Великият полярен водовъртеж се пробужда
През 1968 година американският метеорологичен сателит ESSA-7 предава на Земята странни фотоси. На тях в региона на Северния полюс ясно се вижда голяма дупка с кръгла форма. Достоверността на фотосите не провокира подозрение.
Но по какъв начин да се изясни този феномен? Изказвани са няколко хипотези.
Например скептиците считат, че това не е отвор, а игра на светлина и сянка, резултат от наклона на планетата по отношение на слънчевите лъчи. Но други учени са на друго мнение.
Задачка за басейна
От ученическите години знаем, че могъщото топло Северноатлантическо течение, продължение на Гълфстрийм, стига надалеч на север, в Арктика. Но какво го притегля към Северния полюс?
Учебниците по география изясняват това събитие с въртенето на Земята. Но в Северния Ледовит океан през Беринговия пролив се устремява още едно мощно течение (само че студено) от Тихия океан. Ако ги управляваше въртенето на Земята, течението трябваше да се движи на изток, около Аляска и през море Бофорт към крайбрежията на Канада. А то макар теорията носи своите води на запад, привличано още веднъж към Северния полюс.
А в този момент задачката за басейна. Водата в Северния Ледовит океан постъпва през три „ крана “. Най-големият, с топла вода от Атлантика, носи 298 000 куб. км на година. Вторият, със студена вода от Тихия океан през Беринговия пролив, носи 36 000 куб. км на година. Третият – прясното вливане на водите от реките на Сибир и Аляска – носи 4000 куб. км на година. В резултат в този басейн годишно се вливат 338 000 куб. км вода. А оттичането протича през Атлантика, през Фарьорско-Шетландския канал, който пропуща единствено 63 000 куб. км вода.
Други известни оттоци няма. В същото време водата в Северния Ледовит океан не се усилва. Къде отива „ непотребната “ вода?
Движение по серпантина
През 1948 година по разпореждане на Сталин е проведена въздушна експедиция „ Север 2 “ под управлението на началника на Главно ръководство Северен морски път Александър Кузнецов. В състава ѝ са Павел Гордиенко, Павел Сенко, Михаил Самов, Михаил Острекин и други полярници. Експедицията минава в цялостна секретност, а материалите за нея са разкрити чак през 1956 година
На 23 април 1948 година участниците в експедицията изхвърчат с три самолета от остров Котелни и поемат курс към Северния полюс. По време на полета опитните полярници се учудват от гледката под крилото – прекомерно доста открита вода, което въобще не е особено за толкоз високи ширини в същото време на годината.
В 16:44 московско време самолетите кацат на огромен мразовит пай. На него излизат хората, станали първите безспорни покорители на Северния полюс. Там полярниците се оглеждат и още повече се учудват. Мрачно сиво небе, само че надалеч не е студено. Времето е като в мек зимен ден в междинните ширини.
Но нямат време да размишляват дълго над тази чудноватост – би трябвало да се разпънат палатките, с цел да починат след тежкия прелет, а по-късно да пристъпят към наблюдения.
Не им е писано обаче да отдъхнат. Живота на полярниците избавя това, че прозорливо оставеният на пост техен приятел вижда цепнатина, разцепваща ледената завивка тъкмо под колесника на един от самолетите. Излезлите по паника от палатките хора с смут следят по какъв начин зейналият черен разлом се усилва пред очите им. В него кипи бърз поток вода, от който излиза пара.
Самолетът увисва. За да го вдигнат от място, е належащо да пуснат моторите, а те отхвърлят да работят. Хората въртят перките с ръце, поставят дъски под шасито… Сред тази обезверена блъсканица не виждат какъв брой необикновено и ужасно се трансформира всичко в близост.
Първата цепнатина се трансформира в зигзаговиден и от ден на ден разширяващ се каньон, който разцепва лагера. Полярниците трансферират през него оборудването си, с цел да не се озоват на разнообразни елементи. Върху леда бързо се появяват все по-нови разломи.
„ Буквално като стъкло на витрина, в което е хвърлен камък “, написа по-късно в дневника си откривателят Морозов. Набелязаната с знамена писта се раздира пред очите им на части.
Наоколо чернеят все по-широки ръкави вода. Отломките от до неотдавна целия щит се насочат на корабоплаване. Бавно потъва в мъглата хълмчето, на което се вее аленото знаме. То е призвано да увековечи покорената „ точка нула “ на арктическия щит. Само обособени дребни ледени парчета плават в близост, отнасяни нанякъде от мощното течение.
„ Ледът се носеше с невероятна скорост – ще опише по-късно Павел Сенко, експерт по проучване на магнитното поле на Земята – както можем да си го представим единствено на река в ледоход. И това придвижване продължи повече от денонощие! “
Но това надалеч не е най-невероятното. Кузнецов подрежда да се дефинира посоката на дрейфа на ледовете. Първоначално секстантът демонстрира, че членовете на експедицията с огромна скорост се носят на юг. Но по-късно посоката на придвижване стартира да се трансформира от премерване до премерване.
Останалите живи не си спомнят кого от тях първи е осенила немислимата хипотеза – техният мразовит пай се носи в кръг! Стъпилите на полюса в този момент плават към полюса. Диаметърът на описваната от леда окръжност е към девет морски благи.
Никой не може и да допусна що за сили са се събудили в дълбините на Ледовития океан, какво още може да се чака от тях и каква ще бъде ориста на очевидците на страшната загадка.
В същото време се появяват учредения да се счита, че радиусът на описваните кръгове понижава. Траекторията на придвижване на ледения пай с полярниците съставлява центростремителна серпантина. Едва ли най-малко един от откривателите не си задава въпроса: какво ги чака в края на пътя – в „ точка нула “?
Отчаяното състояние на експедицията стартира да се трансформира чак на третия ден. Изведнъж скоростта на обикалянето стартира да понижава, само че дружно с това отломките от ледената завивка към този момент съвсем по права линия отиват на север.
Областта на откритата вода сред ледовете стартира да понижава и по едно и също време полярният мраз още веднъж навлиза във притежание. Движението стопира и най-после всички ледове, които до предходния миг са се движили настрана, компактно прилепват един към различен. Полярният лед още веднъж стартира да прави усещане на повсеместен щит.
Връща се даже хълмчето с аленото знаме. Вледененото платно виси и от мощните пориви напразно едвам леко потрепва.
Арктичният мраз укрепва все по-възродената ледена завивка, слепвайки отломките. Затова се ражда вярата, изглеждаща безумна – че въпреки всичко ще съумеят да излетят от този необикновен щит, който първо се раздира, а по-късно още веднъж става цялостен.
Внимателното разузнаване разкрива, че дължината на релативно равното пространство, планувано за писта, е почти двойно по-малко, в сравнение с се изисква. Ще успее ли самолетът да се издигне във въздуха, или просто ще се плъзне и ще отиде под водата? Колесникът се откъсва от леда на по-малко от метър от ръба.
И по този начин, пред нас са обстоятелства, свидетелстващи за повече от странното държание на ледовете на Северния полюс на 23-26 април 1948 година. Те са известни на малко на брой, без значение че по вестниците е съобщавано за тях. Практически всички те са изложени в публикацията на Андрей Дубровски „ Щурмуване на Полюса “, сп. GEO, № 10/1, 1998/1999. Но създателят на тази публикация не си задава въпроса: како точно може да е било повода за такива огромни и необикновени феномени?
Този въпрос е натурален и поражда у всеки, който се е срещнал с обстоятелствата. Но актуалната просвета просто не може да даде отговор или догадка, в която непротиворечиво да се вписват всички обстоятелства.
Изплашената подводница
В началото на XXI век морският геолог и професор от Хавайския университет Марго Едуард, която управлява работата по основаване на детайлна карта на дъното на Северния Ледовит океан, съумява да получи достъп до конфиденциален отчет от архива на Военноморски сили на Съединени американски щати. Тя схваща, че през 70-те години на предишния век американска подводница е картографирала дъното в региона на Северния полюс, само че не съумяла да довърши задачата.
Екипажът бил уплашен от непрекъснато бумтене, идващо от дълбините на океана. Освен това някаква могъща мощ от самото начало се опитвала да отклони подводницата от курса, като че ли се опитвала да я въвлече в великански въртоп. Без да желае повече да изпитва ориста, командирът взел решение да напусне рисковия регион.
„ Смятахме, че на практика ни е известно всичко за градежа на нашата планета, само че излиза, че сме бъркали “, прави извод Марго Едуард.
Смъртта на спасителя
През 1998 година Андрей Рожков – умел аквалангист, избавител със международно име, именуван гордостта на Министерството на изключителните обстановки на Русия – провежда лична експедиция на Северния полюс. Тя се приготвя извънредно прецизно, всички елементи на идната интервенция са отработени до последната дреболия по време на многочислените подготвителни гмуркания под ледове. Затова няма подозрения в триумфа на замисленото от Рожков.
На 22 април (тоест половин век след експедицията на „ Север 2 “) Рожков и петима негови приятели идват на Северния полюс. Те пробиват дупка за аквалангистите, като укрепват нейните стени за всеки случай.
Рожков с негов сътрудник се спускат в ледения бунар и отиват под водата. Скоро сътрудникът му изплува, както е планувано по проект. Андрей продължава спускането, желаейки освен да бъде първият водолаз на полюса, само че и да покори дълбочина 50 метра. Това също е планувано по проект. Подводното съоръжение е задоволително крепко.
Заявявам, че Земята е куха и обитаема от вътрешната страна
Последният сигнал от Рожков постъпва, когато той доближава 50,3 метра. Какво се случва след това, никой не знае. Той не се изкачва на повърхността. Партньорът му се пробва да му се притече на помощ, само че незабавно след гмуркането го подхваща толкоз бързо течение, че е заставен да подаде сигнал да го издърпат. Скоростта на водовъртежа остава неизменима към денонощие. За никакво гмуркане не може към този момент да става и дума. Рожков посмъртно е награден със звание Герой на Руската федерация.
За мнозина забавното в тези информации е вероятното пояснение на повода за потопите, а може би и за изместването на полюсите. Напълно логически наподобява модел, когато заради несиметричното струпване на ледовете в полярните шапки протича нутация – краткотрайно изместване на оста на въртене на Земята.
Но също по този начин тези случаи дават храна на последователите на версията за кухата Земя.
–––––––
Източници:
http://www.e-reading.club/bookreader.php/34680/Loginov_-_Velikiii_polyarnyii_vodovorot_prosypaetsya.html
http://sibved.livejournal.com/227497.html
