Да, евтиното вино наистина има по-добър вкус, ако му увеличиш цената
През 2002-ра един от най-престижните заведения за хранене в Ню Йорк сервира на четирима предприемачи от Уолстрийт своята най-скъпа бутилка вино – Мутон ротшийлд от 1989 на цена от 2000 $.
След като е претакано, самопровъзгласилият се за специалист по виното хазаин на групата завърта чашата си в кръг, отпива глътка и стартира да се превъзнася по чистотата на самата напитка. Хората на тази маса обаче нямат никаква визия, че по простъпка са получили най-евтината бутилка вино в менюто – Пино ноар на цена от 18 $.
Историята може и да ви се коства малко евентуална, само че от ден на ден научни писания, отдадени на логиката на психиката и невронауката на дегустацията на вино, подсказват, че неточности като тази се вършат непрекъснато, въпреки и това да не важи за в действителност положителните специалисти в региона.
Едно от първите изследвания, които трансформират съзнателно цената на виното по време на същински дегустации, открива, че по-евтините чаши вино са в действителност по-приятни, когато участниците си мислят, че цената е по-висока.
Експериментът е осъществен по време на публично събитие в Университета на Базел в Швейцария. Експерти от катедрата по логика на психиката взема решение да направи престоя на присъстващите по-приятен, като включва дегустация на вино.
Събитието притегля 140 души, а самата дегустация на вино протича в границите на 15 минути. Всеки участник получава своя лична маса, той не би трябвало да поддържа връзка с останалите посетители на събитието (за да бъде оптимално неутрален в оценката си).
На всяка маса са сложени шест дребни чаши с вино. Посетителите са подканени да отпият от всяка една от тях в съответна поредност, която е друга за всеки човек. След всяка глътка хората са инструктирани да отмият усета с вода и да оценят какъв брой прелестно и мощно е било виното.
В три от чашите са били налети три разнообразни виновност, без цената им да се упоменава. Останалите три са били маркирани ясно и отчетливо с ниска, междинна и висока цена.
При всяка дегустация една или две от трите маркирани чаши са имали неверна цена – тя е била или четири пъти по-висока, или четири пъти по-ниска от действителната.
Когато цената на виното е била скрита, учените не откриват разлика в оценката (без значение какъв брой е коствало виното в действителност).
От друга страна, когато цената на виното е била съзнателно покачена, оценката по индикатора наслада също се покачвала. Така да вземем за пример когато на ниска цена вино е било маркирано с по-висока цена, предхождаща виновността със междинна, хората са го харесвали повече.
„ Следователно във виното е истината, само че пък субективното преживяване евентуално е в цената “, заключват създателите.
Освен че е било занимателно и прелестно, това изследване е първото, което прави оценка възприемания интензитет на слепите дегустации в действителни условия. Според него въпреки и множеството потребители на вино могат да дефинират, че има нещо друго в по-скъпото вино, те просто не се любуват на тази разлика толкоз доста.
Казано в резюме – интензитетът на скъпото вино може и да е по-очебиен, само че приятността на напитката не постоянно отразява цената.
До огромна степен резултатите от това изследване съответстват и с други проучвания по тематиката, съгласно които операцията на цената на виното може действително да промени и приятността на усета му (докато интензитетът на напитката е относително непрекъснат по отношение на цената).
През 2008-а откриватели употребяват функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), с цел да сканират мозъците на хората, до момента в който отпиват виновност с неправилно маркирани цени. Когато цената на виното била по-висока, хората настояват, че усетът им е по-приятен, до момента в който рейтингът интензитет оставал същият. През 2017-а друго изследване удостоверява тези резултати. Нещо повече, лъжливата цена усилва интензивността в междинната орбитофронтална кора – онази част от мозъка, която дава отговор за приятните преживявания.
Сега ново и малко по-реалистично проучване мери както приятността, по този начин и интензитета, с цел да мери по какъв начин тъкмо цената въздейства върху потребителското преживяване. За разлика от предходните изследвания, създателите на настоящето откриват, че четирикратното понижение на цената на по-скъпото вино не се отразява на оценките му. Хората не престават да го намират за прелестно. Средностатистическият човек избира виното повече само в случаите, когато цента му съзнателно повишена. е покачена, средностатистическият човек избира въпросното вино повече.
Разликите в резултатите евентуално са вследствие от по-реалистичните дегустации, които разрешават на участниците да вземат поради и цвета, и аромата на виното, което пробват. Шумът на събитието евентуално също е повлиял на останалите им сетива, като е редуцирал или даже извадил от уравнението резултатите от информацията за цената.
Може би тъкмо това се е случило с предприемачите от Уолстрийт, които през 2002-ра поръчват бутилката на стойност 2000 $. Настроението на масата им е било празнично и самите те са били " несъмнено опиянени от алкохола ". Казват, че когато притежателят на ресторанта им сервира своите извинения за грешката, домакинът на събитието дава отговор: „ Помислих си, че това не е Мутон ротшийлд! “.
Междувременно младата двойка на прилежащата маса, която си е поръчала бутилката за 18 $, осъзнава, че е консумирала нещо надалеч по-скъпо.
В края на краищата и двете групи напущат ресторанта щастливи, споделя притежателят на ресторанта в Instagram. „ Младата двойка обаче – малко по-щастлива. “
Понякога животът е по-сладък, когато не знаеш истината.
Изследването е оповестено във .
