Спомени от соца: За пионерския лагер и двата шамара
През 1974 година бях изпратен за началник-лагер на една от промените в пионерския лагер в село Бяла, Варненско. Пристигайки там, останахме възхитени – на обширната поляна наоколо до морето бяха построени десетки дървени къщички, които разполагаха с 400 кревати. Водех на доклад 382 души, от които 330 деца от регионите Трявна и Дряново. Разпределихме ги в 12 отряда. Приеха ги отрядните ръководители и ги настаниха в спалните пространства.
Ще опиша една преживелица с нерадостно начало и благополучен край. На втория ден от началото на промяната, обхождайки региона, внезапно погледът ми попадна на две момчета с куфари в ръце, които отиваха към селото, където беше автобусната спирка.
На въпроса ми къде отиват те ми описаха, че си играели с възглавниците (бой на шега), в същото време влезнал отрядният началник и ги шамаросал. Станало им доста обидно и решили да изоставен лагера и да се завърнат в родното си място. Бяха приключили шести клас.
Много мъчно, само че въпреки всичко съумях да ги върна в лагера, като им дадох обещание, че това повече няма да се случи. Проведох среща с отрядния им началник, който беше мой сътрудник, преподавател в дряновско учебно заведение. Той осъзна грешката си. Намери правилния метод. Вероятно се извини на двете момчета за случилото се. Приобщи ги към отряда и всички приключиха щастливо лагерната промяна. През идващите дни бях сигурен, че са не запомнили неприятната преживелица и бяха удовлетворени от лагеруването. Забележителна и забавна беше последната вечер, когато закривахме промяната. След обичайните рапорти и изнесената стратегия отчетохме триумфите през промяната и наградихме изявените лагерници. Сред тях бяха и двете момчета, които бяха решили първоначално да изоставен.
Бързо и незабелязано изминаха 20 щастливи дни. Закалени, бодри и жизнерадостни, децата се завърнаха по родните си места, подготвени с пресни сили да стартират образователната година. Преди да слязат на гарата, двете момчета пристигнаха при мен, сбогуваха се, благодариха ми за оказаната помощ и щастливо прекараните лагерни дни. Може би тези момчета са основали фамилии и имат деца и внуци. Вероятно са им разказали случката и за незабравимите дни в лагера в Бяла.
Наш четец – Пенчо Пенчев, Трявна
Инфо: Рекро
