Как олимпийският факел остава винаги запален?
През 2000 година олимпийският огън прекара три минути потънал в Коралово море. През 2008 година алпинисти го придвижиха до върха на Еверест. През 2016 година в Бразилия факлата се повози на дъска за сърф. В нито един от тези случаи пламъкът му не угасна. Но по какъв начин? За да разберем, би трябвало да се върнем към (злощастното) начало на традицията. Щафетата на олимпийския огън, взаимно изпитание за превозване на пламък, разпален в Олимпия, Гърция, до мястото на Игрите, произлиза от Игрите през 1936 година в Берлин, Германия. Събитие, известно най-много с ролята си на агитационен материал за нацисткото държавно управление на Адолф Хитлер.
Предполага се, че е моделирана след сходна гала в античните олимпийски игри, щафетата на факела имала за цел да събере съпоставения сред нацистка Германия и антична Гърция, която нацистите виждали като „ арийски предходник на актуалния немски райх “. (След като Игрите почнали, Хитлер нарушил по-ранни съглашения, че събитието ще остане политически неутрално: нацистки флагове украсяват игрища, Хитлер очевидно се вкоренявал против съперниците на други страни, а нацистките вестници разгласили своите расистки убеждения, че Игрите би трябвало да изключват небели и еврейски спортисти.)
Тези игри от 1936 година са последните, извършени преди Втората международна война, и когато Олимпиадата се възобновява през 1948 година, на Германия е неразрешено да се състезава. Но традицията на олимпийския огън и неговото пътешестване от Олимпия оцелява невредима следвоенния интервал. Днешното отношение към факлата и нейния пламък към момента се допуска, че произлиза от древногръцката процедура, доколкото участващите се обличат в костюми като антични жрици. Провеждано месеци преди церемониите по откриването, с цел да се обезпечи задоволително време за пътешестване, модерното запалване на факли имитира античното.
Параболично огледало и слънчева топлота се употребяват за запалване на очакващия факел (и в случай че денят на запалването не е изключително безоблачен, чиновниците ще извадят авариен пламък, разпален по същия способ ден или два по-рано). Тогава първият факелоносец стартира щафетата, като нормално носи факела единствено няколко минути преди да го съобщи на идващия почетен. Олимпийският огън излетява в космоса Обикновено факелът притегля най-вече внимание на щафетата по света. Но защото стотици факли се предават сред щафетните бегачи – те даже могат да закупят своята факла в края на надпреварата – пламъкът е това, което в действителност има значение. (Символично казано, несъмнено. Можете да спорите дали гала по запалване и щафета с нацистки генезис отпреди по-малко от век въобще имат значение.)
Ако мощен вятър, човешка интервенция или друго затруднение аргументи пламъка да изгасне, друга факла светеща от истинският пламък постоянно е наоколо, с цел да го възпламени още веднъж. И макар най-хубавите планове на уредниците, случаите по пътя към игрите не са необичайност. През 2013 година публицист, следящ пътуването на пламъка от Олимпия до Сочи, Русия, оповестява, че той е изгаснал 44 пъти по време на пътуването. През 2016 година държавни чиновници, протестиращи против неплатените заплати, открадват факела от събитие в Ангра дос Рейс, Бразилия, и преднамерено го гасят.
Природните сили също имат пръст в осуетяването на пламъка, както през 2013 година, когато вятърът го издухва единствено мигове откакто факлата бива запалена от съветския президент Владимир Путин в Кремъл. Все отново факлоносците са готови за множеството трудности, които ще срещнат. Специално проектирани контейнери пазят пламъка и неговото аварийно копие по време на пътешестване със аероплан, а подводна ракета прави вероятен океанския стадий от пътуването му до Австралия през 2000 година И без значение от това, че пламъкът идва до крайната си дестинация - разпален още веднъж един път, няколко пъти или по знамение недокоснат - той продължава да гори до церемонията по закриването на олимпийските игри. След това публично се погасява, с цел да означи края на игрите от този сезон.
Предполага се, че е моделирана след сходна гала в античните олимпийски игри, щафетата на факела имала за цел да събере съпоставения сред нацистка Германия и антична Гърция, която нацистите виждали като „ арийски предходник на актуалния немски райх “. (След като Игрите почнали, Хитлер нарушил по-ранни съглашения, че събитието ще остане политически неутрално: нацистки флагове украсяват игрища, Хитлер очевидно се вкоренявал против съперниците на други страни, а нацистките вестници разгласили своите расистки убеждения, че Игрите би трябвало да изключват небели и еврейски спортисти.)
Тези игри от 1936 година са последните, извършени преди Втората международна война, и когато Олимпиадата се възобновява през 1948 година, на Германия е неразрешено да се състезава. Но традицията на олимпийския огън и неговото пътешестване от Олимпия оцелява невредима следвоенния интервал. Днешното отношение към факлата и нейния пламък към момента се допуска, че произлиза от древногръцката процедура, доколкото участващите се обличат в костюми като антични жрици. Провеждано месеци преди церемониите по откриването, с цел да се обезпечи задоволително време за пътешестване, модерното запалване на факли имитира античното.
Параболично огледало и слънчева топлота се употребяват за запалване на очакващия факел (и в случай че денят на запалването не е изключително безоблачен, чиновниците ще извадят авариен пламък, разпален по същия способ ден или два по-рано). Тогава първият факелоносец стартира щафетата, като нормално носи факела единствено няколко минути преди да го съобщи на идващия почетен. Олимпийският огън излетява в космоса Обикновено факелът притегля най-вече внимание на щафетата по света. Но защото стотици факли се предават сред щафетните бегачи – те даже могат да закупят своята факла в края на надпреварата – пламъкът е това, което в действителност има значение. (Символично казано, несъмнено. Можете да спорите дали гала по запалване и щафета с нацистки генезис отпреди по-малко от век въобще имат значение.)
Ако мощен вятър, човешка интервенция или друго затруднение аргументи пламъка да изгасне, друга факла светеща от истинският пламък постоянно е наоколо, с цел да го възпламени още веднъж. И макар най-хубавите планове на уредниците, случаите по пътя към игрите не са необичайност. През 2013 година публицист, следящ пътуването на пламъка от Олимпия до Сочи, Русия, оповестява, че той е изгаснал 44 пъти по време на пътуването. През 2016 година държавни чиновници, протестиращи против неплатените заплати, открадват факела от събитие в Ангра дос Рейс, Бразилия, и преднамерено го гасят.
Природните сили също имат пръст в осуетяването на пламъка, както през 2013 година, когато вятърът го издухва единствено мигове откакто факлата бива запалена от съветския президент Владимир Путин в Кремъл. Все отново факлоносците са готови за множеството трудности, които ще срещнат. Специално проектирани контейнери пазят пламъка и неговото аварийно копие по време на пътешестване със аероплан, а подводна ракета прави вероятен океанския стадий от пътуването му до Австралия през 2000 година И без значение от това, че пламъкът идва до крайната си дестинация - разпален още веднъж един път, няколко пъти или по знамение недокоснат - той продължава да гори до церемонията по закриването на олимпийските игри. След това публично се погасява, с цел да означи края на игрите от този сезон.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ