Афантазия: Всеки човек ли има въображение
През 2003 година в Ексетър, Обединеното кралство, 65-годишен мъж, който в този момент е прочут в научната литература като пациент „ MX “, взема решение да посети своя невролог с един доста чудноват проблем: след дребна сърдечна интервенция индивидът се разсънва и открива, че изцяло е изгубил способността да пресъздава облици в съзнанието си.
За лекаря му – професор Адам Земан, когнитивен и поведенчески невролог от Медицинския факултет на университета в Ексетър – това е мистерия. Феноменът даже няма име, да не приказваме за диагностични критерии или клинична картина – с незначително малко изключения, в здравната литература всъщност въобще не се загатва такова положение.
Странните случаи обаче обичайно притеглят вниманието на медиите и историята на МХ скоро става известна. Но дружно с новопридобитата си популярност Земан получава и нещо ненадейно от интереса на света към неочакваното изгубване на въображението на един чужд: появяват се още хиляди и хиляди сходни истории от хора, които са откровено сюрпризирани, че има изобщо такова нещо като „ умствено око “.
Доказателствата са ясни: това не е просто изолиран случай след сърдечна интервенция на един човек, а действително събитие, претърпяно от значителен брой от международното население. В последна сметка, 10 години откакто МХ се обръща към Земан и несъзнателно слага началото на тематика от нескончаем и натоварен публичен и теоретичен интерес, положението най-сетне получава име: афантазия.
Независимо дали имате или нямате „ умствено око “ – т. е. способността да си представяте нещата във въображението си, даже когато не можете да ги видите в действителния живот – може би ви е мъчно да разберете какво тъкмо значи това положение. Смята се, че афантазията визира до 1 на всеки 50 души, като доста от тях са много шокирани, когато научат, че близките в действителност могат да „ виждат “ неща в мозъка си.
„ Някои хора с афантазия оповестяват, че не схващат какво значи, да вземем за пример, „ да броиш овце “ преди лягане “, отбелязва Уилма Бейнбридж, доцент по логика на психиката в Чикагския университет, която през 2020 година управлява изследване на положението. „ Те са считали, че това е просто израз, и в никакъв случай до зрелост не са осъзнавали, че други хора в действителност могат да пресъздават овцете в мозъка си, без да ги виждат. “
По същия метод хората, привикнали да одобряват въображението си за даденост, постоянно са озадачени от концепцията, че има хора, които живеят без сходна дарба. Още по-объркващ е фактът, че макар неналичието на образно въображение, хората с афантазия постоянно могат да си спомнят информация, която бихте си помислили, че няма по какъв начин да си спомнят поради положението им: и освен това; в действителност Бейнбридж открива, че такива хора освен могат вярно да пресъздават фотоси по памет, само че може би даже са по-добри в това от хората с образно въображение.
Това положение е мистерия с дълбоки последствия: видимо незасегнатата пространствена визия на афантиците, съчетана с доста съществено засегнатата им предметна визия и епизодична памет – т. е. видеото в главите им, която множеството хора считат за „ мемоари “ – довежда до значими пробиви в разбирането ни за усещането. Вече знаем, че афантазията може да бъде провокирана от пострадване или заболяване, или че е нещо, с което просто се раждате; че някои хора с това положение могат да сънуват облици, до момента в който други не могат – в резюме, че афантазията не е единствено едно положение, а набор от прекарвания.
За Земан обаче това надалеч не е изненадващо. „ Знаем, че в мозъка има доста мрежи: образна, за взимане на решения, работна памет, внимание, дълготрайна памет и интроспекция “, споделя той пред Science Focus през 2019 година „ А там, където има мрежа, може да се планува, че тя може да се разпадне по няколко разнообразни метода, което оказва помощ да се изясни за какво има повече от един тип афантазия. “
Както може да се чака от цялото това пояснение, афантазията е много сложен за премерване феномен. И е ясно за какво: пробвайте се да си визиите човек, който рита топка, да вземем за пример. Сега кажете какъв цвят е топката?
Можете ли да кажете? А може би можете да си визиите топката, само че не и индивида – смята ли се това за афантазия? Може би сте си мислили, че всичко е наред, до момента в който не ви попитахме за цвета, и в този момент се чудите дали е обикновено да си представяте нещата единствено в черно и бяло. Може би можете да добиете визията за топка, само че не и да я „ пресъздавате “ по този начин да се каже, и в този момент се чудите дали това сме имали поради, всички хора към вас могат на процедура непринудено да халюцинират.
Въпросът е, че това не е точна просвета. Или най-малко не беше – до предходната година, когато откриватели от Лабораторията към Университета на Нов Южен Уелс съумяха да открият нещо, което назовават „ първия биологичен, справедлив тест за бляскавост на облиците “.
Решението им е прелестно поетично: просто погледнете в очите на човек. „ Зеничният инстикт е акомодация, която усъвършенства количеството светлина, което попада върху ретината “, изяснява ръководителят на плана професор Джоел Пиърсън. „ И до момента в който към този момент се знаеше, че въображаемите обекти могат да провокират по този начин наречените „ ендогенни “ промени в размера на зениците, бяхме сюрпризирани да забележим по-драматични промени при хората, които оповестяват за по-ярки облици. “
Хората с блестящо зрително въображение ще проявят физическа реакция – зениците им ще се свият – когато си показват нещо блестящо. При хората с афантазия казусът не е подобен.
„ Резултатите ни демонстрират нов трогателен справедлив способ за премерване на образното въображение и първото физиологично доказателство за афантазия “, споделя тогава Пиърсън. „ Сега сме покрай справедлив физиологичен тест, като да вземем за пример кръвен тест, с цел да се види дали някой в действителност има това заболяване. “
