През 1974 г. космическият апарат на НАСА Маринър 10 изпраща

През 1974 година галактическият уред на НАСА „ Маринър 10 ” изпраща първите снимани от близко фотоси на Меркурий. Американският непилотиран галактически уред е изстрелян на 3 ноември 1973 година за проучването на планетите Меркурий и Венера. Пуснат е две години след „ Маринър 9 ” за последната задача от стратегия „ Маринър ”.
 
Любопитен факт е, че това е първият галактически уред, който употребява маневрата гравитационно подкрепяне, употребявайки Венера, с цел да промени траекторията на полета си и снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра осъществена съгласно орбиталната механика и изчисленията направени от италианския академик Джузепе Коломбо слага галактическата сонда в орбита, която неведнъж го среща с Меркурий. „ Маринър 10 ” употребява радиационното налягане върху слънчевите си панели с цел да управлява височината си.
 
През първата седмица на полета камерите на „ Маринър 10 ” са тествани като предават пет серии фотоси на Земята и шест на Луната. Заснет е и северният полюс на Луната, който до тогава е по-слабо проучен. Това обезпечава скъпа информация за по-цялостно картографиране на Луната и основаването на Лунната контролна мрежа.
iStock/Getty Images
Първото прекосяване около Меркурий е направено в 20.47 ч. (по Гринуич) на 29 март 1974 година при най-близко разстояние от планетата 703 км. След като прави една обиколка към Слънцето, (а в същото време планетата прави две такива), „ Маринър 10 ” минава още веднъж покрай Меркурий на 21 септември 1974 година на разстояние 48 069 км. Третото последно и най-близко прехвръкване до планетата е на 16 март 1975 година на разстояние единствено 327 км.-->
 
„ Маринър 10 ” открива, че Меркурий има нищожна атмосфера, състояща се най-вече от хелий, както и магнитното поле и богато на желязо планетарно ядро. Радиометричните проучвания допускат, че нощната температура на повърхността на планетата доближава към -183°C, а оптималната дневна е към 187°C.
 
Единствената задача до Меркурий обаче не съумява да картографира по-голяма част от повърхността на планетата, тъй като орбиталният интервал на сондата е бил три астрономически Меркуриански дни. Една и съща страна от планетата е била осветена при всяко доближаване на Меркурий и „ Маринър 10 ” и останалата част от нея е останала вечно скрита от земните камери.
iStock/Getty Images
След последната маневра горивото на апаратът е съвсем изчерпано и „ Маринър 10 ” стартира нова обиколка към Слънцето. Изчерпването на запасите от азот са маркирани със започването на непрограмирана маневра. Веднага са изпратени команди за прекъсване на функционалностите на предавателя и на радиосигналите от апарата и връзката със Земята е прекратена.
 
Днес „ Маринър 10 ” евентуално още обикаля към Слънцето, само че инструментите на борда му съвсем несъмнено са развалени от слънчевата радиация.