Племето тасадаи: една от най-големите афери на 20 век
През 1971 година в целия свят били оповестени сензационни публикации.
В непроходимите джунгли на филипинския остров Минданао било намерено племето Тасадаи, които не знаели нищо за околния свят, живеело в задружие, препитавало се с ястие на раци и жаби, не можело да ловува, употребило каменни брадви, а единствената им дреха била надбедрена препаска от листа.
Описвали ги като най-изостаналите хора на Земята. Телевизията излъчила няколко документални кино лентата за тях. Всички почнали да мислят за това по какъв начин да обезпечат тяхната сигурност и цялост.
Съобщавало се, че тасадаите живеят в изискванията на първобитния комунизъм и взаимопомощ, като не познават експанзията и споровете:
„ Те се научили да живеят в естетика и единодушие освен с природата, само че и между тях. Между хората от племето тасадаи изобщо няма спорове. Ако някой от хората в племето няма храна, другите също не ядат. Когато им дадохме топки, всеки мъж си взе по една топка Остана непотребна топка, само че никой не изиска да я вземе “.
Тасадаите сметнали отишлите антрополози за Дивату – положителното създание, което един ден трябвало да слезе от небето.
Учените, които първи се с тасадаите, били доведени от Мануел Елизалде – прочут филипински политик. Той докарал хеликоптер, с цел да може тасадаите да бъдат следени от публицисти, политици, кино дейци, кино и всевъзможни други звезди, в това число Джина Лолобриджида и Чарлз Линдберг. Джон Рокфелер основал фонд за помощ за племето.
През 1972 година филипинският президент Маркос оповестил зоната за обитание на пещерните хора за резерват. Територията била охранявана от военни, визитите били неразрешени. Всички екскурзии се провеждали единствено взаимно с Елизалд, който се оповестил за бранител на племето….
След 15 години Маркос бил свален от власт, военните кордони на пътя към резервата били отстранени. Сега всеки искащ можел да попадне при племето тасадаи. Швейцарският антрополог Освалд Итън дружно с филипинския публицист Джои Лозано решили да посетят племето.
В пещерата не намерили никого. Но пък наоколо намерили съмнително наподобяващи туземци.
Те живеели в колиби, носели джинси и тениски. Станало ясно, че това са жителите на близките села, които Елисалд принудил да живеят в пещери, убедил да не носят облекла, платил им пари за това и заречен да им даде в допълнение възнаграждение при изискване, че те наподобяват в безспорна мизерия. Каменните брадви се оказали подправени.
Елизалд не съумял да бъде открит, тъй като още две години преди този момент той избягал в Коста Рика, прибирайки 35 милиона $ от Фонда за помощ за „ децата на природата “.
След това излязъл документалният филм „ Племето, което в никакъв случай не го е имало “. По време на разобличаването, пребиваващият в Коста Рика Мануел Елизалде изхарчил всички 35 милиона от фонда, които били събирани продължение на 15 години.
