Проф. Едуард Лутвак: Кой ще спечели съвременната пост-героична во...
През 1989 година Съветският съюз, чиито генерали в миналото можеха да изгубят 15 000 души преди закуска, без да им мигне окото, изостави Афганистан, откакто 14 453 от неговите бойци бяха убити за съвсем десетилетие.
Пост-героичният феномен също не е бил тясно обвързван със заслугите или неналичието на такива на съответен боен акт. Маргарет Тачър остана будна цяла нощ, пишейки персонални писма до фамилиите на всеки един от 255-те английски мъртви във Фолклендските острови. Но това не успокои нейните критици, които твърдяха, че Англия в никакъв случай не е трябвало да употребява мощ, даже в случай че това означаваше, че на Аржентина ще бъде разрешено да завладее островите.
Четири десетилетия по-късно е още по-очевидно, че живеем в постгероична ера, в огромна изгода за Запада - най-малко към този момент. През 2022 година Украйна се озова в борба с зложелател, който можеше да активизира постоянните си армейски формирования, всяка със своята квота от 18-годишни наборници, и също по този начин да отзове два милиона резервисти. Но Путин не направи нито едно от двете, страхувайки се от яростта на майките на Русия, които даже под рестриктивните мерки на руското ръководство сполучливо бяха настояли за изтеглянето от Афганистан.
Но за Киев новите пост-героични правила са единствено частично преференциални и може даже да доведат до окончателното му проваляне: защото въпреки да са предотвратили цялостна съветска инвазия, те също по този начин съществено попречват способността на НАТО да помогне на Украйна.
На хартия НАТО разполага със обилни армии, само че когато френският президент Еманюел Макрон прикани за изпращане на оръжие и войски в Украйна през февруари, молбата му не беше чута. Наистина италианските министри на защитата и външните работи направиха всичко допустимо, с цел да заявят обществено, че при никакви условия няма да изпратят нито един боец в Украйна. По сходен метод, макар сериозните стопански вреди, които пиратите Хуси в Червено море нанесоха на европейските стопански системи, единствено Военноморски сили на Съединени американски щати и Кралският флот реагираха съществено – до момента в който на флота на Италия беше разрешено да изпрати единствено един транспортен съд, макар понасяйки най-големи вреди от отклонението на трафика от Средиземно море. Същото важи и за военновъздушните сили на НАТО: единствено Съединени американски щати и Обединеното кралство са бомбардирали оръжейни хранилища на хутите в Йемен, до момента в който нито една европейска авиация не е подхванала никакви дейности, даже френската с база в Джибути в съседство.
Големият въпрос, несъмнено, е за какво? Защо с по-голямото население от всеки път нашата приемливост към жертвите е все по-ниска?
Още през 1994 година предложих елементарна доктрина: войните в историята са водени от „ аварийни “ мъжки деца. Дори в средата на 20 век междинното европейско семейство има няколко деца. В селскостопанските семейства един мъж може да наследи фамилната земя, различен може да се ожени преференциално за жена притежател на земя, а още един може да отиде в Църквата или да отиде на война. Ако не успееше да се върне, на оживелите можеше да им липсва най-силно, само че фамилията нямаше да бъде унищожено. Днес обаче, със междинната плодовитост на дамите в Европа под две и продължава да пада — междинната за Европейски Съюз е била 1,46 през 2022 година — няма аварийни деца.
Крайният случай тук е Китай с коефициент на раждаемост от 1,1. Президентът Си, по всички признаци е враждебен човек, който обича да заплашва с война против Тайван. И въпреки всичко, любопитно, през 2020 година му бяха нужни осем месеца, с цел да разкрие, че един офицер от PLA и трима бойци са починали по време на боевете на границата на Ладакх на Индия. По време на този интервал на публично безмълвие фамилиите на четиримата бяха пренастанени и им бяха обезпечени обществени помощи или по-добра работа; брачната половинка на офицера, която преподавала пиано в селско учебно заведение, била издигната до музикалната консерватория в Сиан, с нова къща към нея. Всеки от четиримата също стана обект на специфични медийни акции, които показват най-младия като кинематографично добре изглеждащ, а офицера като толкоз съзнателен, че в студения Тибет се разсънва преди бойците си, с цел да подготви бутилки с гореща вода за тях. По-късно имената на четиримата бяха добавени към доста магистрални мостове, с цел да припомнят на всички за тяхната жертва.
Защо са огромните актове на възпоменание? Отговорът е демографски. Благодарение на китайската политика за едно дете, наложена през 1980 година с необятното потребление на насилствени аборти, четирите смъртни случая унищожиха осем фамилни линии.
Добрата вест тогава е, че заради ниската раждаемост в Китай постгероичният синдром прави малко евентуално Пекин да предприеме дейности по своите нападателни закани. Като се има поради най-сложният отговор на режима на четири смъртни случая в борба, по какъв начин би могъл да се оправи с 4000, които може да бъдат изгубени за един ден във война за Тайван? Между другото, Иран също страда от рецесия на раждаемостта; беше единствено 1,7 при последното премерване, доста под коефициента на заменяне, като доста от ражданията са измежду неспокойните малцинства, а не измежду персите. Но Техеран откри дейно лекарство: той въоръжава, образова и финансира арабски милиции, като в същото време е извънредно деликатен с персийската си работна ръка
Що се отнася до Израел, това е единствената страна в света, където даже всемирски, с университетско обучение, професионално заети, омъжени дами имат приблизително две или повече деца, като религиозните са приблизително повече от три деца. Този висок коефициент на раждаемост е главната причина, заради която Израел не е пост-героичен и няма да бъде заставен да се откаже от актуалните си военни проекти заради бойни жертви. Това е изключително значимо, тъй като войната стартира толкоз зле и тъй като градските борби станаха толкоз смъртоносни, щом тунелите се прибавят към нормалните рискове на високите снайперисти и минохвъргачните екипажи.
Непосредствено след жестокостите от 7 октомври множеството израелци бяха доста нетърпеливи да се бият, в това число всички тези резервисти със фамилии, които се върнаха от домовете си в Силиконовата котловина или Ню Йорк, с цел да се причислят още веднъж към старите си елементи. Сега обаче този първичен възторг е намалял: единствено новобранците, които преди малко са приключили бойното си образование, са нетърпеливи за деяние, до момента в който на мнозина им е писнало от война, която в Газа в този момент напредва единствено последователно. Що се отнася до израелците, които се изправят против Хизбула на север, съвсем ежедневните офанзиви наподобява ще продължат до безкрайност, което води до апели за по-решителни дейности. Но общият брой на израелските военни жертви, колкото и трагична да е всяка гибел за фамилията и приятелите, не тежи върху нацията, както би натежал, в случай че имаше равнища на раждаемост на китайски или даже ирански равнища.
За останалата част от Запада, в това време, тези нови пост-героични ограничавания повдигат въпрос, пред който никой не желае да се изправи съществено: за какво да поддържаме армии, които в никакъв случай няма да бъдат помолени да се бият?
Фактът, че толкоз доста европейски елементи са служили в Афганистан и Ирак, не потвърждава безусловно нищо, тъй като в множеството случаи техните държавни управления подсигуряваха, че няма да бъдат употребявани в набези, лимитирани до внимателни патрули покрай техните мощно укрепени бази. (Поне едно държавно управление на НАТО изпрати разследващи сътрудници, с цел да се разплатят с локалните талибани, с цел да разрешат на патрулите да продължат необезпокоявано.) Що се отнася до европейските войски, служещи в мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Ливан (UNIFIL) - основани, с цел да подсигуряват, че Хизбула остава добре надалеч от границата на Израел — те се смятат за ветерани с опит във войната, когато се върнат в съответните си армии. Но това подценява обстоятелството, че UNIFIL даже не се е опитал да задържи Хизбула от границата, заради простата причина, че нито един батальон на UNIFIL не желае да се изправи против даже най-малкото навлизане на Хизбула.
Резултатът е, че в цяла Европа цели военни институции се спотайват от горе до долу, с цел да поддържат илюзията, че са способни да се бият, което в този момент е правилно единствено в редки случаи, като да вземем за пример със свитите, само че към момента боеспособни въоръжени сили на Англия. Но до известна степен същото може да се каже и за техните съперници в Русия и Китай. В нашата настояща постгероична ера изчисленията на всички за същинския баланс на силите би трябвало да бъдат преразгледани.
Проф. Едуард Лутвак,
Превод ФрогНюз
Пост-героичният феномен също не е бил тясно обвързван със заслугите или неналичието на такива на съответен боен акт. Маргарет Тачър остана будна цяла нощ, пишейки персонални писма до фамилиите на всеки един от 255-те английски мъртви във Фолклендските острови. Но това не успокои нейните критици, които твърдяха, че Англия в никакъв случай не е трябвало да употребява мощ, даже в случай че това означаваше, че на Аржентина ще бъде разрешено да завладее островите.
Четири десетилетия по-късно е още по-очевидно, че живеем в постгероична ера, в огромна изгода за Запада - най-малко към този момент. През 2022 година Украйна се озова в борба с зложелател, който можеше да активизира постоянните си армейски формирования, всяка със своята квота от 18-годишни наборници, и също по този начин да отзове два милиона резервисти. Но Путин не направи нито едно от двете, страхувайки се от яростта на майките на Русия, които даже под рестриктивните мерки на руското ръководство сполучливо бяха настояли за изтеглянето от Афганистан.
Но за Киев новите пост-героични правила са единствено частично преференциални и може даже да доведат до окончателното му проваляне: защото въпреки да са предотвратили цялостна съветска инвазия, те също по този начин съществено попречват способността на НАТО да помогне на Украйна.
На хартия НАТО разполага със обилни армии, само че когато френският президент Еманюел Макрон прикани за изпращане на оръжие и войски в Украйна през февруари, молбата му не беше чута. Наистина италианските министри на защитата и външните работи направиха всичко допустимо, с цел да заявят обществено, че при никакви условия няма да изпратят нито един боец в Украйна. По сходен метод, макар сериозните стопански вреди, които пиратите Хуси в Червено море нанесоха на европейските стопански системи, единствено Военноморски сили на Съединени американски щати и Кралският флот реагираха съществено – до момента в който на флота на Италия беше разрешено да изпрати единствено един транспортен съд, макар понасяйки най-големи вреди от отклонението на трафика от Средиземно море. Същото важи и за военновъздушните сили на НАТО: единствено Съединени американски щати и Обединеното кралство са бомбардирали оръжейни хранилища на хутите в Йемен, до момента в който нито една европейска авиация не е подхванала никакви дейности, даже френската с база в Джибути в съседство.
Големият въпрос, несъмнено, е за какво? Защо с по-голямото население от всеки път нашата приемливост към жертвите е все по-ниска?
Още през 1994 година предложих елементарна доктрина: войните в историята са водени от „ аварийни “ мъжки деца. Дори в средата на 20 век междинното европейско семейство има няколко деца. В селскостопанските семейства един мъж може да наследи фамилната земя, различен може да се ожени преференциално за жена притежател на земя, а още един може да отиде в Църквата или да отиде на война. Ако не успееше да се върне, на оживелите можеше да им липсва най-силно, само че фамилията нямаше да бъде унищожено. Днес обаче, със междинната плодовитост на дамите в Европа под две и продължава да пада — междинната за Европейски Съюз е била 1,46 през 2022 година — няма аварийни деца.
Крайният случай тук е Китай с коефициент на раждаемост от 1,1. Президентът Си, по всички признаци е враждебен човек, който обича да заплашва с война против Тайван. И въпреки всичко, любопитно, през 2020 година му бяха нужни осем месеца, с цел да разкрие, че един офицер от PLA и трима бойци са починали по време на боевете на границата на Ладакх на Индия. По време на този интервал на публично безмълвие фамилиите на четиримата бяха пренастанени и им бяха обезпечени обществени помощи или по-добра работа; брачната половинка на офицера, която преподавала пиано в селско учебно заведение, била издигната до музикалната консерватория в Сиан, с нова къща към нея. Всеки от четиримата също стана обект на специфични медийни акции, които показват най-младия като кинематографично добре изглеждащ, а офицера като толкоз съзнателен, че в студения Тибет се разсънва преди бойците си, с цел да подготви бутилки с гореща вода за тях. По-късно имената на четиримата бяха добавени към доста магистрални мостове, с цел да припомнят на всички за тяхната жертва.
Защо са огромните актове на възпоменание? Отговорът е демографски. Благодарение на китайската политика за едно дете, наложена през 1980 година с необятното потребление на насилствени аборти, четирите смъртни случая унищожиха осем фамилни линии.
Добрата вест тогава е, че заради ниската раждаемост в Китай постгероичният синдром прави малко евентуално Пекин да предприеме дейности по своите нападателни закани. Като се има поради най-сложният отговор на режима на четири смъртни случая в борба, по какъв начин би могъл да се оправи с 4000, които може да бъдат изгубени за един ден във война за Тайван? Между другото, Иран също страда от рецесия на раждаемостта; беше единствено 1,7 при последното премерване, доста под коефициента на заменяне, като доста от ражданията са измежду неспокойните малцинства, а не измежду персите. Но Техеран откри дейно лекарство: той въоръжава, образова и финансира арабски милиции, като в същото време е извънредно деликатен с персийската си работна ръка
Що се отнася до Израел, това е единствената страна в света, където даже всемирски, с университетско обучение, професионално заети, омъжени дами имат приблизително две или повече деца, като религиозните са приблизително повече от три деца. Този висок коефициент на раждаемост е главната причина, заради която Израел не е пост-героичен и няма да бъде заставен да се откаже от актуалните си военни проекти заради бойни жертви. Това е изключително значимо, тъй като войната стартира толкоз зле и тъй като градските борби станаха толкоз смъртоносни, щом тунелите се прибавят към нормалните рискове на високите снайперисти и минохвъргачните екипажи.
Непосредствено след жестокостите от 7 октомври множеството израелци бяха доста нетърпеливи да се бият, в това число всички тези резервисти със фамилии, които се върнаха от домовете си в Силиконовата котловина или Ню Йорк, с цел да се причислят още веднъж към старите си елементи. Сега обаче този първичен възторг е намалял: единствено новобранците, които преди малко са приключили бойното си образование, са нетърпеливи за деяние, до момента в който на мнозина им е писнало от война, която в Газа в този момент напредва единствено последователно. Що се отнася до израелците, които се изправят против Хизбула на север, съвсем ежедневните офанзиви наподобява ще продължат до безкрайност, което води до апели за по-решителни дейности. Но общият брой на израелските военни жертви, колкото и трагична да е всяка гибел за фамилията и приятелите, не тежи върху нацията, както би натежал, в случай че имаше равнища на раждаемост на китайски или даже ирански равнища.
За останалата част от Запада, в това време, тези нови пост-героични ограничавания повдигат въпрос, пред който никой не желае да се изправи съществено: за какво да поддържаме армии, които в никакъв случай няма да бъдат помолени да се бият?
Фактът, че толкоз доста европейски елементи са служили в Афганистан и Ирак, не потвърждава безусловно нищо, тъй като в множеството случаи техните държавни управления подсигуряваха, че няма да бъдат употребявани в набези, лимитирани до внимателни патрули покрай техните мощно укрепени бази. (Поне едно държавно управление на НАТО изпрати разследващи сътрудници, с цел да се разплатят с локалните талибани, с цел да разрешат на патрулите да продължат необезпокоявано.) Що се отнася до европейските войски, служещи в мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Ливан (UNIFIL) - основани, с цел да подсигуряват, че Хизбула остава добре надалеч от границата на Израел — те се смятат за ветерани с опит във войната, когато се върнат в съответните си армии. Но това подценява обстоятелството, че UNIFIL даже не се е опитал да задържи Хизбула от границата, заради простата причина, че нито един батальон на UNIFIL не желае да се изправи против даже най-малкото навлизане на Хизбула.
Резултатът е, че в цяла Европа цели военни институции се спотайват от горе до долу, с цел да поддържат илюзията, че са способни да се бият, което в този момент е правилно единствено в редки случаи, като да вземем за пример със свитите, само че към момента боеспособни въоръжени сили на Англия. Но до известна степен същото може да се каже и за техните съперници в Русия и Китай. В нашата настояща постгероична ера изчисленията на всички за същинския баланс на силите би трябвало да бъдат преразгледани.
Проф. Едуард Лутвак,
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ