно време като сервитьор, с цел да си купи противоположен билет към България. Но не се връща в завода. Потресен е от обстоятелството, че в чужбина един сервитьор печели повече от експерт по машиностроене у нас. И от това, че майка му, която доста години е работила в едно от най-печелившите предприятия в града, с най-щедри в предишното обществени фондове, не получава от него предстоящата и заслужена поддръжка в най-тежкия миг от живота си. През 2003 година Гърди постъпва като наемен кадрови боец в Карловска 61-а Стрямска механизирана бригада, а от 1 септември 2004 година стартира да се приготвя в Карловския батальон за рейнджър в Ирак. Целта му е освен да оправи фамилните финанси. Току-що е навършил 30 г, в София го чака обичано момиче и той мечтае да има собствен дом, в който двамата да свият гнездо…
Гърди отпътува за Ирак в състава на ІV пехотен батальон. И… не се завръща! Той е осмият от 13-те български бойци, починали там и първият, паднал погубен след преместването на батальона от Кербала в Ад Дивания. Често се обажда на околните си. Чува се с тях и в последния ден от живота си – 4-и март. Казва: „ Когато пристигна жегата при вас, се връщам. Чакайте ме! ” Броени часове по-късно, картечарят от първи взвод на първа рота от ІV батальон на българската войска в Ирак Гърди Христов е прострелян смъртоносно, участвайки в патрул по южната част на пътя „ Тампа ”! Българските медии оповестяват сбито, че става дума за „ драматичен случай ”, „ плод на случайност ”. Истината е друга, само че формалното й обявяване става 4 дни след станалото. Чак на осми март 2005 година вестник „ Българска войска ” оповестява конфузната и шокираща детайлност, че Гърди Гърдев е умрял вследствие на „ другарски огън ” – т.е бил е убит от неориентираната пукотевица на някой „ събрат ” от дислоцираната в същия регион военна част от армията на Съединени американски щати! Гафът е голям и са взети светкавични ограничения той да бъде „ замазан ” още преди да излезе това известие: Спешна совалка сред посолството на Съединени американски щати и Президентството на България, небрежно посмъртно повишение на починалия редови войник в чин младши сержант (по-късно за втори пътго покачват посмъртно в офицерски кандидат). На 6 март тялото с останките на Гърди е посрещнато на софийската аерогара персонално от Президента Първанов и Премиера Сакскобургготски. На 7 март Общинският съвет в Павел баня афишира Гърди за „ почетен жител ” на общината и взема решение улицата край родния му дом да носи неговото име. На 8 март с. Долно Сахране потъва в печал. Жените и майките – вместо да се радват на празника си, забраждат черни кърпи и обсипват ковчега на Гърди с първите кокичета, подали главички отдолу под мартенския сняг. Две заболели дами изгубват опората си. Едно момиче не дочаква годежния пръстен от обичания си. Погребват момчето като воин – с военни почести и речи. Като боец, извършил дълга си към Родината. „ Към коя татковина? Тази ли, която се отнася с младежите на България като мащеха със заварени деца и ги прокужда да търсят самун и бъдеще в чужбина? ” – питат се потресените му земляци.
Други значими събития в Българската история на 4 март.
На този ден през 870 година е основана Българската православна черква.
През 1842 година съветският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските управляващи. В Лондон през 1904 година Балканският комитет организира конференция по македонския въпрос. Българската идея пазят проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. На днешната дата през 1914 година, Петнадсетото Общински народен съвет утвърждава всеобща прошка в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. През 1942 година е задържан Н. Й. Вапцаров. Година по-късно, през 1943 година е сложено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 кораба са изпратени до Виена. На този ден през 2001 година по отношение на напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов декларира, че България е подготвена да изпрати военни сили в помощ на Македония.
На днешния ден са родени: Тодор Александров и Теодосий Спасов. На тази дата умира Владимир Зографски – върховен свещеник, архимандрит.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ