През 1972 г. в църквата Свети Четиридесет мъченици“ във Велико

...
През 1972 г. в църквата Свети Четиридесет мъченици“ във Велико
Коментари Харесай

19 април: Погребан е българският крал – Ромеоубиеца

През 1972 година в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново е открит гробът на върховен благородник от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до през днешния ден научни разногласия (дали тялото принадлежи на цар Калоян, севостократор Калоян или цар Каломан), мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната черква „ Свети Четиридесет мъченици “. На 19 април 2007 г.  българският цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести.

Кой е той?

Калоян е цар на България от 1197 до 1207 година от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.С цел да получи императорска купа от Светия трон, той влиза в преписка с папа Инокентий III. Изпратен е кардинал Лъв, който коронясва Калоян за rex Bulgarorum et Blachorum, правейки го единствения български държател с католическата купа крал.

Калоян се прогласява за български отмъстител, приемайки прозвището Ромеоубиец по прилика с Василий II Българоубиец. През 1201 г.започва военни дейности против Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива завладяна мощната тракийска цитадела Констанция (дн. Симеоновград). След това Калоян насочва армията си към Варна, последното притежание на Византия северно от Стара планина. Тя е защитавана от огромен гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) след взлом овладяват крепостните стени и нахлуват в него.



Защитниците и шефовете на Варна са вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са заровени живи по този метод, Калоян си печели прозвището Ромеоубиец. В края на 1201 година стартират договаряния за мир и той бива подписан през 1202 година По силата на този контракт на Калоян е прието правото да владее земите северно от Стара планина, само че Византия изрично отхвърля да му признае царската купа.

Крал

Още в края на 1199 година Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да причисли България към лоното на Римокатолическата черква. По това време българският държател води и договаряния с Византия за признание на царската му купа. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори настояванията му, Калоян дава отговор на папското писмо след към три години, като упорства за царска корона (а не кралска) и независима черква. През 1203 година Калоян упорства пред Рим освен за царска корона, само че и за патриаршеска купа на търновския архиепископ.

През есента на 1204 година кардинал Лъв потегля за България, само че бива арестуван от маджарския крал Имре (Емерих), който декларира, че ще пропусне кардинала единствено в случай че получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му напомня, че Калоян ще бъде коронясан „ не върху непозната, а върху лична земя “ и го заплашва с отделяне от църквата, в случай че не освободи пратеника му.

На 15 октомври 1204 година кардинал Лъв идва в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската черква, а на идващия ден – 8 ноември 1204 година – от името на папа Инокентий III прогласява Калоян за крал и му връчва корона и жезъл. Папската благословия и коронация придават огромен престиж на българския държател в цяла Европа.
Сватбата на Стефан Душан и Елена Българска
През 1331 година съвсем по едно и също време са свалени в Сърбия Стефан Дечански, а в България – племенникът му Иван-Стефан. Новите им владетели, надлежно Стефан Душан и Иван-Александър се спогаждат за съюз против общия си зложелател – Византия (1332 г.), чийто император Андроник III e бил съдружник на досегашния български цар Михаил III Шишман във войната му със сърбите, само че и противник с него за контрола над тракийските градове и тези по Черноморието.

Част от договореностите по мира е и изпращането в Сърбия на българските принцеси Теодора и Елена Срацимир и женитбата на втората за краля. Сватбата сред Елена и крал Стефан Душан е отпразнувана на 19 април (Великден) 1332 година Така Елена става следващата българка, коронована за сръбска кралица, а след провъзгласяването на Душан за цар през 1346 година – и за първа кралица на Сърбия.

Раждането на престолонаследник усилва престижа на Елена в сръбския двор, както и въздействието ѝ над мъжа ѝ и тя си служи с това с цел да облагодетелства роднините си. Брат ѝ Йоан Комнин Асен става най-известният и мощен феодал в Душановото царство, притежател на купата деспот  и сръбски наместник в Южна Албания към градовете Валона, Канина и Берат. Нейното царуване се отразява благотворно и върху българо-сръбските връзки.

През 1347 година цар Стефан Душан, кралица Елена Срацимир и принц Стефан Урош посещават полуостров Света гора (Атон) и Елена остава в историята и като първата жена, посетила светилището. Освен това, през 1350 година тя става гражданка на Венеция.
Пиер Кюри
На тази дата през 1906 година при нелепи условия умира нобеловият лауреат Пиер Кюри. Пресичайки улицата, той се подхлъзва и попада под конски впряг. При нелепите условия гибелта настава незабавно.

Le 19 avril 1906, devant le 2 rue dauphine à Paris, Pierre Curie mourut à l'âge de 46 ans. Non pas des suites de radiations comme sa célèbre femme et comme on le croit souvent, mais renversé par un fiacre un jour de pluie. Il glissa sur le macadam mouillé et tomba sous le cheval.
— TU SAIS PAS QUOI?! (@tuCpakoa)
Пиер Кюри е френски физик, един от първите откриватели на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова премия за физика през 1903 година

През 1895 година Пиер Кюри се дами за полската студентка Мария Склодовска и от 1897 година двамата стартират взаимни проучвания върху явлението радиоактивност. През 1903 година семейство Кюри са удостоени с Нобелова премия за физика „ за взаимни проучвания върху явлението радиоактивност “, намерено от Анри Бекерел.

През 1995 година неговият прахуляк, дружно с праха на брачната половинка му, са заровени с почести в Пантеона на Париж.
Казанлъшката гробница
Казанлъшката гробница е зидана кръглокуполна гробница в Казанлък, част от огромен некропол, ситуиран наоколо до античната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. прочие Хр. – началото на III в. прочие Хр. и от 1979 е в листата на ЮНЕСКО на Световното културно и естествено завещание. 

Гробницата е принадлежала на тракийския държател Ройгос. Открита е инцидентно на 19 април 1944 година под могилен насип от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала тип на натурален свършек на естествено хълмистото нагорнище.

Осъзнали, че са разкрили нещо значимо, те извикали археолог и той удостоверил догатките им. Така бил открит незабравим монумент от ранноеленистическата ера в България, който в този момент е измежду Стоте национални туристически обекта.
Милен Цветков
Преди 4 години беше погубен Милен Цветков. Не, не го умъртви някакъв надрусан келеш със скъпа кола. Уби го системата. Уби го беззаконието. Уби го типичното българско самочувствие, че зад кормилото сме безсмъртни и че " на мен няма да ми се случи ". Уби го простащината. Бабаитлъкът.…
— Либерал (@liberaledisofia)
Навръх Великден, 19 април 2020 година в злополука е умъртвил видният един от най-известните български публицисти Милен Цветков. Тежката злополука се случва на столичния бул. „ Черни връх “ и е породена от 22-годишния тогава Кристиан Николов.

Докато изчаква на червен светофар автомобилът на Милен Цветков е безусловно помлян от колата на Николов, който се е движел с не по-малко от 100 км/ч – два пъти повече от разрешената скорост в градска среда.

Милен Цветков умира минути по-късно, директно преди да бъде признат в „ Пирогов “. Съдебномедицинската експертиза открива, че Кристиан Николов е имал амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и лексотан в тялото си по време на злополуката.

Още събития на 19 април:
1770 година – Във Виена е подписан „ алегоричен брак “ сред Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония публично приема името Мария-Антоанета и купата „ Дофина на Франция “2005 година – Йозеф Рацингер е определен за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.1863 година – роден е Цветан Радославов – създател на химна на България „ Мила Родино “1968 година – родена е актрисата Ашли Джъд („ Жега “, „ Целуни девойките “, „ Време да убиваш “)1882 година – умира Чарлз Дарвин, създател на теорията за еволюцията на типовете
По темата
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР