Археолозите са твърде уплашени, за да надникнат в гробницата на първия китайски император
През 1974 година аграрни стопани се натъкват на едно от най-важните археологически открития на всички времена. В неугледно поле в китайската провинция Шаанси. Докато копаели, те разкрили фрагменти от човешка фигура, направена от глина. Това бил единствено върхът на айсберга.
Археологическите разкопки разкрили, че полето се намирало над редица ями, които били затрупани с хиляди теракотени модели на бойци и бойни коне в натурален размер, допълнени от всевъзможни други находки.
Оказва се, че задачата на тази теракотена войска е била да охранява близкия пантеон на Цин Шихуан.
Това е внушителният първи император от династията Цин, управлявал от 221 до 210 година прочие н. е.
Въпреки че огромна част от некропола към мавзолея е проучена, самата гробница на императора в никакъв случай не е отваряна, макар голямата конспирация, която я заобикаля. Очите може би не са надничали в тази гробница повече от 2000 години, когато императорът е бил запечатан вътре.
Основната причина за това съмнение е, че археолозите се тормозят по какъв начин разкопките могат да повредят гробницата и да изгубят значима историческа информация. Понастоящем за навлизане в гробницата могат да се употребяват единствено инвазивни археологически техники, което крие огромен риск от нанасяне на непоправими вреди.
Един от най-ярките образци за това идва от разкопките на град Троя през 70-те години на XIX в. от Хайнрих Шлиман.
В своята припряност и доверчивост работата му съумява да унищожи съвсем всички следи от самия град, който си е сложил за цел да открие. Археолозите са безапелационни, че не желаят да демонстрират неспокойствие и да позволяват още веднъж същите неточности.
Учените стартират концепцията да употребяват избрани неинвазивни техники, с цел да надникнат навътре в гробницата.
Една от концепциите е да се употребяват мюони – субатомният артикул от конфликта на галактически лъчи с атоми в земната атмосфера, които могат да надникнат в структурите като модернизиран рентген. Изглежда обаче, че множеството от тези оферти по една или друга причина не са се случили.
Разбиването на гробницата може да докара и до доста по-непосредствени и смъртоносни рискове. В роман, написан от древнокитайския историк Сима Циен към 100 години след гибелта на Цин Шихуан, той изяснява, че гробницата е обвързвана с клопки, които са предопределени да убият всеки извършител.
Бяха издигнати дворци и живописни кули за стотина служители, а гробницата беше цялостна с редки артефакти и прелестни съкровища. На занаятчиите беше подредено да изработят арбалети и стрели, заредени да стрелят по всеки, който влезе в гробницата. Живакът бил употребен за реплика на стоте реки, Яндзъ и Жълтата река, и огромното море, и бил надъхан да тече механично.
Пише в документа
Дори в случай че оръжията с лък на 2000 години не съумеят да се оправят, този роман допуска, че може да има потоп от течен живак.
Това може да звучи като празна опасност, само че научни проучвания са ревизирали концентрацията на живак към гробницата и са открили доста по-високи равнища, в сравнение с биха очаквали в типично парче земя.
Силно летливият живак може да изтича през пукнатини, които са се развили в структурата с течение на времето, и нашето проучване поддържа античните хронологични записи за гробницата, за която се счита, че в никакъв случай не е била отваряна/разграбвана.
Заключават създателите на един от документите от 2020 година
Засега гробницата на Цин Шихуан остава запечатана и невиждана, само че не и забравена. Възможно е обаче, когато настъпи подобаващият миг, научните достижения най-сетне да обхванат в тайните, които лежат тук необезпокоявани от към 2200 години.
