През 1990-а Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още

През 1990-а Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още неколцина млади запалянковци започват тв предаване, което бързо се трансформира във феномен. „ Ку-Ку ” съчетава дръзка журналистика със скечове, а участниците в него стават звезди от народен мащаб.

Днес, 35 години по-късно, се срещаме с едно от основните настоящи лица в студентската стратегия. С шоумена легенда Влади Въргала обаче обсъждаме освен артистичните му изяви, само че и драмата на Мануела Горсова – момичето, което стана неработоспособен вследствие на автомобилна злополука, провокирана от използвалия алкохол международен първенец по фигурно пързаляне Максим Стависки. Ученикът на Стефан Данаилов от години оказва помощ на осакатената госпожица и през днешния ден не може да скрие гнева си към татко й Красимир Горсов, който изпразни банковите сметки за лекуването й, проигра парите на комар и изчезна безследно в края на предишния октомври.

 

- Влади, „ Уикенд ” писа в предишния брой, че сте правил ремонт в жилището на Мануела Горсова. Разкажете по-подробно какво се случва там...

- Мануела и майка й Диана, която е неразделно до нея, към този момент живеят в ремонтирано жилище. Има в този момент и платформа пред входа на блока. Съоръжението разрешава да се смъкна инвалидната количка и Мануела да излиза на разходки. Домът не беше ремонтиран 15 години, а детето си стоеше все у дома. За седмица с другари и положителни хора безплатно направихме жилището прелестно и се инсталира платформата. Докато траеше ремонтът, Мануела и Диана бяха другаде.

- Как се почувства Мануела, излизайки на открито след дълги години?

- И двете с майка й бяха напрегнати и това е напълно обикновено за хора, които не са излизали отвън жилището си от дълги години. След ремонта и слагането на платформата Диана към този момент може да извежда щерка си Мануела на открито постоянно когато времето разрешава, без да е подвластна от непозната помощ.

- Кои ваши другари и положителни хора помогнаха за ремонта и платформата?

- Някъде към 30-40 индивида се включиха с труд и средства в благородното дело, което даже закононарушението на оня бозайник - татко й на Мануела, не можа да провали. Него не мога да го нарека даже животно, тъй като ще обидя животните. Повечето от хората, забъркани в ремонта, са мои другари, само че имаше и такива, с които се срещнах на място. Ще изброя някои от тях, тъй като положителното е заразно, само че в случай че му се даде естрада. Тези хора бяха лъч светлина в злокобния мрак, обхванал Мануела и майка й. Планувах ремонт отдавна, само че той започва след самодейността на Мария Александрова, която подари и обезпечи монтажа на преносимата платформа за стълбището и външната рампа пред входа. Стойността им е 5-цифрена сума. Мария се занимаваше с цялата документи и разрешителните процедури. Изключително огромна признателност към кмета на регион „ Триадица ” Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова, които бяха съпричастни с нас и използваха целия си професионализъм! С приятелите ми от мотоклуб „ Роверс ” влязохме в жилището в петък и изкъртихме всичко - от пода и стените. Изхвърлихме и мебелите. В събота и неделя влезе Лило и боядиса няколко пъти. Асен оправи всичко по ВиК инсталацията, Илия - вратите и бравите. Веско Иванов обезпечи ламината, а Малчо, Смешния и Каската го инсталираха. Боите, строителният материал и инструментите ги обезпечи Пепи от „ Ди Ем макс ”. След това Лили, която има компания „ Ай Кеър ”, влезе и лъсна до искра жилището. Момчетата и девойките от мотоклуб „ Калашниците ” закупиха дрешниците, скриновете и шкафовете.

- Защо жилището на Мануела не е ремонтирано 15 години, откакто е имало много средства в събирателната сметка, а и в другата - в която са били преведени парите от застрахователя?

- Въпреки че това изродено и дефектно създание – бащата на Мануела Красимир Горсов, ме лъга няколко пъти, че му трябват пари за жилището и че е ремонтирал, нищо не е направил. По мои сметки платформата трябваше да е закупена и сложена от дълго време. Оказа се обаче, че цели 15 години детето не е извеждано на открито заради невъзможността Диана да смъкна количката.

- Какво се случва сега с Красимир Горсов?

- Не зная нищо за него. Не желая и да знам. Той не ме интересува, за мен не съществува. Красимир е нещо, което изважда и разсънва най-ниските ми инстинкти и трептения. Не искам даже и да обмислям за него. Така че, апелирам, не ме провокирайте! Интересува ме какво би трябвало да се направи за Мануела и майка й Диана.

- Имаше съмнения, че може и към този момент да не е жив...

- Доколкото знам, е жив и се крие при майка си. Някой ми загатна, че са го мернали и в столичния квартал „ Люлин ”, което мен персонално доста ме съмнява, тъй като в София има колектори, които си го търсят много. Те са такива, които не връчват призовки и работят без предупреждения. Красимир Горсов е завлякъл и частни лихвари. Оказа се доста находчив в намирането на пари...

- Диана подаде тъжба до прокуратурата против Красимир Горсов, откакто се откри, че е източил и двете сметки на Мануела. Има ли резултат?

- Абсолютно нищо не последва. Ако ставаше дума за някой различен, до момента да е наказан и вкаран в пандиза, само че съгласно закона в тази ситуация с Красимир са дума против дума. Тоест единият споделя, че другият е откраднал парите, а пък другият твърди, че ги бил дал за медикаменти на детето. Диана е знаела единствено за средствата в едната сметка, които са преведени от застрахователя. Мислила е, че не се тегли от тях и се пазят. За сумата в набирателната сметка пък въобще не е подозирала.

- Красимир опитал ли се да свърже по някакъв метод с Диана?

- Не. Бил е в ясно схващане, вършейки злодеянието да изтегли парите от двете сметки и да остави личното си дете, което е сакат мъртвец, и обърканата и безпомощна майка, своята някогашна жена, на непознатото благоподаяние. Красимир е мърша, боклук. Не желая въобще да обмислям за него. Като си помисля за този бозайник, ми се прищява да му направя всякакви неща...

- С какви средства живеят Мануела и Диана сега?

- С 1800 лв. месечно. Това са пари, които Диана получава като персонален помощник и от ТЕЛК-а на Мануела. Абсурдно е да са им задоволителни. Рехабилитацията на Мануела, която е неподвижна, е през ден и е много скъпа. Добре че рефабилитаторката Рени я прави за алегорична сума поради детето. Близка другарка Надежда, която има събрани ваучери за храна на стойност 2000 лв., ще ги отстъпи на Диана. На 2 септември Мануела посрещна рождения си ден в ремонтиран дом. Тортата и вкусотиите бяха подарък от „ 100 грама сладки ”.

- Защо не организирате акция за набиране на средства за Мануела?

- Сметката не е затворена, просто е спрян достъпът до нея на това незначително неразбирателство на природата - Красимир. Диана в никакъв случай не е молила за помощ. Не тъй като няма потребност, а тъй като не може. Това пречи ли ни да се сетим сами? Между прочее хората сега на подсъзнателно равнище се занимават с бащата Красимир и ги вълнува това, че той е изхарчил парите от двете сметки на детето. Може даже да има такива, които асоциират Мануела с Горсов и би ги отблъснал всеки апел за помощ. Въпреки това намираме и ще намираме способи с група същински другари и положителни хора да оказваме помощ на Диана и щерка й. Има и друго - в България нуждаеща се не е единствено Мануела. Тези, на които им би трябвало помощ, са доста, в пъти повече от можещите да оказват помощ. Хубаво е всеки човек да осъзнае, че би могъл да е решение за оцеляването на някой, който в действителност е в неравностойно състояние. Така както направихме ние - без да сме фондация или някаква организация, казахме „ Хайде “ и подобрихме живота на Мануела и Диана. Всеки може да стори същото. Усещането по-късно е велико!

- Какви са актьорските ви задължения тази есен?

- В момента играя в три пиеси. Едната е с трупата на Ловешкия спектакъл – „ Брачен контракт ”. Тя е доста по-различна от много други комедии на пазара, в които е цялостно с вулгаризми, целящи да се измъкне смях от феновете. Нашата е чиста, с огромна стойност и се прави оценка добре. В „ Брачен контракт ” е огромен кеф да си партнирам с Диана Спасова, с която се разбираме единствено с взор. На 23 ноември ще играем постановката в „ Сълза и смях ”. Втората пиеса, в която вземам участие, е „ Зад кулисите ” на режисьорката Надя Асенова. Този театър няма аналог в България. Той е компилация от спектакъл, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Изключително въздействащ е и гръмък. Казал съм и ще го кажа още веднъж: в случай че има даже един неудовлетворен фен от „ Зад кулисите ”, персонално ще му възстановя сумата, която е платил за билет. На 3 ноември ще имаме зрелище в „ Сълза и смях ”. Играя си и „ Мемоарите на един Въргал ”. Не е стендъп комеди и няма тъпи скечове за мутри в него, гледа се като филм.

- Не споменахте нищо за фотоси във филми и сериали.

- Играя в този момент единствено в театрални представления. В театъра ми е най-уютно. Там няма пари, само че нишата е тази, в която желая да бъда. Парите са значими, само че не са и най-важното. Любо Кабакчиев, лека му пръст, преди време е споделил на студентите си: „ Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните! ”. Има търсещи и любопитни хора, които не престават да изследват живота, събитията и закономерностите, вълнуват се от положително и зло и за тях това е избавителен оазис. Самият аз минах през всички ниши на специалността – спектакъл, кино, телевизия, халтура, шоубизнес, писане, постановка, продуциране. Всяко едно мое начинание досега е било сполучливо и се е потвърдило във времето и мисля, че несъмнено запознат съм това, с което се занимавам. Винаги съм работил с възприятие за задача. Тоест върша нещо, с цел да стане по-добър светът, да се помогне на хората в по-правилната посока. За страдание, оказа се, че такова животно не съществува. При всички неща, с които съм се занимавал, парите са нахлували като главно изискване. Ако можем да създадем едни пари, то тогава се отделя доста сила, без да имат никакво значение качеството и резултатът.

- Как са околните ви?

- Всички са добре. Майка ми се държи. Има си нова другарка – котката Добринка, която се усеща прелестно в скута й. Дъщеря ми реши, че желае да живее във Варна и от началото на лятото е там. Работи в център за деца аутисти. Синът ми също е окей. Брат ми Костя си пристигна от Украйна, откакто навърши 60 години и към този момент имаше опция да напуща воюващата страна. Наскоро още веднъж отпътува за там. Снахата и двете дъщери – близначки, останаха в България. Момичетата работят и учат висше. Майка им също върви на работа, и то на две места. Бившата ми брачна половинка Силвия е естет и към този момент 15 година е име във фотографията.

- Появи ли се жена в живота ви?

- Личният ми живот касае единствено мен, само че ще кажа, че има човек, който ме извади от комата. Хората сме същински, когато обичаме. От година съм разкрил философията на поета влъхва, че каквото и да правиш, би трябвало да си влюбен. 

- Ще минете ли още веднъж под венчило?

- Не. За доста неща, които касаят човек, бракът е значим, само че когато си млад. За страдание, в последно време се оказа, че е разрушител на любовта, макар че и отворената връзка не подсигурява безкрайност. Бракът прави хората прекомерно публично подвластни и ги вкарва в всякакви регламенти. На моята възраст той не е спирка по пътя, по който съм тръгнал с индивида, с който съм.

- Мислил ли сте още веднъж да си пуснете дълга коса?

- Когато бях младеж, беше неразрешено. Тогава обаче вървеше филмът „ Коса ” и аз като всеки на такава възраст желаех и моята да е дълга. След това - като Въргала, към този момент нямаше по какъв начин да я понижа, тъй като къса нямаше да подхожда на облика. Като правех кино лентата „ Шменти-капели ”, трябваше още веднъж да съм с дълга коса поради героя ми. След последния снимачен ден се подстригах и напряко се родих. Много пъти ми се е желало да махна косата и да се обръсна гола глава, тъй като е по-удобно. Не съм го правил, тъй като ще кажат, че имитирам на Слави Трифонов. На някои хора им подхожда къса коса, на други - дълга. Аз не съм сигурен при мен по какъв начин е, само че знам, че косата си отива малко по малко с времето и изобщо не ми дреме. Интересуват ме други неща, а не дали съм готин.

- На 58 години с какво сте по-различен от младия Влади?

- Няма по какъв начин да не съм изменен, тъй като одъртявам. Животът е като външен асансьор. Като си на висок етаж, кислородът е по-редичък и се диша по-трудно (смее се). На 58 съзнавам, че е имало хубави неща, които поради работата съм пропуснал, когато Господ ми ги е давал. Сега разбирам, че няма значение какво е направил човек за другите и какво мислят за него. По-важно е какво му се е случило и му е носило задоволство. Вече не давам приоритет на работата.