Иван Николов: Идентичността и комплексите на елитите в Скопие
През 1997 година, когато съветската просвета беше почнала да се отърсва от тоталитаризма и към момента не беше захапана от челюстите на новите доктринери, Руската академия на науките издаде първите два, от замислените три, тома „ История на литературите на западните и южните славяни “. В тези два тома, създателите, разкрепостени от идеологическата вдървеност, преглеждат културните процеси в Македония по време на Възраждането, литературните феномени и самосъзнанието на създателите като органична съставна част на Българското възобновление, нещо изцяло естествено и научно обосновано.
Естествено и научно обосновано, само че за необременените с югоидеологеми създатели. За интелектуалната и политическата върхушка в Скопие, въоръжена с измислиците на етноидеологизираното знание за себе си, тези два тома на Руската академия на науките провокираха потрес, шок и безпомощен яд. Изразител на това трагично положение на духовете тогава стана, към този момент починалият стихотворец, Анте Поповски. Неговият отговор-протест, оповестен в съботното издание на в. “Нова Македония “ на 4-5 октомври 1997 година е озаглавен „ Македонска икона и съветска брадва “. Оставям настрани дежурния антибългарски подтекст. Изблиците на мастития стихотворец, бяха пропити от безименния боязън на просветлението, че зад втълпяваните скрижали за националната еднаквост, може би наднича нещо друго, друго, и по-достоверно. И по тази причина констатацията му звучи прекомерно минорно и покорно: „ Всичко, което принадлежи на македонската история, на македонския език и на македонската литература, напълно е сместено в главата на българската история и литература… “ И продължава: „ И Климент, и Наум Охридски, и Кирил Пейчинович, и братя Миладинови, и Райко Жинзифов, и Кузман Шапкарев, и Григор Пърличев… Всички те, съгласно тази история, са българи… “
Възниква въпросът, за какво и днешните македонски създатели, политици, общественици, държавници реагират по този начин при всяка среща с научната обективност за предишното на личния им народ?!
Защо, вместо да се посветят на благородната задача да отхвърлят пропагандния панел, наложил им една извратена, строго униформена визия за личната им същина, те реагират като слепци, които не желаят да прогледнат?!
През последните дни, седмици и месеци от Скопие чуваме от ден на ден обети за честност към подправеното себепознание . Това не е ли белег на неустановеност в себе си, неустановеност в личната ти идентичност и национална принадлежност!? В това отношение президентът Стево Пендаровски надмина всички. В изявление за телевизия „ Сител “ той в някаква мислена дискусия декларира: „ …Некои титовираат и на челото дека се Македонци, а jас сум докажал оти сум Македонец со корени од дедо и прадедо… “
А някогашният министър председател Зоран Заев ще напише в личния си профил във Facebook: „ Ееееj … испишавме историjа, радуваj се моj македонски народе, нашиот сон стана jаве – потпишавме контракт со ЕУ на македонски… “
Ето два типична образеца на непрестанно положение на национална комплексираност . Според известния немски лекар-психоаналитик Алфред Адлер понятието „ комплексиран “ показва възприятие на непълноценност. В случая с македонските елити става дума за възприятие на национална непълноценност, което непрекъснато се компенсира посредством гръмки изказвания и отказване на всичко, което води към първоизворната меродавност на събитията и националната самоопределеност на персони в тях.
***
Реакцията на поета Анте Поповски към изложеното в двата упоменати сборника на Руската академия на науките слага още по-остро и другия въпрос: “Дали македонските интелектуалци и държавници не са срещали и различен път научния разбор на събитията, връхлитали редовно народа? И по какъв начин биха реагирали Пендаровски и Заев, в случай че разпрострат книгите на известни европейски учени и общественици, пробвали се да разплетат подло завързания македонски възел? “ Предлагам по 1-2 фрази от книги на известни създатели по тематиката. Например:
“…Положението на БЪЛГАРИТЕ в ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ, подчинени на враждебни управляващи, остава непоносимо… “ (Емил Вандервелд –Белгия, 1926 г.)
Или:
„ …Факт е, за злощастие безспорен, че очакванията, които Сан Стефано разсъни измежду БЪЛГАРИТЕ И ОСОБЕНО СРЕД МАКЕДОНЦИТЕ, бяха последвани от най-горчиво отчаяние (Алфред Рапопорт – общоприет консул на Австро-Унгария в Македония 1904-1909 г.)
Или:
„ Тези македонски четници са необикновен вид хора - млади, смели и умни – те са цвета на БЪЛГАРСКИЯ РОД. “( Артър Смит – Съединени американски щати, 1906 г.) и така нататък Примерите са безброй…
Не са малко и статистиките за националния състав и броя на живеещите в географската област Македония. Ето една американска статистика:.
Българи………………………………………………………………………1,172,136
Гърци…………………………………………………………………………….190,047
Аромъни…………………………………………………………………………63,895
(Леон Доминиан - L. Dominian “The frontiers of Language and Nationality in Europe ”. Published for the American Geographical Society of New York, 1919 )
Колко обикновено и правдоподобно би било, в случай че първенците в Скопие изрекат на глас:
ДА, македонската нация е политическа. Възниква при особени идейно-политически и геополитически условия след Втората международна война;
ДА, бащите и майките, дедовците и бабите, на множеството от нас, бяха подложени на нечовечен напън, с цел да бъдат принудени да одобряват новата си идентичност;
ДА, съпротивата против този напън беше огромна. Много наши предшественици изгубиха живота си;
ДА, ние ще отворим архивите на УДБА, с цел да се разбере истината…
И това би било крачка по посока към респектиращата същина на казуса.
За страдание, сходно съмнение към момента е една мечта…
***
Тежкото безмълвие към героичната опозиция на македонския народ против сръбския окупационен режим, открит на два пъти – след Балканските войни и след Първата международна война – естествено, продължава да буди съществени съмнения. Активността на Македонската младежка загадка революционна организация - ММТРО продължава да е забулена в непрогледна мъгла. А извисеното възприятие за дълг пред нещастията на редовно унижавания и оскверняван, от сръбския окупатор народ, прави от тези младежи доблестни рожби на Родината. Студентите, членове на ММТРО, в другите европейски столици дават образец. Те се провеждат в македонски студентски сдружения, които пораждат в Берлин, Виена, Париж, Прага, Будапеща, Рим, Лайпциг. В България те основават македонското студентско сдружение „ Вардар “. Едни от учредителите и ръководители на това студентско сдружение са и поетите, родом от гр. Велес, - Любомир Весов и Илия Кушев.
Ето че стигаме и до най-неудобния въпрос към днешните македонски първенци. Знаят ли нещо, чували ли са в учебно заведение, в университета, в обществото за тези двама поети, починали като войводи на Вътрешна македонска революционна организация? Какво ще ни опише за тях Кристиян Мицковски като водач на партия, носещата абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация? А какво знае за тях президентът, министър председателят? Изобщо чувал ли е някой нещо за подвига на тези безкористни рожби на Македония, отдали живота си за нейната независимост – Весов на 3 ноември 1922 година край с. Острилци, Крушевско, а Илия Кушев на 29 ноември 1922 година край села Ерлевци, Велешко.
Хайде господа, нали сте патриоти! През тази 2022 година се навършват 100 години от героичната им крах, организирайте тържества в тяхна чест, почетете паметта им, отбележете подвига им? Дайте знак, че стартирате да късате с притворството, политиканстването и кариеристичния нагон, развъртян до степен на недостатък от югокомунистическите ви наставници! Опитайте се да вникнете в безкористната им отдаденост на битката, където намират и гибелта си – в борба с многочислени сръбски военни елементи. Ако не можете да извършите друго, най-малко се пробвайте да вникнете в смисъла на едно от стихотворенията на Весов - „ Към Родината “:
„ О майко моя изтерзана,
Тъй безутешно ме боли,
Боли за твойта жива рана
И простреляните орли… “
Господа властващи в Скопие, хайде в този момент разтълкувайте за себе си и идващият куплет:
„ И ти ще дигнеш отново чело,
Ще скъсаш хладните окови,
Ще бликнат в твоето тело
От заклевам огнен сили нови… “
Какво знамение, господа! Колкото и да ви се желае да обезсърчите тези „ сили нови “, те идват.
Фалшивите легенди за „ подвизите “ на югопартизаните не могат да устоят пред безкористната всеотдайност преди 100 години на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев и на всички, починали от ръката на сръбския окупатор.
Това обнадеждава и въодушевява тези неуморни мечтатели в районен съд Македония, които имат вяра в същинския нов ден на народа си… /БГНЕС
--------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Естествено и научно обосновано, само че за необременените с югоидеологеми създатели. За интелектуалната и политическата върхушка в Скопие, въоръжена с измислиците на етноидеологизираното знание за себе си, тези два тома на Руската академия на науките провокираха потрес, шок и безпомощен яд. Изразител на това трагично положение на духовете тогава стана, към този момент починалият стихотворец, Анте Поповски. Неговият отговор-протест, оповестен в съботното издание на в. “Нова Македония “ на 4-5 октомври 1997 година е озаглавен „ Македонска икона и съветска брадва “. Оставям настрани дежурния антибългарски подтекст. Изблиците на мастития стихотворец, бяха пропити от безименния боязън на просветлението, че зад втълпяваните скрижали за националната еднаквост, може би наднича нещо друго, друго, и по-достоверно. И по тази причина констатацията му звучи прекомерно минорно и покорно: „ Всичко, което принадлежи на македонската история, на македонския език и на македонската литература, напълно е сместено в главата на българската история и литература… “ И продължава: „ И Климент, и Наум Охридски, и Кирил Пейчинович, и братя Миладинови, и Райко Жинзифов, и Кузман Шапкарев, и Григор Пърличев… Всички те, съгласно тази история, са българи… “
Възниква въпросът, за какво и днешните македонски създатели, политици, общественици, държавници реагират по този начин при всяка среща с научната обективност за предишното на личния им народ?!
Защо, вместо да се посветят на благородната задача да отхвърлят пропагандния панел, наложил им една извратена, строго униформена визия за личната им същина, те реагират като слепци, които не желаят да прогледнат?!
През последните дни, седмици и месеци от Скопие чуваме от ден на ден обети за честност към подправеното себепознание . Това не е ли белег на неустановеност в себе си, неустановеност в личната ти идентичност и национална принадлежност!? В това отношение президентът Стево Пендаровски надмина всички. В изявление за телевизия „ Сител “ той в някаква мислена дискусия декларира: „ …Некои титовираат и на челото дека се Македонци, а jас сум докажал оти сум Македонец со корени од дедо и прадедо… “
А някогашният министър председател Зоран Заев ще напише в личния си профил във Facebook: „ Ееееj … испишавме историjа, радуваj се моj македонски народе, нашиот сон стана jаве – потпишавме контракт со ЕУ на македонски… “
Ето два типична образеца на непрестанно положение на национална комплексираност . Според известния немски лекар-психоаналитик Алфред Адлер понятието „ комплексиран “ показва възприятие на непълноценност. В случая с македонските елити става дума за възприятие на национална непълноценност, което непрекъснато се компенсира посредством гръмки изказвания и отказване на всичко, което води към първоизворната меродавност на събитията и националната самоопределеност на персони в тях.
***
Реакцията на поета Анте Поповски към изложеното в двата упоменати сборника на Руската академия на науките слага още по-остро и другия въпрос: “Дали македонските интелектуалци и държавници не са срещали и различен път научния разбор на събитията, връхлитали редовно народа? И по какъв начин биха реагирали Пендаровски и Заев, в случай че разпрострат книгите на известни европейски учени и общественици, пробвали се да разплетат подло завързания македонски възел? “ Предлагам по 1-2 фрази от книги на известни създатели по тематиката. Например:
“…Положението на БЪЛГАРИТЕ в ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ, подчинени на враждебни управляващи, остава непоносимо… “ (Емил Вандервелд –Белгия, 1926 г.)
Или:
„ …Факт е, за злощастие безспорен, че очакванията, които Сан Стефано разсъни измежду БЪЛГАРИТЕ И ОСОБЕНО СРЕД МАКЕДОНЦИТЕ, бяха последвани от най-горчиво отчаяние (Алфред Рапопорт – общоприет консул на Австро-Унгария в Македония 1904-1909 г.)
Или:
„ Тези македонски четници са необикновен вид хора - млади, смели и умни – те са цвета на БЪЛГАРСКИЯ РОД. “( Артър Смит – Съединени американски щати, 1906 г.) и така нататък Примерите са безброй…
Не са малко и статистиките за националния състав и броя на живеещите в географската област Македония. Ето една американска статистика:.
Българи………………………………………………………………………1,172,136
Гърци…………………………………………………………………………….190,047
Аромъни…………………………………………………………………………63,895
(Леон Доминиан - L. Dominian “The frontiers of Language and Nationality in Europe ”. Published for the American Geographical Society of New York, 1919 )
Колко обикновено и правдоподобно би било, в случай че първенците в Скопие изрекат на глас:
ДА, македонската нация е политическа. Възниква при особени идейно-политически и геополитически условия след Втората международна война;
ДА, бащите и майките, дедовците и бабите, на множеството от нас, бяха подложени на нечовечен напън, с цел да бъдат принудени да одобряват новата си идентичност;
ДА, съпротивата против този напън беше огромна. Много наши предшественици изгубиха живота си;
ДА, ние ще отворим архивите на УДБА, с цел да се разбере истината…
И това би било крачка по посока към респектиращата същина на казуса.
За страдание, сходно съмнение към момента е една мечта…
***
Тежкото безмълвие към героичната опозиция на македонския народ против сръбския окупационен режим, открит на два пъти – след Балканските войни и след Първата международна война – естествено, продължава да буди съществени съмнения. Активността на Македонската младежка загадка революционна организация - ММТРО продължава да е забулена в непрогледна мъгла. А извисеното възприятие за дълг пред нещастията на редовно унижавания и оскверняван, от сръбския окупатор народ, прави от тези младежи доблестни рожби на Родината. Студентите, членове на ММТРО, в другите европейски столици дават образец. Те се провеждат в македонски студентски сдружения, които пораждат в Берлин, Виена, Париж, Прага, Будапеща, Рим, Лайпциг. В България те основават македонското студентско сдружение „ Вардар “. Едни от учредителите и ръководители на това студентско сдружение са и поетите, родом от гр. Велес, - Любомир Весов и Илия Кушев.
Ето че стигаме и до най-неудобния въпрос към днешните македонски първенци. Знаят ли нещо, чували ли са в учебно заведение, в университета, в обществото за тези двама поети, починали като войводи на Вътрешна македонска революционна организация? Какво ще ни опише за тях Кристиян Мицковски като водач на партия, носещата абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация? А какво знае за тях президентът, министър председателят? Изобщо чувал ли е някой нещо за подвига на тези безкористни рожби на Македония, отдали живота си за нейната независимост – Весов на 3 ноември 1922 година край с. Острилци, Крушевско, а Илия Кушев на 29 ноември 1922 година край села Ерлевци, Велешко.
Хайде господа, нали сте патриоти! През тази 2022 година се навършват 100 години от героичната им крах, организирайте тържества в тяхна чест, почетете паметта им, отбележете подвига им? Дайте знак, че стартирате да късате с притворството, политиканстването и кариеристичния нагон, развъртян до степен на недостатък от югокомунистическите ви наставници! Опитайте се да вникнете в безкористната им отдаденост на битката, където намират и гибелта си – в борба с многочислени сръбски военни елементи. Ако не можете да извършите друго, най-малко се пробвайте да вникнете в смисъла на едно от стихотворенията на Весов - „ Към Родината “:
„ О майко моя изтерзана,
Тъй безутешно ме боли,
Боли за твойта жива рана
И простреляните орли… “
Господа властващи в Скопие, хайде в този момент разтълкувайте за себе си и идващият куплет:
„ И ти ще дигнеш отново чело,
Ще скъсаш хладните окови,
Ще бликнат в твоето тело
От заклевам огнен сили нови… “
Какво знамение, господа! Колкото и да ви се желае да обезсърчите тези „ сили нови “, те идват.
Фалшивите легенди за „ подвизите “ на югопартизаните не могат да устоят пред безкористната всеотдайност преди 100 години на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев и на всички, починали от ръката на сръбския окупатор.
Това обнадеждава и въодушевява тези неуморни мечтатели в районен съд Македония, които имат вяра в същинския нов ден на народа си… /БГНЕС
--------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ