През 1999 г. Алберт Айнщайн е обявен от списание TIME

През 1999 година Алберт Айнщайн е разгласен от списание TIME за Личност на века. Бащата на специфичната и общата доктрина на относителността, Айнщайн вкарват концепции, които ще помогнали да станат вероятни десетки модерни технологии. Въпреки това, „ Нямам никакви специфични гении “ той споделя, „ аз съм единствено буйно любопитен “.

Ето някои обстоятелства за физика с рошава прическа, който ни даде E=mc2.

Айнщайн на 15 година

На 14 март 1879 година бебето Айнщайн се появява с „ подпухнала, деформирана глава и тяло с извънредно наднормено тегло “, съгласно книгата на Денис Брайън „ Айнщайн: Живот “. Когато по-късно го поглежда, баба му е ужасена от буцестото си внуче и изкрещява: „ Твърде пълен! Твърде пълен! “ За благополучие Алберт в последна сметка пораства със общоприетоо телосложение. (Въпреки това той има проблеми с развиването си в други връзки като се допуска, че стартира да приказва чак на 2-годишна възраст.)

Младият талант има навика да хвърля предмети, когато е недоволен; един път даже 5-годишното дете хвърля стол по своя преподавател. Това се случва постоянно и с членовете на фамилията му: неговата сестра Мая, която постоянно е удряна в главата с някой предмет, по-късно майтапи: „ Необходим е здрав череп, с цел да бъдеш сестра на интелектуалец. “

Според биография на Алис Калапрайс и Тревър Липскомб, „ Когато се ядосва, цялото му лице пожълтява, като се изключи върха на носа, който става бял “.

Идеята, че Айнщайн е имал проблеми в учебно заведение, е мит. През лятната почивка той учи математика и физика за лично развлечение и в последна сметка усвоява диференциалните и интегралните уравнения на 15-годишна възраст. Но това не значи, че е бил съвършен възпитаник. Айнщайн ненавижда да учи наизуст и отхвърля да зубри по предмети, които не го интересуват. Така че, когато всеотдайният фен на числата се явява на приемния изпит в политехническото учебно заведение в Цюрих, той се отхвърля от езиците, зоологията и ботаниката.

Коефициентът на просветеност на Айнщайн в никакъв случай не е бил тестван, само че това не пречи на хората да гадаят. Много уеб страници настояват, че е 160, само че просто няма метод да се ревизира това изказване. „ Един главен проблем с оценките, които съм виждал, е, че те са склонни да сплотяват интелектуалните качества със характерните за дадена област достижения “, споделя Дийн Кийт Симонтън, почетен професор по логика на психиката в Калифорнийския университет. Доколкото знаем, качествата на физика в области отвън физиката са били средностатистически.

Като млад мъж той е с добре поддържана фризура – по този начин до раждането на сина му Ханс през 1904 година Подобно на доста нови родители, Алберт открива, че съществуването на нов член в фамилията трансформира доста неща: тогава патентен чиновник той става толкоз ангажиран с издръжката на фамилията си, че стопира да се сресва и да посещава бръснаря. Така постепенно се ражда емблематичният му външен тип.

а

На 72-ия си рожден ден Айнщайн напуща събитие, извършено в негова чест. Докато се качва в колата си, фотографите го молят да се усмихне за няколко фрагмента. На Айнщайн обаче му е омръзнало да се хили пред фотоапарати, тъй че вместо това им се изплезва.

След като първият президент на страната Израел, Хаим Вайцман, почива през 1952 година, министър-председателят на страната моли Айнщайн да заеме (най-вече церемониалната) служба. Физикът обаче отхвърля, като написа: „ Дълбоко съм разчувствуван от предлагането от нашата страна Израел и по едно и също време тъжен и компрометиран, че не мога да го приема. През целия си живот съм се занимавал с справедливи въпроси, затова ми липсва както естествената дарба, по този начин и опитът да се оправям добре с хората и да извършвам публични функционалности. “

Лицето на Йода е отчасти моделирано по това на Айнщайн. Според художника на специфични резултати от „ Междузвездни войни “ Ник Мейли, „ фотография на Айнщайн се озова на стената зад скулптурите на Йода и бръчките към очите на Айнщайн някак си се вписват в дизайна. В хода на този постепенен развой Йода постепенно се промени от относително хубав, висок, кокалест вид скакалец в остарелия умен гном, който всички познаваме през днешния ден. “