През 1994 г. повече от 60 ученици в Рува, Зимбабве

През 1994 година повече от 60 възпитаници в Рува, Зимбабве стават очевидци на кацането на галактически транспортен съд в учебния им двор. Всички деца описват една и съща история, рисуват едни и същи рисунки, разказват едни и същи извънземни и едни и същи телепатични известия. За феномена „ Ariel " се приказва и до през днешния ден. Случилото се трансформира живота на дребните тогава деца вечно.

Случката

Един от най-интересните случаи на очевидци на НЛО, които съществуват в границите на феномена, идва от Рува, Зимбабве. През септември 1994 година над 60 деца от главното учебно заведение Ariel са в отмора сред часовете и играят на двора. Впоследствие, когато се снимат видео репортажи и документални филми за случая, малчуганите описват безусловно едно и също. 

Единодушието

Ето част от изреченията, с които децата описват за видяното и претърпяното, събрано в документалния филм The Phenomenon (2020):Видях по-големия галактически транспортен съд, те бяха 4-5. Присветваше в алено, зелено и жълто. Те бяха няколко – присветваха и кръжаха в близост. Помислих си, „ Не, това не е НЛО. " И тогава погледнах деликатно и си помислих: „ Може би е. "  Видях го изправен до сребърното нещо. Имаше огромни очи. Той имаше огромна глава и огромни черни очи, беше облечен в черно боди. Носеха чисто черно. И слязох, и видях занимателния човек с очите му тук, и видях галактически транспортен съд, и имаше няколко дребни към него. Не бяха доста надалеч. На към метър разстояние. Той ме гледаше, гледаше всички нас, усещах се изплашен.И имаше огромни очи. С огромна глава и къси крайници.Мисля, че желаят хората да знаят това, че нанасяме щета на този свят.Ние не се грижим за планетата. Всички дървета ще бъдете отсечени.И няма да има въздух и хората ще умират. Те не говореха. Нито ние, само че почувствах, че знам това, което сякаш ми споделят и не би трябвало да се опасявам.Бях с едно друго момиче и го чух да споделя: „ Това е необикновено. “Беше просто хипнотизиращо. Не знаех какъв брой време е минало.Нямаше говорене. Хм... Всичко е единствено изображения в главата. Опитваха се да поддържат връзка. Опитваха се да ни кажат нещо, нещо обвързвано с това какво да вършим с околната среда. Постоянно получавах тези мисли, нещо в мозъка ми, обвързвано с многото технологии. Технологията не оказва помощ, технологията е неприятна. Че тръгваме по неверен път, и би трябвало стартираме да го разпознаваме.Това, което вършим, е пагубно и би трябвало да създадем промени.
Очарователното в тази история е, че всички деца, интервюирани от мнозина, в това число от психиатъра от Харвард доктор Джон Мак, описват какво са видели с едни и същи думи. Те го вършат по толкоз прецизен, автентичен и открит метод, както единствено децата могат. Изглеждат изцяло откровени за своя опит.


Друг незабравим факт по този случай е, че детските рисунки на обектите и съществата също са идентични. Според Мак децата напълно осъзнато са споделили за срещата си с извънземните с разкази като за нещо, което се е случило, вярвали са в това, което споделят. Нямаше доказателства за неуравновесеност, внушаемост или илюзия, прецизира психиатърът.

Посланието

Някои от децата са запитани какво са получили от опита си при срещата с извънземните. Повечето от малчуганите отхвърлят да са разговаряли с инопланетяните, или да са чули нещо да им се споделя, само че в главичките си са виждали една и съща картина и обръщение, обвързвано с нещо от сорта на „ ние не се грижим за планетата вярно “. Истината е, че доста от претърпелите контакт с извънземни описват за сходни послания. Но на дечицата от учебно заведение Ariel им е вменено нещо като възприятие за виновност от телепатичната връзка с гостите с огромните очи. Те са били ужасени от предизвестието, че земята може да бъде унищожена от човешките дейности и разрастващите се в неправилна посока технологии. Някои от тях и като възрастни усещат стигмата.
Вече порасналите деца от Рува приказват за най-силното си прекарване и през днешния ден. В документалния филм The Phenomenon се дават гледните точки на всички, забъркани във феномена Ariel - възпитаници, учители, следователи, шефът на бюрото на Би Би Си Тим Лийч, носителят на премията Пулицър - психиатърът от Харвард доктор Джон Мак. Филмът включва неизлъчвани до момента изявленията на децата малко след срещата с извънземните и две десетилетия по-късно.Със надписи на български, филмът може да бъде забелязан тук.