“Царските имоти” и претенциите на Кобургите
През 1990 година в изявление за „ Всяка неделя “ Симеон Борисов Сакскобургготски на въпроса на Кеворк Кеворкян „ Материални искания към България имате ли? “, троснато дава отговор: „ Как така, в личната си страна, не! От мене това нещо няма да видите! Независимо от какви условия, ситуации и мнения. “
Изглежда тази високоблагородна позиция, декларирана пред българския народ, че няма никакви искания към „ личната “ му страна, не коства пукнат грош. С встъпването си в служба на министър председател, ръководеното персонално от него държавно управление, по негово искане му връща дворците „ Царска Бистрица “, „ Ситняково “ и „ Саръгьол “. Кметът на София Стефан Софиянски пък му връща двореца „ Врана “.
След рухването на мита за „ 800-те дни “, през които Симеон ще „ оправи “ България, и ще прибере крупни парцели на стойност стотици милиони лв., благосъстоятелност на българската страна, българският народ разбра, въпреки и с известно забавяне, че „ величеството “ от Мадрид не е никакъв избавител, а най-обикновен политически самозванец. Очевидно, стреснати от последствията, които може да има „ далаверата “ с „ царските парцели “, ръководещите трансферират въпроса за парцелите на съда. Заведените от страната каузи против Сакскобургготски за парцелите „ Ситняково “, „ Кричим “, „ Саръгьол “ са извоювани и на трите инстанции. А ищецът – Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), т.е. Държавата, завоюва на две инстанции делата за двореца „ Царска Бистрица “ и бившето стопанство на Управление безопасност и охрана (Пето управление н край „ Врана “. Все още на първа инстанция няма решение по желае за двореца „ Врана “ и за 16 500 дка гори в Рила.
Въпреки нереформираната правосъдна система, и острите рецензии към нея, би трябвало да се означи, че правосъдните сформира, гледали делата за въпросните парцели, демонстрират извънреден професионализъм, изчерпателност и обективност. Позовавайки се на многочислени документи и доказателства, правосъдните сформира на всички инстанции са безапелационни: „ Царските парцели “, т. е. дворците са строени върху държавна земя, със средства на страната и като държавна благосъстоятелност не са продавани или дарявани на монархическите особи, а са им предоставени само за прилагане като държавни глави. Видно е, че при правосъдните процеси по делата на всички инстанции не е упражняван никакъв напън върху съда при постановяването на неговите решения.
Очевидно, като „ заслужен “ правоприемник на Кобургите, които не са изпитвали освен благосклонности, само че и почитание към българския народ, Симеон отхвърля да приема решенията на българския съд и завежда каузи против България пред интернационалния съд в Страсбург. Тази извънредно груба антибългарска демонстрация визира както ползите на България, по този начин и нейния интернационален престиж. Тя обаче за следващ път затвърждава мнението на българите за зловредната роля на Кобургите, управлявали българската страна и нанесли безкрайни премеждия и непоправими вреди на българския народ.
За да получи българската общност по-пълна визия за „ царските парцели “, постанова се да се напомни кой е техният „ наследодател “. Възможно ли е той – един небогат монарх, единствено за по-малко от две десетилетия да построи седем двореца и няколко ловни хижи? Цялата историческа – българска и задгранична и мемоарна литература, прави оценка ръководството на Кобурга Фердинанд като извънредно пагубно и разрушително за България. А политиката му по време на трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война, като предателска, т.е. провеждана извънредно в полза на нападателните упоритости на Германия за сметка на българските национални идеали. Безпрецедентната опция за обединяване на българския народ е незаконно проиграна. Въпреки големите жертви отвън територията на българската страна, остават към 40% от българските земи и 35 % от българите.
Освен некадърното му и незаконно ръководство, многочислени обстоятелства и документи свидетелстват за друга изключително присъща линия на Фердинанд. Изключително разточителният му метод на живот. Наред с безкрайните балове, приеми, скъпоструващо строителство и поддържане на седемте двореца, които са повече от тези на императорите на огромните страни, Фердинанд харчи големи държавни средства и за честите и продължителни задгранични пътувания. Според българската преса съвсем една трета от времето на ръководството му той е отсъствал от България. За тази неукротима пристрастеност към безцелни пътешествия и пилеене на големи средства на българската страна са закупени 17 първокласни вагона. Това смайва даже богатата Европа. При едно от следващите пътувания във Франция през 1910 година френският щемпел е шокиран не от визитата на монарха, а от помпозността на визитата му. Париж до този миг не е виждал такава дълга влакова комбинация от 12 първокласни вагона и още толкоз вагони за обслужващия личен състав, кухнята и няколкото автомобила.
Дори Първата международна война не укротява жаждата му към безцелни пътешествия, развлечения и дълги пребивавания в Германия и Австро-Унгария. Парадоксално, само че факт е, че в края на 1916 и началото на 1917 година той изкарва там няколко месеци, през които се забавлява. В същото време няколкостотин хиляди български бойци се борят, гладуват, студуват и умират по бойните полета.
Още по-фрапиращо е, че по време на войната Фердинанд привиква при себе си в чужбина главнокомандващия българската войска военачалник Никола Жеков. Вместо да бъде на фронта, генералът извършва заповедта на царя, като със специфична влакова комбинация минава над 1000 км, с цел да му „ рапортува “. За Фердинанд България е една скучна за живеене страна. За да разнообрази „ скучния “ си живот даже по време на най-критичния интервал от войната, жаждата му към развлечения и показност продължава. През май 1918 година австро -унгарският император Карл с многочислена свита е на посещаване в България. Тази аудиенция провокира гнева на българската общност и по тази причина при завръщането на императора от Пловдив са изпочупени стъклата на вагоните на влака. В още по-драматичен миг – месец септември 1918 година, когато българската войска води кръвопролитни боеве с армиите на Антантата, българският монарх посреща височайши посетители – баварския и саксонския крал. В двореца се устройват обилни пиршества, а царят подрежда даже да се изтеглят две роти от фронта, с цел да отдадат военни почести на немските величия. Само няколко дни след този безразсъден блестящ парад България капитулира. Впрочем през 1887 година Фердинанд идва в България с шест куфара, а през ноември 1918 година се връща в Германия с багаж, претрупан на две дълги влакови композиции.
Освен големия фактологически материал, който потвърждава действителния притежател на „ царските парцели “ – страната, изнесените къси данни разкриват същността и характера на „ наследодателя “ – Фердинанд. Крайно наивно и несериозно е да се допусне, че човек, който ненавижда българския народ, за който България е една скучна страна, ще влага толкоз средства в строителството и поддържането на седем дворци. Още повече, че за него „ българските министри са селяндури, генералите – тъпаци, а българите – крадци. “
В държанието и манталитета си Фердинанд и внукът му Симеон не се разграничават. Идването и на двамата в България – единият като монарх, а другият като министър председател, е подбудено от един и същи претекст. Да употребяват властовите си позиции за съществено облагодетелстване, осигуряващо им паразитното и пищно битие. Разликата сред държанието на двамата – дядо и внук е, че Фердинанд не дава обещание при идването си в България през 1887 година нищо, с изключение на да цари. Внукът Симеон обаче даде съществени обещания, които се оказват чиста неистина.
Крайно време е да бъде заплеснат и мита, който се насажда от някои среди за „ огромния интернационален престиж на Симеон “. Както е известно, даже като министър председател на България, той не впечатли никого на интернационалната сцена. България обаче заплати, за кой ли път по време на ръководството на следващия Кобург, т.е. загуби милиарди лв. от престъпната му приватизация.
Елиминирането на правосъдните решения от страна на изпълнителната власт е освен неприемлив акт против правовата страна и тежко закононарушение, засягащо ползите на българския народ, само че и действие, което историята няма да елементарни. А нейната присъда е освен най-тежка, само че и без отминалост.
*Авторът е учител по интернационално право и интернационалните връзки
Редакцията на „ Труд ” е подготвена да разгласява и други отзиви по тематиката за “царските парцели ”.
Изглежда тази високоблагородна позиция, декларирана пред българския народ, че няма никакви искания към „ личната “ му страна, не коства пукнат грош. С встъпването си в служба на министър председател, ръководеното персонално от него държавно управление, по негово искане му връща дворците „ Царска Бистрица “, „ Ситняково “ и „ Саръгьол “. Кметът на София Стефан Софиянски пък му връща двореца „ Врана “.
След рухването на мита за „ 800-те дни “, през които Симеон ще „ оправи “ България, и ще прибере крупни парцели на стойност стотици милиони лв., благосъстоятелност на българската страна, българският народ разбра, въпреки и с известно забавяне, че „ величеството “ от Мадрид не е никакъв избавител, а най-обикновен политически самозванец. Очевидно, стреснати от последствията, които може да има „ далаверата “ с „ царските парцели “, ръководещите трансферират въпроса за парцелите на съда. Заведените от страната каузи против Сакскобургготски за парцелите „ Ситняково “, „ Кричим “, „ Саръгьол “ са извоювани и на трите инстанции. А ищецът – Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), т.е. Държавата, завоюва на две инстанции делата за двореца „ Царска Бистрица “ и бившето стопанство на Управление безопасност и охрана (Пето управление н край „ Врана “. Все още на първа инстанция няма решение по желае за двореца „ Врана “ и за 16 500 дка гори в Рила.
Въпреки нереформираната правосъдна система, и острите рецензии към нея, би трябвало да се означи, че правосъдните сформира, гледали делата за въпросните парцели, демонстрират извънреден професионализъм, изчерпателност и обективност. Позовавайки се на многочислени документи и доказателства, правосъдните сформира на всички инстанции са безапелационни: „ Царските парцели “, т. е. дворците са строени върху държавна земя, със средства на страната и като държавна благосъстоятелност не са продавани или дарявани на монархическите особи, а са им предоставени само за прилагане като държавни глави. Видно е, че при правосъдните процеси по делата на всички инстанции не е упражняван никакъв напън върху съда при постановяването на неговите решения.
Очевидно, като „ заслужен “ правоприемник на Кобургите, които не са изпитвали освен благосклонности, само че и почитание към българския народ, Симеон отхвърля да приема решенията на българския съд и завежда каузи против България пред интернационалния съд в Страсбург. Тази извънредно груба антибългарска демонстрация визира както ползите на България, по този начин и нейния интернационален престиж. Тя обаче за следващ път затвърждава мнението на българите за зловредната роля на Кобургите, управлявали българската страна и нанесли безкрайни премеждия и непоправими вреди на българския народ.
За да получи българската общност по-пълна визия за „ царските парцели “, постанова се да се напомни кой е техният „ наследодател “. Възможно ли е той – един небогат монарх, единствено за по-малко от две десетилетия да построи седем двореца и няколко ловни хижи? Цялата историческа – българска и задгранична и мемоарна литература, прави оценка ръководството на Кобурга Фердинанд като извънредно пагубно и разрушително за България. А политиката му по време на трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война, като предателска, т.е. провеждана извънредно в полза на нападателните упоритости на Германия за сметка на българските национални идеали. Безпрецедентната опция за обединяване на българския народ е незаконно проиграна. Въпреки големите жертви отвън територията на българската страна, остават към 40% от българските земи и 35 % от българите.
Освен некадърното му и незаконно ръководство, многочислени обстоятелства и документи свидетелстват за друга изключително присъща линия на Фердинанд. Изключително разточителният му метод на живот. Наред с безкрайните балове, приеми, скъпоструващо строителство и поддържане на седемте двореца, които са повече от тези на императорите на огромните страни, Фердинанд харчи големи държавни средства и за честите и продължителни задгранични пътувания. Според българската преса съвсем една трета от времето на ръководството му той е отсъствал от България. За тази неукротима пристрастеност към безцелни пътешествия и пилеене на големи средства на българската страна са закупени 17 първокласни вагона. Това смайва даже богатата Европа. При едно от следващите пътувания във Франция през 1910 година френският щемпел е шокиран не от визитата на монарха, а от помпозността на визитата му. Париж до този миг не е виждал такава дълга влакова комбинация от 12 първокласни вагона и още толкоз вагони за обслужващия личен състав, кухнята и няколкото автомобила.
Дори Първата международна война не укротява жаждата му към безцелни пътешествия, развлечения и дълги пребивавания в Германия и Австро-Унгария. Парадоксално, само че факт е, че в края на 1916 и началото на 1917 година той изкарва там няколко месеци, през които се забавлява. В същото време няколкостотин хиляди български бойци се борят, гладуват, студуват и умират по бойните полета.
Още по-фрапиращо е, че по време на войната Фердинанд привиква при себе си в чужбина главнокомандващия българската войска военачалник Никола Жеков. Вместо да бъде на фронта, генералът извършва заповедта на царя, като със специфична влакова комбинация минава над 1000 км, с цел да му „ рапортува “. За Фердинанд България е една скучна за живеене страна. За да разнообрази „ скучния “ си живот даже по време на най-критичния интервал от войната, жаждата му към развлечения и показност продължава. През май 1918 година австро -унгарският император Карл с многочислена свита е на посещаване в България. Тази аудиенция провокира гнева на българската общност и по тази причина при завръщането на императора от Пловдив са изпочупени стъклата на вагоните на влака. В още по-драматичен миг – месец септември 1918 година, когато българската войска води кръвопролитни боеве с армиите на Антантата, българският монарх посреща височайши посетители – баварския и саксонския крал. В двореца се устройват обилни пиршества, а царят подрежда даже да се изтеглят две роти от фронта, с цел да отдадат военни почести на немските величия. Само няколко дни след този безразсъден блестящ парад България капитулира. Впрочем през 1887 година Фердинанд идва в България с шест куфара, а през ноември 1918 година се връща в Германия с багаж, претрупан на две дълги влакови композиции.
Освен големия фактологически материал, който потвърждава действителния притежател на „ царските парцели “ – страната, изнесените къси данни разкриват същността и характера на „ наследодателя “ – Фердинанд. Крайно наивно и несериозно е да се допусне, че човек, който ненавижда българския народ, за който България е една скучна страна, ще влага толкоз средства в строителството и поддържането на седем дворци. Още повече, че за него „ българските министри са селяндури, генералите – тъпаци, а българите – крадци. “
В държанието и манталитета си Фердинанд и внукът му Симеон не се разграничават. Идването и на двамата в България – единият като монарх, а другият като министър председател, е подбудено от един и същи претекст. Да употребяват властовите си позиции за съществено облагодетелстване, осигуряващо им паразитното и пищно битие. Разликата сред държанието на двамата – дядо и внук е, че Фердинанд не дава обещание при идването си в България през 1887 година нищо, с изключение на да цари. Внукът Симеон обаче даде съществени обещания, които се оказват чиста неистина.
Крайно време е да бъде заплеснат и мита, който се насажда от някои среди за „ огромния интернационален престиж на Симеон “. Както е известно, даже като министър председател на България, той не впечатли никого на интернационалната сцена. България обаче заплати, за кой ли път по време на ръководството на следващия Кобург, т.е. загуби милиарди лв. от престъпната му приватизация.
Елиминирането на правосъдните решения от страна на изпълнителната власт е освен неприемлив акт против правовата страна и тежко закононарушение, засягащо ползите на българския народ, само че и действие, което историята няма да елементарни. А нейната присъда е освен най-тежка, само че и без отминалост.
*Авторът е учител по интернационално право и интернационалните връзки
Редакцията на „ Труд ” е подготвена да разгласява и други отзиви по тематиката за “царските парцели ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ