Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП
През 1991 година десницата завоюва с малко, само че вечно. Ако ползвме двете метафори „ Времето е наше ” и „ На власт вечно ” не се оказаха оракулски. В интерес на истината след 10 ноември властта не беше тази самоцел, която е сега. Годините бяха сантиментални – и дясното и лявото възприемаха властта сантиментално, като инструмент да правиш политика. Това съобщи Росен Карадимов – последният началник на Комсомола, по.
„ Дясно не са управлявали в полза на истината. Ако помните цялата последователност, кръглата маса, Великото национално заседание. Имаше големи очаквания, че дясното ще завоюва, само че най-малко месец преди изборите беше ясно, че Българска социалистическа партия отива на съвсем безусловно болшинство. Тогава беше вдигнат лозунгът „ 45 години стигат ” и тогава в. „ Дума ” изкара контралозунгът „ 45% стигат ”. А по-късно те станаха повече от 50%. Ръководството на Българска социалистическа партия тогава в лицето на Лилов и Луканов не бяха политически наивници, с цел да си дават сметка, че исторически една такава победа на Българска социалистическа партия с безусловно болшинство прави извънредно нестабилна страната от позиция на политическата обстановка сега, само че това бяха действителностите. Реално приказки, че първите избори надали не са били фалшифицирани… Напротив имам чувството, че резултатът беше съзнателно натискан надолу, с цел да не се отиде към еднопартийно ръководство, тъй като бе ясно, че такова ръководство не е допустимо.
Че измененията тогава започнаха – започнаха. Въпросът е кой правеше измененията. Истината е, че генезисът на измененията от ’89 година пристигна от средите на Българска комунистическа партия. Ако помните, имаше два отключващи фактора. Единият по-встрани от Българска комунистическа партия, другият напълно от Българска комунистическа партия, които предизвикаха смяната през ’89-а. Първото беше русенският комитет и екологичните придвижвания. А втората – доста малко си спомнят, беше партийната конференция на Софийския университет през 1988 година Там беше събран като партийни членове и организация част от елита на нацията. Тази конференция беше толкоз остра и сериозна, че след нея се заприказва за разформироване на партийната организация на Софийския университет. Това беше първата клекча кибрит вътре в самата Българска комунистическа партия, която сподели, че смяната е неизбежна. Нали не си представяме, че 1989-а е заварила една 1-милионна Българска комунистическа партия, която се е барикадирала против едно зачеващо дисидентство. Напротив – огромните процеси на измененията течаха вътре в самата Българска комунистическа партия. Ако се изследват тези линии, ще се види по какъв метод е била планувана смяната на страната ”, изясни Карадимов.
Относно спомените му за тогавашната Кръгла маса той показа:
„ Изключително събитие, което се надявам, че няма да се повтори. Тогава аз бях по безусловно неразбирателство станал основен секретар на Комсомола. Аз не бях влизал в постройката на Комсомола. Просто тогава революцията пристигна, обществото избухна, на Българска комунистическа партия въобще не ѝ беше до Комсомола. Истината е, че до този миг бях основен секретар на университетския екип на Комсомола, в чиито екип влизаха хората като Любен Дилов, Радо Чолаков – хора, които последно може да кажете, че са конюнктурни. Тогава бях на 26 година и в един миг ние станахме флагмана на смяната. Даже с Кошлуков и Федерацията на самостоятелните студентски сдружения в един миг се оказа, че ние нямаме толкоз тежък конфликт. Когато оглавих Комсомола, тогава тази младежка организация беше още мощна, и имаше самочувствието да играе своя лична роля. Тогава ние пожелахме да участваме в Кръглата маса. Отказаха. Тогава събрахме към 100 хиляди подписа и по този начин влязохме на Кръглата маса. Вярно по експлицитното гледище на Съюз на демократичните сили. Влязохме от квотата на Българска комунистическа партия. За задкулисие не бих споделил, че е имало. Това, което ще Ви направи усещане – любопитен конфликт бе сред двама титани по това време – Александър Лилов и Андрей Луканов. В структурата на Андрей, доколкота аз разбирам, концепцията беше да се подкрепи процеса на възобновяване на достоверната съпротива в страната – на старите партии. Това минаваше по линия на Демократическата партия на господин Савов и най-много по линия на Социал-демократическата партия на Петър Дертлиев. Докато в концепцията на Лилов опозицията изглеждаше по-скоро като нова, появила се без политически опит. Така че едно от любопитните неща на Кръглата маса беше бързо прокараното решение на Луканов на Съюз на демократичните сили да им се даде постройка и вестник. Тогава бе основан в. „ Демокрация ”. Вярно, че те го желаеха, само че то бе бързо обещано. И с вярата, че господин Дертлиев ще стане олицетворението на тази линия на опозицията, най-вероятно и с далечната вероятност, че това ще спомогне за социал-демократизацията на Българска социалистическа партия ”.
По думите му концептуалните разлики сред Александър Лилов и Андрей Луканов са оставили огромен отпечатък върху Прехода и заслужават доста по-голямо внимание.
„ Ще ви кажа и нещо, което малко хора знаят. Когато Българска социалистическа партия завоюва изборите за Велико народно събрание и трябваше да образува държавно управление – това на Димитър Попов. Тогава Андрей Луканов образува държавното управление. И тогава в една трагична нощ Андрей Луканов пусна първите 100 дни на държавното управление. И в случай че си извършите труда да ги разгледате, ще видите, че тези 100 дни включват едни радикални стопански промени – масирана бърза касова приватизация, насочена напълно към външни вложители. Тогава България страна със слаби финансови благоприятни условия, само че със солидна база. Имаше голям брой предприятия, които бяха на ръба, само че бяха възстановяеми. Ако тогава тази линия на Българска социалистическа партия бе победила и България бе тръгнала по този път, щяхме да преодолеем и всички закононарушения по касовата приватизация, и по всеобщата приватизация. Тогава Александър Лилов образува като съществена политическа цел зпазването на Партийния дом. Това беше моблизиращата за Българска социалистическа партия задача. Тези две линии не се пресякоха. Луканов разбра, че няма да получи партийна поддръжка, а Лилов не можеше да му даде такава, тъй като Българска социалистическа партия тогава не беше подготвена да застане зад подобен вид политика. И тогава Луканов подаде оставка. Дойде държавното управление на Димитър Попов и тогава стартира размиването и цялостната неизясненост на българския политически живот – самостоятелен министър-председател с двама вицепремиери от двете съществени политически сили – Александър Томов и Димитър Луджев. Оттам дзапочна, сякаш безвремие, блуждаене, неясноста към политическата вероятност, а оттова и икономическата вероятност ”, сподели още Карадимов.
Той разяснява и прословутите куфарчета, които се раздавали. Сподели и дали самият той е получил такова.
„ Това за куфарчетата е един от трайно наслагваните легенди на Прехода. Може и да е имало такова нещо, само че аз не го имам вяра. Защото не е допустимо чисто като механизъм. То, в случай че е имало толкоз куфарчета с пари, нямаше да падне властта. А тя властта падна, тъй като парите свършиха и страната нямаше към този момент никаква финансова опция да продължи ”, сподели той и бе безапелационен, че самият той не е получил куфарче и че самият той не е виждал сходно нещо.
Относно разграбването на държавните предприятия и траялата с приватизация – какви са били грешките съгласно Карадимов.
„ Аз към този момент загатнах първата стратегия на Луканов. Ако тази стратегия бе осъществена, тогава България щеше да приватизира съществени активи при ползи на водещите европейски компании. Тази среда, в случай че беше осъществена през 1991-1992 година, тази среда щеше да направи невъзможни няколко неща – първо продължаващата приватизация, тъй като тя щеше да се обезсмисли, и второ щеше да направи доста по-трудна за корумпиране средата, в която политическият хайлайф вирееше. От тази позиция огромната покруса е, че времето на Прехода при нас съответствува с времето на образуване на неолибералните разбирания в Глобалния свят. Първо – в България нямаше ефикасна приватизация и второ – на нас ни бе натрапен един модел от Световната банка като на опитни зайчета, който модел нямаше нито историческа, нито емпирична база ”, разясни той и даже даде за образец втория дирек на пенсионното обезпечаване, в което към този момент би трябвало да са се натрупали 14 милиарда лв., като даже и даде неприятната прогноза, че идващ огромен проблем на Прехода ще е моментът, в който някой потърси тези 14 милиарда.
„ Дясно не са управлявали в полза на истината. Ако помните цялата последователност, кръглата маса, Великото национално заседание. Имаше големи очаквания, че дясното ще завоюва, само че най-малко месец преди изборите беше ясно, че Българска социалистическа партия отива на съвсем безусловно болшинство. Тогава беше вдигнат лозунгът „ 45 години стигат ” и тогава в. „ Дума ” изкара контралозунгът „ 45% стигат ”. А по-късно те станаха повече от 50%. Ръководството на Българска социалистическа партия тогава в лицето на Лилов и Луканов не бяха политически наивници, с цел да си дават сметка, че исторически една такава победа на Българска социалистическа партия с безусловно болшинство прави извънредно нестабилна страната от позиция на политическата обстановка сега, само че това бяха действителностите. Реално приказки, че първите избори надали не са били фалшифицирани… Напротив имам чувството, че резултатът беше съзнателно натискан надолу, с цел да не се отиде към еднопартийно ръководство, тъй като бе ясно, че такова ръководство не е допустимо.
Че измененията тогава започнаха – започнаха. Въпросът е кой правеше измененията. Истината е, че генезисът на измененията от ’89 година пристигна от средите на Българска комунистическа партия. Ако помните, имаше два отключващи фактора. Единият по-встрани от Българска комунистическа партия, другият напълно от Българска комунистическа партия, които предизвикаха смяната през ’89-а. Първото беше русенският комитет и екологичните придвижвания. А втората – доста малко си спомнят, беше партийната конференция на Софийския университет през 1988 година Там беше събран като партийни членове и организация част от елита на нацията. Тази конференция беше толкоз остра и сериозна, че след нея се заприказва за разформироване на партийната организация на Софийския университет. Това беше първата клекча кибрит вътре в самата Българска комунистическа партия, която сподели, че смяната е неизбежна. Нали не си представяме, че 1989-а е заварила една 1-милионна Българска комунистическа партия, която се е барикадирала против едно зачеващо дисидентство. Напротив – огромните процеси на измененията течаха вътре в самата Българска комунистическа партия. Ако се изследват тези линии, ще се види по какъв метод е била планувана смяната на страната ”, изясни Карадимов.
Относно спомените му за тогавашната Кръгла маса той показа:
„ Изключително събитие, което се надявам, че няма да се повтори. Тогава аз бях по безусловно неразбирателство станал основен секретар на Комсомола. Аз не бях влизал в постройката на Комсомола. Просто тогава революцията пристигна, обществото избухна, на Българска комунистическа партия въобще не ѝ беше до Комсомола. Истината е, че до този миг бях основен секретар на университетския екип на Комсомола, в чиито екип влизаха хората като Любен Дилов, Радо Чолаков – хора, които последно може да кажете, че са конюнктурни. Тогава бях на 26 година и в един миг ние станахме флагмана на смяната. Даже с Кошлуков и Федерацията на самостоятелните студентски сдружения в един миг се оказа, че ние нямаме толкоз тежък конфликт. Когато оглавих Комсомола, тогава тази младежка организация беше още мощна, и имаше самочувствието да играе своя лична роля. Тогава ние пожелахме да участваме в Кръглата маса. Отказаха. Тогава събрахме към 100 хиляди подписа и по този начин влязохме на Кръглата маса. Вярно по експлицитното гледище на Съюз на демократичните сили. Влязохме от квотата на Българска комунистическа партия. За задкулисие не бих споделил, че е имало. Това, което ще Ви направи усещане – любопитен конфликт бе сред двама титани по това време – Александър Лилов и Андрей Луканов. В структурата на Андрей, доколкота аз разбирам, концепцията беше да се подкрепи процеса на възобновяване на достоверната съпротива в страната – на старите партии. Това минаваше по линия на Демократическата партия на господин Савов и най-много по линия на Социал-демократическата партия на Петър Дертлиев. Докато в концепцията на Лилов опозицията изглеждаше по-скоро като нова, появила се без политически опит. Така че едно от любопитните неща на Кръглата маса беше бързо прокараното решение на Луканов на Съюз на демократичните сили да им се даде постройка и вестник. Тогава бе основан в. „ Демокрация ”. Вярно, че те го желаеха, само че то бе бързо обещано. И с вярата, че господин Дертлиев ще стане олицетворението на тази линия на опозицията, най-вероятно и с далечната вероятност, че това ще спомогне за социал-демократизацията на Българска социалистическа партия ”.
По думите му концептуалните разлики сред Александър Лилов и Андрей Луканов са оставили огромен отпечатък върху Прехода и заслужават доста по-голямо внимание.
„ Ще ви кажа и нещо, което малко хора знаят. Когато Българска социалистическа партия завоюва изборите за Велико народно събрание и трябваше да образува държавно управление – това на Димитър Попов. Тогава Андрей Луканов образува държавното управление. И тогава в една трагична нощ Андрей Луканов пусна първите 100 дни на държавното управление. И в случай че си извършите труда да ги разгледате, ще видите, че тези 100 дни включват едни радикални стопански промени – масирана бърза касова приватизация, насочена напълно към външни вложители. Тогава България страна със слаби финансови благоприятни условия, само че със солидна база. Имаше голям брой предприятия, които бяха на ръба, само че бяха възстановяеми. Ако тогава тази линия на Българска социалистическа партия бе победила и България бе тръгнала по този път, щяхме да преодолеем и всички закононарушения по касовата приватизация, и по всеобщата приватизация. Тогава Александър Лилов образува като съществена политическа цел зпазването на Партийния дом. Това беше моблизиращата за Българска социалистическа партия задача. Тези две линии не се пресякоха. Луканов разбра, че няма да получи партийна поддръжка, а Лилов не можеше да му даде такава, тъй като Българска социалистическа партия тогава не беше подготвена да застане зад подобен вид политика. И тогава Луканов подаде оставка. Дойде държавното управление на Димитър Попов и тогава стартира размиването и цялостната неизясненост на българския политически живот – самостоятелен министър-председател с двама вицепремиери от двете съществени политически сили – Александър Томов и Димитър Луджев. Оттам дзапочна, сякаш безвремие, блуждаене, неясноста към политическата вероятност, а оттова и икономическата вероятност ”, сподели още Карадимов.
Той разяснява и прословутите куфарчета, които се раздавали. Сподели и дали самият той е получил такова.
„ Това за куфарчетата е един от трайно наслагваните легенди на Прехода. Може и да е имало такова нещо, само че аз не го имам вяра. Защото не е допустимо чисто като механизъм. То, в случай че е имало толкоз куфарчета с пари, нямаше да падне властта. А тя властта падна, тъй като парите свършиха и страната нямаше към този момент никаква финансова опция да продължи ”, сподели той и бе безапелационен, че самият той не е получил куфарче и че самият той не е виждал сходно нещо.
Относно разграбването на държавните предприятия и траялата с приватизация – какви са били грешките съгласно Карадимов.
„ Аз към този момент загатнах първата стратегия на Луканов. Ако тази стратегия бе осъществена, тогава България щеше да приватизира съществени активи при ползи на водещите европейски компании. Тази среда, в случай че беше осъществена през 1991-1992 година, тази среда щеше да направи невъзможни няколко неща – първо продължаващата приватизация, тъй като тя щеше да се обезсмисли, и второ щеше да направи доста по-трудна за корумпиране средата, в която политическият хайлайф вирееше. От тази позиция огромната покруса е, че времето на Прехода при нас съответствува с времето на образуване на неолибералните разбирания в Глобалния свят. Първо – в България нямаше ефикасна приватизация и второ – на нас ни бе натрапен един модел от Световната банка като на опитни зайчета, който модел нямаше нито историческа, нито емпирична база ”, разясни той и даже даде за образец втория дирек на пенсионното обезпечаване, в което към този момент би трябвало да са се натрупали 14 милиарда лв., като даже и даде неприятната прогноза, че идващ огромен проблем на Прехода ще е моментът, в който някой потърси тези 14 милиарда.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ