7 април 1969 г. – Символичният рожден ден на интернет
През 1969 година е оповестен първият RFC 1. Затова датата се счита за алегоричен рожден ден на Интернет.
Request for Comments (RFC)-- " Искане (заявка) за разискване " е термин за компютърни мрежи и Интернет и съставлява работен документ с следващ номер в серия от такива документи, съдържащ оферти за стандарти и/или спомагателна информация. Тези документи се употребяват необятно както от комерсиални, по този начин и от некомерсиални софтуерни производители, от общностите на Интернет и Юникс потребителите. Поредицата от RFC документи стартира през 1969 като част от плана ARPANET, предходник на Интернет. Днес това е формалният канал, през който IETF и други Интернет организации разгласяват стандарти. RFC-тата покриват и други тематики като нови разработки и мнения по отношение на настоящото положение на Интернет.
Това е и празникът на лекарите - тъкмо преди 63 години в Женева е учредена Световната здравна организация.
На тази дата президентът Франклин Рузвелт анулира публично сухия режим в Съединени американски щати (1933 г.), а в София е открит Държавният язвителен спектакъл (1957 г.).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1348 година — Карл IV основава Пражкия университет — първият в Централна Европа.
• 1498 година — Експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама стига до Кения.
• 1795 година — Франция приема метричната система.
• 1805 година — Състои се първото обществено осъществяване на Симфония No.3 на Лудвиг ван Бетховен (Ероика).
• 1880 година — Съставено е третото държавно управление на България, отпред с Драган Цанков.
• 1905 година — При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разрушава четата на офицерските братства отпред с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви.
• 1906 година — Вулканът Везувий изригва и унищожава Неапол.
• 1908 година — Учредена е СЗО.
• 1909 година — Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България.
• 1926 година — Англичанката Вайълет Гибсън прави несполучлив опит за нападение против италианския деспот Бенито Мусолини.
• 1927 година — В Съединени американски щати е демонстриран първият видеотелефон.
• 1939 година — Втора международна война: Италия атакува Албания.
• 1943 година — Швейцарецът Алберт Хофман синтезира опиата ЛСД.
• 1946 година — Официално е приета независимостта на Сирия от Франция.
• 1948 година — Влиза в действие уставът на Световната здравна организация.
• 1956 година — Основана е Австрийската партия на свободата.
• 1963 година — Създадена е Социалистическата федеративна република Югославия с маршал Йосип Броз Тито като неин доживотен президент.
• 1964 година — За първи път денят стартира да се чества като Ден на здравния служащ.
• 1979 година — Създаден е Атлантическият съвет по обучение (АЕК) под егидата на Асоциацията на атлантическия договор(АТА).
• 1989 година — В Норвежко море потъва руската атомна подводница Комсомолец, умират 42 моряци от екипажа.
• 1992 година — Република Сръбска афишира независимостта си.
• 1994 година — Начало на кланетата на тутси в Руанда.
• 1999 година — По време на войната в Косово границите на някогашната югославска републиката са затворени от сръбската войска, с цел да се спрат етническите албанци да напущат страната.
• 2003 година — Американски бойци завладяват Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно.
Родени
• 1652 година — Климент XII, римски папа († 1740 г.)
• 1770 година — Уилям Уърдсуърт, британски стихотворец († 1850 г.)
• 1772 година — Шарл Фурие, френски мъдрец († 1837 г.)
• 1834 година — Григорий Мясоедов, съветски художник, передвижник († 1911 г.)
• 1853 година — Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория († 1884)
• 1859 година — Жак Льоб, американски биолог (†?)
• 1879 година — Густав Шпет, съветски мъдрец († 1940 г.)
• 1882 година — Курт декор Шлайхер, немски военачалник, политик и канцлер († 1934 г.)
• 1889 година — Габриела Мистрал, чилийска поетеса и посланик, Нобелова лауреатка през 1945 година († 1957 г.)
• 1893 година — Алън Дълес, американски посланик и шпионин († 1969 г.)
• 1899 година — Луис Физер, американски химик († 1977 г.)
• 1905 година — Преслав Кършовски, български художник († 2003 г.)
• 1915 година — Били Холидей, американска джаз певица († 1959 г.)
• 1916 година — Петър Дертлиев, български политик († 2000 г.)
• 1917 година — Монго Сантамария, латино джаз музикант, перкусионист († 2003 г.)
• 1924 година — Йоханес Марио Зимел, австрийски публицист († 2009 г.)
• 1927 година — Мерсия Макдермот, британска писателка
• 1928 година — Джеймс Гарнър, американски артист
• 1929 година — Дамян Заберски, български художник († 2006 г.)
• 1931 година — Тед Кочев, канадски режисьор от български генезис
• 1932 година — Никола Маринов, български боен († 1987 г.)
• 1938 година — Георги Чаушов, български художник-карикатурист
• 1938 година — Джери Браун, американски политик
• 1939 година — Франсис Форд Копола, американски режисьор
• 1941 година — Гордън Кей, британски артист
• 1944 година — Герхард Шрьодер, немски политик
• 1944 година — Макото Кобаяши, японски физик, Нобелов лауреат
• 1948 година — Пиетро Анастази, италиански футболист
• 1949 година — Валентина Матвиенко, съветски политик
• 1954 година — Джеки Чан, хонконгски артист, режисьор и каскадьор
• 1956 година — Валентин Ганев, български артист
• 1956 година — Даниел Корбу, румънски стихотворец
• 1962 година — Ален Робер, френски катерач
• 1964 година — Ръсел Кроу, австралийски артист от новозеландски генезис
• 1966 година — Мишо Юзмески, публицист от Република Македония
• 1971 година — Гийом Депардийо, френски артист († 2008 г.)
• 1973 година — Моно Петра,български художник
• 1986 година — Кристиан Фукс, австрийски футболист
Починали
• 858 година — Бенедикт III, римски папа (* неизв.)
• 1498 година — Шарл VIII, крал на Франция (* 1470 г.)
• 1614 година — Ел Греко, испански художник от гръцки генезис (* 1541 г.)
• 1789 година — Абдул Хамид I, султан на Османската империя (* 1725 г.)
• 1803 година — Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, хаитянски пълководец (* 1743 г.)
• 1858 година — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател (* 1781 г.)
• 1875 година — Георг Хервег, немски стихотворец (* 1817 г.)
• 1891 година — Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1810 г.)
• 1912 година — Александър Димитраков, български бунтовник (* 1879 г.)
• 1922 година — Атанас Шопов, български литератор и посланик (* 1855 г.)
• 1929 година — Едуар Шюре, френски публицист и мистик (* 1841 г.)
• 1934 година — Владимир Серафимов, български боен деятел (* 1860 г.)
• 1938 година — Сюзан Валодон, френска художничка (* 1865 г.)
• 1946 година — Васил Аврамов, български правист (* 1863 г.)
• 1947 година — Хенри Форд, американски авто конструктор (* 1863 г.)
• 1950 година — Уолтър Хюстън, американски артист (р. 1983 г.)
• 1955 година — Теда Бара, американска актриса (* 1885)
• 1965 година — Ангел Димитров, български цирков актьор (* 1890 г.)
• 1968 година — Джим Кларк, английски авто играч (* 1936 г.)
• 1969 година — Ромуло Галегос, венецуелски публицист и политик (* 1884 г.)
• 1972 година — Иван Алтънов, български правист (* 1892 г.)
• 1986 година — Евгени Константинов, български публицист и сценарист (* 1923 г.)
• 1986 година — Леонид Канторович, съветски математик и икономист (* 1912)
• 2008 година — Георги Стоев, български публицист (* 1973 г.)
Празници
• Ден на здравния служащ (от 1964 г.)
• Празник на Медицински Университет — София
• Празник на община Струмяни (от 1999 г.)
• Армения — Ден на майчинството и хубостта
• Мозамбик — Ден на дамата
• Руанда — Ден на Национален печал
• Русия — Ден в памет на починалите в подводницата Комсомолец (1989 г.)
• Съединени американски щати — Ден на сладкишите, приготвени с кафе — Coffee Cake Day
• Танзания — Ден на героите
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Request for Comments (RFC)-- " Искане (заявка) за разискване " е термин за компютърни мрежи и Интернет и съставлява работен документ с следващ номер в серия от такива документи, съдържащ оферти за стандарти и/или спомагателна информация. Тези документи се употребяват необятно както от комерсиални, по този начин и от некомерсиални софтуерни производители, от общностите на Интернет и Юникс потребителите. Поредицата от RFC документи стартира през 1969 като част от плана ARPANET, предходник на Интернет. Днес това е формалният канал, през който IETF и други Интернет организации разгласяват стандарти. RFC-тата покриват и други тематики като нови разработки и мнения по отношение на настоящото положение на Интернет.
Това е и празникът на лекарите - тъкмо преди 63 години в Женева е учредена Световната здравна организация.
На тази дата президентът Франклин Рузвелт анулира публично сухия режим в Съединени американски щати (1933 г.), а в София е открит Държавният язвителен спектакъл (1957 г.).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1348 година — Карл IV основава Пражкия университет — първият в Централна Европа.
• 1498 година — Експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама стига до Кения.
• 1795 година — Франция приема метричната система.
• 1805 година — Състои се първото обществено осъществяване на Симфония No.3 на Лудвиг ван Бетховен (Ероика).
• 1880 година — Съставено е третото държавно управление на България, отпред с Драган Цанков.
• 1905 година — При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разрушава четата на офицерските братства отпред с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви.
• 1906 година — Вулканът Везувий изригва и унищожава Неапол.
• 1908 година — Учредена е СЗО.
• 1909 година — Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България.
• 1926 година — Англичанката Вайълет Гибсън прави несполучлив опит за нападение против италианския деспот Бенито Мусолини.
• 1927 година — В Съединени американски щати е демонстриран първият видеотелефон.
• 1939 година — Втора международна война: Италия атакува Албания.
• 1943 година — Швейцарецът Алберт Хофман синтезира опиата ЛСД.
• 1946 година — Официално е приета независимостта на Сирия от Франция.
• 1948 година — Влиза в действие уставът на Световната здравна организация.
• 1956 година — Основана е Австрийската партия на свободата.
• 1963 година — Създадена е Социалистическата федеративна република Югославия с маршал Йосип Броз Тито като неин доживотен президент.
• 1964 година — За първи път денят стартира да се чества като Ден на здравния служащ.
• 1979 година — Създаден е Атлантическият съвет по обучение (АЕК) под егидата на Асоциацията на атлантическия договор(АТА).
• 1989 година — В Норвежко море потъва руската атомна подводница Комсомолец, умират 42 моряци от екипажа.
• 1992 година — Република Сръбска афишира независимостта си.
• 1994 година — Начало на кланетата на тутси в Руанда.
• 1999 година — По време на войната в Косово границите на някогашната югославска републиката са затворени от сръбската войска, с цел да се спрат етническите албанци да напущат страната.
• 2003 година — Американски бойци завладяват Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно.
Родени
• 1652 година — Климент XII, римски папа († 1740 г.)
• 1770 година — Уилям Уърдсуърт, британски стихотворец († 1850 г.)
• 1772 година — Шарл Фурие, френски мъдрец († 1837 г.)
• 1834 година — Григорий Мясоедов, съветски художник, передвижник († 1911 г.)
• 1853 година — Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория († 1884)
• 1859 година — Жак Льоб, американски биолог (†?)
• 1879 година — Густав Шпет, съветски мъдрец († 1940 г.)
• 1882 година — Курт декор Шлайхер, немски военачалник, политик и канцлер († 1934 г.)
• 1889 година — Габриела Мистрал, чилийска поетеса и посланик, Нобелова лауреатка през 1945 година († 1957 г.)
• 1893 година — Алън Дълес, американски посланик и шпионин († 1969 г.)
• 1899 година — Луис Физер, американски химик († 1977 г.)
• 1905 година — Преслав Кършовски, български художник († 2003 г.)
• 1915 година — Били Холидей, американска джаз певица († 1959 г.)
• 1916 година — Петър Дертлиев, български политик († 2000 г.)
• 1917 година — Монго Сантамария, латино джаз музикант, перкусионист († 2003 г.)
• 1924 година — Йоханес Марио Зимел, австрийски публицист († 2009 г.)
• 1927 година — Мерсия Макдермот, британска писателка
• 1928 година — Джеймс Гарнър, американски артист
• 1929 година — Дамян Заберски, български художник († 2006 г.)
• 1931 година — Тед Кочев, канадски режисьор от български генезис
• 1932 година — Никола Маринов, български боен († 1987 г.)
• 1938 година — Георги Чаушов, български художник-карикатурист
• 1938 година — Джери Браун, американски политик
• 1939 година — Франсис Форд Копола, американски режисьор
• 1941 година — Гордън Кей, британски артист
• 1944 година — Герхард Шрьодер, немски политик
• 1944 година — Макото Кобаяши, японски физик, Нобелов лауреат
• 1948 година — Пиетро Анастази, италиански футболист
• 1949 година — Валентина Матвиенко, съветски политик
• 1954 година — Джеки Чан, хонконгски артист, режисьор и каскадьор
• 1956 година — Валентин Ганев, български артист
• 1956 година — Даниел Корбу, румънски стихотворец
• 1962 година — Ален Робер, френски катерач
• 1964 година — Ръсел Кроу, австралийски артист от новозеландски генезис
• 1966 година — Мишо Юзмески, публицист от Република Македония
• 1971 година — Гийом Депардийо, френски артист († 2008 г.)
• 1973 година — Моно Петра,български художник
• 1986 година — Кристиан Фукс, австрийски футболист
Починали
• 858 година — Бенедикт III, римски папа (* неизв.)
• 1498 година — Шарл VIII, крал на Франция (* 1470 г.)
• 1614 година — Ел Греко, испански художник от гръцки генезис (* 1541 г.)
• 1789 година — Абдул Хамид I, султан на Османската империя (* 1725 г.)
• 1803 година — Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, хаитянски пълководец (* 1743 г.)
• 1858 година — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател (* 1781 г.)
• 1875 година — Георг Хервег, немски стихотворец (* 1817 г.)
• 1891 година — Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1810 г.)
• 1912 година — Александър Димитраков, български бунтовник (* 1879 г.)
• 1922 година — Атанас Шопов, български литератор и посланик (* 1855 г.)
• 1929 година — Едуар Шюре, френски публицист и мистик (* 1841 г.)
• 1934 година — Владимир Серафимов, български боен деятел (* 1860 г.)
• 1938 година — Сюзан Валодон, френска художничка (* 1865 г.)
• 1946 година — Васил Аврамов, български правист (* 1863 г.)
• 1947 година — Хенри Форд, американски авто конструктор (* 1863 г.)
• 1950 година — Уолтър Хюстън, американски артист (р. 1983 г.)
• 1955 година — Теда Бара, американска актриса (* 1885)
• 1965 година — Ангел Димитров, български цирков актьор (* 1890 г.)
• 1968 година — Джим Кларк, английски авто играч (* 1936 г.)
• 1969 година — Ромуло Галегос, венецуелски публицист и политик (* 1884 г.)
• 1972 година — Иван Алтънов, български правист (* 1892 г.)
• 1986 година — Евгени Константинов, български публицист и сценарист (* 1923 г.)
• 1986 година — Леонид Канторович, съветски математик и икономист (* 1912)
• 2008 година — Георги Стоев, български публицист (* 1973 г.)
Празници
• Ден на здравния служащ (от 1964 г.)
• Празник на Медицински Университет — София
• Празник на община Струмяни (от 1999 г.)
• Армения — Ден на майчинството и хубостта
• Мозамбик — Ден на дамата
• Руанда — Ден на Национален печал
• Русия — Ден в памет на починалите в подводницата Комсомолец (1989 г.)
• Съединени американски щати — Ден на сладкишите, приготвени с кафе — Coffee Cake Day
• Танзания — Ден на героите
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ