Украйна беше световна ядрена сила. Важно ли е това днес?
През 1994 година Украйна се доверява на престижа на Съединени американски щати и се отхвърля от нуклеарните оръжия, останали на нейна територия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Днес западният свят има отговорности, които произтичат от това оказано доверие, написа Стефан Попов.
Ядрените оръжия на Украйна рядко се разискват през днешния ден. Но западните сили, основно Съединени американски щати, е добре да си напомнят тази поучителна история. Днес Украйна заплаща скъпо за доверието, което е оказала на Съединени американски щати и което няма аналог в най-новата история.
Ако в този момент Украйна разполагаше с нуклеарно оръжие, Русия позитивно щеше да се държи по-прилично. Това е ясно и като си помислим, че в случай че самата Русия не шантажираше света с нуклеарните си оръжия, войната щеше да завърши като войната в Залива 1991. Но в този момент Украйна няма такива козове. И да питаме какво би станало, в случай че Наполеон беше спечелил Ватерло, не е изключително свястно начинание.
До 1994 година Украйна е третата в света нуклеарна мощ с към 1900 нуклеарни глави (според някои калкулации към 20 пъти повече от Китай). Това не е инцидентно - Украйна е фронт на Съюз на съветските социалистически републики против Запада, НАТО и военното наличие на Съединени американски щати в Европа.
Какво става в този интервал и за какво в този момент Украйна няма нуклеарни оръжия?
Ядрените оръжия на Съюз на съветските социалистически републики след 1991 година
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики въпросът с нуклеарните оръжия става първокачествен. Както акцентира американският президент Бил Клинтън в диалог с украинския президент Леонид Кравчук , въпросът е от „ сериозно значение “ за Америка. Съединени американски щати вземат решение, че Русия е правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики по редица линии, само че на първо място по линия на нуклеарните оръжия в Беларус, Казахстан и Украйна.
Малко се знае за това, което се случва сред 1992 и 1994 година Днес излизат откъслечни сведения, само че решаващи фактори остават скрити, свързани с директни диалози. Изглежда ясно обаче, че Съединени американски щати упражняват решителен напън върху Украйна да се причисли към „ Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия “ със специфичен Меморандум, станал прочут като Меморандум от Будапеща (1994 г.) и да отстъпи нуклеарните си оръжия.
След 1991 година Съединени американски щати вършат неимоверно изпитание да съберат в Русия руските нуклеарни арсенали. Въпросът не е обект на мнения и оценки, счита се за абсолютно належащо някогашните руски републики да предадат оръжието. Такава политика води Джордж Буш-старши посредством външния си министър Джеймс Бейкър, а незабавно след него и Бил Клинтън. Клинтън подценява рекомендациите на специалисти и съветници и не изчаква никакъв разбор на тази обстановка. Той си я показва като доста елементарна, каквато тя напълно не е.
Години по-късно, на Мюнхенската конференция за сигурност през 2015 година, към този момент след анексията на Крим, Ангела Меркел споделя: „ Кой би предал нуклеарните си оръжия, в случай че е застрашено съществуването на страната му? “
Никой не би отстъпил висша гаранция за сигурност. Опитът със страни като Северна Корея, Либия, Иран е индикативен. Ядреното оръжие е най-ревниво търсената и защитавана гаранция за сигурност.
Военните стратези настояват с право, че нуклеарните оръжия не вземат решение „ дребните войни “. Но войната в Украйна не е „ дребна “. Русия изправя пред достоверна екзистенциална опасност най-голямата по повърхност европейска страна като желае да я заличи. А и капацитетът за ескалация е забележителен.
" Не се хващайте, ще ви излъжат "
Отвъд американската политика в този интервал светът не е с еднопосочни решения. В началото на договарянията се счита, че размяната на нуклеарни арсенали против гаранции за сигурност ще бъде завършена като документ на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Китай, по не напълно ясни аргументи, отхвърля да бъде страна в подобен документ.
По-интересно е, че и Франция отхвърля да подпише документа. Президентът Франсоа Митеран даже подмята на украинците:
„ Млади хора, не се хващайте, ще ви излъжат. “ (в преразказ).
Англия също има своите подозрения, въпреки че става страна по Меморандума. Против договорката - и тогава, и през днешния ден - е Джон Миършаймър , престиж от реалистката традиция в проучване на интернационалните взаимоотношения, подложен на критика необмислено в демократични среди за интерпретациите си на войната.
Лъжата стартира от самия език на Меморандума.
Украинците упорстват на „ гаранции “ за сигурност. Джеймс Бейкър им отхвърля и заменя думата с „ уверения “. Така в текста на документа на британски има една дума, assurance, а на украински и съветски друга, „ гаранции “. Двете имат напълно друг смисъл.
Гаранцията е обвързвана с ангажимент за дейности, уверенията са с несигурно значение и без явен ангажимент. Минимумът, който Съединени американски щати, НАТО и западните военни сили е трябвало да обезпечат, е необятна рамка за отбранително съдействие с Украйна.
Задълженията на западния свят към Украйна
Когато през днешния ден се питаме за какво Русия не съумява да извърши злочестия си проект, посочваме два фактора: невиждано единение на западния свят и удивителната готовност на украинците. Към тези фактори би трябвало да прибавим и трети, обвързван с нуклеарните оръжия.
През 1994 година Украйна се доверява на престижа на Съединени американски щати и се отхвърля от „ гаранции “ поради едната честната дума, така да се каже.
Днес западният свят има отговорности, които произтичат от това оказано доверие. Не нереални морални отговорности, а закъснялото набиране на гаранциите, отказани през 1994 година, е значителният миг през днешния ден. Това обвързване допуска корав ангажимент към Украйна, до момента в който трае войната.
Оказаното през 1994 доверие би трябвало да се отбрани през днешния ден по пореден и най-решителен метод. Не друго, а доверието поддържа интернационалния правов ред, неговите институции и мира в света. Отвъд ориста на самата Украйна, западният свят не би трябвало да позволява казус, от който ще се възползват други страни с невъздържани апетити.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Ядрените оръжия на Украйна рядко се разискват през днешния ден. Но западните сили, основно Съединени американски щати, е добре да си напомнят тази поучителна история. Днес Украйна заплаща скъпо за доверието, което е оказала на Съединени американски щати и което няма аналог в най-новата история.
Ако в този момент Украйна разполагаше с нуклеарно оръжие, Русия позитивно щеше да се държи по-прилично. Това е ясно и като си помислим, че в случай че самата Русия не шантажираше света с нуклеарните си оръжия, войната щеше да завърши като войната в Залива 1991. Но в този момент Украйна няма такива козове. И да питаме какво би станало, в случай че Наполеон беше спечелил Ватерло, не е изключително свястно начинание.
До 1994 година Украйна е третата в света нуклеарна мощ с към 1900 нуклеарни глави (според някои калкулации към 20 пъти повече от Китай). Това не е инцидентно - Украйна е фронт на Съюз на съветските социалистически републики против Запада, НАТО и военното наличие на Съединени американски щати в Европа.
Какво става в този интервал и за какво в този момент Украйна няма нуклеарни оръжия?
Ядрените оръжия на Съюз на съветските социалистически републики след 1991 година
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики въпросът с нуклеарните оръжия става първокачествен. Както акцентира американският президент Бил Клинтън в диалог с украинския президент Леонид Кравчук , въпросът е от „ сериозно значение “ за Америка. Съединени американски щати вземат решение, че Русия е правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики по редица линии, само че на първо място по линия на нуклеарните оръжия в Беларус, Казахстан и Украйна.
Малко се знае за това, което се случва сред 1992 и 1994 година Днес излизат откъслечни сведения, само че решаващи фактори остават скрити, свързани с директни диалози. Изглежда ясно обаче, че Съединени американски щати упражняват решителен напън върху Украйна да се причисли към „ Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия “ със специфичен Меморандум, станал прочут като Меморандум от Будапеща (1994 г.) и да отстъпи нуклеарните си оръжия.
След 1991 година Съединени американски щати вършат неимоверно изпитание да съберат в Русия руските нуклеарни арсенали. Въпросът не е обект на мнения и оценки, счита се за абсолютно належащо някогашните руски републики да предадат оръжието. Такава политика води Джордж Буш-старши посредством външния си министър Джеймс Бейкър, а незабавно след него и Бил Клинтън. Клинтън подценява рекомендациите на специалисти и съветници и не изчаква никакъв разбор на тази обстановка. Той си я показва като доста елементарна, каквато тя напълно не е.
Години по-късно, на Мюнхенската конференция за сигурност през 2015 година, към този момент след анексията на Крим, Ангела Меркел споделя: „ Кой би предал нуклеарните си оръжия, в случай че е застрашено съществуването на страната му? “
Никой не би отстъпил висша гаранция за сигурност. Опитът със страни като Северна Корея, Либия, Иран е индикативен. Ядреното оръжие е най-ревниво търсената и защитавана гаранция за сигурност.
Военните стратези настояват с право, че нуклеарните оръжия не вземат решение „ дребните войни “. Но войната в Украйна не е „ дребна “. Русия изправя пред достоверна екзистенциална опасност най-голямата по повърхност европейска страна като желае да я заличи. А и капацитетът за ескалация е забележителен.
" Не се хващайте, ще ви излъжат "
Отвъд американската политика в този интервал светът не е с еднопосочни решения. В началото на договарянията се счита, че размяната на нуклеарни арсенали против гаранции за сигурност ще бъде завършена като документ на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Китай, по не напълно ясни аргументи, отхвърля да бъде страна в подобен документ.
По-интересно е, че и Франция отхвърля да подпише документа. Президентът Франсоа Митеран даже подмята на украинците:
„ Млади хора, не се хващайте, ще ви излъжат. “ (в преразказ).
Англия също има своите подозрения, въпреки че става страна по Меморандума. Против договорката - и тогава, и през днешния ден - е Джон Миършаймър , престиж от реалистката традиция в проучване на интернационалните взаимоотношения, подложен на критика необмислено в демократични среди за интерпретациите си на войната.
Лъжата стартира от самия език на Меморандума.
Украинците упорстват на „ гаранции “ за сигурност. Джеймс Бейкър им отхвърля и заменя думата с „ уверения “. Така в текста на документа на британски има една дума, assurance, а на украински и съветски друга, „ гаранции “. Двете имат напълно друг смисъл.
Гаранцията е обвързвана с ангажимент за дейности, уверенията са с несигурно значение и без явен ангажимент. Минимумът, който Съединени американски щати, НАТО и западните военни сили е трябвало да обезпечат, е необятна рамка за отбранително съдействие с Украйна.
Задълженията на западния свят към Украйна
Когато през днешния ден се питаме за какво Русия не съумява да извърши злочестия си проект, посочваме два фактора: невиждано единение на западния свят и удивителната готовност на украинците. Към тези фактори би трябвало да прибавим и трети, обвързван с нуклеарните оръжия.
През 1994 година Украйна се доверява на престижа на Съединени американски щати и се отхвърля от „ гаранции “ поради едната честната дума, така да се каже.
Днес западният свят има отговорности, които произтичат от това оказано доверие. Не нереални морални отговорности, а закъснялото набиране на гаранциите, отказани през 1994 година, е значителният миг през днешния ден. Това обвързване допуска корав ангажимент към Украйна, до момента в който трае войната.
Оказаното през 1994 доверие би трябвало да се отбрани през днешния ден по пореден и най-решителен метод. Не друго, а доверието поддържа интернационалния правов ред, неговите институции и мира в света. Отвъд ориста на самата Украйна, западният свят не би трябвало да позволява казус, от който ще се възползват други страни с невъздържани апетити.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ