Музикална история еп. 17: „Stand By Me“ на Ben E. King
През 1960 година Benjamin Earl Nelson (Бенджамин Ърл Нелсън) е на 22 години. Роденият в Северна Каролина артист към този момент две години пробива на американските музикални подиуми, изпълнявайки госпъл и соул музика с сътрудниците си от групата „ The Drifters “. Голям шлагер в Съединени американски щати става тяхната ария „ There Goes My Baby “ от 1959 година През май 1960 година Бен напуща групата поради несъгласия на мениджъра му с изискванията, при които е нает, и стартира солова кариера. Първият му сингъл с новото му театрално име Ben E. King е добилата по-късно известност ария „ Spanish Harlem “. Малко след записването на парчето, се ражда и „ Stand By Me “. Но преди да разкажем за нея, ще се върнем малко обратно.
От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в голям брой църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и самичък ще признае по-късно, по това време се е влияел много от артисти като Brook Benton (Брук Бентън), Roy Hamilton (Рой Хамилтън) и Sam Cooke (Сам Кук). Още през 1905 година методисткият духовник от Филаделфия - Charles Albert Tindley (Чарлс Албърт Тиндли) написва ария със заглавие „ Stand By Me Lord “, която става доста известна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от разнообразни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е разновидността на групата „ Staple Singers “ от 1955 година и даже някои неправилно го сочат за първо ентусиазъм на Бен. Този текстов претекст се завърта в госпъл средите и не е инцидентно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, взаимно с J. W. Alexander (Дж. У. Александър), написва ария със заглавие „ Stand By Me Father “. Песента е записана от „ The Soul Stirrers “ и вокалиста Johnnie Taylor (Джони Тейлър). Бен не харесва остарялата църковна ария, само че е впечатлен от новата версия на Кук и стартира да написа своята „ Stand By Me “ (в превод „ Застани до мен “) в спалнята си благодарение на евтина китара. Според документалния филм „ History of rock ’n’ roll “, първоначално Бен не е желал да я записва като солов реализатор. Планирал е да я извърши с мъжки хор, като е имал концепция да я предложи на сътрудниците си от „ The Drifters “. Други източници настояват, че им я е предложил, само че мениджърът на групата не е одобрил концепцията за ария и по тази причина не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен написа песента, въодушевен от тогавашната си другарка и по-късно брачна половинка Betty Nelson (Бети Нелсън), само че това са по-скоро таблоидни измислици.
Решени да запишат няколко песни, звукоинженерите викат Бен и сесиите стартират. На сесиите участват и двамата съпродуценти и създатели на песни Mike Stoller (Майк Столър) и Jerry Leiber (Джери Лийбър), които по-редовните ни слушатели помнят като съавтори на „ Jailhouse Rock “ на Елвис. Двамата се срещат с Бен още до момента в който работят по шлагерите на „ The Drifters “ в „ Atlantic Records “. И по този начин, откакто записват „ Spanish Harlem “, в самия завършек на деня, по мемоари на Бен, те го питат има ли още нещо, което би желал да предложи за запис, защото им остават още 15-20 минути. Тогава той изпява „ Stand By Me “, акомпанирайки си на пианото. След това викат останалите музиканти назад в студиото и измислят аранжимента за броени минути, защото времето им изтича. Не е напълно ясно кой с какво тъкмо е съдействал, тъй като по-късните разкази на съавторите се разминават, а и всеки приказва разнообразни неща в интервютата през годините. Но се знае, че Майк Столър е съдействал с измислянето на бас линията, Джери Лийбър е дописал към този момент стартирания от Бен текст, а самия Бен предлага вместо барабани да се употребява тон от стържене на четка по кожа. Така всеки втори такт е изсвирен с триангъл, а всеки четвърти – с гуиро. Усеща се латино въздействието върху музикантите. Така бавната църковна ария се преобразява с по-жив темп, присъщ за поп музиката от 50-те години. В записа вземат участие Loyd Trotman (Лойд Тротман) - бас, Gary Chester (Гари Честър) - барабани, Ernie Hayes (Ърни Хейс) - пиано, Al Caiola (Ал Кайола) и Charles McCracken (Чарлс Макракън) - китари, Romeo Penque (Ромео Пенки) – саксофон и Phil Kraus (Фил Краус) - перкусии. По-късно Stanly Applebaum (Стенли Епълбаум) прави и спомагателен симфоничен аранжимент, прибавен към записа. Продуцентът Jerry Wexler (Джери Уекслър) е песимистичен, че от това ще стане сериозна ария, само че той просто е подразнен, че музикантите задържат студиото и скъпия оркестър отвън уговореното време и те ще би трябвало да се доплащат. При описването Бен е с 50% авторски права, а Майк и Джери си поделят по 25%. В едно от интервютата Майк споделя, че е заварил Джери и Бен пред остаряло дъбово бюро, до момента в който работели върху текста и изискал да чуе мелодията. Бен почнал да пее акапелно, а Майк в придвижване наблюдавал акомпаниментите на пианото. Както виждате, тази версия се разграничава от спомените на Бен. Предполага се, че и двамата са прави, просто Майк приказва за първия път, в който Бен им е посочил песента, още до момента в който работят с „ The Drifters “.
Както в остарялата евангелска ария, по този начин и тук строфа от втория куплет е основана на Псалм 46 от Библията, където се споделя:
„ Затова няма да се уплашим, в случай че би се и земята поклатила,
И планините се преместили измежду моретата,
Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им. “
Стихът в песента е:
„ If the sky we look upon (Дори и в случай че небето, което гледаме горе)
Should tumble and fall (се преобърне и падне,)
Or the mountain should crumble to the sea… (или планините рухнат в морето…) “
Датата на записа на песента е 27 октомври 1960 година. Песента е издадена от „ Atco Records “ като сингъл на 24 април 1961 година, а е включена в албума „ Don’t Play That Song “, излязъл чак идната 1962 година. Тя незабавно се закотвя на първите места в класациите за R&B музика в Съединени американски щати. На 13 май 1961 година песента влиза и в главната ранглиста за сингли на „ Billboard “, с цел да доближи до четвърта позиция на 16 юни същата година. Във Англия триумфът на парчето не е доста огромен.
През 1986 година, по отношение на двадесет и петата годишнина на песента, а и във връзка саундтрака на кино лентата „ Stand By Me “, песента е презаписана, като за нея е сниман и видеоклип с актьорите River Phoenix (Ривър Финикс) и Wil Wheaton (Уил Уитън). Тя също влиза в класациите, като на 20 декември 1986 година доближава деветата позиция в „ Billboard “. Допълнителен шлагер измежду младежите я прави и включването й в всеобщо публикуваната в Англия през идната 1987 година реклама на дънки „ Levi’s 501 “. Преиздадената версия реализира триумфи и в чартовете за сингли на Канада, Ирландия и най-много на Англия, където стига и до първо място през януари 1987 година. Смята се, че включването на песента във кино лентата от 1986 година се дължи на режисьора Rob Reiner (Роб Райнър), който се среща с един от съавторите Майк Столър. Столър му предлага таман тази ария да е съществена тематика на кино лентата. По-късно Райнър избира името на песента за заглавие на целия филм, свързвайки го и със сюжета му. Дотогава филмът се споделя „ The Body (Тялото) “, по името на романа на Стивън Кинг, върху чиято история е основан, само че това заглавие звучи зле. Съобразно сюжета, новото заглавие натъртва не на откритото мъртво тяло, а на другарството сред момчетата, за което се споделя във кино лентата.
Изчисление през 2012 година демонстрира, че извоюваните пари от песента „ Stand By Me “ са над двадесет и осем милиона $, с което тя се подрежда на шесто място в листата с най-печелившите песни от тази ера. Поради своите над седем милиона документирани предавания в радио и телевизия единствено до края на предишния век, тя заема четвърто място в класацията на „ BMI “ за най-изпълняваните песни. Очаквано песента влиза и в класацията на списание „ Rolling Stone “ - „ 500 най-велики песни за всички времена “, като там е под номер 122. Влиза и в още десетки сходни ранглисти, за които няма да ни стигне времето да споменем.
Бен И. Кинг умира на 30 април 2015 година. Само към месец преди този момент песента му получава следващо самопризнание, ставайки част от националното културно завещание, включено в регистъра на библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. В последните си години Бен управлява и благотворителна организация, наречена „ Stand By Me Foundation “, подкрепяща образованието на млади гении.
Ще отбележим и няколко от най-известните кавърверсии, които общо са към 500 на брой. Сред изпълнявалите я актьори са Adriano Celentano (Адриано Челентано) (1962), Cassius Clay (Касиус Клей, прочут и като Мохамед Али) (1963), Otis Redding (Отис Рединг) (1964), John Lennon (Джон Ленън) (1975), Maurice White (Морис Уайт) (1985), Tracey Chapman (Трейси Чапман) (2015), „ Florence & The Machine “ (2016) и доста други. На самия Бен най-вече му подхожда кавъра на David Ruffin (Дейвид Ръфин) от „ The Temptations “, записан с „ The Ruffin Brothers “ през 1970 година. Общо седем кавъра през годините попадат в главната ранглиста на „ Billboard “, а фрагменти от нея са употребени и в доста други шлагери. Песента е изпълнявана в редица знакови събития, в това число и на сватбени церемонии. Най-известната измежду тях е тази на принц Хари и Меган Маркъл от 2018 година, където е изпълнена от английския кралски хор.
И по този начин, в случай че Рей Чарлс е индивидът, който пръв вкарва госпъла в поп музиката, то Бен е индивидът, който довежда това обединение до традиция - традицията на соул музиката. Днес „ Stand By Me “ е възприета като един от най-важните химни на соул музиката. В един общ проект, тя е химн и на любовта и вярата и е ентусиазъм за няколко генерации.
Следвайте ни във,и
От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в голям брой църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и самичък ще признае по-късно, по това време се е влияел много от артисти като Brook Benton (Брук Бентън), Roy Hamilton (Рой Хамилтън) и Sam Cooke (Сам Кук). Още през 1905 година методисткият духовник от Филаделфия - Charles Albert Tindley (Чарлс Албърт Тиндли) написва ария със заглавие „ Stand By Me Lord “, която става доста известна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от разнообразни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е разновидността на групата „ Staple Singers “ от 1955 година и даже някои неправилно го сочат за първо ентусиазъм на Бен. Този текстов претекст се завърта в госпъл средите и не е инцидентно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, взаимно с J. W. Alexander (Дж. У. Александър), написва ария със заглавие „ Stand By Me Father “. Песента е записана от „ The Soul Stirrers “ и вокалиста Johnnie Taylor (Джони Тейлър). Бен не харесва остарялата църковна ария, само че е впечатлен от новата версия на Кук и стартира да написа своята „ Stand By Me “ (в превод „ Застани до мен “) в спалнята си благодарение на евтина китара. Според документалния филм „ History of rock ’n’ roll “, първоначално Бен не е желал да я записва като солов реализатор. Планирал е да я извърши с мъжки хор, като е имал концепция да я предложи на сътрудниците си от „ The Drifters “. Други източници настояват, че им я е предложил, само че мениджърът на групата не е одобрил концепцията за ария и по тази причина не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен написа песента, въодушевен от тогавашната си другарка и по-късно брачна половинка Betty Nelson (Бети Нелсън), само че това са по-скоро таблоидни измислици.
Решени да запишат няколко песни, звукоинженерите викат Бен и сесиите стартират. На сесиите участват и двамата съпродуценти и създатели на песни Mike Stoller (Майк Столър) и Jerry Leiber (Джери Лийбър), които по-редовните ни слушатели помнят като съавтори на „ Jailhouse Rock “ на Елвис. Двамата се срещат с Бен още до момента в който работят по шлагерите на „ The Drifters “ в „ Atlantic Records “. И по този начин, откакто записват „ Spanish Harlem “, в самия завършек на деня, по мемоари на Бен, те го питат има ли още нещо, което би желал да предложи за запис, защото им остават още 15-20 минути. Тогава той изпява „ Stand By Me “, акомпанирайки си на пианото. След това викат останалите музиканти назад в студиото и измислят аранжимента за броени минути, защото времето им изтича. Не е напълно ясно кой с какво тъкмо е съдействал, тъй като по-късните разкази на съавторите се разминават, а и всеки приказва разнообразни неща в интервютата през годините. Но се знае, че Майк Столър е съдействал с измислянето на бас линията, Джери Лийбър е дописал към този момент стартирания от Бен текст, а самия Бен предлага вместо барабани да се употребява тон от стържене на четка по кожа. Така всеки втори такт е изсвирен с триангъл, а всеки четвърти – с гуиро. Усеща се латино въздействието върху музикантите. Така бавната църковна ария се преобразява с по-жив темп, присъщ за поп музиката от 50-те години. В записа вземат участие Loyd Trotman (Лойд Тротман) - бас, Gary Chester (Гари Честър) - барабани, Ernie Hayes (Ърни Хейс) - пиано, Al Caiola (Ал Кайола) и Charles McCracken (Чарлс Макракън) - китари, Romeo Penque (Ромео Пенки) – саксофон и Phil Kraus (Фил Краус) - перкусии. По-късно Stanly Applebaum (Стенли Епълбаум) прави и спомагателен симфоничен аранжимент, прибавен към записа. Продуцентът Jerry Wexler (Джери Уекслър) е песимистичен, че от това ще стане сериозна ария, само че той просто е подразнен, че музикантите задържат студиото и скъпия оркестър отвън уговореното време и те ще би трябвало да се доплащат. При описването Бен е с 50% авторски права, а Майк и Джери си поделят по 25%. В едно от интервютата Майк споделя, че е заварил Джери и Бен пред остаряло дъбово бюро, до момента в който работели върху текста и изискал да чуе мелодията. Бен почнал да пее акапелно, а Майк в придвижване наблюдавал акомпаниментите на пианото. Както виждате, тази версия се разграничава от спомените на Бен. Предполага се, че и двамата са прави, просто Майк приказва за първия път, в който Бен им е посочил песента, още до момента в който работят с „ The Drifters “.
Както в остарялата евангелска ария, по този начин и тук строфа от втория куплет е основана на Псалм 46 от Библията, където се споделя:
„ Затова няма да се уплашим, в случай че би се и земята поклатила,
И планините се преместили измежду моретата,
Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им. “
Стихът в песента е:
„ If the sky we look upon (Дори и в случай че небето, което гледаме горе)
Should tumble and fall (се преобърне и падне,)
Or the mountain should crumble to the sea… (или планините рухнат в морето…) “
Датата на записа на песента е 27 октомври 1960 година. Песента е издадена от „ Atco Records “ като сингъл на 24 април 1961 година, а е включена в албума „ Don’t Play That Song “, излязъл чак идната 1962 година. Тя незабавно се закотвя на първите места в класациите за R&B музика в Съединени американски щати. На 13 май 1961 година песента влиза и в главната ранглиста за сингли на „ Billboard “, с цел да доближи до четвърта позиция на 16 юни същата година. Във Англия триумфът на парчето не е доста огромен.
През 1986 година, по отношение на двадесет и петата годишнина на песента, а и във връзка саундтрака на кино лентата „ Stand By Me “, песента е презаписана, като за нея е сниман и видеоклип с актьорите River Phoenix (Ривър Финикс) и Wil Wheaton (Уил Уитън). Тя също влиза в класациите, като на 20 декември 1986 година доближава деветата позиция в „ Billboard “. Допълнителен шлагер измежду младежите я прави и включването й в всеобщо публикуваната в Англия през идната 1987 година реклама на дънки „ Levi’s 501 “. Преиздадената версия реализира триумфи и в чартовете за сингли на Канада, Ирландия и най-много на Англия, където стига и до първо място през януари 1987 година. Смята се, че включването на песента във кино лентата от 1986 година се дължи на режисьора Rob Reiner (Роб Райнър), който се среща с един от съавторите Майк Столър. Столър му предлага таман тази ария да е съществена тематика на кино лентата. По-късно Райнър избира името на песента за заглавие на целия филм, свързвайки го и със сюжета му. Дотогава филмът се споделя „ The Body (Тялото) “, по името на романа на Стивън Кинг, върху чиято история е основан, само че това заглавие звучи зле. Съобразно сюжета, новото заглавие натъртва не на откритото мъртво тяло, а на другарството сред момчетата, за което се споделя във кино лентата.
Изчисление през 2012 година демонстрира, че извоюваните пари от песента „ Stand By Me “ са над двадесет и осем милиона $, с което тя се подрежда на шесто място в листата с най-печелившите песни от тази ера. Поради своите над седем милиона документирани предавания в радио и телевизия единствено до края на предишния век, тя заема четвърто място в класацията на „ BMI “ за най-изпълняваните песни. Очаквано песента влиза и в класацията на списание „ Rolling Stone “ - „ 500 най-велики песни за всички времена “, като там е под номер 122. Влиза и в още десетки сходни ранглисти, за които няма да ни стигне времето да споменем.
Бен И. Кинг умира на 30 април 2015 година. Само към месец преди този момент песента му получава следващо самопризнание, ставайки част от националното културно завещание, включено в регистъра на библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. В последните си години Бен управлява и благотворителна организация, наречена „ Stand By Me Foundation “, подкрепяща образованието на млади гении.
Ще отбележим и няколко от най-известните кавърверсии, които общо са към 500 на брой. Сред изпълнявалите я актьори са Adriano Celentano (Адриано Челентано) (1962), Cassius Clay (Касиус Клей, прочут и като Мохамед Али) (1963), Otis Redding (Отис Рединг) (1964), John Lennon (Джон Ленън) (1975), Maurice White (Морис Уайт) (1985), Tracey Chapman (Трейси Чапман) (2015), „ Florence & The Machine “ (2016) и доста други. На самия Бен най-вече му подхожда кавъра на David Ruffin (Дейвид Ръфин) от „ The Temptations “, записан с „ The Ruffin Brothers “ през 1970 година. Общо седем кавъра през годините попадат в главната ранглиста на „ Billboard “, а фрагменти от нея са употребени и в доста други шлагери. Песента е изпълнявана в редица знакови събития, в това число и на сватбени церемонии. Най-известната измежду тях е тази на принц Хари и Меган Маркъл от 2018 година, където е изпълнена от английския кралски хор.
И по този начин, в случай че Рей Чарлс е индивидът, който пръв вкарва госпъла в поп музиката, то Бен е индивидът, който довежда това обединение до традиция - традицията на соул музиката. Днес „ Stand By Me “ е възприета като един от най-важните химни на соул музиката. В един общ проект, тя е химн и на любовта и вярата и е ентусиазъм за няколко генерации.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ