Защо все още няма клониран човек?
През 1996 година овцата Доли нашумя по света, откакто стана първият бозайник, сполучливо клониран от стара клетка. Много коментатори смятаха, че това ще катализира златна епоха на клонирането, и същите тези коментатори чакаха клонираният човек да се появи единствено след няколко години.
Някои допускат, че човешките клонинги могат да играят роля в унищожаването на генетични болести, до момента в който други считат, че процесът на клониране може да отстрани вродените болести (въпреки проучванията на група френски учени през 1999 година, които откриват, че клонирането може фактически да усили риска от вродени болест и дефекти).
След триумфа на Доли имаше разнообразни изказвания за сполучливи стратегии за клониране на хора. През 2002 година Брижит Боаселие, френски химик и ревнив последовател на раелизма – НЛО вяра, основана на концепцията, че извънземните са основали човечеството – твърди, че тя и екип от учени сполучливо са доставили първия клониран човек, който назова Ева.
Въпреки това, Боаселие не желаеше - или в действителност не можеше - да даде каквито и да било доказателства и по тази причина необятно се счита, че това е машинация.
Така че за какво, съвсем 30 години след Доли, хората към момента не са клонирани? Основно по етични аргументи ли е, има ли софтуерни бариери или просто не си коства да се прави?
" Клонирането " е необятен термин, като се има поради, че може да се употребява за разказване на редица процеси и подходи, само че задачата постоянно е да се създават " генетично идентични копия на биологична единица ", съгласно Националния институт за проучване на човешкия геном (NHGRI).
Всеки опит за клониране на хора най-вероятно ще употребява техниката за " репродуктивно клониране " - метод, при се взима кожна клетка. ДНК, извлечена от тази клетка, ще бъде сложена в яйцеклетката на донор, на която е „ отстранено лично ДНК-съдържащо ядро “.
След това яйцеклетката ще стартира да се развива в епруветка, преди да бъде „ вградена в утробата на жена ".
Досега учените са клонирали доста бозайници, в това число говеда, кози, зайци и котки.
„ Мисля, че няма основателна причина да се вършат човешки клонинги “, споделя Ханк Грийли, професор по право и генетика в Станфордския университет, който специализира в етични, правни и обществени въпроси, произлизащи от напредъка в биологичните науки.
Етичните опасения към клонирането на хора са доста и разнородни. Според специалисти евентуалните проблеми включват „ психически, обществени и физиологични опасности “. Клонирането може да докара до " доста висока възможност " от гибел на младини. Клонирането може да се смята за нарушение на „ правилата на човешкото достолепие, независимост и тъждество “.
В допълнение, клонирането на бозайници в миналите години е довело до извънредно високи равнища на гибел и аномалии в развиването им.
И различен главен проблем с клонирането на хора е, че вместо да основава копие на истинския човек, то ще сътвори субект със личните му мисли и отзиви.
Някои допускат, че човешките клонинги могат да играят роля в унищожаването на генетични болести, до момента в който други считат, че процесът на клониране може да отстрани вродените болести (въпреки проучванията на група френски учени през 1999 година, които откриват, че клонирането може фактически да усили риска от вродени болест и дефекти).
След триумфа на Доли имаше разнообразни изказвания за сполучливи стратегии за клониране на хора. През 2002 година Брижит Боаселие, френски химик и ревнив последовател на раелизма – НЛО вяра, основана на концепцията, че извънземните са основали човечеството – твърди, че тя и екип от учени сполучливо са доставили първия клониран човек, който назова Ева.
Въпреки това, Боаселие не желаеше - или в действителност не можеше - да даде каквито и да било доказателства и по тази причина необятно се счита, че това е машинация.
Така че за какво, съвсем 30 години след Доли, хората към момента не са клонирани? Основно по етични аргументи ли е, има ли софтуерни бариери или просто не си коства да се прави?
" Клонирането " е необятен термин, като се има поради, че може да се употребява за разказване на редица процеси и подходи, само че задачата постоянно е да се създават " генетично идентични копия на биологична единица ", съгласно Националния институт за проучване на човешкия геном (NHGRI).
Всеки опит за клониране на хора най-вероятно ще употребява техниката за " репродуктивно клониране " - метод, при се взима кожна клетка. ДНК, извлечена от тази клетка, ще бъде сложена в яйцеклетката на донор, на която е „ отстранено лично ДНК-съдържащо ядро “.
След това яйцеклетката ще стартира да се развива в епруветка, преди да бъде „ вградена в утробата на жена ".
Досега учените са клонирали доста бозайници, в това число говеда, кози, зайци и котки.
„ Мисля, че няма основателна причина да се вършат човешки клонинги “, споделя Ханк Грийли, професор по право и генетика в Станфордския университет, който специализира в етични, правни и обществени въпроси, произлизащи от напредъка в биологичните науки.
Етичните опасения към клонирането на хора са доста и разнородни. Според специалисти евентуалните проблеми включват „ психически, обществени и физиологични опасности “. Клонирането може да докара до " доста висока възможност " от гибел на младини. Клонирането може да се смята за нарушение на „ правилата на човешкото достолепие, независимост и тъждество “.
В допълнение, клонирането на бозайници в миналите години е довело до извънредно високи равнища на гибел и аномалии в развиването им.
И различен главен проблем с клонирането на хора е, че вместо да основава копие на истинския човек, то ще сътвори субект със личните му мисли и отзиви.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ