Какво представлява „ефектът Тачър“ и как работи
През 1980 година професорът по логика на психиката Питър Томпсън показва една забавна специфичност в метода, по който човешкият мозък възприема лицата.
Томпсън демонстрира образно тази специфичност, като обръща очите и устата на портретни фотоси, след което демонстрира цялото изображение „ с главата надолу “. Погледнати по този начин, те наподобяват напълно обикновено.
Макар и да става дума за съществени промени, те проличават когато обликът се изправи.
Защо работи?
Според Питър Томпсън „ Eфектът Тачър “ свидетелства за метода, по който нашият мозък „ усвоява качествата, свързани с разпознаването на лицата, техните черти и информацията, която предават “.
„ Когато лицето е обърнато наопаки, някои от процесите не работят толкоз добре - изключително тези, които ни разкриват пространствените връзки сред главните елементи на човешкото лице – уста, очи и нос. Когато едно лице е обърнато наопаки, мозъкът ни не улавя странностите “ - изяснява психологът.
Смята се, че повода за този резултат се крие в еволюцията на нашия мозък, при която той се е научил да възприема лицата постоянно като изправени в вярната посока. Когато те са обърнати, мозъкът ползва върху тях същия механизъм. Доказано е, че и други примати имат същия „ проблем ”. Вероятно съответният механизъм в мозъка е еволюирал преди към 30 млн. години.
Разпознаването на лица е имало голямо еволюционно значение за нашия тип, което проличава по голям брой необясними през днешния ден особености на усещанията ни. Сред тях е да вземем за пример и явлението, известно като „ парейдолия “, при което елементарно виждаме лица в най-различни неодушевени предмети. Учените допускат, че за оцеляването на индивида е било по-добре да види лице даже там, където го няма, спрямо това да не забележи нечие наличие.
Защо е наименуван по този начин?
Името на резултата идва от това, че бил демонстриран от Питер Томпсън с лицето на тогавашния министър председател Маргарет Тачър.
