Тръмп между мира и трета световна война
През 1962 година светът е на косъм от нуклеарна война. Съветският съюз разполага нуклеарни оръжия в Куба, с цел да предотврати още опити на Съединени американски щати да го нападне след пагубната интервенция в Залива на прасетата. Кенеди, който смята интервенцията за цялостен неуспех и малко преди гибелта си даже желае да разцепи Централно разузнавателно управление на САЩ поради това, е изправен пред тежката обстановка да избегне края на света. По това време Съединени американски щати има близо 26 400 нуклеарни оръжия, а Съюз на съветските социалистически републики към 3 300.
Съветниците на Кенеди желаят да ескалира и да удари, преди врагът да се е усетил. Други пък смятат, че той би трябвало да отстрани Кастро непременно. Кенеди взема решение в най-трудния миг да прояви самообладание. Цяла седмица той успокоява пристрастеностите, пробва се да откри излаз от обстановката и практикува дипломация даже измежду личната си администрация. Усилията му се отплащат и с необикновен образец за водачество той съумява да деескалира обстановката и да избегне нуклеарна война.
Тръмп, най-малко към този момент, прави безусловно същото във връзка с Иран и Израел. За последните 11 години той има извънредно елементарна позиция във връзка с Иран - не трябва да им се разрешава да придобият нуклеарно оръжие. Той се надяваше това да се реализира с договаряния, само че спорът с Израел промени обстановката. От своя страна Израел не престават да твърди, че Иран към този момент е покрай нуклеарно оръжие и е прекомерно късно за договаряния, а съгласно Нетаняху идната цел след Тел Авив ще е Ню Йорк. Това мнение беше повторено от голям брой републиканци, които желаят Тръмп да се намеси незабавно в Иран, в случай че може и посредством промяна на режима.
Други консервативни представители като Тъкър Карлсън пък смятат, че Съединени американски щати не би трябвало да се намесват по никакъв метод в непознат спор. Те обичат да цитират Тръмп, който в самото начало на политическата си кариера, в един от първите си диспути, отвърна Джеб Буш, братът на Джордж Буш и претендент за президент, че намесата в Ирак е била пагубна.
Според някои изследвания 60% от американците поддържат дейности против Иран. Според други - 80% са срещу дейностите против Иран. Истината е, че самите републиканци са мощно разграничени и каквото и да прави Тръмп, той ще влезе в спор със личните си гласоподаватели.
Точно в този миг той реши да работи като Кенеди и прояви самообладание. Всяка вечер, след часове прекарани в западното крило на Белия дом, Тръмп излизаше с изказвания за ежедневните проблеми на Съединени американски щати. Когато медиите го питаха за прочувствени моменти като изявлението на Тъкър Карлсън с Тед Круз, той просто повтаряше, че има ясна позиция - Иран не трябва да има нуклеарно оръжие. Макар доста от консервативните гласове да смятат, че той въпреки всичко ще влезе в спора, утвърждението му не спадна.
Тръмп остава затиснат сред двете страни и към момента не се знае какво ще избере да направи. Конфликтът сред Иран и Израел остава тест за неговите лидерски качества и към момента може да не успее да го премине, в случай че избере да бомбардира Иран без необикновен резултат или разреши да наруши съглашението и да сътвори нуклеарно оръжие.
Съветниците на Кенеди желаят да ескалира и да удари, преди врагът да се е усетил. Други пък смятат, че той би трябвало да отстрани Кастро непременно. Кенеди взема решение в най-трудния миг да прояви самообладание. Цяла седмица той успокоява пристрастеностите, пробва се да откри излаз от обстановката и практикува дипломация даже измежду личната си администрация. Усилията му се отплащат и с необикновен образец за водачество той съумява да деескалира обстановката и да избегне нуклеарна война.
Тръмп, най-малко към този момент, прави безусловно същото във връзка с Иран и Израел. За последните 11 години той има извънредно елементарна позиция във връзка с Иран - не трябва да им се разрешава да придобият нуклеарно оръжие. Той се надяваше това да се реализира с договаряния, само че спорът с Израел промени обстановката. От своя страна Израел не престават да твърди, че Иран към този момент е покрай нуклеарно оръжие и е прекомерно късно за договаряния, а съгласно Нетаняху идната цел след Тел Авив ще е Ню Йорк. Това мнение беше повторено от голям брой републиканци, които желаят Тръмп да се намеси незабавно в Иран, в случай че може и посредством промяна на режима.
Други консервативни представители като Тъкър Карлсън пък смятат, че Съединени американски щати не би трябвало да се намесват по никакъв метод в непознат спор. Те обичат да цитират Тръмп, който в самото начало на политическата си кариера, в един от първите си диспути, отвърна Джеб Буш, братът на Джордж Буш и претендент за президент, че намесата в Ирак е била пагубна.
Според някои изследвания 60% от американците поддържат дейности против Иран. Според други - 80% са срещу дейностите против Иран. Истината е, че самите републиканци са мощно разграничени и каквото и да прави Тръмп, той ще влезе в спор със личните си гласоподаватели.
Точно в този миг той реши да работи като Кенеди и прояви самообладание. Всяка вечер, след часове прекарани в западното крило на Белия дом, Тръмп излизаше с изказвания за ежедневните проблеми на Съединени американски щати. Когато медиите го питаха за прочувствени моменти като изявлението на Тъкър Карлсън с Тед Круз, той просто повтаряше, че има ясна позиция - Иран не трябва да има нуклеарно оръжие. Макар доста от консервативните гласове да смятат, че той въпреки всичко ще влезе в спора, утвърждението му не спадна.
Тръмп остава затиснат сред двете страни и към момента не се знае какво ще избере да направи. Конфликтът сред Иран и Израел остава тест за неговите лидерски качества и към момента може да не успее да го премине, в случай че избере да бомбардира Иран без необикновен резултат или разреши да наруши съглашението и да сътвори нуклеарно оръжие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ